Иван Иванов е полковник от резерва. Завършил е Висшето военно-артилерийско

Иван Иванов е полковник от запаса. Завършил е Висшето военно-артилерийско учебно заведение „ Г. Димитров “, гр. Шумен, Военна академия „ Г. С. Раковски” и курс за висши управителни фрагменти. Заемал е редица командни и управителни длъжности в Българската войска, Генералния щаб и Министерството на защитата. Бил е заместник-министър на защитата. Председател е на „ Конфедерация на публични организации от сигурността и отбраната” (КООСО) – неправителствена организация, включваща в състава си 30 районни организации. Директор е на „ Център за проучване на политиките в сигурността и отбраната”(ЦИПСО). Кандидат е за депутат за 45 Народно заседание от 26 МИР.

Господин Иванов знаем, че средата за сигурност въздейства върху развиването на въоръжените си и техните качества. Как най-общо бихте оценили средата за сигурност в сегашния миг?

Да, средата за сигурност, посредством рисковете и заканите, които основава за националнатасигурност въздейства върху развиването на въоръжените сили. През последните две десетилетия светът претърпя интервал на обилни промени: политически, обществени, стопански и на околната среда.Международният ред, открит след Втората международна война, мина през бездънен преход, доминиран от многочислени промени, които се направиха и не престават да се правят както в страните, по този начин и в междудържавните връзки. Този развой на публични промени продължава да усилва сложността на средата за сигурност и да основава нови опасности и закани. Глобализацията, икономическата интеграция ивзаимосвързаността на интернационалната система, бързата смяна и сливането на разнообразни трендовете докара до увеличение нанесигурността. Всичко това трансформира средата за сигурност от сложна в комплицирана. Тази трудност от своя страна докара до увеличение на отклоненията от националните ползи и до по-големи разлики при възприемането на рисковете и заканите от страните. В тези условиянастъпилите промени във военния, икономическия и геополитическия баланс задълбочиха опълчване в избрани публични сфери.

Обобщавайки всичко това може напълно в резюме да характеризираме средата за сигурност като нестабилна, несигурна, комплицирана и неразбираема.

В изискванията на тази среда по какъв начин пандемията повлиякато цяло на света и вчастност на въоръжените сили?

Глобалната пандемия COVID-19 промени радикално света. Кризата сковава стопанската система, превоза, образованието, обществената сфера и наложи невиждана изолираност в обитаемоте места. Смъртоносната опасност, обаче не сплоти света. Напротив, даже когато вирусът обхвана съвсем всички страни, разделянето сред тях се задълбочи. Отношенията сред Съединени американски щати, Европа и Китай спаднаха до най-ниската си точка от десетилетия. Отношенията сред Русия и Запад не демонстрират положителна посока на развиване.Институциите, законите и нормите за съдействие претърпяха голям брой неуспехи. Пандемията оказа влияние и върху въоръжените сили. Разпространението на COVID-19 измежду военнослужещите понижи оперативните качества на армията. Доведе до промени в: организацията на ежедневното функциониране; метода на обучение; спря набирането на бойци, а военните лечебни заведения бяха привлечени да се борят с вируса. Лекотата на предаването на вируса наложи търсенето на нови подходи и решения за опазване на оперативните качества на въоръжените сили и способността на страната да се пази и да взе участие в основаването на сигурност в интернационален мащаб. Казано на малко пандемията усили сложността и несигурността в света.

На фона на тази комплицирана и несигурна среда за сигурност, по какъв начин на малко бихте оценили положението на въоръжените ни сили?

За мен армията е доста значим стадий от моя живот. Почти всичко, което съм постигнал дължа на нея. Затова към Българската войска и хората в защитата се отнасям с почитание и се преклонявам пред определения от тях нелек път. Но с цел да имаме добре готова войска със качества, съответстващи на актуалните опасности и закани би трябвало да подхождаме обективно при оценка на нейното положение. За да създадем такава оценка би трябвало да забележим какво се случи с въоръжените ни сили през последните тридесет години. От началото на прехода до през днешния ден БА е обект на непрекъснати промени и опити. Много от направените организационни и структурни промени в множеството случаи бяха наготово взети модели или положителни практики, потвърдили се в други страни. Основната неточност при използването им у нас е, че не се регистрираха традициите, организационната просвета и духа на БА. В резултат на което, доста от тях се провалиха или демонстрираха доста по-слаби резултати от съществуващите до тогава модели и структурив армията ни. По този метод множеството от подсистемите на въоръжените сили бяха доведени съвсем до провал или до доста намаляване на тяхната успеваемост. Това, дружно с политически назначеният управителен състав на армията, непритежаващ нужната подготвеност и лидерски качества, както и клиентелистките назначения в администрацията доведоха армията до невъзможността да извършва в цялостен размер конституционните си отговорности за гарантиране териториалната целокупност, независимостта и суверенитета на страната. От първичните планове, прокламиращи основаването на дребни, мобилни и съвременни въоръжени сили осъществено беше единствено първото. Колкото и да ме боли от една такава оценка, то ние би трябвало да я приемем с цел да може да формулираме вярно проблемите и да търсим правилните решения.

Какво е вашето виждане по казуса с некомплекта на въоръжените сили?

Според мен, макар прочувствените реакции на министъра на защитата, един от най-важните проблеми на този стадий в армията е некомплекта.Съгласно данните посочени в последния формален " Доклад за положението на въоръжените сили " на МО, оповестен на 15. 04. 2020 година общият некомплект на БАе 21%. По типове въоръжени сили той се разпределя по този начин: Сухопътни войски 26%; Военновъздушни сили 12% и Военноморски сили 15%. По категории ваоеннослужещи: офицери 19%, сержанти 9% и бойци 29%. В изискванията на пандемията от Ковид 19 доста стопански субекти изпаднаха в тежка финансова рецесия, а някои от тях банкрутираха в следствие, на което се усили безработицата. Това даде опция да се усили броя на претендентите за военна работа. Това обаче не трябва да ни заблуждава, че казусът с некомплекта е решен. Този проблем съществува не е единствено в БА, а в съвсем всички армии от НАТО. Защо в множеството от тях се намира решение, а при нас, не? Отговорът се крие в компетентността на МО и слагането на казуса на научна основа. Три са главните фактора, вляещи на политиките за набиране на персонален състав:

• заплащането (заплати и обезщетения);

• висока безработицата; и

• системата за набиране.

Коефициентите на влияние върху набирането открити от направените проучвания в Съединени американски щати и Англия са: 1,46 на заплащането, 0.9 на безработицата и 0.5 на системата за набиране. Безработицата е фактор, който не зависи от МО, само че останалите 2 фактора зависят. Затова решението би трябвало да се търси вследната поредност:

Първо повишаванезаплата на военнослужещите. Тя е с най-голямо въздействие върху евентуалните претенденти. Преди да се причислят към армията младежите преглеждат паричните и обществени преимущества както на гражданския, по този начин и на военния бранш. Присъединяването става тогава, когато разликата сред военните и цивилните заплати е в интерес на военните.

Установено, че междинното нарастване на военните заплати по отношение на гражданските с 10% довежда от 5 до 8% увеличение броя на набраните бойци. Предприетото и необятно рекламирано нарастване на заплатите на военнослужещите с 10% през последните три години не докара до стремежи резултат. Причината за това е, че не бе изработен нужния разбор на заплатите в гражданския бранш съпоставени с тези в армията. Не се дефинираха сериозните длъжности, за които няма претенденти в следствие, на което се започнаха общи, а не целенасочени дейности за превъзмогване на некомлекта с потреблението на толкоз значимия инструмент какъвто е заплатата. За да се употребява силата на този инструмент първо би трябвало да се повишатзаплатите първо там където некомплектът е максимален - в тази ситуация това са Сухопътни войски.

Освен заплатата, военнослужещия би трябвало да получаваи в допълнение възнаграждение за несгодите на службата.Добавки би трябвало да се дават за разноски, направени по служебни аргументи или с цел да компенсират тези неудобства на военния живот, които не са покрити от заплататаи да улеснят задържането на фрагментите.

Второ това е система за набиране. Изграждането на професионална система за набиране на военнослужещи е гаранция за по-добри резултати. В момента армията разполага със система, която е обслужвала наборната войска. Дори в МО няма конструкция, която да дава отговор занабирането на военнослужещи. Няма построена система за набиране на фрагменти (за професионалната армия), няма проучвания по този проблем, както и липсва база данни за установяване на фокус групите към, които би трябвало да се насочат напъните. Само с рекламната акция „ Бъди боец “ не може да се реализира претенции резултат. Нейната успеваемост според направените проучвания е с доста по-малък коефициент от 0.05 до 0.10.

Затова е належащо:

• в дирекция " Управление на човешките запаси " да се сътвори отдел " Набиране на военнослужещи и резервисти " ;

• военните окръжия да станат основни осведомителни центрове за набиране на военнослужещи и резервисти (като запазят и до момента съществуващите си функции);

• да се употребяват военните отдели в общинските центрове ( в случай че няма такива се разкриват) като конструкция за набиране на претенденти за военнослужещи и резервисти;

• да се притеглят военнослужещи от запаса за набиране на претенденти за военна работа против възнаграждение, което да се дефинира според от броя на набраните кандидати;

• да се сътвори Единен народен център за асортимент и начална военна подготовка на претендентите за бойци. В него да се организират медицинските прегледи, психическите проби, изпитите по физическа подготовка, тестванията за обща просвета и начална военна подготовка.

• да се сътвори система за изследвания, която да събира, обобщава и проучва информацията по набирането за възстановяване на политиките за превъзмогване на некомплекта;

• да се открият връзки с родители, учители, водачи на общности и други основни фигури за дейно набиране и задържане;

• да се подхващат стъпки за основаване на убеденост в обществото, че живота в армията е прелъстителен.

Трето е задържането на фрагментите. Съсзадържането на военнослужещите ще понижи и процентът на некомплекта. Независимо от направените промени в кадровия модел и Правилника за използване на ЗОВСРБ (в частта за кадровото развитие) резултатите в процеса на задържане не се усъвършенстваха, а в противен случай хаоса стана по-голям. Затова е належащо:

• изискванията на живот да станат значим детайл от оперативните качества. Там където е допустимо се форсира процеса за тяхното подобряване;

• заслужено заплащане, като значим детайл за поддържането на войнския дух, а по този начин също и за задържане на персоналния състав;

• правенето на обществен пакет, който да е конкурентно кадърен с тези от другите сектори;

• да се основат условия и ясни пътища за военна кариера на войниците;

• да се дефинират главните опасности при осъществяването на дилемите от персоналния състав и на тяхна основа се дефинира заплащането;

• да се основат условия за баланс сред качествата и разноските за персонален състав, въоръжение и техника, тилово обезпечаване и инфраструктура;

• Да се подхващат стъпки за даване на правдоподобна информация на военнослужещи и обществото за това, което се прави за армията.

Какво е вашето виждане по отношение на модернизацията на въоръжените сили?

Съгласно Плана за развиване на въоръжените сили три са главните планове за капиталови разноски. Първият е за " Придобиване на нов вид военен аероплан “ за Военновъздушни сили, вторият е " Придобиване на многофункционален модулен патрулен транспортен съд " за Военноморски сили и третият е за „ Придобиване на съществена бойна техниказа създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада” за Сухопътни войски. Първите два са стартирани, а на третия е прекъсната процедурата. Независимо от многото хвалби за тези четири години това управление съумя едвам в края на мандата си да започва два плана за рационализация. Независимо от това въоръжените сили са в същото окаяно положение, в което бяхав началото на мандата и най-вероятно ще останат по този начин още 3-4 години. Освен това за главният тип въоръжени сили - Сухопътните войски, няма стартирала процедура за рационализация и не е ясно, по кое време това ще се случи или дали изобщо ще се случи. Не е ясно и още какъв брой спомагателни финансови средства ще за нужни за привършване на плана за военен аероплан и дали това няма да окаже въздействие върху останалите планове.

В българската авиация има и един доста обезпокоителен факт - МО не съумя да подписа нов рамков контракт за образователните самолети Pilatus PC-9M. От доставените 6 машини, в този момент лети единствено една, и то до края на месец май 2021 година След това Pilatus PC-9M стопират да летят. Подобно е ситуацията и с L-39ZA. И двата вида са доста положителни и потвърдени учебно-тренировъчни самолети. Вместо МО да подписа рамкови съглашения за интегрирана логистична поддръжка за тях, се купуват 4 самолета Zlin 242, които не са с военно предопределение и са с много противоречива известност. На него мъчно ще се образоват военни водачи, а въпреки това, в „ биографията “ на този самолетима 19 произшествия с 21 жертви (https://aviation-safety.net/wikibase/type/Z42). Никой не е дал причини за какво за начално образование се избира Zlin вместо Pilatus.

Обощавайки казаното до тук може да заключим, че при правенето на плановете, направените избори, провеждането на процедурите както и при подписването на договорите бяха позволени доста неточности, който доведоха както да преустановяване на процедури,така и до сключване на неизгодни контракти. Причината за това е неналичието на работеща и ефикасна методика, както и на нужните познания и опит при правене на заданията, провеждането на процедурите и сключването на договорите.

Считам, че модернизацията на въоръжените сили би трябвало да продължи, като се съблюдава следната методология:

- Модернизацията да се обвързва с отбранителна ни промишленост, да се възнамерява синхронно за трите типа въоръжени сили, а да се осъществя поетапно за всеки тип, посредством установяване на съответни цели за всеки стадий.Наличната бойна техника да се поддържа, ремонтира, модернизира и усъвършенства до приемане на въоръжение на новата.

- Модернизацията е сложен развой за придобиване на качества. Той с изключение на закупуване на ново въоръжение и техника би трябвало да включва и промени в: организационната структурата, подготовката, доктрините и концепциите, командването и ръководството, инфраструктурата и оперативната съгласуемост. Подготовката на военнослужещите за работа с новото въоръжение и техника би трябвало да стартира авансово, а замяната на остарялото въоръжение и техника да става планово и поредно, за опазване на нужните качества.

- Целесъобразно е в обособен раздел в Закона за защита да се дефинира реда за специфични публични поръчки за потребностите на въоръжените сили, като претендентите, който оферират като подизпълнители национални предприятия от отбранителната индустрия да имат преимущество.

Как бихте коментирали казуса с запаса на въоръжените сили?

Съгласно последния формален " Доклад за положението на въоръжените сили " на МО,публикуван на 15. 04. 2020 година некомплектът на доброволния запас е 82%. Неговото предопределение е да добавя дейните сили. Замислен като една добра опция за превъзмогване на некомплекта в армията той се трансформира в неин проблем. Всичко това е поради неправилния метод и неправилен принцип на създаване на доброволния запас. През последните 4 години бяха направени редица промени в Закона за запаса, само че казусът не се позволи, в противен случай задълбочи се повече. Направените през 2020 година промени завъвеждането на срочна работа в доброволния запас също няма да доведат до мечтаните резултати. Няма да доведат до позитивен резултат, тъй като не е оценена средата, в която ще действа закона, не са открити фокус групите, от които ще се притеглят резервистите както и трендовете на пазара на труда. Всичко това обрича на крах подхванатите стъпки и се получава максимата – „ опит неточност - опит неточност “.

Какво оферирате вие за разрешаването на този проблем?

Сега съществуващият непринуден запас да се преименува на непрекъснат. Защо непрекъснат, тъй като във военните формирования с максимален некомплект би трябвало да имат непрекъснати длъжности, които да се заемат от резервисти. Неговото предопределение ще е да попълня дейните сили. Резервистите от непрекъснатия запас ще подписват 3-годишен контракт за работа в запаса. С преимущество ще се одобряват жители, които имат професионална военна подготовка или гражданска компетентност за съответната служба, само че в случай че нямат такава ще се одобряват и претенденти без подготовка. Службата в този запас се показва в осъществяване на образование веднъж в месеца във формированието, в което е признат на работа резервиста в събота и неделя и присъединяване, веднъж годишно в десетдневно обучение, като резервистите могат да работят и по различен контракт. За тези два дни на образование те ще получават двойно заплащане за длъжността, която заемат защото работят в почивните дни. Те имат същите права и отговорности като другите военнослужещи и опцията да минават без каквито и да е административни усложнения в дейните сили, както и да се връщат назад. Такива благоприятни условия ще имат и военнослужещите от дейните сили.

Според способа за комплектоване на въоръжените сили, непрекъснатият запас се разпределя на учредителен и самостоятелен запас:

- Организационният запас са войскови единици (взвод, рота) от състава на формированията, избрани за попълване с персонален състав от непрекъснатия запас. Те се попълнят с резервисти на основата на подписан контракт за съответна служба. Резервистите от този запас се сортират за съответното отделение, за избрана служба и непрекъснатият им адрес на живеене не може да е по-далече от 100 км. от региона в който е дислоцирано войсковото формирование.

- Индивидуалният запас са резервистите, сключили контракт и назначени на избрани длъжности, за които имат нужната подготовка (това са длъжности, за които има недостиг на фрагменти, финансисти, лекари, адвокати и др.), както във войсковите формирования и щабовете от дейните сили, по този начин и във военновременните формирования. Те се притеглят при потребност за осъществяване на избрани действия.

Другият запас е мобилизационният запас. Той е предопределен за повишаване на силите в случаи на рецесии и включва получилите мобилизационно предопределение във въоръжените сили български жители, годни за военна работа, притежаващи избрана военна подготовка или гражданска компетентност, както и техниката, получила мобилизационно предопределение. Като тук главно ще се притеглят пенсионирани военнослужещи, както и такива, които са напуснали въоръжените сили без значение дали са резервисти от непрекъснатия запас или военнослужещи от дейните сили. При нужда ще се организира образование и на жители за включване в запаса. За попълването на този запас смятам за оправдано да се употребяват студентите, учащи се във висшите военни учебни заведения. За задачата още на входа на учебното заведение би трябвало да се афишират от кои специалности ( според от потребностите)студентите ще могат да се образоват за резервисти (войници, сержанти или за офицери с друг период на обучение). За периода на образование МО би трябвало да поеме разноските за настаняване, хранене, военно облекло, както и възнаграждение на семестриалните такси за гражданската компетентност. За тях се основават обособени образователни проекти.

Общият запас включва водещите се на боен доклад български жители, годни за военна работа. Този запас служи за попълване на непрекъснатия и мобилизационния запас.

Как бихте коментирали работата на интегрираното министерство?

Така наречената " умерена интеграция " потвърди своята неприспособимост, защото при нея военната експертиза загуби своето значение. В резултат на този модел на интеграция породиха основни недостатъци във функционално-организационното устройство на Министерството на защитата, директно доказателство, за което е положението на въоръжените сили. Този проблем изпъква и от препоръчаните в Програма за развиване на отбранителните качества на въоръжените сили на Република България 2032 положителни практики, които би трябвало да се употребяват за развиване на интегрираното министерството (постигане на баланс, синхронизация и др.). Едно добре работещо интегрирано министерство не се нуждае от баланс и синхронизация. Интегрираното министерство може да работи добре в други страни, само че основано у нас, без вземане предвид с нашите обичаи, организационна просвета и редица други особености, води до неуспех. Връщането на началника на защитата в командната верига е положително решение, само че това няма да усъвършенства работата на " Интегрираното министерство ".

Какво оферирате вие за решаването на този проблем?

За решаването на казуса би трябвало да се извърши систематичен и функционален разбор на администрацията на Министерството на защитата и структурите, подчинени на министъра на защитата. След което те да се реорганизират за усъвършенстване и унищожаване на дублиращи структури и функционалности, повишение успеваемостта, възстановяване на взаимоотношението и повишение ролята на военната експертиза. Създаване на Стратегически щаб на защитата (СЩО),като част от профилираната администрация и Щабът по защита образуват този щаб. Стратегическият щаб също е метод за основаване на " интегрирано " министерство, само че на основа на военната експертиза. На дирекциите в СЩО ще се разпореди да организират и регистрират политики в защитата. В момента функционалността на дирекциите е да подкрепят министъра на защитата. Ежегодно се прави доклад и разбор на провежданите политики от дирекциите. При по този начин построената конструкция значима роля ще има Инспекторатът на Министерството на защитата. Тойстава главен орган за надзор и ще прави оценка: осъществяването на задачите на отбранителната политика; качествата на въоръжените сили за осъществяване на операции; осъществяването на стратегическите, доктриналните и нормативните документи и успеваемостта на вложенията в защита. Ще ревизира: положението на дисциплината и морала във въоръжените сили и останалите структури на министерството, положението на специфичната и бойна подготовка на военните формирования и подготовката на щабовете. Контролира осъществяването на нормативните и поднормативните документи. Реагира на сигнали и тъжби. Инспекторатът е самостоятелна конструкция, директно подчинена на министъра на защитата и при своята работа може да употребява външни структури за осъществяване на социологически изследвания и правене на експертни оценки.

Как ще коментирате предлагането направено в Програма 2032 за основаване на две нови командвания?

По отношение на командните структури на оперативно равнище в Програмата 2032 се предлага основаването на настрана командване за киберотбрана както и такова за логистичната поддръжка. Като мотив е посочено, че по този начин ще се покачат качествата. Но няма посочени никакви данни по какъв начин, посредством основаване на оперативно равнище на нова конструкция ще се реализиран оперативни качества за киберотбрана и логистична поддръжка. По този метод за дребната ни войска на оперативно равнище към този момент ще има 7 командвания. Това няма да докара до нови качества, а единствено ще усили разноските, ще усложни процеса на взимане на решения и ще усили броя на военнослужещите в щабовете, за сметка на тези от военните формирования. Ще се задълбочи още повече съществуващата диспропорционалност сред тях и органите за ръководство.

След като началникът на защитата е включен в командната верига активността на тези командвания може да се поеме от дирекциите: " КИС и киберотбрана " и " Логистика ". Освен това командване логистика беше основано и през 2009 година, само че потвърди своята неефективност.

И най-после вашето виждане по отношение на развиването на военнообразователната система?

Военнообразователната система е значима част от системата за създаване на качества. Основни детайли в нея са висшите военни учебни заведения и Военна академия. Те са ведомствени учебни заведения и би следвало да се управляват от МО. Това на процедура не се случва - министерството единствено управлява процесите и не реализира никакво управление и надзор в следствие, на което образованието се комерсиализира.Комерсиализацията пък изведе като основенприоритет студентите; качество на военната подготовка се понижи; изгубиха се значими за армията полезности и обичаи в образованието и възпитанието. Демографският срив, обществените условия, ниското качество на просветителната система като цяло, съчетани със занижените критерии на банкет са другите проблеми, които намаляват качеството на признатите за образование курсанти. За това е належащо да се извърши обзор на военнообразователната система. След това тя би трябвало да се реорганизира, като се подхващат дейности за повишение качеството на образование и построяването на водачи, отговарящи на условията и потребностите на армията. За задачата би трябвало да се издигне ролята на войсковата среда в учебните заведения и колежите и да се употребява за възстановяване на възпитанието и създаване на нужните войнски качества и умения у обучаемите. Необходимо е да се покачват критериите за банкет и условията към дисциплината, осъществяването на заповеди, съблюдаване на войнските обичаи и ритуали, носенето на войсковата униформа и морала на обучаемите. След полагане на военна клетва курсантите смятам, че би трябвало да получават статут на военнослужещи, като срокът за образование се зачита за първа категория труд в съответствие 3:1. Трябва да се повишивъзпитателната роля на офицерите и сержантите, назначени за командири и инструктори във военните учебни заведения и професионалните колежи.

Буди терзание направеното предложение в Програма 2032 за намаляването на периода образование във военната академия по специалността „ Организация и ръководство на военни формирования на оперативно равнище “ - постоянна форма от една и половина на една образователна година. Образованието е консервативна система и всякаква смяна в нея би трябвало доста добре да бъде премислена. Наивно е да се мисли, че с понижаване периода на обучениеще се реши казуса с дефицита на офицери в тактическите звена. Всичко това ще бъде за сметка на качеството на образование и основаване на проблеми при реализацията на приключилите академията. В Програмата неведнъж се загатва навлизането на нови технологии, ново въоръжение и редица други нововъведения, които изискват добра подготовка, познания и пълномощия. Те няма по какъв начин да бъдат добити за една година. Необходима е смяна на образователната документи, само че срокът за образование не би трябвало да се трансформира.

Накрая бих желал да кажа, че в Българската войска служат почтени и виновни мъже и дами, които всекидневно изпитват на гърба си всички тези нерешени проблеми. За това управлението на Министерството на защитата би трябвало обективно да ги формулира и отговорно да се заеме с тяхното решение.