В природата на човека е да взема изненадващи решения, а

В природата на индивида е да взема изненадващи решения, а когато става дума за президент на Съединени американски щати, това постоянно се трансформира в устойчива наклонност. В края на предходната седмица Доналд Тръмп назначи в края на предходната седмица Кевин Уорш за президент на Управлението за федерален запас (УФР) на Съединени американски щати и по този начин се „ отхвърли “ от „ своя “ професор Кевин Хасет. Така американският президент още веднъж удостовери желанията си към прагматичен предприемач с тапия на юрист – какъвто е и актуалният началник на УФР Джером Пауъл – вместо към икономист с академична купа – както бе от времето на Пол Фолкер, написа италианското издание „ Кориере каузи сера “.

Исторически видяно, УФР не постоянно е бил ръководен от академични професори. Пол Волкър и Алън Грийнспан също не са изграждали кариерата си в университетските среди, само че са били считани за типичен икономисти. Макар Кевин Уорш да има докторска степен по право, той не е външен за системата – още на 35-годишна възраст е бил член на Управителния съвет на УФР до 2011 година, което му дава забележителен опит в паричната политика и в разбора на икономическите данни, които президентът на американската централна банка би трябвало да проучва с немалка доза алхимично ентусиазъм, отбелязва италианското издание.

Съперничеството сред Уорш и Хасет – двете съществени кандидатури през последната година – мина през разнообразни етапи. В един миг Тръмп даде сигнал, че избира Хасет, само че след това регистрира отрицателните реакции на финансовите пазари на офанзивите против независимостта на УФР и промени курса си. Така изборът падна върху Уорш – претендент, който президентът беше подминал през 2018 година в интерес на Пауъл.

Благодарение на предишното си в УФР Уорш е прочут с две основни характерности: решителна злост към риска от инфлация и податливост към дерегулация на банковия бранш.

В каква посока ще поеме УФР под неговото ръководство?

Сключил ли е, както се твърди, съглашение с Тръмп, захласнат от нуждата от фрапантно понижаване на лихвените проценти? Трябва ли да се има вяра на американския президент, когато споделя, че не е сключил никакво съглашение, „ а единствено желае по-ниски лихви “?

Преди да се търси отговор на тези въпроси, е значимо да се разбере какво ще направи Джером Пауъл при приключването на мандата му. Федералният комитет за отворени пазари на УФР, който е органът, вземащ решенията, се събира на всеки 6-8 седмици, с цел да дефинира лихвените проценти. Той се състои от 12 членове, 7 от които са назначени от президента, един е непрекъснат (президентът на УФР в Ню Йорк) и четирима се редуват всред президентите на 12-те районни подразделения на Американската централна банка.

Когато Тръмп публично назначи Уорш, ще му липсва един глас, с цел да има болшинство в съвета. И в случай че през май Джером Пауъл се раздели с мандата си на президент, то той няма да загуби мястото си на член на съвета, което може да резервира до 1 януари 2028 година, в случай че не реши да подаде оставка.

За Тръмп и Уорш оставката на Пауъл е от основно значение, защото президентът би могъл да го замести с „ другарски надъхан претендент “ и да си обезпечи несъмнено болшинство в съвета. Именно заради тази причина Тръмп продължи да атакува Пауъл, стигайки до такава степен, че да го упрекна в корупция. Но отговорът на Пауъл беше също толкоз корав – той съобщи, че обвиняванията в корупция на Тръмп са лишени от логичност. И преди е имало напрежение сред Белия дом и УФР, само че сходен спор е без казус.

За да се разбере дали Уорш ще може незабавно да пристъпи към понижаване на лихвите, би трябвало да се реши каква е вероятността Пауъл да се откаже? Обикновено тя би била висока, защото по традиция президентът на УФР при приключване на мандата му се отхвърля и от мястото си в съвета. Но тук обстановката е по-различна и в този случай Пауъл може да реши да остане в отбрана на автономността на УФР. В подобен случай би се основала парадоксална обстановка. Ако Уорш в действителност желае да понижи лихвите с 50 пункта едновременно, каквото е желанието на Тръмп, той рискува да се окаже в малцинство. Алтернативата е Пауъл, към този момент изтощен да се бори против Тръмп, да реши да си тръгне, само че да продължи да държи лихвите непроменени, както направи преди няколко дни, до май. Това би дало опция на Уорш да пристъпи към по-агресивни понижения, каквито най-вероятно е заречен на президента макар опроверженията на Тръмп. Но дали в действителност ще го направи, в случай че усети терзания?

Последните макроикономически данни в действителност не са изключително обнадеждаващи. Средствата за обслужване на дълга са се нараснали доста, а комерсиалният недостиг на Съединени американски щати също е повишен макар митата и претенциите на Тръмп да промени комерсиалната позиция на Вашингтон, съгласно последните данни, което е сигнал с инфлационни последици.

Инфлацията за декември остана на равнище от 2,7 на 100, същото като през ноември и доста над задачата от 2 на 100, която УФР би желал да реализира. Към това се прибавя, че болшинството от икономистите считат, че данните за януари ще бъдат по-високи от тези за декември, а междинните стойности от юни до септември са били към 2,8 на 100.

Как ще реагира Уорш през май, когато встъпи в служба, без значение дали ще има болшинство или не, пред една евентуално тревожна обстановка във връзка с инфлацията? Мандатът му се простира оттатък мандата на Тръмп. А президентът на УФР би трябвало да завоюва и укрепи доверието на пазарите към себе си.

Уорш е съдбоносен и упорит човек и без значение от обещанията, дадени или не на Тръмп, ще би трябвало да балансира сред политическия напън за по-ниски лихви и нуждата да отбрани репутацията на УФР и личното си доверие на пазарите. Първоначалната реакция на тържищата – лек спад при новината за назначението – беше възприета като знак за умерено утвърждение.

Има и други позиции, изразени от Уорш, които би трябвало да се имат поради във връзка с интервенциите на УФР. Например той беше срещу УФР да купува облигации на пазара, с цел да се облекчи въздействието на рецесията от 2007-2009 година Според него това прекомерно натоварва салдото на централната банка, което е още един знак, потвърждаващ неговата антиинфлационна настройка в това внимателно равновесие, което всеки президент на УФР би трябвало да поддържа при осъществяването на своята задача: да подсигурява непоклатимост на цените, само че в това време да пази заетостта.

Уорш е освен квалифициран, само че е и е жизнеспособен и обвързван с пазарите и света на бизнеса, защото е работил на Уолстрийт, а през последните години и с хедж фонда „ Стенли Дракенмилър “ (Stanley Druckenmiller). От 2002 година е женен за Джейн Лаудер, дъщерята на Роналд Лаудер, наследница, само че и доста амбициозна в професионален проект: работила е в „ Есте Лаудер “ (Estee Lauder) на управителна позиция и след напускането на Фабрицио Фреда е имала упоритостта да стане основен изпълнителен шеф, само че бордът е избрал различен и тя е напуснала. Роналд Лаудер, бащата на Джейн и тъст на Кевин Уорш, е бил съученик на Тръмп, като се твърди, че двамата са много близки.