Борисов пред паметника на полк. Каварналиев: Истински герой, вдъхновява поколенията
" Историята би трябвало да се пази. Всеки монумент е значим, с цел да могат хората да помнят историята ". Това съобщи министър-председателят Бойко Борисов в Дойран, където дружно с премиера на Република Северна Македония Зоран Заев откриха възобновения монумент на полковник Константин Каварналиев, оповестиха от държавната пресслужба. " Щастлив съм, че изпълнихме уговорката си, с който почитаме един воин, означи министър председателят Борисов, изтъквайки подвига на нашия военачалник. Каварналиев е същински воин, може да въодушевява освен нашето потомство ", добави българският министър председател. Борисов благодари на премиера Заев и на кмета на Дойран.
Тук, на тези места, стотици българи са дали живота си, уточни още министър-председателят Бойко Борисов. Той добави, че се е проливала кръвта и на доста други нации и се е водела война след война. Ние сме се били с кой ли не и сме най-бедни, в този момент желаеме да пробваме с работа и дипломация, сподели още министър председателят Борисов. Той посочи, че към този момент много години живеем в мир и имаме редкия късмет да забележим Република Северна Македония в НАТО и Европейски Съюз.
Константин Великов Каварналиев е български офицер, генерал-майор, умрял по време на Междусъюзническата война. Роден е в Шумен през 15 февруари 1866 година в комерсиално семейство. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество учебно заведение в 7-и випуск.
През Балканската война в интервала 14 декември 1912 до 16 януари 1913 година е пълководец на 5-и пехотен дунавски полк. През Междусъюзническата война е назначен за пълководец на 3-та бригада от 3-а пехотна балканска дивизия. По това време шест дивизии, командвани персонално от крал Константинос I, нападат Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се борят три дни, давайки опция на популацията да се изтегли без жертви към Стара България. Без да разрешат да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорял до основи и гръцката войска се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага единствено с два полка – 32-ри и 42-ри, които на всичкото от горната страна са непълни и имат общо едвам 3000 бойци. Гърците нападат с 42 000 бойци.
Боят пламва със страшна мощ на 18 юни 1913 година Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: " Поручик, тръгни по пътя за София и в случай че срещнеш даже един български боец, прати ми го, с цел да го хвърля в багра! " Дуров среща доста български бойци. Но те също се борят обезверено – при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в багра единствения запас – себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с бойците си в първия военен ред. Противникът е отбит, позицията удържана. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крайници. Раната наподобява лека и той не напуща бойното поле, само че се оказва, че патронът е пронизал значима артерия.
Храбрият военачалник умира няколко часа по-късно от загуба на кръв на 23 юни 1913 година Произведен е посмъртно в генерал-майор.
През Първата международна война - 1916 година, когато регионът е ръководен от Царство България, в чест на Константин Каварналиев е повдигнат седемметров монумент на мястото, където е преди този момент е бил заровен полковникът. Паметникът е на дребен рид, директно до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Като форма прилича паметниците на Васил Левски в София и на Царя Освободител. Той е с надпис „ Полковник Каварналиев, умрял за независимост и татковина, от 9-ата Плевенска дивизия “. Паметникът е открит от полк. Борис Дрангов. Слово произнася и писателят Антон Страшимиров. В наличието на войскови елементи от 9-а Плевенска пехотна дивизия е осъществена панихида от полковите свещеници.
На мястото по това време са заровени и петима бойци, починали в боевете през 1916 година. Така към този монумент се оформят български военни гробища. Монументът е взривен през 1966 година по време на акция по заличаване на български военни монументи в Югославия. През 2000 година гробът е опозорен от мародери. Впоследствие, по самодейност на Сдружение „ Плиска ”, паметникът е възобновен, само че не се получава позволение от тогавашните македонски управляващи за слагането му. Така паметникът е инсталиран в родния град на починалия – Шумен.
Тук, на тези места, стотици българи са дали живота си, уточни още министър-председателят Бойко Борисов. Той добави, че се е проливала кръвта и на доста други нации и се е водела война след война. Ние сме се били с кой ли не и сме най-бедни, в този момент желаеме да пробваме с работа и дипломация, сподели още министър председателят Борисов. Той посочи, че към този момент много години живеем в мир и имаме редкия късмет да забележим Република Северна Македония в НАТО и Европейски Съюз.
Константин Великов Каварналиев е български офицер, генерал-майор, умрял по време на Междусъюзническата война. Роден е в Шумен през 15 февруари 1866 година в комерсиално семейство. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество учебно заведение в 7-и випуск.
През Балканската война в интервала 14 декември 1912 до 16 януари 1913 година е пълководец на 5-и пехотен дунавски полк. През Междусъюзническата война е назначен за пълководец на 3-та бригада от 3-а пехотна балканска дивизия. По това време шест дивизии, командвани персонално от крал Константинос I, нападат Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се борят три дни, давайки опция на популацията да се изтегли без жертви към Стара България. Без да разрешат да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорял до основи и гръцката войска се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага единствено с два полка – 32-ри и 42-ри, които на всичкото от горната страна са непълни и имат общо едвам 3000 бойци. Гърците нападат с 42 000 бойци.
Боят пламва със страшна мощ на 18 юни 1913 година Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: " Поручик, тръгни по пътя за София и в случай че срещнеш даже един български боец, прати ми го, с цел да го хвърля в багра! " Дуров среща доста български бойци. Но те също се борят обезверено – при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в багра единствения запас – себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с бойците си в първия военен ред. Противникът е отбит, позицията удържана. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крайници. Раната наподобява лека и той не напуща бойното поле, само че се оказва, че патронът е пронизал значима артерия.
Храбрият военачалник умира няколко часа по-късно от загуба на кръв на 23 юни 1913 година Произведен е посмъртно в генерал-майор.
През Първата международна война - 1916 година, когато регионът е ръководен от Царство България, в чест на Константин Каварналиев е повдигнат седемметров монумент на мястото, където е преди този момент е бил заровен полковникът. Паметникът е на дребен рид, директно до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Като форма прилича паметниците на Васил Левски в София и на Царя Освободител. Той е с надпис „ Полковник Каварналиев, умрял за независимост и татковина, от 9-ата Плевенска дивизия “. Паметникът е открит от полк. Борис Дрангов. Слово произнася и писателят Антон Страшимиров. В наличието на войскови елементи от 9-а Плевенска пехотна дивизия е осъществена панихида от полковите свещеници.
На мястото по това време са заровени и петима бойци, починали в боевете през 1916 година. Така към този монумент се оформят български военни гробища. Монументът е взривен през 1966 година по време на акция по заличаване на български военни монументи в Югославия. През 2000 година гробът е опозорен от мародери. Впоследствие, по самодейност на Сдружение „ Плиска ”, паметникът е възобновен, само че не се получава позволение от тогавашните македонски управляващи за слагането му. Така паметникът е инсталиран в родния град на починалия – Шумен.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ