Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги
Историята демонстрира, че бързото възобновяване от големи загуби в индустриалната интензивност е допустимо, само че надалеч не обезпечено
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Някои стопански системи, като тези на Сингапур и даже Южна Корея, може да се закрепят във втората половина на годината и да наваксат част от изгубеното през първата. Ще отнеме време - най-вероятно години, с цел да може да бъде изчислена тежестта от икономическия удар на COVID-19. Все повече стопански системи влизат в дълга карантина и става все по-ясно, че светът се среща със спад в производството с невиждана дълбочина. Някой анализатори считат, че икономическите проблеми на пазара и суматохата са първите сигнали на срив, по-сериозен от този на финансовата рецесия през 2007-2009 година Йоахим Фелс, икономист в капиталовия фонд Pimco, неотдавна предизвести, че липса на задоволително нападателни ограничения от страна на държавните управления по света може да докара до дълга меланхолия. Всички спадове основават дискомфорт, само че болката от тях - даже на най-дълбоките, зависи от това какъв брой дълго ще продължат. Историята демонстрира, че бързото възобновяване от големи загуби в индустриалната интензивност е допустимо, само че надалеч не обезпечено.
Какво демонстрира предишното
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Някои стопански системи, като тези на Сингапур и даже Южна Корея, може да се закрепят във втората половина на годината и да наваксат част от изгубеното през първата. Но шансът, че и други могат да изгубят голяма част от брутния си вътрешен артикул през 2020 година - към 10%, се подвига с всеки минал ден. Подобни сривове не са толкоз необикновени за разрастващите се стопански системи, чийто напредък е изключително волатилен. За да вземем единствено един образец, от 1980 година насам действителният Брутният вътрешен продукт на Либия е спадал с най-малко 10% 10 пъти, а сред тези сривове е имало растежи с до 125%. В индустриалните страни сходни огромни девиации са рядко срещани. Анализ на данни от Световната банка демонстрира, че от 1960 година насам измежду богатите страни е имало единствено 13 случая на годишен спад от най-малко 5% и три случая на спад от 7% - Финландия през 2009 година и Гърция през 2011 и 2012 година Но не е имало спад от 10%. Сред богатия свят се появиха свивания в стопанските системи поради петролната рецесия през 1973 година, азиатската финансова рецесия през 1997-1998 година и финансовата рецесия десетилетие по-късно.
Разглеждане на историята в по-широк аспект единствено затвърждава какъв брой редки са тези събития. Икономическите историци от университета в Грьонинген, Нидерландия, поддържат данни за Брутният вътрешен продукт до 1870 година за 18 индустриализирани стопански системи. Дори в този интервал е имало единствено 47 случая на срив на дадена стопанска система с 10%. Повечето са свързани със международните войни и Голямата меланхолия - от 47 случая, 42 се случват сред 1914 и 1945 година
Как става възобновяване
Как страните да се оправят с такива стопански шокове? Възстановяванията всекидневно са относително бързи. В края на международните войни стопанските системи усетиха съвсем мигновен резултат на напредък. Частично, само че не всеки път, поради възобновяване на вредите. Смазаната италианска стопанска система е пораснала с 35% през 1946 година До 1949 година към този момент е възстановила всичко, изгубено през войната, и даже е надградила. Германската стопанска система се свива с цели 66% сред 1944 и 1946 година, след което пораства с 12% на година в продължение нацяло десетилетие. В други случаи скоковете са по-малки. През 1924 година действителното произвеждане в Германия и Австрия остава под равнищата преди 1914 година Според данните от 1870 година насам лишава към пет години, с цел да може производството да се върне назад преди срутва от 10%.
Тези данни отразяват и значимото конкретизиране, че главната причина за стопански контракции - международните войни, траят няколко години. Френското произвеждане спада с по 10% всяка година от 1940 до 1944 година По-съвременните образци са за по-кратки спадове от единствено 5%, които не трансформират трагично картината. Сред богатите стопански системи, които са изживявали спад в Брутният вътрешен продукт от 5% от 1960 година, междинното време за възобновяване до началното равнище е четири години. През 1999 година да вземем за пример действителният Брутният вътрешен продукт на Южна Корея към този момент е надалеч над това през 1997 година, когато удря азиатската финансова рецесия.
Възстановяването от световната финансова рецесия обаче е по-бавно. Италианската стопанска система влезе в рецесията с ковид, преди да успее да стигне равнището си на действително произвеждане от 2008 година
Полъхът на търговията
Всички уроци от историята би трябвало да бъдат прилагани деликатно върху настоящата обстановка. Опасна пандемия, която превзема интегрираната световна стопанска система, е невиждано събитие. И въпреки всичко някои исторически събития си заслужава да бъдат упоменати. Първо и най-очевидно е, че икономическата болежка зависи от това какъв брой неща ще се объркат поради първичния потрес. Германия и Австрия се оправят доста по-бавно по отношение на другите участници през Първата международна война, тъй като губят войната и империите си, страната се сгромолясва и настъпва хиперинфлация. Ако страните през днешния ден могат да преживеят солидния срив в производството без институционални вреди, това може да вдигне скоростта.
Второ, спадовете в производството постоянно водят след себе си и разтрошаване на международните търговски мрежи. Успехът на тяхното възобновяване зависи от икономическото такова. Западна Европа усеща избухлив напредък в годините след Втората международна война частично поради опитите да възвърне търговията - доста по-различен сюжет, в сравнение с след първата война. Светът би трябвало да се надява, че търговията ще се възвърне бързо след края на пандемията.
Трето, макроикономическата политика би трябвало да е с верен метод. Глобалната финансова рецесия и дълговата рецесия в еврозоната, която последва, не умъртви милиони хора и не унищожи значима инфраструктура, само че докара до постепенно възобновяване, което остави Европа стопански и политически уязвима от нови шокове.
Дори най-леките резултати от ковид могат да се окажат стопански тежки, в случай че държавните управления не подсигурят задоволително тласъци. Светът ще се оттласне към напредък, щом пандемията е под надзор. Единственото, което би трябвало да направи, е да заобикаля грешките на историята.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Някои стопански системи, като тези на Сингапур и даже Южна Корея, може да се закрепят във втората половина на годината и да наваксат част от изгубеното през първата. Ще отнеме време - най-вероятно години, с цел да може да бъде изчислена тежестта от икономическия удар на COVID-19. Все повече стопански системи влизат в дълга карантина и става все по-ясно, че светът се среща със спад в производството с невиждана дълбочина. Някой анализатори считат, че икономическите проблеми на пазара и суматохата са първите сигнали на срив, по-сериозен от този на финансовата рецесия през 2007-2009 година Йоахим Фелс, икономист в капиталовия фонд Pimco, неотдавна предизвести, че липса на задоволително нападателни ограничения от страна на държавните управления по света може да докара до дълга меланхолия. Всички спадове основават дискомфорт, само че болката от тях - даже на най-дълбоките, зависи от това какъв брой дълго ще продължат. Историята демонстрира, че бързото възобновяване от големи загуби в индустриалната интензивност е допустимо, само че надалеч не обезпечено.
Какво демонстрира предишното
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Някои стопански системи, като тези на Сингапур и даже Южна Корея, може да се закрепят във втората половина на годината и да наваксат част от изгубеното през първата. Но шансът, че и други могат да изгубят голяма част от брутния си вътрешен артикул през 2020 година - към 10%, се подвига с всеки минал ден. Подобни сривове не са толкоз необикновени за разрастващите се стопански системи, чийто напредък е изключително волатилен. За да вземем единствено един образец, от 1980 година насам действителният Брутният вътрешен продукт на Либия е спадал с най-малко 10% 10 пъти, а сред тези сривове е имало растежи с до 125%. В индустриалните страни сходни огромни девиации са рядко срещани. Анализ на данни от Световната банка демонстрира, че от 1960 година насам измежду богатите страни е имало единствено 13 случая на годишен спад от най-малко 5% и три случая на спад от 7% - Финландия през 2009 година и Гърция през 2011 и 2012 година Но не е имало спад от 10%. Сред богатия свят се появиха свивания в стопанските системи поради петролната рецесия през 1973 година, азиатската финансова рецесия през 1997-1998 година и финансовата рецесия десетилетие по-късно.
Разглеждане на историята в по-широк аспект единствено затвърждава какъв брой редки са тези събития. Икономическите историци от университета в Грьонинген, Нидерландия, поддържат данни за Брутният вътрешен продукт до 1870 година за 18 индустриализирани стопански системи. Дори в този интервал е имало единствено 47 случая на срив на дадена стопанска система с 10%. Повечето са свързани със международните войни и Голямата меланхолия - от 47 случая, 42 се случват сред 1914 и 1945 година
Как става възобновяване
Как страните да се оправят с такива стопански шокове? Възстановяванията всекидневно са относително бързи. В края на международните войни стопанските системи усетиха съвсем мигновен резултат на напредък. Частично, само че не всеки път, поради възобновяване на вредите. Смазаната италианска стопанска система е пораснала с 35% през 1946 година До 1949 година към този момент е възстановила всичко, изгубено през войната, и даже е надградила. Германската стопанска система се свива с цели 66% сред 1944 и 1946 година, след което пораства с 12% на година в продължение нацяло десетилетие. В други случаи скоковете са по-малки. През 1924 година действителното произвеждане в Германия и Австрия остава под равнищата преди 1914 година Според данните от 1870 година насам лишава към пет години, с цел да може производството да се върне назад преди срутва от 10%.
Тези данни отразяват и значимото конкретизиране, че главната причина за стопански контракции - международните войни, траят няколко години. Френското произвеждане спада с по 10% всяка година от 1940 до 1944 година По-съвременните образци са за по-кратки спадове от единствено 5%, които не трансформират трагично картината. Сред богатите стопански системи, които са изживявали спад в Брутният вътрешен продукт от 5% от 1960 година, междинното време за възобновяване до началното равнище е четири години. През 1999 година да вземем за пример действителният Брутният вътрешен продукт на Южна Корея към този момент е надалеч над това през 1997 година, когато удря азиатската финансова рецесия.
Възстановяването от световната финансова рецесия обаче е по-бавно. Италианската стопанска система влезе в рецесията с ковид, преди да успее да стигне равнището си на действително произвеждане от 2008 година
Полъхът на търговията
Всички уроци от историята би трябвало да бъдат прилагани деликатно върху настоящата обстановка. Опасна пандемия, която превзема интегрираната световна стопанска система, е невиждано събитие. И въпреки всичко някои исторически събития си заслужава да бъдат упоменати. Първо и най-очевидно е, че икономическата болежка зависи от това какъв брой неща ще се объркат поради първичния потрес. Германия и Австрия се оправят доста по-бавно по отношение на другите участници през Първата международна война, тъй като губят войната и империите си, страната се сгромолясва и настъпва хиперинфлация. Ако страните през днешния ден могат да преживеят солидния срив в производството без институционални вреди, това може да вдигне скоростта.
Второ, спадовете в производството постоянно водят след себе си и разтрошаване на международните търговски мрежи. Успехът на тяхното възобновяване зависи от икономическото такова. Западна Европа усеща избухлив напредък в годините след Втората международна война частично поради опитите да възвърне търговията - доста по-различен сюжет, в сравнение с след първата война. Светът би трябвало да се надява, че търговията ще се възвърне бързо след края на пандемията.
Трето, макроикономическата политика би трябвало да е с верен метод. Глобалната финансова рецесия и дълговата рецесия в еврозоната, която последва, не умъртви милиони хора и не унищожи значима инфраструктура, само че докара до постепенно възобновяване, което остави Европа стопански и политически уязвима от нови шокове.
Дори най-леките резултати от ковид могат да се окажат стопански тежки, в случай че държавните управления не подсигурят задоволително тласъци. Светът ще се оттласне към напредък, щом пандемията е под надзор. Единственото, което би трябвало да направи, е да заобикаля грешките на историята.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ