Историята познава редица серийни убийци, които по една или друга

Историята познава редица серийни убийци, които по една или друга причина съумяват да влязат в историята и да вдъхновят редица холивудски министър председатели. И до момента в който Съединени американски щати е същински образец за сходни отклонения от социума и прилежащите държания, Европа сигурно не стои по-назад по тази линия. Едва ли има човек, който да не е чувал историята на Андрей Чикатило. Малко след Втората Световна война започваме да ставаме очевидци на някои тежки отклонения и за жалост цифрите на жертвите не са по никакъв начин малко.

И до момента в който Съединени американски щати има хора като Тед Бънди и Джефри Дамър, Западна Германия разполага с канибала Жоаким Крол. Когато е хванат, описът на изчезналите хора е от 14 души, само че и до през днешния ден полицията подозира, че съдбовната цифра е доста по-висока. Жоаким признава, че се е хранил с човешко месо, тъй като в магазина било прекомерно скъпо. В продължение на 20 години продължава да набира този хранителен артикул, до момента в който други 6 индивида са задържани за закононарушенията му. Залавят го по един от най-странните вероятни способи – тоалетната му се запушва с вътрешности и водопроводчикът остава без думи, когато се заема с ремонта. Все отново не може да отречем, че има научно пояснение за това държание.

Немецът се ражда, до момента в който нацистите се издигат на власт през 1933 година Жоаким е най-малкото от осем деца в фамилията и постоянно е считан за най-слабото. Поради неналичието на внимание и обич, момчето най-сетне стартира да придобива тези упования отклонения. Като дребен подмокря леглото и непрекъснато е обект на подиграви и унижения, разумно тази експанзия се насочва към издевателството на животни – един от първите признаци на психологични отклонения и отключване на завист. Когато идва Втората Световна война, обстановката става още по-трудна за фамилията, което не може да се похвали с особени благоприятни условия. Баща му отива боец и по-късно е военнопленник в Русия.

Вярва се, че тъкмо в лагерите е починал. Осемте деца остават под закрилата на майката. През 1948 година бъдещият убец напуща учебно заведение, откакто няколко пъти повтаря един клас. На 15-годишна възраст има единствено главно обучение и се отхвърля да учи. Много по-късно се оказва, че вредите от войната и неприятното отношение в родния дом са оставили диря и коефициент на просветеност от едвам 78. Някои отчети показват, че Жоаким не може да чете. Работи като момче за всичко в най-различни ферми, само че натрупваната експанзия доста скоро ще рефлектира върху новото занимание – убийствата.

В работата си постоянно му се постанова да убива животни и по-късно на разпитите ще опише, че тъкмо този акт го възбуждал в допълнение. Опитите да има някаква връзка, само че откакто няма особени знания и обществените му умения куцат, единствената връзка приключва като цялостен неуспех, даже половите му прекарвания се разказват по същия метод от самия него. През 1955 година майка му умира, братята и сестрите му поемат по личен път и губят връзката между тях. През същата година ще падне и първата му жертва. На 8 февруари Крол пътува до село Валстаде. По пътя си среща 19-годишната Ирмгард Щрел. Удушава я, изнасилва я и по-късно отваря корема ѝ.

Полицията е в потрес и дълго време пази в загадка случилото се, до момента в който обезверено се пробва да откри виновника за случилото се. За огромна неволя, това е единствено началото. По-късно ще стане ясно, че откакто жертвите са убити, извергът мастурбира върху тях. Когато се прибере у дома, процедурата се повтаря със секс кукла. Освен този апарат за облекчаване, другите колекционерски движимости са точно детски играчки и най-вече кукли. Интересното е, че след първото ликвидиране следва една доста специфична и сериозна пауза.

Четири години живее в цялостна абстиненция. Въпреки това в разнообразни области се появяват сходни случаи и управляващите не са особени сигурни в думите му. Следващото доказано ликвидиране се случва на 16 юни 1959 година с 24-годишната Клара Тесмер. Почеркът е изцяло еднакъв. Едва във втория случай се вижда и канибализма. Жоаким съумява да вземе част от седалището на жертвата си, както и от глезените, опакова ги и по-късно ги готви вкъщи си. Местен гражданин на име Хайнрих Ото е задържан за закононарушението и по-късно се беси в килията си, до момента в който чака присъдата. Междувременно същинският причинител е свободен.

Противоречията не свършват до тук – тези, които са изследвали причинителя и настояват, че има толкоз ниско IQ по този начин и не съумяват да оправдаят методиката и метода, по който прави убийствата си. Мъжът пътува в разнообразни градове, избира избрани жертви и местоположения, прави изследвания и нищо не е тъкмо толкоз елементарно, колкото го показва. За да може следствието да боксува още по-сериозно, килърът в никакъв случай не се лимитира с една възрастова група и работи съществено по всички параграфи. Сред убийствата даже участва мъж. През 1965 година Крол вижда двойка на далечен паркинг в Гросенбаум и взема решение да примами мъжа от колата, където го убива, проектите му били да продължи с девойката, само че в последния миг дамата пали колата и съумява да избяга.

Подробните ѝ описания след това не могат да дадат необикновен резултат. Още по-лошото е, че всяко ликвидиране е друго и тъкмо това прави обстановката още по-трудна и тежка. Освен това в Западна Германия работят и други убийци, които вършат следствието повече от невероятно. Вернер Бууст да вземем за пример убивал двойки в същия регион през 50-те години. Именно съществуването на тези господа е съумяло да помогне за по-дългото и съществено властване. Краят на историята настава на 3 юли 1976 година В този ден Крол отвличва 4-годишната Марион Кетнер от парк. Малко по-късно комшия попитал Крол какво блокира тръбите в постройката и по-конкретно тези в тоалетната.

Крол дава отговор малко и ясно „ вътрешности “. Съседът се засмял, само че когато пристигнал водопроводчика и извадил човешки органи, полицията бързо била извикана. Органите на реда закъсняват и откриват единствено разчлененото тяло на дребното момиченце. След това получават детайлите и на още 13 неразкрити случая. Докато е в пандиза Жоаким дава цялостни признания и се надява, че ще получи някакъв тип лекуване, което ще излекува влеченията му. Цялото дело трае 151 дни. През април 1982 година получава доживотна присъда. През 1991 година умира в пандиза от сърдечен удар на 58-годишна възраст. За страдание след войната не е единственият случай на сходни прегрешения. Единственият проблем е, че полицията към момента прохожда в този тип закононарушения и разрешава на мнозина да сеят гибел съвсем в цялата страна.