Божията мелница мели по-добре от българската прокуратура и съд
Иван Анчев, Атлантически съвет на България
Гледах преди изявлението по бТВ () на Светослав Иванов със арбитър Владислава Цариградска. Няма да ви занимавам с страстите, които ме владееха по време на цялото изявление. Моите страсти не са значими, с цел да занимавам хората с тях. Но от самото начало не излизаше от главата ми
натрапчивият въпрос – къде е страната
Не правосъдната власт, не Прокуратура на Република България и Министерство на вътрешните работи, не Главна дирекция „ Охрана “, а страната. Къде е била и къде към момента е Държавата? Тази с която толкоз доста се гордеем, че е на повече от 1300 години. Държавата, която разрешава един прям престъпен детайл да заплашва (и позори посредством погрешни публикации) един български арбитър! Къде е страната, на която от 2004 година (!) й е известно, че един неин жител развива незаконна активност – 20 години да не подхваща никакви ограничения против него? И за премия – да назначи брачната половинка му на влиятелна работа в ГДБОП – Министерство на вътрешните работи. В институцията, призвана да брани страната от незаконни детайли! Как ще отговори тогавашният шеф на ГДБОП (знае се името му) за какво за първи и единствен път е назначил чиновник с външен конкурс, нарушавайки 30-годишна одобрена процедура?
Кога Системата (винаги с основно „ С “) ще построи своите механизми да се освобождава безпроблемно от своите корумпирани чиновници? Начините за сходно освобождение, уви, не са доста, само че очевидно и предпочитание няма доста.
Да се върнем на така наречен „ Нотариус “. Явно Божията мелница мели по-добре от българската прокуратура и съд. Но
какъв брой ли хора е разплакал и „ умъртвил “ този „ Нотариус “
за 20-те години, през които е разигравал коня си под правосъдния и политически чадър? Ако не го бяха умъртвили оня ден, какъв брой още години щеше да разрушава животите на десетки и стотици хора? Прокуратурата твърди, че „ до дни е щяла да повдигне обвиняване на Мартин Божанов “. Не имам вяра. Не имам вяра на Гешев, на Сарафов и на техните производни. Вярвам на Цариградска, за това което описа по малкия екран. Вярвам, че би трябвало да има цивилен напън, с цел да се изрият Авгиевите обори на прокуратурата, Министерство на вътрешните работи и правосъдната власт. Защото преди 10-на години обществото отново се вълнуваше от сходна драма. Тогава тематика беше един различен правосъден брокер – така наречен Красьо Черничкия. Помните ли го? И какво стана с него? Ами нищо. Както настояват осведомени, така наречен Красьо продължавал да бъде вътре в играта. В коя игра – сами се досетете. После пристигна Пепи Еврото (жив ли е?) и „ Осемте джуджета “. Сега на ред е (мъртвият вече) „ Нотариус “. До по кое време ще се въртим в един и същи кръг като общество?
И най-после, една концепция към Антикорупционния фонд (АКФ). С разплитането на „ Осемте джуджета “ потвърдиха, че могат да вършат положителни следствия. Твърди се, че Мартин Божанов е бил изключително непосредствен, даже делял един офис, с трима юристи. Нека АКФ да ревизира тези трима юристи кого са защитавали или представлявали, по кои каузи, кои са били прокурорите и съдиите и
какъв е резултатът от тези каузи
Също по този начин, какъв брой постоянно са били едни и същи прокурори и съдии, в правосъдна зала с тези юристи. Дали пък няма да излязат забавни връзки и резултати?
Вместо завършек: скърбя, че арбитър Цариградска не е магистратът, имащ право да проверява Главния прокурор. Истински скърбя.
Гледах преди изявлението по бТВ () на Светослав Иванов със арбитър Владислава Цариградска. Няма да ви занимавам с страстите, които ме владееха по време на цялото изявление. Моите страсти не са значими, с цел да занимавам хората с тях. Но от самото начало не излизаше от главата ми
натрапчивият въпрос – къде е страната
Не правосъдната власт, не Прокуратура на Република България и Министерство на вътрешните работи, не Главна дирекция „ Охрана “, а страната. Къде е била и къде към момента е Държавата? Тази с която толкоз доста се гордеем, че е на повече от 1300 години. Държавата, която разрешава един прям престъпен детайл да заплашва (и позори посредством погрешни публикации) един български арбитър! Къде е страната, на която от 2004 година (!) й е известно, че един неин жител развива незаконна активност – 20 години да не подхваща никакви ограничения против него? И за премия – да назначи брачната половинка му на влиятелна работа в ГДБОП – Министерство на вътрешните работи. В институцията, призвана да брани страната от незаконни детайли! Как ще отговори тогавашният шеф на ГДБОП (знае се името му) за какво за първи и единствен път е назначил чиновник с външен конкурс, нарушавайки 30-годишна одобрена процедура?
Кога Системата (винаги с основно „ С “) ще построи своите механизми да се освобождава безпроблемно от своите корумпирани чиновници? Начините за сходно освобождение, уви, не са доста, само че очевидно и предпочитание няма доста.
Да се върнем на така наречен „ Нотариус “. Явно Божията мелница мели по-добре от българската прокуратура и съд. Но
какъв брой ли хора е разплакал и „ умъртвил “ този „ Нотариус “
за 20-те години, през които е разигравал коня си под правосъдния и политически чадър? Ако не го бяха умъртвили оня ден, какъв брой още години щеше да разрушава животите на десетки и стотици хора? Прокуратурата твърди, че „ до дни е щяла да повдигне обвиняване на Мартин Божанов “. Не имам вяра. Не имам вяра на Гешев, на Сарафов и на техните производни. Вярвам на Цариградска, за това което описа по малкия екран. Вярвам, че би трябвало да има цивилен напън, с цел да се изрият Авгиевите обори на прокуратурата, Министерство на вътрешните работи и правосъдната власт. Защото преди 10-на години обществото отново се вълнуваше от сходна драма. Тогава тематика беше един различен правосъден брокер – така наречен Красьо Черничкия. Помните ли го? И какво стана с него? Ами нищо. Както настояват осведомени, така наречен Красьо продължавал да бъде вътре в играта. В коя игра – сами се досетете. После пристигна Пепи Еврото (жив ли е?) и „ Осемте джуджета “. Сега на ред е (мъртвият вече) „ Нотариус “. До по кое време ще се въртим в един и същи кръг като общество?
И най-после, една концепция към Антикорупционния фонд (АКФ). С разплитането на „ Осемте джуджета “ потвърдиха, че могат да вършат положителни следствия. Твърди се, че Мартин Божанов е бил изключително непосредствен, даже делял един офис, с трима юристи. Нека АКФ да ревизира тези трима юристи кого са защитавали или представлявали, по кои каузи, кои са били прокурорите и съдиите и
какъв е резултатът от тези каузи
Също по този начин, какъв брой постоянно са били едни и същи прокурори и съдии, в правосъдна зала с тези юристи. Дали пък няма да излязат забавни връзки и резултати?
Вместо завършек: скърбя, че арбитър Цариградска не е магистратът, имащ право да проверява Главния прокурор. Истински скърбя.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ