Историята трябва да се помни, за да не се забравя.

Историята би трябвало да се помни, с цел да не се не помни. Това е урокът, с който всеки учител стартира своите класове. Има единствено един проблем, явно сме я не запомнили или просто я повтаряме с малко забавяне. Обръщайки внимание на Руско-украинската война сега, действително можем да върнем лентата обратно и умерено да заявим, че всичко в действителност се е повтаряло и е до болежка познато. Какво имаме поради? Насочете погледа си към Украинско-съветската война. Това е един необикновен сегмент, който приключва през 1918 година и продължава малко повече за Украйна.

Причината е, че тогава болшевиките се стремят да завладяват страната и да се възползват от всички запаси, които могат да бъдат открити. За страдание би трябвало да напомним, че това е войната, която украинците ще изгубят, а малко по-късно ще останат в историята с известния украински апетит, натрапен от мъдрите глави, вярващи, че колективизацията е най-хубавото решение. И до през днешния ден е противоречиво да се разбере какъв брой тъкмо хора умират от апетит, само че са регистрирани случаи на човекоядство. Ако се чудите за какво Съюз на съветските социалистически републики към момента не е наказан за геноцид, изключително откакто има доказателства, в това число и въвеждането на термина, то не забравяйте, че всичко се отхвърля.

Нападението на Украйна сред 1917-1918 година се води от Михаил Муравьов и Владимир Антонов-Овсенко. Червената войска влиза в Харков и употребява служащите от Донбас, с цел да отхвърли държавното управление. Болшевиките разполагат с към 30 хиляди души, до момента в който украинците са едвам 15 хиляди, събрани най-вече от доброволци, както и няколко батальона стрелци и свободни казаци.

Инвазията се случва благодарение на болшевишкото въстание, избухнало точно в огромните градове. Болшевиките са водени от Евгения Бош. Бързо и несъмнено, нападателят съумява да вземе редица градове и се насочва самоуверено към Киев. По пътя си обаче ще срещнат нечувана опозиция и за следващ път Украйна ще изкове своите герои, употребявайки възпитаници и студенти. Така се ражда легендата за украинските спартанци! Нека обаче я разгледаме малко по-подробно.

Между 29 и 30 януари 1918 година се оформя първата среща с топлото украинско гостолюбие. Избраната дестинация е малко село Крути и през днешния ден по-познато като Памятне. Намира се на към 130 километра североизточно от Киев. Героите на Украйна в този случай са скромна мощ от 300/500 души. Призованите бранители са 1-ва студенткса бригада, водена от Петро Омелченко със 116 боеца, разграничени на четири взвода. Кадетски звод на 1-во украинско венно учебно заведение с още към 200 боеца, командвани от Аверкий Хончаренко.

В борбата идват и 80 боеца от по този начин наречените свободни казаци. В спомагателните сили влиза и техника, създадена напълно от подръчни материали. Украинците съумяват да бронират трен, като даже слагат артилерийско оръдие в него, най-вероятно по образеца на първите бойни танкове. Пристига и още един военен трен, който обаче по-късно е изтеглен от сражението.

Подобна опозиция най-вероятно може да се стори смешна на всеки един умел боен. Особено откакто знаем, че против студенти и кадети се изправя 1-ва революционна войска на Павел Йегоров с 1500 боеца, балтийски моряци от Ремьов, московска алена пехота и други. Общият брой на нападателите е близо 4000 души. Преди борбата да стартира, командващият на украинците, Тимченко е сменен от Носенко, до момента в който първият би трябвало да отиде в прилежащото село и да се опита да събере повече доброволци.

По информация на бранителите, там има близо 800 боеца. За страдание излиза наяве, че на 30 януари, бойците на Шевченко застават на страната на руснаците. Осъзнавайки, че борбата ще се води в жанр метър за кръв, множеството бранители вземат решение да се борят до последно или най-малко да забавят нападателите. Сред тях има хора като Леонид Буткевич, който е едвам 6 клас. Няма по какъв начин да разкажем за нечувана украинска победа, истината е, че когато съперникът има безумно числено предимство, успеха е в сигурни ръце.

Единственият проблем е, че се пропуща една значима задача за бранителите на това село – да забавят съветската войска да стигне до Киев. С оглед на това, задачата им е изпълнена, тъй като всяка минута разрешава по-добра отбрана на столицата. Битката стартира рано сутринта и се състои от няколко нападателни талази до края на вечерта. Помощ не идва от на никое място, бранителите на жп гарата вършат чудото, само че заплащат и сурова цена за своята смелост. Всичките 300/500 бранителя са избити, ранени или хванати.

Руските историци не престават да настояват, че са задържали към 27 души. Това са последните, които са съумели да се изтеглят по-рано. Те се връщат назад на окупираната гара и са арестувани, а по-късно и разстреляни. Изчисленията демонстрират, че алената войска се тормозила и цели два дни не траяла напред, тъй като очаквали и други засади по пътя. Тези два дни са от извънредно значение, тъй като украинската дипломация съумява да се изправи пред интернационалното общество и да получи своята самостоятелност.

Подписва се специфичен кротичък контракт и болшевиките са принудени да признаят Украйна като страна. Има и още една детайлност, при отвод, силите на Германия, Австро-Унгария ще се отзоват на помощ на Украйна с към 450 хиляди боеца. Впрочем те идват през февруари и са подготвени да пазят, до момента в който Украйна би трябвало да даде хранителни ресурси.

През идващите месеци обединените сили ще продължат да печелят територия, връщайки си Донецк и Крим. Мирното съглашение е подписано на 12 юни. За страдание комунистите в страната ще се постараят скоро да отхвърлят немското външно държавно управление, помогнало за връщането на територия. Следователно войната продължава и не приключва въобще добре за Украйна, както можем да видим през идващите години.

Един забавен факт е, че на 1 март 2022 година въоръжените сили на Украйна вършат втора среща с съветската войска. Вторият рунд не се разиграва по проект, както освободители от нацизма вярвали. По време на офанзивата, руснаците дават към 200 жертви и по-късно отстъпват. В обществените мрежи може да се открият фотоси на съветски бойци, които си вършат фотоси с паметника „ Героите на Крути “ и по-късно го чупят.

Не е ясно дали не са разбунили старите духове, които към век са чакали своя реванш. Малкото село не се предава и не пада под съветска власт в новия спор. Резултатът е повече от явен. Украйна има намерение да възвърне паметника си и да попълни броя на героите. Крути ще остане като една дребна, само че доста люта цитадела. Това беше реваншът на новото време с благопожелание да не се повтаря.