Иван Лебанов, първият ни олимпийски медалист в зимните спортове: Само в България хората чакат лифта, по света е обратното
Иван Лебанов е първият ни медалист от зимна олимпиада. На игрите в Лейк Плесид 80 печели бронз на 30 км ски тичане. Световен първенец за юноши, повторен победител на Универсиади. През сезон 1978/1979 завърша като №9 в международната класация. Избран е за „ Скиор на века ” по случай 80-годишнината на ски спортовете у нас. Благодарение на престижа му Международната федерация дава на България две международни купи – Юндола 81 и Витоша 85.
Лебанов в родом от банското село Гостун, а когато е още 8-годишен фамилията му се придвижва да живее във Велинград. Години по-късно става и кмет на града, като първият, изкарал два цялостни мандата.
– В навечерието на олимпийските игри къде ви намирам, господин Лебанов?
– В Юндола. Преди двайсетина години направих ски учебно заведение тук, само че по-късно поради задължения в политиката го занемарих. Сега го възкресявам. И както се споделя, практикувам нещо, което ми е на сърце.
– А на ски качвате ли се, най-малко за тонус?
– Имам най-модерната екипировка, обувки, ски… Но все го отсрочвам, а през днешния ден, а на следващия ден (смее се). Но неотдавна на едно младо семейство показвах главните техники на ски бягането.
– С какви усеща си спомняте за вашия олимпийски орден?
– За мен е минало, което е част от живота ми. Игрите останаха един добър спомен, от който имам страхотни другари и огромно почитание. А моят триумф беляза и взрива на зимните спортове у нас. После медали завоюваха Ирина Никулчина, и Евгения Раданова, и Екатерина Дафовска.
– София на три пъти кандидатства за хазаин на зимна олимпиада. Особено за игрите през 1992 година единствено няколко гласа ни разделят от заветната фантазия. Къде ни бе ахилесовата пета?
– Това ми е най-болната тематика, както и на починалия Иван Славков, тогавашен ръководител на БОК. Защото загубата не пристигна по справедливи, а субективни аргументи, политически. Имахме всичките естествени дадености. Та даже девизът беше „ Столицата до планината ”. Такова знамение нямаше на никое място. И в случай че бяхме създали олимпиада, страната ни щеше да тръгне нагоре, щеше да се отрази на стопанската система, на спорта, на зимния туризъм. Боровец и Витоша щяха да се доразвият. Та даже и Банско. Болно ми е за пиринския курорт, тъй като и аз съм родом от там.
– Основателни ли са претенциите на зелените, които недоволстват за построяването на втори въжен превоз?
– И те, и Европа желаят да трансфорат Балканите в зелена зона, по тази причина на всички места при нас всичко е естествени паркове. Защо не създадат такива в Алпите, да вземем за пример, или в Австрия, Германия? Навсякъде хората желаят да живеят по-добре, стопански да са по-силни – и във Франция, и в Андора, и в Банско. Тогава за какво ние да живеем оскъдно? Та в Банско хората желаят да се развиват. Навсякъде по света кабинката чака индивида, а при нас е наопаки – индивидът чака кабинката. И то дълго.
– Донякъде опасенията са, че около лифта ще има застрояване с хотели…
– Ако всичко е направено, както би трябвало, а не по български – в този момент решаваме едно, а след година друго, не би следвало да има терзания. Казусът би трябвало да бъде решен в унисон с хората и природата, а законът да не разрешава малки врати от този принцип. Само кабинка и толкова!
– Били сте и играч, и управленец в тези съвременни времена. Можем ли да си мислим за една нова кандидатура на България за зимни игри?
– Трудно ми е да си го показва на този стадий. Преди всичко ни би трябвало една обединителна, мощна фигура, какъвто беше Иван Славков. И да поведе всички. Освен това спортът ни да стане държавна политика, да има тактика, тъй като сега базите ни са в окаяно положение, спортисти нямаме. Караме към момента по инерция от това време. Имаме ски скачач в топ 30 а света, а нямаме шанца. А когато бях кмет даже колкото да намирахме състезатели за футбола, дето го назовават Цар Футбол. Ходихме и обикаляхме да съберем играчи, с цел да образуваме тим. Някои учебни заведения пък нямат даже физкултурен салон. И вместо да спортуват, зимата играят шах.
– И въпреки всичко очаквате ли триумфи от нашите състезатели на игрите в Пьонгчан?
– Да. Имаме благоприятни условия в биатлона, сноуборда. Мисля, че ще имаме в първите 10. А попаднат ли там, медалът е на крачка разстояние. Въпросът е да имат късмет, шанс и ден.
– На слагате ски бягането в сметките си…
– Това е най-трудният спорт. Който е тръгнал оттова, стига и до орден на олимпиада. Ето, да вземем за пример, Ирина Никулчина. Най-доброто й класиране в ски бягането бе 28-мо място, а след това взе бронз в биатлона в Солт Лейк сити 2002.
– Тогава непознатите ви любимци?
– Руснаци и финландци.
– Как гледате на офанзивата на света против Русия и допинга?
– Политика. Как се постановат стопански рамки, същото и е в областта на спорта. Та белким другите огромни страни не го вършат? Ето в ски бягането допингът е кръвопреливане, а кръвта се възвръща за 24 часа. Ето споделям на моите другари от Русия: „ Ако ние правехме кръвопреливане щяхте да ни гледате единствено гърбовете “. А карахме единствено на витамин С и даже се състезавахме без доктор.
Лебанов в родом от банското село Гостун, а когато е още 8-годишен фамилията му се придвижва да живее във Велинград. Години по-късно става и кмет на града, като първият, изкарал два цялостни мандата.
– В навечерието на олимпийските игри къде ви намирам, господин Лебанов?
– В Юндола. Преди двайсетина години направих ски учебно заведение тук, само че по-късно поради задължения в политиката го занемарих. Сега го възкресявам. И както се споделя, практикувам нещо, което ми е на сърце.
– А на ски качвате ли се, най-малко за тонус?
– Имам най-модерната екипировка, обувки, ски… Но все го отсрочвам, а през днешния ден, а на следващия ден (смее се). Но неотдавна на едно младо семейство показвах главните техники на ски бягането.
– С какви усеща си спомняте за вашия олимпийски орден?
– За мен е минало, което е част от живота ми. Игрите останаха един добър спомен, от който имам страхотни другари и огромно почитание. А моят триумф беляза и взрива на зимните спортове у нас. После медали завоюваха Ирина Никулчина, и Евгения Раданова, и Екатерина Дафовска.
– София на три пъти кандидатства за хазаин на зимна олимпиада. Особено за игрите през 1992 година единствено няколко гласа ни разделят от заветната фантазия. Къде ни бе ахилесовата пета?
– Това ми е най-болната тематика, както и на починалия Иван Славков, тогавашен ръководител на БОК. Защото загубата не пристигна по справедливи, а субективни аргументи, политически. Имахме всичките естествени дадености. Та даже девизът беше „ Столицата до планината ”. Такова знамение нямаше на никое място. И в случай че бяхме създали олимпиада, страната ни щеше да тръгне нагоре, щеше да се отрази на стопанската система, на спорта, на зимния туризъм. Боровец и Витоша щяха да се доразвият. Та даже и Банско. Болно ми е за пиринския курорт, тъй като и аз съм родом от там.
– Основателни ли са претенциите на зелените, които недоволстват за построяването на втори въжен превоз?
– И те, и Европа желаят да трансфорат Балканите в зелена зона, по тази причина на всички места при нас всичко е естествени паркове. Защо не създадат такива в Алпите, да вземем за пример, или в Австрия, Германия? Навсякъде хората желаят да живеят по-добре, стопански да са по-силни – и във Франция, и в Андора, и в Банско. Тогава за какво ние да живеем оскъдно? Та в Банско хората желаят да се развиват. Навсякъде по света кабинката чака индивида, а при нас е наопаки – индивидът чака кабинката. И то дълго.
– Донякъде опасенията са, че около лифта ще има застрояване с хотели…
– Ако всичко е направено, както би трябвало, а не по български – в този момент решаваме едно, а след година друго, не би следвало да има терзания. Казусът би трябвало да бъде решен в унисон с хората и природата, а законът да не разрешава малки врати от този принцип. Само кабинка и толкова!
– Били сте и играч, и управленец в тези съвременни времена. Можем ли да си мислим за една нова кандидатура на България за зимни игри?
– Трудно ми е да си го показва на този стадий. Преди всичко ни би трябвало една обединителна, мощна фигура, какъвто беше Иван Славков. И да поведе всички. Освен това спортът ни да стане държавна политика, да има тактика, тъй като сега базите ни са в окаяно положение, спортисти нямаме. Караме към момента по инерция от това време. Имаме ски скачач в топ 30 а света, а нямаме шанца. А когато бях кмет даже колкото да намирахме състезатели за футбола, дето го назовават Цар Футбол. Ходихме и обикаляхме да съберем играчи, с цел да образуваме тим. Някои учебни заведения пък нямат даже физкултурен салон. И вместо да спортуват, зимата играят шах.
– И въпреки всичко очаквате ли триумфи от нашите състезатели на игрите в Пьонгчан?
– Да. Имаме благоприятни условия в биатлона, сноуборда. Мисля, че ще имаме в първите 10. А попаднат ли там, медалът е на крачка разстояние. Въпросът е да имат късмет, шанс и ден.
– На слагате ски бягането в сметките си…
– Това е най-трудният спорт. Който е тръгнал оттова, стига и до орден на олимпиада. Ето, да вземем за пример, Ирина Никулчина. Най-доброто й класиране в ски бягането бе 28-мо място, а след това взе бронз в биатлона в Солт Лейк сити 2002.
– Тогава непознатите ви любимци?
– Руснаци и финландци.
– Как гледате на офанзивата на света против Русия и допинга?
– Политика. Как се постановат стопански рамки, същото и е в областта на спорта. Та белким другите огромни страни не го вършат? Ето в ски бягането допингът е кръвопреливане, а кръвта се възвръща за 24 часа. Ето споделям на моите другари от Русия: „ Ако ние правехме кръвопреливане щяхте да ни гледате единствено гърбовете “. А карахме единствено на витамин С и даже се състезавахме без доктор.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ