Историята познава редица смъртоносни заболявания и пандемии - от свинския

Историята познава редица смъртоносни болести и пандемии - от свинския грип до Черната гибел и СПИН, лишили милиони човешки животи. Месец откакто беше обявено за него, жертвите на новия ковид, който предизвиква Covid-19, не надхвърляха 200. Близо две години по-късно те са над 5,2 милиона, броят на инфектираните - над 264 милиона, а новият му вид Омикрон буди паники измежду здравните специалистите и хората по света.

Кои са страховитите пандемии, застрашавали цели континенти, измежду които към този момент се подрежда и COVID-19?

ХИВ/СПИН

Синдромът на добитата имунна непълнота (СПИН), породен от човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ), стартира с малко заболяване, което може да бъде сбъркано с лек грип и по-късно да остане дълго време в латентно положение. Така носителят неумишлено може да болести доста други жертви.

Информация за болест със СПИН - 5 случая в Съединени американски щати, за първи път е изнесена преди 40 години - на 5 юни 1981 година До края на 1982 година е обявено за 771 случая. През същата година 618 от жертвите умират.

Към сегашния миг броят на инфектираните с ХИВ е от порядъка на 40 милиона души. Откакто вирусът е разпознат, смъртните случаи са над 36 милиона.

Първоначално се счита, че вирусът визира мъже със хомосексуална ориентировка. Впоследствие се схваща, че обсегът му е по-широк. ХИВ може да се съобщи посредством инфектирани кръв, други телесни течности и даже посредством кърма.

Счита се, че вирусът за първи път се е появил при маймуни в Африка през 20-те години на предишния век. Най-засегната от ХИВ остава Субсахарска Африка.

На този стадий няма лекуване или ваксина. Благодарение на забавящите развиването на болестта лечения, страдащите могат да чакат съвсем същата дълготрайност на живота като здравите хора.

Юстинианова чума

Произлязла от Китай, бубонната чума за първи път доближава Европа към 540 година след Христа. Болестта върлува на континента в продължение на 200 години. Смята се, че по това време популацията на Европа е намаляло с към 50 %.

Според историка Прокопий в пика си чумата убива по 10 000 души дневно в Константинопол. Тъй като няма място за погребение на телата, а и околните на покойниците се опасяват да ги заравят, улиците са осеяни с купища трупове и градът " мирише на гибел ", споделя историкът.

Едва ли в миналото ще се узнае действителният брой на жертвите на Юстиниановата чума. Смята се, че тя е лишила сред 25 милиона и 50 милиона човешки живота, което я прави една от най-смъртоносните.

" Черната гибел "

Черната гибел, вилняла из Азия и Европа през 40-те и 50-те години на 14-и век, е една от най-заразните пандемии в човешката история. Предполагаемите ѝ жертви са сред 75 милиона и 200 милиона.

Историците считат, че появилата се в Китай бубонна чума е пренесена по Пътя на коприната през Крим до Европа. Счита се, че по това време световното население е 475 милиона души. Черната гибел свежда броя им до към 350 милиона. На човечеството са нужни 200 години, с цел да се възвърне.

Норвежкият историк Оле Бенедиктов счита, че пандемията е лишила двойно повече човешки животи и е " отнесла " към 60 % от популацията на Европа. Незначителни огнища на заболяването не престават да пораждат в Европа до 19-и век, а в Съединени американски щати най-малко до 1908 година През октомври 2017 година най-смъртоносната зараза от чумата в наши дни поразява Мадагаскар. Заразени са хиляди, жертвите са 170.

Испански грип

През 1918 година светът към момента се възвръща от опустошителната война в Европа. По същото време се появява нов вариант на грипния вирус H1N1, който заразява 500 милиона души по света, включително и в някои от най-отдалечените региони на планетата. Днес се счита, че испанският грип е лишил живота на най-малко 50 милиона души, като е допустимо жертвите му да нахвърлят 100 милиона. Училища и театри остават затворени през 1919 и 1920 година, като някои от тях се употребяват като краткотрайни морги.

Произходът на пандемията е проследен до военно-полеви санитарен пункт във Франция. През 2014 година историкът Марк Хъмфрис позволява, че неин източник са към 96 000 китайски служащи, наети да копаят окопи за английската и френската армии. Грипът е наименуван испански, защото вестниците в неутрална Испания не са наранени от военна цензура и бързо популяризират новината.

Испанският грип изчезва съвсем толкоз бързо, колкото се появява. Смята се, че вирусът е мутирал в по-малко смъртоносна форма. Точната истина по този начин и не е изяснена.

Свински грип

Снимка: iStock by Getty Images

Когато се приказва за грип, в девет от 10 случая става въпрос за простуда, която може да наложи ден или два неявяване от работа. Пандемията от свински грип от 2009 година обаче лишава най-малко 285 000 човешки живота, като се счита, че броят на жертвите може да е 580 000.

За разлика от предходни пандемии свинският грип се сблъсква с мощта на актуалното опазване на здравето, само че все пак предизвиква повсеместна смъртност.

Причинител на заболяването е нов вариант на грипния вирус H1N1 - провинен и за пандемията от испански грип (1918), която остава една от най-смъртоносните в човешката история.

Други варианти на същия вирус, предизвикали азиатските грипни епидемии през 1958 и 1965 година, също лишават милиони човешки животи, само че като цяло процентът на смъртност е по-нисък.

Едра шарка (вариола)

Пандемията от едра шарка е измежду дребното " положителни вести " - вирусът, който я предизвиква, е изцяло изкоренен.

Преди да бъде отстранен с помощта на имунизационна стратегия, почнала през 60-те години, вирусът лишава минимум 300 милиона човешки живота единствено през 20-и век.

Заболяването датира от епохи. Свидетелства за него са открити в тъканни проби от египетски мумии. До 18-и век към 400 000 европейци умират годишно от едра шарка, като още по-голям брой ослепяват или остават обезобразени.

В хода на дългата си история едрата шарка се трансформира в едно от първите биологични оръжия, употребявано да вземем за пример през 50-те години на 18-и век от британците в битката им против французите и индианците за владичество над Америка.

Снимка: iStock by Getty Images

Смъртността от Ковид-19 в световен мащаб е към два %. Кои обаче са най-смъртоносните заболявания?

Бяс

Бясът е измежду дребното инфекциозни болести на планетата, което убива съвсем 100 % от инфектираните. Болестта най-често се развива след захапване от инфектирано животно, най-често куче, и е нужна имунизация, с цел да се избегнат признаците. Веднъж показали се, гибелта е неизбежна съвсем във всички случаи.

Енцефалит, породен от амебата Баламутия

Смъртността от болестта е 98 %. Болестта се предизвиква от амеби, които могат да заразят няколко разнообразни телесни елементи, в това число кожата и мозъка. Въпросните организми населяват почвата и могат да попаднат в тялото посредством поемане. Заболяването е рядко - от откриването му през 1986 година са регистрирани единствено 200 случая.

Амебен менингоенцефалит

Болестта се предизвиква от тип амеба, Неглерия фоулери, открита през 1965 година в Австралия. Организмът вирее в топли водоизточници. Смъртността е 95 %. Заболяването е рядко - в Съединени американски щати се оповестява за към осем случая годишно.

Нипа

Вирусът има известни сходства с ковид - появил се е за първи път при прилепи и предизвиква респираторни признаци. Смъртността е 75 %. Епидемиологични огнища постоянно пораждат в Бангладеш.

Снимка: iStock by Getty Images

Птичи грип

Птичият грип е още едно заболяване, за което се счита, че се е появило за първи път в Китай. Пет варианта на вируса-причинител могат да заразят индивида. Инфекцията предизвиква гибелта на към 60 % от инфектираните хора.

Хендра

Вирусът, който предизвиква респираторната болест, се придвижва от прилепи, и може да заразява хора и коне. Заболяването е намерено преди 26 години в Австралия. Оттогава регистрираната смъртност е 57 %. Болестта е рядка - в интервала сред 1994 и 2013 година са разпознати единствено седем обособени случая.

Ебола

От появяването си заболяването провокира суматоха в Африка и по света. Епидемията от ебола в интервала сред 2014 и 2016 година, да вземем за пример, лиши живота на 11 325 души от 28 652 инфектирани. Смъртността е към 50 %, като в някои случаи може да варира сред 25 и 90 %.

Марбургска хеморагична тресчица

Виновници за заболяването още веднъж са прилепите, в частност представители на рода Rousettus. Острото инфекциозно заболяване от групата на вирусните хеморагични тресчици убива за към седмица.

Африканска трипанозомоза

Заболяването, известно и като африканска сънна болест, се предизвиква от паразит, пренасян от мухата цеце. Среща се из цяла Африка, като най-концентрирани са случаите в Ангола и по границата й с ДР Конго. Смъртността е 42,5 %.

Вирус Херпес B

Вирусът, който предизвиква болестта, е открит през 1932 година и е заразил единствено 50 души, отнемайки живота на 21 от тях. Ако не се обезпечи бързо лекуване, вирусът предизвиква мозъчни увреждания. Смъртността е 42 %.

БТА