Чуйте децата, преди да е късно!
„ Чуйте децата, преди да е късно “. Тази фраза, изписана върху училищен протестен афиш, ще заключи цялата истина към едно детско самоубийство, което раздруса пазарджишкото село Нова Махала. Едва на 18 години Билгин Алишев, жертва на „ един прекомерно нечовечен свят “, посегна на живота си… и съумя. Шокът от решението му накара съученици и близки на Билгин да потърсят правдивост посредством гласа си. Със серия изявления в интернет и митинги те разгласиха изказванията си, че приятелят им е се е самоубил поради систематичен тормоз от страна на учителка. Макар в историята към момента да има голям брой незнайни, за децата от СУ „ Кирил и Методий “ няма подозрение какво е довело дванадесетокласника до съдбовното решение. Напротив, те са безапелационни, че траяли 5-години вербални офанзиви са последната капка, преляла чашата.
Прочетете още
Какво знаем дотук в резюме?
На 22 януари 18-годишният възпитаник Билгин Алишев е открит мъртъв в село Нова Махала, община Батак. Полицията проверява случая като самоубийство, само че редом се ревизира и версия за склоняване към самоубийство. Смъртта на момчето провокира мощно публично напрежение, а обвиняванията бяха хвърлени еднолично към учителката му по британски език Елихан Хаджийска. По думи на децата, педагогът, години наред е обиждал и унижавал момчето, поради което той на няколко пъти споделил на глас, че в него нахлуват суицидни мисли.
Известно е още, че в деня на гибелта си Билгин е бил извикан на така наречен „ комисия “, на която е обсъждано държанието му след спор за ниска оценка. Съучениците му настояват, че по време на срещата той не е бил изслушан. Точно противоположното, бил подложен на напън и закани, в това число че може да не бъде позволен до матури. Педагог от СУ „ Кирил и Методий “ удостовери обществено, че диалогът е прераснал в скандал и че момчето даже не е получило опция да се изкаже.
Часове по-късно Билгин е изпратил фотография и прощално известие до своя другарка, която го открива, когато към този момент е късно.
„ Още не съм се съвзела. Аз съм подготвена да си подам оставката единствено поради това какъв брой доста неистини се изръсиха по моя адрес “. Това пък са думи на Елихан Хаджийска, изречени пред кореспондент на Бтв. Учителката изрично отхвърля да е упражнявала тормоз върху самоубилото се момче.
Ръководството на учебното заведение и Регионалното ръководство на образованието в Пазарджик разясниха, че не са реагирали досега, защото до тях не са постъпвали сигнали или тъжби за тормоз. Противно на това обаче, учениците настояват, че неведнъж са обръщали внимание по отношение на проблемите на Билгин и учителката по английки, като са търсели поддръжка от възрастните. Затова упрекват шефа Йордан Чалъков в безучастие и упорстват за неговата оставка. Появи се информация, че самият той е подал молба за овакантяване още през декември.
Дни след трагичния случай, и евентуално в огромна степен поради натиска, извършен от близки и съученици, държавният уред се задейства. В учебното заведение са изпратени психолози, пуснати са анкети към децата, а Районната прокуратура в Пазарджик образува досъдебно произвеждане за склоняване към самоубийство.
Твърде доста общи неща
Трагичната история на Билгин остава частен случай, в който има голям брой незнайни, които следствието може и в никакъв случай да не обясни изцяло. Какво тъкмо е натежало в последните часове, какви думи са били чути, какви са били премълчани, и още въпроси, чийто отговори към този момент не са налични.
За околните му ще останат неизбежните мисли – какво се обърка, можехме ли да го спрем, можеше ли системата да реагира по друг метод?
Подобни въпроси обаче не се появяват за първи път... Те са следствие на всяка детска покруса, зад която стои просветителната институция като сцена на напън и наказания. Подобни неща се питахме и преди години, когато петокласник от пловдивското ОУ „ Душо Хаджидеков “ постави завършек на живота си след поредна ниска оценка по математика.
Дори десетилетия по-рано, когато друго дете – Петя Дубарова, един от най-ярките поетични гласове на поколението си, се самоуби след спор с учебната система.
Истината е, че тези истории са разнообразни по време, подтекст и мащаб, само че ги свързва еднакъв модел. Този на институция, която мъчно приема, че властта и наказването не са и в никакъв случай няма да бъдат ефикасен сурогат на разбирането и поддръжката на личността и уязвимостта на детето. И това е по какъв начин недъгавата система ражда систематичен проблем.
Всъщност, една от най-трудните промени в българското обучение – в никакъв случай написана в тактики за развиване, в никакъв случай измерима посредством знаци. Защото е въпрос на личностно израстване.
Част от учителите по този начин и не съумяха да скъсат с наследените от социалистическия строй похвати на власт, надзор и образование посредством боязън. Затова същият модел продължава да се възпроизвежда десетилетия по-късно. Всички сме се сблъсквали с него – възрастният е безспорният престиж, той в никакъв случай не е в неточност. Ученикът има статут на обект, безгласният „ участник “ в процеса. Постигането на дисциплинираност и смирение пък постоянно се схваща като най-важното изискване в целия учебен цикъл и затова би трябвало да стане непременно. Често посредством авторитарност, напън, обществено оскърбление, даже опасност.
Всяко отклоняване от избраната „ норма “ се санкционира, а психологичното положение и персоналните граници на детето остават отвън полезрението на по този начин устроената система. Често отвън фокуса на учителите, последователи на този прийом, остава и потребността от разговор, защото за тях той е по-скоро уязвимост или самопризнание за неуспех на престижа им.
Много учители в никакъв случай не са обучавани да разпознават какво са тормоз, контузия или психологичен срив. Какви са знаците за тях. От педагозите се чака по едно и също време да преподават, възпитават, балансират сред надзор и подучване, да бъдат психолози, без да имат нито инструментите, нито поддръжката за това. А когато реагираме неподготвени, хората сме склонни да прибягваме до използването на познати модели. Натиск, безмълвие, назидателност вероятно са това, което същите тези преподаватели са виждали в годините обратно, когато са били възпитаници. И внезапно са станали артикул на недъгавата система.
Проблемът, въпреки и да наподобява в обособените „ неприятни учители “, в действителност се свежда до нашия обичай и просвета. Те по този начин и не се разграничиха същински през времето на прехода. След 1989 година образованието се промени неведнъж, официално, само че в някои класни стаи остана същата подчиненост.
Тя обаче към този момент е тотално неприложима, тъй като пристигна едно цяло ново потомство, което просто не я схваща. То има друга сензитивност, разнообразни упования и разнообразни условия към възрастните. То отхвърля да се приспособява към остарялото и отживялото. Няма да откликне на репресията по този начин, както склонните да я употребяват, биха очаквали. Оценки, комисии, дисциплинарни ограничения и морализаторство не са „ езикът “, на който децата ще проговорят.
И те започнаха изискват смяна.
Затова да повторим: „ Чуйте децата, преди да е късно “
Прочетете още
Какво знаем дотук в резюме?
На 22 януари 18-годишният възпитаник Билгин Алишев е открит мъртъв в село Нова Махала, община Батак. Полицията проверява случая като самоубийство, само че редом се ревизира и версия за склоняване към самоубийство. Смъртта на момчето провокира мощно публично напрежение, а обвиняванията бяха хвърлени еднолично към учителката му по британски език Елихан Хаджийска. По думи на децата, педагогът, години наред е обиждал и унижавал момчето, поради което той на няколко пъти споделил на глас, че в него нахлуват суицидни мисли.
Известно е още, че в деня на гибелта си Билгин е бил извикан на така наречен „ комисия “, на която е обсъждано държанието му след спор за ниска оценка. Съучениците му настояват, че по време на срещата той не е бил изслушан. Точно противоположното, бил подложен на напън и закани, в това число че може да не бъде позволен до матури. Педагог от СУ „ Кирил и Методий “ удостовери обществено, че диалогът е прераснал в скандал и че момчето даже не е получило опция да се изкаже.
Часове по-късно Билгин е изпратил фотография и прощално известие до своя другарка, която го открива, когато към този момент е късно.
„ Още не съм се съвзела. Аз съм подготвена да си подам оставката единствено поради това какъв брой доста неистини се изръсиха по моя адрес “. Това пък са думи на Елихан Хаджийска, изречени пред кореспондент на Бтв. Учителката изрично отхвърля да е упражнявала тормоз върху самоубилото се момче.
Ръководството на учебното заведение и Регионалното ръководство на образованието в Пазарджик разясниха, че не са реагирали досега, защото до тях не са постъпвали сигнали или тъжби за тормоз. Противно на това обаче, учениците настояват, че неведнъж са обръщали внимание по отношение на проблемите на Билгин и учителката по английки, като са търсели поддръжка от възрастните. Затова упрекват шефа Йордан Чалъков в безучастие и упорстват за неговата оставка. Появи се информация, че самият той е подал молба за овакантяване още през декември.
Дни след трагичния случай, и евентуално в огромна степен поради натиска, извършен от близки и съученици, държавният уред се задейства. В учебното заведение са изпратени психолози, пуснати са анкети към децата, а Районната прокуратура в Пазарджик образува досъдебно произвеждане за склоняване към самоубийство.
Твърде доста общи неща
Трагичната история на Билгин остава частен случай, в който има голям брой незнайни, които следствието може и в никакъв случай да не обясни изцяло. Какво тъкмо е натежало в последните часове, какви думи са били чути, какви са били премълчани, и още въпроси, чийто отговори към този момент не са налични.
За околните му ще останат неизбежните мисли – какво се обърка, можехме ли да го спрем, можеше ли системата да реагира по друг метод?
Подобни въпроси обаче не се появяват за първи път... Те са следствие на всяка детска покруса, зад която стои просветителната институция като сцена на напън и наказания. Подобни неща се питахме и преди години, когато петокласник от пловдивското ОУ „ Душо Хаджидеков “ постави завършек на живота си след поредна ниска оценка по математика.
Дори десетилетия по-рано, когато друго дете – Петя Дубарова, един от най-ярките поетични гласове на поколението си, се самоуби след спор с учебната система.
Истината е, че тези истории са разнообразни по време, подтекст и мащаб, само че ги свързва еднакъв модел. Този на институция, която мъчно приема, че властта и наказването не са и в никакъв случай няма да бъдат ефикасен сурогат на разбирането и поддръжката на личността и уязвимостта на детето. И това е по какъв начин недъгавата система ражда систематичен проблем.
Всъщност, една от най-трудните промени в българското обучение – в никакъв случай написана в тактики за развиване, в никакъв случай измерима посредством знаци. Защото е въпрос на личностно израстване.
Част от учителите по този начин и не съумяха да скъсат с наследените от социалистическия строй похвати на власт, надзор и образование посредством боязън. Затова същият модел продължава да се възпроизвежда десетилетия по-късно. Всички сме се сблъсквали с него – възрастният е безспорният престиж, той в никакъв случай не е в неточност. Ученикът има статут на обект, безгласният „ участник “ в процеса. Постигането на дисциплинираност и смирение пък постоянно се схваща като най-важното изискване в целия учебен цикъл и затова би трябвало да стане непременно. Често посредством авторитарност, напън, обществено оскърбление, даже опасност.
Всяко отклоняване от избраната „ норма “ се санкционира, а психологичното положение и персоналните граници на детето остават отвън полезрението на по този начин устроената система. Често отвън фокуса на учителите, последователи на този прийом, остава и потребността от разговор, защото за тях той е по-скоро уязвимост или самопризнание за неуспех на престижа им.
Много учители в никакъв случай не са обучавани да разпознават какво са тормоз, контузия или психологичен срив. Какви са знаците за тях. От педагозите се чака по едно и също време да преподават, възпитават, балансират сред надзор и подучване, да бъдат психолози, без да имат нито инструментите, нито поддръжката за това. А когато реагираме неподготвени, хората сме склонни да прибягваме до използването на познати модели. Натиск, безмълвие, назидателност вероятно са това, което същите тези преподаватели са виждали в годините обратно, когато са били възпитаници. И внезапно са станали артикул на недъгавата система.
Проблемът, въпреки и да наподобява в обособените „ неприятни учители “, в действителност се свежда до нашия обичай и просвета. Те по този начин и не се разграничиха същински през времето на прехода. След 1989 година образованието се промени неведнъж, официално, само че в някои класни стаи остана същата подчиненост.
Тя обаче към този момент е тотално неприложима, тъй като пристигна едно цяло ново потомство, което просто не я схваща. То има друга сензитивност, разнообразни упования и разнообразни условия към възрастните. То отхвърля да се приспособява към остарялото и отживялото. Няма да откликне на репресията по този начин, както склонните да я употребяват, биха очаквали. Оценки, комисии, дисциплинарни ограничения и морализаторство не са „ езикът “, на който децата ще проговорят.
И те започнаха изискват смяна.
Затова да повторим: „ Чуйте децата, преди да е късно “
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ