Цивилизационното превъзходство на лявото
Иван Генов,
лекар по интернационално право,
Александър Богданов
Светът е в спешно положение. Крахът на либерализма и неолиберализма е провал на десните. Международният $ колабира, а капитализмът садистично възпроизвежда влудяващи неравенства. В рецесия обаче са и левите. Тяхното оттегляне и примирение е в несъгласие с обективния ход на историята. Глобалната смяна е неизбежна, само че накъде и по какъв начин? На кого е бъдещето - на единиците от първокласните каюти или на милионите от третата класа в " Титаника " на XXI в.?
Левите са болшинство, само че те се нуждаят от нови причини и нова политика за своя път, за триумфа на благородната си задача. Тази публикация е за тях, за левите, за тяхното цивилизационно предимство над десните. Защото лявото има най-дълбоки корени, най-перспективна еднаквост и устременост, най-големи международни имена. Вярата в положителното и справедливостта, стремежът към тъждество и независимост, философският и борческият заряд на лявото са ненадминати величини. Лявото като концепция, политика и метод на живот е на най-високото цивилизационно ходило.
Лявото през вчерашния ден
Лявото не би трябвало да се трансформира в абстракция, а във всеки исторически интервал следва да има действително наличие и своя достоверна политика. В предишното лявото има три съществени поучителни опита:
- Парижката комуна от 1871-1872 година Героични дни успех на директната народна власт и самоизграждане на публичния живот изпод посредством сдружения, кооперативи, взаимопомощ, себеуважение. Живот отвън капиталистическите правила и вериги. Неслучайно след погрома на Парижката комуна Христо Ботев приканва: " Плачете за Париж! Свобода или гибел! Хляб или патрон! "
- Съветският съюз (1922-1991 г.) - на фона на Великата съветска гражданска война от 1917 година 70 сантиментални и трагични години - най-героичната изява на лявата концепция с планетарни последици. Съюз на съветските социалистически републики потвърди за къс исторически интервал градивната мощ и избавителната против фашизма и колониализма роля на социализма в международен проект. Народна република България също внесе собствен принос и нюанси в реализацията на лявата концепция - нашият народ доближи 27-мо място според показателя на Организация на обединените нации за човешкото развиване. Закъсняха обаче политическите и икономическите промени в социалистическата общественост.
- Синдикалните битки - през XX в. интензивността на профсъюзите и въздействието на социалистическата система осигуриха значими обществени права на трудещите се по света. Тези битки доведоха и до прогресивното подоходно облагане.
Лявото като действителна политика откри трайни проекции в Латинска Америка и Азия след Великата кубинска и Великата китайска гражданска война.
Историята ни задължава да се борим за цялостното реализиране на цивилизационните преимущества на лявото. Това го изискуем в памет освен на такива исторически имена като Маркс и Енгелс, Ленин и Сталин, Троцки и Бухарин, Ботев и Левски, Д. Благоев и Г. Кирков, Г.Димитров и В.Коларов, Мао и Дън, Фидел и Че, Долорес Ибарури и Алиенде..., само че и в памет на най-значими интелектуалци като Пабло Пикасо и Пабло Неруда, Ромен Ролан и Джани Родари, Жолио Кюри и Гарсия Маркес, Айнщайн и Чаплин, Смирненски и Вапцаров, Стефан Продев и Валери Петров, Ал. Лилов и...
Лявото през днешния ден
Съвременното ляво си пробива път в извънредно турболентен и преди всичко буржоазен свят с непрекъснато изменящи се правила и обединения.
Автентичното ляво през днешния ден включва 10 предпочитани полезности:
- Трудът. Съдбата на трудовите хора и отбраната на правото на труд е призванието на левите.
- Мирът. Лявото е мир, дипломация, договаряния, сигурност, съдействие. Лявото отхвърля войната, базите, блоковете, нелегитимните военни интервенции.
- Природата, околната среда. Всяка стъпка към напредъка би трябвало да е природосъобразна. Нарастващите екологични стандарти са императив.
- Социализираната стопанска система. Тя се базира върху равнопоставеност на другите форми на благосъстоятелност: кооперативна, на трудовите колективи, частна, общинска, държавна. Смислена е уравновесената и цифровизираната действителна стопанска система.
- Регулацията. Регулативните функционалности на страните и общините са гаранция за стабилно социално-икономическо развиване. Необходима е и съответна интернационална регулационна система. Компетентната регулация не разрешава превръщането на здравето, образованието и културата в стока. Компетентната регулация обезпечава работеща солидарна стопанска система, неподвластна на стихията на пазара.
- Справедливите приходи и налози. Ножицата сред най-ниските и най-високите приходи следва да се стеснява, а данъчната ножица сред тях да се уголемява. Плоските налози са патология. Само онази страна е обществена, която има над 50% преразпределителна роля.
- Върховенството на закона, на правата и свободите на индивида. Левите отстояват правовия народен и интернационален ред, обществените и политическите права на жителите, техните свободи. Те са за директна народна власт и същинска представителна народна власт.
- Равенството и недискриминацията, солидарността и справедливостта. Пътят към равенството е пътят към индивида с неговото естествено право на благополучие, без дискриминация и употреба. Осъждане на всевъзможни прояви на неофашизъм, на антисемитизъм, русофобия и ксенофобия.
- Моралът, образецът. Те са безусловно наложителни за управителните фрагменти. Без тях няма доверие и трайни триумфи. Другарството, колективизмът, съпричастността са отличителни качества за левите.
- Социалистическата концепция. Тя е капитален запас и висша полезност за всяка достоверна национална или интернационална лява партия. Демократичният социализъм и обществената народна власт не са едно и също идейно-политическо пространство. Социалното начало съжителства с капиталистическата система, до момента в който социалистическото начало преодолява тази система. Автентичната левица непрекъснато преследва основната си цел - образуването на отвъдкапиталистическо солидарно общество с извънредно по-голяма обществена правдивост. Капиталистическата левица е малоценен обществен амортисьор. Да се обявяваш против неолиберализма и да си единствено за обществена народна власт е утешително, само че не и завладяващо занятие. Лявото е пътепоказател, когато не подменя своята еднаквост и не не помни главната си цел. Голямата задача пред лявото е не да ръководи в буржоазен условия, а да ги преодолява и да доближава вероятността на социалистическото развиване.
Лявото още през днешния ден може и следва да се бори за своите полезности, като ползва в ръководството 5 предпочитани интегрирани политики:
А. Нова стопанска политика - въз основата на смесената действителна стопанска система се възнамеряват многогодишни цели и насоки, цели и средства; с главен акцент върху образованието, науката, иновациите; със наложителна декартелизация и демонополизация; стратегическите браншове, естествените запаси и животоосигуряващите действия са изключителна държавна и общинска собственост; подпомагане за дребния и междинен бизнес.
Б. Нова обществена политика - тотална борба с бедността, безработицата и общественото изключване; условия за бърз старт на младите в трудовия процес; прогресивна данъчна система и политика за човешки доходи; пенсионна система за почтена трета възраст; налично бюджетно опазване на здравето и обучение.
В. Нова културна и осведомителна политика - държавна и общинска поддръжка за културните институции и прояви; битка с голословната комерсиализация на културата; за справедлива, а не спекулативна журналистика; против медийни картели и монополи; независимост на словото и печата; за осведомителна сигурност.
Г. Нова природозащитна политика - всички аспекти на развиването следва да са екосъобразени и екоподчинени; природата е всесилна и нейната отбрана е общ планетарен дълг.
Д. Нова интернационална и външна политика - за обединен кротичък свят с дейно работеща ООН; за обединена суверенна Европа; за консолидирани Балкани, интегрирани в нов взаимен Европейски съюз; за многовекторна външна политика без облик на врага.
Лявото през днешния ден има своя образец най-много в лицето на КНР, която с всеобхватната тактика " Един пояс - веднъж " се трансформира в световен водач. Необходимо е струпване на " лявост " във всички страни и континенти с оглед възходящото цивилизационно развиване.
И през днешния ден лявото има неизброими светли и настоящи имена като: Ноам Чомски и Славой Жижек, Оскар Лафонтен и Сара Вагенкнехт, Ален Бадиу и Бърни Сандърс, Ричард Улф и Янис Варуфакис, Си Дзинпин и Джереми Корбин, Сергей Кургинян и Анжел Вагенщайн, Васил Проданов и Искра Баева, Мария Пиргова и...
Лявото на следващия ден
Цивилизационното предимство и цивилизационната прелест на лявото произтичат от неговата природа и неговата задача в утрешния ден.
Лявото е синоним на социалност, взаимност, съпричастност, състрадателност. Дясното се родее с нарцисизъм и самомнителност. Лявото фаворизира публичния интерес, до момента в който дясното абсолютизира частния интерес. Фокусът на лявото е Човекът, на дясното - парите. Лявото е ангажирано и с огромните, и с ежедневните проблеми на хората. То е чиста проба хуманизъм.
Лявото е опозиция и опция, а не брошка върху износения и старомоден буржоазен костюм. Автентичното ляво е социализъм и социална естетика. Дясното е капитализъм и публичен ерес. В България то ни води на последните места по най-важните индикатори за развиване и народна власт.
Автентичното дясно може да е знаме на 1% от популацията, до момента в който капацитетът на лявото са 99% от хората. Но този един % е свръхорганизиран и е в непрекъснато положение на война.
Двубоят сред левицата и десницата, сред живота и гибелта е праволинеен. Все по-ожесточен ще става конфликтът на виталната лява концепция с леталните десни ползи и дясното двуличие. Лявото е освен младост, само че още повече е мъдрост. Лявото е витален пламък, душевно равновесие, оптимистично положение на духа. Затова то живее във всички генерации, по всички паралели и меридиани на света. Дясното в последна сметка е империализъм, който не може да бъде национален блян и по тази причина е без бъдеще.
Философията на левите партии и левите придвижвания е да трансформират статуквото, да движат обществото напред. Да работят за болшинството жители във всички страни и за всички нации по света. Те са синтез на патриотичното с интернационалното и преследват световни цели. Именно на такива национални и интернационалните левици е отредено през идващите десетилетия да извършват триединна историческа задача:
- Да осъществят пълноценно лявата концепция, да въплътят левия план на Земята, като отстраняват злото и възкачат положителното, с цел да приготвят навреме човечеството към безкрайния път по галактическата автомагистрала.
- Да обезпечат кротичък и безвреден преход към новия свят на равенството и свободата, на справедливостта и солидарността, към новата техногенна и информационна земно-космическа епоха, в която ще тържествува интелектът на Homo sapiens от второ потомство.
- И незабавно по-късно да деидеологизират публичното схващане, да разгласят края на идеологиите и лявата концепция да се трансформира във възвишен Мемориал на успеха на човешкия разсъдък.
С други думи, историческата задача на левицата е да придвижи човечеството от неговата предистория към бъдещия земно-космически метод на битие. За да пристигна времето на същинските хора, чието ДНК е лявото.
лекар по интернационално право,
Александър Богданов
Светът е в спешно положение. Крахът на либерализма и неолиберализма е провал на десните. Международният $ колабира, а капитализмът садистично възпроизвежда влудяващи неравенства. В рецесия обаче са и левите. Тяхното оттегляне и примирение е в несъгласие с обективния ход на историята. Глобалната смяна е неизбежна, само че накъде и по какъв начин? На кого е бъдещето - на единиците от първокласните каюти или на милионите от третата класа в " Титаника " на XXI в.?
Левите са болшинство, само че те се нуждаят от нови причини и нова политика за своя път, за триумфа на благородната си задача. Тази публикация е за тях, за левите, за тяхното цивилизационно предимство над десните. Защото лявото има най-дълбоки корени, най-перспективна еднаквост и устременост, най-големи международни имена. Вярата в положителното и справедливостта, стремежът към тъждество и независимост, философският и борческият заряд на лявото са ненадминати величини. Лявото като концепция, политика и метод на живот е на най-високото цивилизационно ходило.
Лявото през вчерашния ден
Лявото не би трябвало да се трансформира в абстракция, а във всеки исторически интервал следва да има действително наличие и своя достоверна политика. В предишното лявото има три съществени поучителни опита:
- Парижката комуна от 1871-1872 година Героични дни успех на директната народна власт и самоизграждане на публичния живот изпод посредством сдружения, кооперативи, взаимопомощ, себеуважение. Живот отвън капиталистическите правила и вериги. Неслучайно след погрома на Парижката комуна Христо Ботев приканва: " Плачете за Париж! Свобода или гибел! Хляб или патрон! "
- Съветският съюз (1922-1991 г.) - на фона на Великата съветска гражданска война от 1917 година 70 сантиментални и трагични години - най-героичната изява на лявата концепция с планетарни последици. Съюз на съветските социалистически републики потвърди за къс исторически интервал градивната мощ и избавителната против фашизма и колониализма роля на социализма в международен проект. Народна република България също внесе собствен принос и нюанси в реализацията на лявата концепция - нашият народ доближи 27-мо място според показателя на Организация на обединените нации за човешкото развиване. Закъсняха обаче политическите и икономическите промени в социалистическата общественост.
- Синдикалните битки - през XX в. интензивността на профсъюзите и въздействието на социалистическата система осигуриха значими обществени права на трудещите се по света. Тези битки доведоха и до прогресивното подоходно облагане.
Лявото като действителна политика откри трайни проекции в Латинска Америка и Азия след Великата кубинска и Великата китайска гражданска война.
Историята ни задължава да се борим за цялостното реализиране на цивилизационните преимущества на лявото. Това го изискуем в памет освен на такива исторически имена като Маркс и Енгелс, Ленин и Сталин, Троцки и Бухарин, Ботев и Левски, Д. Благоев и Г. Кирков, Г.Димитров и В.Коларов, Мао и Дън, Фидел и Че, Долорес Ибарури и Алиенде..., само че и в памет на най-значими интелектуалци като Пабло Пикасо и Пабло Неруда, Ромен Ролан и Джани Родари, Жолио Кюри и Гарсия Маркес, Айнщайн и Чаплин, Смирненски и Вапцаров, Стефан Продев и Валери Петров, Ал. Лилов и...
Лявото през днешния ден
Съвременното ляво си пробива път в извънредно турболентен и преди всичко буржоазен свят с непрекъснато изменящи се правила и обединения.
Автентичното ляво през днешния ден включва 10 предпочитани полезности:
- Трудът. Съдбата на трудовите хора и отбраната на правото на труд е призванието на левите.
- Мирът. Лявото е мир, дипломация, договаряния, сигурност, съдействие. Лявото отхвърля войната, базите, блоковете, нелегитимните военни интервенции.
- Природата, околната среда. Всяка стъпка към напредъка би трябвало да е природосъобразна. Нарастващите екологични стандарти са императив.
- Социализираната стопанска система. Тя се базира върху равнопоставеност на другите форми на благосъстоятелност: кооперативна, на трудовите колективи, частна, общинска, държавна. Смислена е уравновесената и цифровизираната действителна стопанска система.
- Регулацията. Регулативните функционалности на страните и общините са гаранция за стабилно социално-икономическо развиване. Необходима е и съответна интернационална регулационна система. Компетентната регулация не разрешава превръщането на здравето, образованието и културата в стока. Компетентната регулация обезпечава работеща солидарна стопанска система, неподвластна на стихията на пазара.
- Справедливите приходи и налози. Ножицата сред най-ниските и най-високите приходи следва да се стеснява, а данъчната ножица сред тях да се уголемява. Плоските налози са патология. Само онази страна е обществена, която има над 50% преразпределителна роля.
- Върховенството на закона, на правата и свободите на индивида. Левите отстояват правовия народен и интернационален ред, обществените и политическите права на жителите, техните свободи. Те са за директна народна власт и същинска представителна народна власт.
- Равенството и недискриминацията, солидарността и справедливостта. Пътят към равенството е пътят към индивида с неговото естествено право на благополучие, без дискриминация и употреба. Осъждане на всевъзможни прояви на неофашизъм, на антисемитизъм, русофобия и ксенофобия.
- Моралът, образецът. Те са безусловно наложителни за управителните фрагменти. Без тях няма доверие и трайни триумфи. Другарството, колективизмът, съпричастността са отличителни качества за левите.
- Социалистическата концепция. Тя е капитален запас и висша полезност за всяка достоверна национална или интернационална лява партия. Демократичният социализъм и обществената народна власт не са едно и също идейно-политическо пространство. Социалното начало съжителства с капиталистическата система, до момента в който социалистическото начало преодолява тази система. Автентичната левица непрекъснато преследва основната си цел - образуването на отвъдкапиталистическо солидарно общество с извънредно по-голяма обществена правдивост. Капиталистическата левица е малоценен обществен амортисьор. Да се обявяваш против неолиберализма и да си единствено за обществена народна власт е утешително, само че не и завладяващо занятие. Лявото е пътепоказател, когато не подменя своята еднаквост и не не помни главната си цел. Голямата задача пред лявото е не да ръководи в буржоазен условия, а да ги преодолява и да доближава вероятността на социалистическото развиване.
Лявото още през днешния ден може и следва да се бори за своите полезности, като ползва в ръководството 5 предпочитани интегрирани политики:
А. Нова стопанска политика - въз основата на смесената действителна стопанска система се възнамеряват многогодишни цели и насоки, цели и средства; с главен акцент върху образованието, науката, иновациите; със наложителна декартелизация и демонополизация; стратегическите браншове, естествените запаси и животоосигуряващите действия са изключителна държавна и общинска собственост; подпомагане за дребния и междинен бизнес.
Б. Нова обществена политика - тотална борба с бедността, безработицата и общественото изключване; условия за бърз старт на младите в трудовия процес; прогресивна данъчна система и политика за човешки доходи; пенсионна система за почтена трета възраст; налично бюджетно опазване на здравето и обучение.
В. Нова културна и осведомителна политика - държавна и общинска поддръжка за културните институции и прояви; битка с голословната комерсиализация на културата; за справедлива, а не спекулативна журналистика; против медийни картели и монополи; независимост на словото и печата; за осведомителна сигурност.
Г. Нова природозащитна политика - всички аспекти на развиването следва да са екосъобразени и екоподчинени; природата е всесилна и нейната отбрана е общ планетарен дълг.
Д. Нова интернационална и външна политика - за обединен кротичък свят с дейно работеща ООН; за обединена суверенна Европа; за консолидирани Балкани, интегрирани в нов взаимен Европейски съюз; за многовекторна външна политика без облик на врага.
Лявото през днешния ден има своя образец най-много в лицето на КНР, която с всеобхватната тактика " Един пояс - веднъж " се трансформира в световен водач. Необходимо е струпване на " лявост " във всички страни и континенти с оглед възходящото цивилизационно развиване.
И през днешния ден лявото има неизброими светли и настоящи имена като: Ноам Чомски и Славой Жижек, Оскар Лафонтен и Сара Вагенкнехт, Ален Бадиу и Бърни Сандърс, Ричард Улф и Янис Варуфакис, Си Дзинпин и Джереми Корбин, Сергей Кургинян и Анжел Вагенщайн, Васил Проданов и Искра Баева, Мария Пиргова и...
Лявото на следващия ден
Цивилизационното предимство и цивилизационната прелест на лявото произтичат от неговата природа и неговата задача в утрешния ден.
Лявото е синоним на социалност, взаимност, съпричастност, състрадателност. Дясното се родее с нарцисизъм и самомнителност. Лявото фаворизира публичния интерес, до момента в който дясното абсолютизира частния интерес. Фокусът на лявото е Човекът, на дясното - парите. Лявото е ангажирано и с огромните, и с ежедневните проблеми на хората. То е чиста проба хуманизъм.
Лявото е опозиция и опция, а не брошка върху износения и старомоден буржоазен костюм. Автентичното ляво е социализъм и социална естетика. Дясното е капитализъм и публичен ерес. В България то ни води на последните места по най-важните индикатори за развиване и народна власт.
Автентичното дясно може да е знаме на 1% от популацията, до момента в който капацитетът на лявото са 99% от хората. Но този един % е свръхорганизиран и е в непрекъснато положение на война.
Двубоят сред левицата и десницата, сред живота и гибелта е праволинеен. Все по-ожесточен ще става конфликтът на виталната лява концепция с леталните десни ползи и дясното двуличие. Лявото е освен младост, само че още повече е мъдрост. Лявото е витален пламък, душевно равновесие, оптимистично положение на духа. Затова то живее във всички генерации, по всички паралели и меридиани на света. Дясното в последна сметка е империализъм, който не може да бъде национален блян и по тази причина е без бъдеще.
Философията на левите партии и левите придвижвания е да трансформират статуквото, да движат обществото напред. Да работят за болшинството жители във всички страни и за всички нации по света. Те са синтез на патриотичното с интернационалното и преследват световни цели. Именно на такива национални и интернационалните левици е отредено през идващите десетилетия да извършват триединна историческа задача:
- Да осъществят пълноценно лявата концепция, да въплътят левия план на Земята, като отстраняват злото и възкачат положителното, с цел да приготвят навреме човечеството към безкрайния път по галактическата автомагистрала.
- Да обезпечат кротичък и безвреден преход към новия свят на равенството и свободата, на справедливостта и солидарността, към новата техногенна и информационна земно-космическа епоха, в която ще тържествува интелектът на Homo sapiens от второ потомство.
- И незабавно по-късно да деидеологизират публичното схващане, да разгласят края на идеологиите и лявата концепция да се трансформира във възвишен Мемориал на успеха на човешкия разсъдък.
С други думи, историческата задача на левицата е да придвижи човечеството от неговата предистория към бъдещия земно-космически метод на битие. За да пристигна времето на същинските хора, чието ДНК е лявото.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ