Трите ре на дизайна днес
Италианският дизайн от дълго време се е трансформирал в пример за качествена направа, занаятчийски елементи, превъзходна хармония, наслоявани с години обичаи и смели опити в една добре развита промишленост. Доколко обаче той е подготвен да поведе друга гражданска война и да бъде инфекциозен образец в грижата за околната среда, налагайки новаторски подходи в комбиниране със завещаното от огромните майстори? Опит да се улови тази нова вълна от сила в посока мисъл за хората и за естествените запаси прави неотдавна откритата в " Квадрат 500 ", София, експозиция " ЕкоДизайн. 3Р: Редуциране - Рециклиране - Ре-употреба ".Куратор на този богат и деликатен асортимент от разнородни образци е арх. Силвана Аникиарико. Тя е измежду най-изтъкнатите и дейни хроникьори на италианския дизайн от 90-те години на предишния век до момента. Основен фокус в работата на Аникиарико е извеждането на особеностите на италианския дизайн като национално и международно благосъстояние, съответно през динамичното му развиване след Втората международна война, следенето на актуалните трендове и неговото показване пред разнообразни публики във и отвън Италия.
Италианският дизайн от дълго време се е трансформирал в пример за качествена направа, занаятчийски елементи, превъзходна хармония, наслоявани с години обичаи и смели опити в една добре развита промишленост. Доколко обаче той е подготвен да поведе друга гражданска война и да бъде инфекциозен образец в грижата за околната среда, налагайки новаторски подходи в комбиниране със завещаното от огромните майстори? Опит да се улови тази нова вълна от сила в посока мисъл за хората и за естествените запаси прави неотдавна откритата в " Квадрат 500 ", София, експозиция " ЕкоДизайн. 3Р: Редуциране - Рециклиране - Ре-употреба ".
Куратор на този богат и деликатен асортимент от разнородни образци е арх. Силвана Аникиарико. Тя е измежду най-изтъкнатите и дейни хроникьори на италианския дизайн от 90-те години на предишния век до момента. Основен фокус в работата на Аникиарико е извеждането на особеностите на италианския дизайн като национално и международно благосъстояние, съответно през динамичното му развиване след Втората международна война, следенето на актуалните трендове и неговото показване пред разнообразни публики във и отвън Италия.
Важен миг от кариерата ѝ е полагането на основите на непрекъснатата сбирка и курирането на типичен дизайн през ексцентрични подходи като шеф на музея Triennale Design в Милано сред 2007 и 2018 година
В момента арх. Силвана Аникиарико е самостоятелен откривател, критик, учител и съветник на публични институции и компании и написа за италианското списание за дизайн и архитектура Domus.
Силвана Аникиарико Реклама
Всички показани предмети, артикули и аксесоари в изложбата са резултат от използването на устойчиви подходи от италиански дизайнери, с произвеждане, напълно дело на италиански компании. Трите Р от заглавието на изложбата покриват главните посоки в екологичния дизайн понастоящем. Редуцирането или намаляването на изразходваните първични материали и на отрицателния отпечатък върху природата през фокус върху потреблението на локални материали (в радиус до километър), бързо растящи и елементарно приспособими култури (кактус, царевица, корк), такива от органически боклук или безотпадъчно произвеждане. Изложени са да вземем за пример пощенски марки от водорасли от Венеция и кухненска посуда с двойна функционалност от термичен камък.
Вторият раздел от изложбата е отдаден на основаването на предмети с мисъл по какъв начин да се озоват още веднъж на поточната линия, вместо на боклука. Борейки се с необятно публикуваното разбиране, че рециклираните материали са с по-ниско качество, изложените обекти са показани в ролята си на скъп и първокласен запас. Знаков е образецът на огромните и иконични за италианския дизайн марки като Magis, Artemide, Seletti и Kartell. Те съумяват да оползотворят боклуци от личното си произвеждане или излезли от приложимост предмети, като ги трансформират в нови.
Енцо Мари (1932-2020) е повлиял на няколко генерации индустриални дизайнери Фотограф: Franco Capra
Последното направление в изложбата е отдадено на повторната приложимост. Обекти или елементи от тях са въвлечени в друга типология, постоянно с артистичен прочит или в дребна неповторима серия. Дали с възприятие за комизъм като чашите " Евтино Мурано " от отрязани пластмасови бутилки или вазите от контейнери битова химия на Енцо Мари, те са провокация за друг взор към материалността и нейната тленност. Експозицията работи обнадеждаващо и отваря практиката към нови подходи за планиране, предложение и изразходване на артикули.
Срещаме се с арх. Силвана Аникиарико дни преди формалното разкриване на изложбата в залите на " Квадрат 500 ".
Реклама Завръщате се с галерия в България след повече от 20 години. Какво се е трансформирало от този момент в областта на дизайна?
Около 2000 година бях в София със сборна галерия, отдадена на 100-те емблематични предмета на италианския дизайн от Втората международна война до края на предишния век. Всъщност това беше и първата огромна пътуваща галерия за италиански дизайн, обиколила света. За мен постоянно са били значими две функции в специалността ми като куратор - позиционирането на италиански дизайн в света и съставянето на сбирки, показвайки по нов метод работата на огромните майстори или преоткривайки създатели, останали в сянка.
От последното ми идване в София специалността на дизайнера е очевидно изменена. В момента всичко е дизайн. Разбира се, това води и до недоразумения. Не би трябвало да се не помни, че може да приказваме за дизайн само когато той е дело на повсеместен план. Новите дизайнери са също по този начин бизнесмени, които промотират личния си труд и активност. Има и дизайнери, които работят с огромните компании, само че те през днешния ден са изключения в съпоставяне със следвоенния интервал в Италия, когато приказваме за напредък на този отрасъл. Тогава предметите са били функционални и комфортни и са били създавани най-много от нужда, през днешния ден обстановката е друга. Революцията в дизайна сега стартира изпод нагоре, посредством установяването на разнообразни микроикономики.
Проектът To Re or Not to Re на JVLT/JoeVelutto От какво се нуждаем през днешния ден и с какво дизайнът може да направи живота ни по-добър?
Една от парещите тематики през днешния ден е устойчивостта. Италианският дизайн от дълго време си е сложил за цел постигането на кръгова стопанска система, само че напредването в тази посока е мъчно. В предния век водещо беше свръхексплоатирането на ресурсите и консуматорството. А през днешния ден се учим по какъв начин да щадим околната среда. Решението за мен се крие в синтеза на трите съществени дейности - съкращаване, ре-употреба и преработване, точно тези три правилото дават основата и на изложбата.
Има ли задоволително планове в Италия, основани по този резистентен метод? Разкажете ни повече за избора ви на планове за актуалната галерия.
В днешно време всички дизайнери мислят за резистентност и доста постоянно изследователската активност е част от практиката им. Дизайнът през днешния ден се концентрира с изключение на върху естетиката и лекотата на предметите и върху тяхната локалност от позиция на производството. В изложбата са включени да вземем за пример купите на Мартина Таранто, направени от друг вид дървесен материал, получен от бодливата круша (опунция). Това е необикновен тип кактус, който има натурален потенциал за предпазване на вода и се развъжда посредством резници. Авторката го изсушава и извлича от него дървесното лико за изработката на купите.
Стол от корк на Паола Навоне
Италианският дизайн от дълго време се е трансформирал в пример за качествена направа, занаятчийски елементи, превъзходна хармония, наслоявани с години обичаи и смели опити в една добре развита промишленост. Доколко обаче той е подготвен да поведе друга гражданска война и да бъде инфекциозен образец в грижата за околната среда, налагайки новаторски подходи в комбиниране със завещаното от огромните майстори? Опит да се улови тази нова вълна от сила в посока мисъл за хората и за естествените запаси прави неотдавна откритата в " Квадрат 500 ", София, експозиция " ЕкоДизайн. 3Р: Редуциране - Рециклиране - Ре-употреба ".
Куратор на този богат и деликатен асортимент от разнородни образци е арх. Силвана Аникиарико. Тя е измежду най-изтъкнатите и дейни хроникьори на италианския дизайн от 90-те години на предишния век до момента. Основен фокус в работата на Аникиарико е извеждането на особеностите на италианския дизайн като национално и международно благосъстояние, съответно през динамичното му развиване след Втората международна война, следенето на актуалните трендове и неговото показване пред разнообразни публики във и отвън Италия.
Важен миг от кариерата ѝ е полагането на основите на непрекъснатата сбирка и курирането на типичен дизайн през ексцентрични подходи като шеф на музея Triennale Design в Милано сред 2007 и 2018 година
В момента арх. Силвана Аникиарико е самостоятелен откривател, критик, учител и съветник на публични институции и компании и написа за италианското списание за дизайн и архитектура Domus.
Силвана Аникиарико Реклама
Всички показани предмети, артикули и аксесоари в изложбата са резултат от използването на устойчиви подходи от италиански дизайнери, с произвеждане, напълно дело на италиански компании. Трите Р от заглавието на изложбата покриват главните посоки в екологичния дизайн понастоящем. Редуцирането или намаляването на изразходваните първични материали и на отрицателния отпечатък върху природата през фокус върху потреблението на локални материали (в радиус до километър), бързо растящи и елементарно приспособими култури (кактус, царевица, корк), такива от органически боклук или безотпадъчно произвеждане. Изложени са да вземем за пример пощенски марки от водорасли от Венеция и кухненска посуда с двойна функционалност от термичен камък.
Вторият раздел от изложбата е отдаден на основаването на предмети с мисъл по какъв начин да се озоват още веднъж на поточната линия, вместо на боклука. Борейки се с необятно публикуваното разбиране, че рециклираните материали са с по-ниско качество, изложените обекти са показани в ролята си на скъп и първокласен запас. Знаков е образецът на огромните и иконични за италианския дизайн марки като Magis, Artemide, Seletti и Kartell. Те съумяват да оползотворят боклуци от личното си произвеждане или излезли от приложимост предмети, като ги трансформират в нови.
Енцо Мари (1932-2020) е повлиял на няколко генерации индустриални дизайнери Фотограф: Franco Capra
Последното направление в изложбата е отдадено на повторната приложимост. Обекти или елементи от тях са въвлечени в друга типология, постоянно с артистичен прочит или в дребна неповторима серия. Дали с възприятие за комизъм като чашите " Евтино Мурано " от отрязани пластмасови бутилки или вазите от контейнери битова химия на Енцо Мари, те са провокация за друг взор към материалността и нейната тленност. Експозицията работи обнадеждаващо и отваря практиката към нови подходи за планиране, предложение и изразходване на артикули.
Срещаме се с арх. Силвана Аникиарико дни преди формалното разкриване на изложбата в залите на " Квадрат 500 ".
Реклама Завръщате се с галерия в България след повече от 20 години. Какво се е трансформирало от този момент в областта на дизайна?
Около 2000 година бях в София със сборна галерия, отдадена на 100-те емблематични предмета на италианския дизайн от Втората международна война до края на предишния век. Всъщност това беше и първата огромна пътуваща галерия за италиански дизайн, обиколила света. За мен постоянно са били значими две функции в специалността ми като куратор - позиционирането на италиански дизайн в света и съставянето на сбирки, показвайки по нов метод работата на огромните майстори или преоткривайки създатели, останали в сянка.
От последното ми идване в София специалността на дизайнера е очевидно изменена. В момента всичко е дизайн. Разбира се, това води и до недоразумения. Не би трябвало да се не помни, че може да приказваме за дизайн само когато той е дело на повсеместен план. Новите дизайнери са също по този начин бизнесмени, които промотират личния си труд и активност. Има и дизайнери, които работят с огромните компании, само че те през днешния ден са изключения в съпоставяне със следвоенния интервал в Италия, когато приказваме за напредък на този отрасъл. Тогава предметите са били функционални и комфортни и са били създавани най-много от нужда, през днешния ден обстановката е друга. Революцията в дизайна сега стартира изпод нагоре, посредством установяването на разнообразни микроикономики.
Проектът To Re or Not to Re на JVLT/JoeVelutto От какво се нуждаем през днешния ден и с какво дизайнът може да направи живота ни по-добър?
Една от парещите тематики през днешния ден е устойчивостта. Италианският дизайн от дълго време си е сложил за цел постигането на кръгова стопанска система, само че напредването в тази посока е мъчно. В предния век водещо беше свръхексплоатирането на ресурсите и консуматорството. А през днешния ден се учим по какъв начин да щадим околната среда. Решението за мен се крие в синтеза на трите съществени дейности - съкращаване, ре-употреба и преработване, точно тези три правилото дават основата и на изложбата.
Има ли задоволително планове в Италия, основани по този резистентен метод? Разкажете ни повече за избора ви на планове за актуалната галерия.
В днешно време всички дизайнери мислят за резистентност и доста постоянно изследователската активност е част от практиката им. Дизайнът през днешния ден се концентрира с изключение на върху естетиката и лекотата на предметите и върху тяхната локалност от позиция на производството. В изложбата са включени да вземем за пример купите на Мартина Таранто, направени от друг вид дървесен материал, получен от бодливата круша (опунция). Това е необикновен тип кактус, който има натурален потенциал за предпазване на вода и се развъжда посредством резници. Авторката го изсушава и извлича от него дървесното лико за изработката на купите.
Стол от корк на Паола Навоне
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ