Проф. Кодоньо: Фокусът на плана „Италия утре“ е правилен
Италия е една от дребното страни от Европейския съюз, които съумяха да внесат националните си възстановителни проекти в индикативния период до 30 април. След среднощно съвещание „ Италия на следващия ден “, както е озаглавен документът от 400 страници, бе утвърден от Народното събрание в Рим. В него се плануват вложения за 248 милиарда евро, ориентирани в редица планове за по-зелена и цифрова стопанска система, нововъведения, просвета и други сфери.
Достатъчно добър ли е проектът и може ли „ болният човек “ на Европа , както нееднократно е определяна мощно задлъжнялата Италия, да се възвърне? Проф. Лоренцо Кодоньо, учител в Лондон и създател на една от най-хубавите анализаторски компании в Италия, дава отговор с сдържан оптимизъм.
В изявление за предаването „ Събота 150 “ той уточни:
„ Данните за стопанската система през първото тримесечие на годината бяха оповестени и демонстрират стесняване с 0,4 на 100 по отношение на предходните три месеца . Това ще е последният спад, тъй като от началото на годината до края на март бяхме очевидци на следващите ограничаващи ограничения и затова стопанската система се сви. През идващото тримесечие обаче би трябвало да има доста усъвършенстване поради покачването на потреблението и отварянето на стопанската система. Бих очаквал възобновяване от 2,2 на 100 по отношение на първото тримесечие, което е доста добър резултат “.
По думите му пред италианците стоят две огромни въпросителни.
„ Първата е какви ще бъдат потребителските разходи . Италия изгуби 900 000 заети по време на рецесията и въобще няма да е елементарно да ги върнем в стопанската система. Много от тях даже не са класифицирани като безработни, само че на практика са стопански неактивни, тъй като даже не си търсят работа. Ето за какво е значим въпросът дали ще успеем да възстановим равнището на заетостта , да увеличим приходите, с което да подкрепим потреблението. В момента приходите се поддържат от краткотрайните държавни ограничения, само че това не е задоволително. Също по този начин семействата усилват спестяванията си . Усещането ми е, че те ще останат на относително високо равнище, тъй като това са „ бели пари за черни дни “. След като през второто тримесечие потреблението означи сериозен растеж, ще продължи цялостното си възобновяване с много по-бавни темпове. Другата огромна въпросителна е обвързвана с вложенията . Средствата от европейския оздравителен проект и добавеното от държавното управление доста финансиране вършат голяма сума пари, която ще бъде вложена в идващите няколко години. Точното време и интензитетът на тласъците са от основно значение, с цел да се оформи пътят на растежа през идващите години. Това е от изключителна значимост. Прогнозата ми е, че резултатът обаче няма да се усети преди самия завършек на актуалната година “.
Премиерът Марио Драги съобщи, че ориста на Италия зависи от възстановителния проект. Дизайнът на проекта задоволително добър ли е за съдбоносното му значение?
За Италия това е опция или за цялостен триумф, или за цялостен неуспех. Вероятно няма да имаме различен късмет, тъй че в действителност значимостта е доста огромна. Оценката ми за проекта е, че той е доста добре структуриран, фокусът му е верен. Има обособени елементи, които не са приключени, само че това е минимално. Дизайнът на плановете също е добър, само че аз мисля, че има няколко незнайни. Първата от тях е в потенциала на администрацията и на частния бранш да поеме толкоз огромен растеж на капиталовата интензивност. За идващите няколко години Италия съвсем ще удвои държавната интензивност в вложенията, а тя бе прекомерно скромна в предходните години.
Другата неопределеност е дали фискалните мултипликатори ще проработят, т.е. дали вложенията ще бъдат задоволително ефикасни, че да имат мултипликационен резултат и по този начин в действителност да забележим стопански взрив. Мисля, че можем да бъдем умерени оптимисти, че италианската стопанска система в действителност ще бъде подкрепена задоволително. Най-големият въпрос за мен обаче остава дали тя ще премине през нужните ѝ структурни промени. От една страна тези промени се изискват от Брюксел поради „ Следващото потомство Европейски съюз “, само че от друга - от самата Италия, тъй като те са й нужни, с цел да се трансформира в конкурентоспособна страна още веднъж. Така още на структурно равнище ще обезпечи евентуален спомагателен стопански растеж.
Не един и двама специалисти са подчертавали, че точно това е пътят към възобновяване на италианската стопанска система, само че това става с цената на доста съществено задлъжняване. Притеснителен ли е растежът на италианския дълг, който още преди пандемията бе на много високо равнище?
Нивото на дълга в действителност е притеснително. Говорим за голям дълг, който по някакъв метод би трябвало да бъде всмукан. Тревогата идва не от близката вероятност, тъй като даже и Европейската централна банка да реши да усили последователно лихвените нива, те ще останат доста ниски, даже бих споделил на исторически ниско равнище. Това ще направи цената на италианския дълг относително ниска. Като се има поради, че брутният вътрешен артикул ще означи растеж поради капиталовия проект, динамичността на равнището на дълга ще остане удобна. Бих очаквал през 2022 година да имаме понижаване на дълга по отношение на брутния вътрешен артикул.
Проблемът е по-скоро в средносрочен и дълготраен проект. Ако след взрива от капиталовия проект Италия се окаже още веднъж на познатия ни добре стопански път, дългът ще се окаже доста сериозен проблем. Това може да се случи, в случай че структурните промени в стопанската система не бъдат извършени. Ако бъдат сполучливи, високата задлъжнялост няма да е подобен проблем, тъй като с работеща стопанска система страната ще успее последователно да преодолява високите си дългови нива.
Способно ли е държавното управление да организира структурните промени?
Заложените в проекта на държавното управление промени са окуражаващи. Искам обаче да ги видя приложени, тъй като в предишното неведнъж сме се сблъсквали с голямо отчаяние от процеса на промени. Провеждането им е най-трудната задача. Факт е, че Драги и неговите министри наподобяват решени да ги проведат, само че също по този начин е правилно, че главната тежест от това ще падне върху идващото държавно управление. Ние нямаме визия какъв ще бъде идващият кабинет и дали ще бъде най-малко толкоз зает с промените, както този на Марио Драги.
Ще удържи ли италианската банкова система на шока от пандемията?
Има мораториум върху заемите - т.е. почивка за заплащанията най-малкото на лихвите. По този метод данните за необслужваните заеми на практика са много неразбираеми, тъй като отговорностите под мораториум се класифицират все още по друг метод. Така ние не знаем какъв е процентът на необслужваните заеми в балансите на банките. Ще го разберем на по-късен стадий, само че аз не чакам той да е толкоз огромен, колкото при предходната рецесия.
Също по този начин би трябвало да забележим дали ще се стигне до задействане на гаранционната скица, основана от държавното управление. Ако стопанската система се възвърне и тръгне съществено нагоре с помощта на капиталовия проект, банките ще завоюват. Ако лихвите трайно се настанят на положителна територия, това също би било доста добре за банките. Възможно е да се стигне до обособени проблеми единствено за някои банки и те да бъдат предизвикани от проблеми в обособени стопански браншове, само че като цяло банките са в толкоз неприятна форма, колкото бяха преди.
Интервюто с проф. Лоренцо Кодоньо можете да чуете в звуковия файл.
Достатъчно добър ли е проектът и може ли „ болният човек “ на Европа , както нееднократно е определяна мощно задлъжнялата Италия, да се възвърне? Проф. Лоренцо Кодоньо, учител в Лондон и създател на една от най-хубавите анализаторски компании в Италия, дава отговор с сдържан оптимизъм.
В изявление за предаването „ Събота 150 “ той уточни:
„ Данните за стопанската система през първото тримесечие на годината бяха оповестени и демонстрират стесняване с 0,4 на 100 по отношение на предходните три месеца . Това ще е последният спад, тъй като от началото на годината до края на март бяхме очевидци на следващите ограничаващи ограничения и затова стопанската система се сви. През идващото тримесечие обаче би трябвало да има доста усъвършенстване поради покачването на потреблението и отварянето на стопанската система. Бих очаквал възобновяване от 2,2 на 100 по отношение на първото тримесечие, което е доста добър резултат “.
По думите му пред италианците стоят две огромни въпросителни.
„ Първата е какви ще бъдат потребителските разходи . Италия изгуби 900 000 заети по време на рецесията и въобще няма да е елементарно да ги върнем в стопанската система. Много от тях даже не са класифицирани като безработни, само че на практика са стопански неактивни, тъй като даже не си търсят работа. Ето за какво е значим въпросът дали ще успеем да възстановим равнището на заетостта , да увеличим приходите, с което да подкрепим потреблението. В момента приходите се поддържат от краткотрайните държавни ограничения, само че това не е задоволително. Също по този начин семействата усилват спестяванията си . Усещането ми е, че те ще останат на относително високо равнище, тъй като това са „ бели пари за черни дни “. След като през второто тримесечие потреблението означи сериозен растеж, ще продължи цялостното си възобновяване с много по-бавни темпове. Другата огромна въпросителна е обвързвана с вложенията . Средствата от европейския оздравителен проект и добавеното от държавното управление доста финансиране вършат голяма сума пари, която ще бъде вложена в идващите няколко години. Точното време и интензитетът на тласъците са от основно значение, с цел да се оформи пътят на растежа през идващите години. Това е от изключителна значимост. Прогнозата ми е, че резултатът обаче няма да се усети преди самия завършек на актуалната година “.
Премиерът Марио Драги съобщи, че ориста на Италия зависи от възстановителния проект. Дизайнът на проекта задоволително добър ли е за съдбоносното му значение?
За Италия това е опция или за цялостен триумф, или за цялостен неуспех. Вероятно няма да имаме различен късмет, тъй че в действителност значимостта е доста огромна. Оценката ми за проекта е, че той е доста добре структуриран, фокусът му е верен. Има обособени елементи, които не са приключени, само че това е минимално. Дизайнът на плановете също е добър, само че аз мисля, че има няколко незнайни. Първата от тях е в потенциала на администрацията и на частния бранш да поеме толкоз огромен растеж на капиталовата интензивност. За идващите няколко години Италия съвсем ще удвои държавната интензивност в вложенията, а тя бе прекомерно скромна в предходните години.
Другата неопределеност е дали фискалните мултипликатори ще проработят, т.е. дали вложенията ще бъдат задоволително ефикасни, че да имат мултипликационен резултат и по този начин в действителност да забележим стопански взрив. Мисля, че можем да бъдем умерени оптимисти, че италианската стопанска система в действителност ще бъде подкрепена задоволително. Най-големият въпрос за мен обаче остава дали тя ще премине през нужните ѝ структурни промени. От една страна тези промени се изискват от Брюксел поради „ Следващото потомство Европейски съюз “, само че от друга - от самата Италия, тъй като те са й нужни, с цел да се трансформира в конкурентоспособна страна още веднъж. Така още на структурно равнище ще обезпечи евентуален спомагателен стопански растеж.
Не един и двама специалисти са подчертавали, че точно това е пътят към възобновяване на италианската стопанска система, само че това става с цената на доста съществено задлъжняване. Притеснителен ли е растежът на италианския дълг, който още преди пандемията бе на много високо равнище?
Нивото на дълга в действителност е притеснително. Говорим за голям дълг, който по някакъв метод би трябвало да бъде всмукан. Тревогата идва не от близката вероятност, тъй като даже и Европейската централна банка да реши да усили последователно лихвените нива, те ще останат доста ниски, даже бих споделил на исторически ниско равнище. Това ще направи цената на италианския дълг относително ниска. Като се има поради, че брутният вътрешен артикул ще означи растеж поради капиталовия проект, динамичността на равнището на дълга ще остане удобна. Бих очаквал през 2022 година да имаме понижаване на дълга по отношение на брутния вътрешен артикул.
Проблемът е по-скоро в средносрочен и дълготраен проект. Ако след взрива от капиталовия проект Италия се окаже още веднъж на познатия ни добре стопански път, дългът ще се окаже доста сериозен проблем. Това може да се случи, в случай че структурните промени в стопанската система не бъдат извършени. Ако бъдат сполучливи, високата задлъжнялост няма да е подобен проблем, тъй като с работеща стопанска система страната ще успее последователно да преодолява високите си дългови нива.
Способно ли е държавното управление да организира структурните промени?
Заложените в проекта на държавното управление промени са окуражаващи. Искам обаче да ги видя приложени, тъй като в предишното неведнъж сме се сблъсквали с голямо отчаяние от процеса на промени. Провеждането им е най-трудната задача. Факт е, че Драги и неговите министри наподобяват решени да ги проведат, само че също по този начин е правилно, че главната тежест от това ще падне върху идващото държавно управление. Ние нямаме визия какъв ще бъде идващият кабинет и дали ще бъде най-малко толкоз зает с промените, както този на Марио Драги.
Ще удържи ли италианската банкова система на шока от пандемията?
Има мораториум върху заемите - т.е. почивка за заплащанията най-малкото на лихвите. По този метод данните за необслужваните заеми на практика са много неразбираеми, тъй като отговорностите под мораториум се класифицират все още по друг метод. Така ние не знаем какъв е процентът на необслужваните заеми в балансите на банките. Ще го разберем на по-късен стадий, само че аз не чакам той да е толкоз огромен, колкото при предходната рецесия.
Също по този начин би трябвало да забележим дали ще се стигне до задействане на гаранционната скица, основана от държавното управление. Ако стопанската система се възвърне и тръгне съществено нагоре с помощта на капиталовия проект, банките ще завоюват. Ако лихвите трайно се настанят на положителна територия, това също би било доста добре за банките. Възможно е да се стигне до обособени проблеми единствено за някои банки и те да бъдат предизвикани от проблеми в обособени стопански браншове, само че като цяло банките са в толкоз неприятна форма, колкото бяха преди.
Интервюто с проф. Лоренцо Кодоньо можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ