Лойола – генералът на йезуитите
Историята на йезуитския медал, толкоз богата на интриги, конспирации, убийства и т. н., въобще не би съществувала, в случай че през 1491г. в северната испанска провинция Гипускоа, не се бил родил създателят му: богатият идалго дон Иниго Лопес де Рекалдо Лойола. Майка му решила да подражава на Света Богородица, родила го в кошара и положила бебето в ясли.
Лойола произлиза от древен благороднически жанр. Той бил най-малкото от 13-те деца в фамилията и още напълно млад бил изпратен като паж в дома благородника Хуан Веласке дьо Куелар, с който постоянно посещаваше двореца на крал Фердинанд V.
А тъй като по времето на Фердинанд V военните дейности съвсем не преставали, Лойола, чиято глава бila цялостна с разкази за невероятните подвизи на средновековните рицари, се впуснал в приключенията на военния живот.
Бил ранен от топовно гюлле по време на защитата на град Памплона против французите. Самите те били толкоз впечатлени от безумната му смелост, че го изпратили с почести в замъка на татко му. Бил подложен на доста интервенции, съпроводени със страшни болки, които понасял мъжествено. Но, по този начин или другояче, останал сакат цялостен живот.
Понеже не разполагал с обичаните си рицарски романи, от досада, по време на лекуването Лойола почнал да чете четирите тома на „ Животът на Христос “ и обемистите „ Жития на светиите “. Описанията на техните премеждия по този начин подействали върху пламенното въображение на младежа, че той решил да стане нравствен боец на Христос, Дева Мария и Свети Петър. Но, както е добре известно, дяволът не се предава елементарно: в главата му се вихрели същински борби – той мечтаел за красива дама, а по-късно се разкайвал и започвал да се моли. По време на тези терзания Лойола последователно стигнал до разбирането, че светът е разграничен сред Бог и дявола, които възбуждат душите към положително или зло. И решил да се бори на страната на Доброто.
Лойола изучавал теология за известно време в Саламанка, а по-късно със същата цел отишъл в Париж. Там се срещнал с бъдещите дейни членове на неговия медал: Пиер Льофевр, Франсис Ксавие, Линес и други обещаващи младежи. С тяхното присъединяване и с поддръжката на други съидейници Лойола създал план за монашеския медал „ Обществото на Исус “, по-късно наименуван „ Орден на йезуитите “, по латинската форма на името на Иисус – Jesus.
През 1537г. Игнатий приел отшелнически ранг и скоро отишъл в Рим. Преди да влезе във Вечния град, посетил един опустошен параклис, където съгласно придружителите му, пред него се явил Бог-Отец и му споделил: „ Ще бъда благоразположен към вас в Рим “.
Така и станало. Папа Павел II наредил на Льофевр да преподава Писанието, на Линес – теология, а Лойола показал пред него създадения план за новия медал и правилник, към който, с изключение на нормалните 3 отшелнически обета – непорочие, беднотия и смирение, се добавяло четвърти: непрекъснатото служене на Христос, папата и римската черква. В удостоверение на това, върху герба на ордена имало надпис: „ В името на Исус да се прегъне всяко коляно! “ Папата възкликнал: „ Това е Божий пръст! “ и на 27 септември 1540г. утвърдил устава на хартата на йезуитския медал. Лойола бил единомислещо определен за пръв военачалник на ордена. Надарен с необикновен учредителен гений, той основал мощна полувоенна организация, чиято активност била обхваната в загадъчност.
Една от версиите на печата на ордена. „ IHS “ са първите три букви от IHΣOYΣ, името на Исус на гръцки. Източник – Уикипедия.
Игнатий умрял през 1556г., а през 1622г. бил канонизиран. Една от най-разпространените версии за основаването на великия разказ на Сервантес „ Дон Кихот “ е, че първообраз на основния воин е точно Игнатий Лойола.
Сан Игнасио де Лойола от Педро Пабло Рубенс, музей на Нортън Симон в Пасадена. Източник – Уикипедия.
Фактически, „ Обществото на Исус “ се трансформирало в католическо политическо разузнаване – полувоенна конструкция с твърда дисциплинираност. Но, в случай че се изследва деликатно активността на ордена, ще се откри, че неговата съществена активност надалеч не била шпионска – а просветителна. Основните му финансови средства отивали за градеж на учебни заведения и университети, изключително в Латинска Америка. По този метод орденът изиграл голяма роля за цивилизоването на локалното индианско население.
Членовете на ордена се делели на разнообразни равнища. Първото равнище били послушниците. В продължение на 2 години те прекосявали сурова школа, в която основното била дисциплината и подчинението.
Второто равнище били схоластиците – за 5 години те изучавали общи науки и богословие. Схоластици ставали единствено най-доверените от послушниците, които получавали доста съществено за времето си обучение. Те били обучавани на тайна активност и в умения да вербуват нова агентура. Послушниците и схоластиците живеели свободно в обществото и не се отличавали с нищо от елементарните жители. Именно такива законспирирани йезуити формирали необятната шпионска мрежа на ордена.
Третата категория включвала коадюторите, които давали отшелнически клетви и живеели в манастири. На собствен ред и те се разделяли на 2 категории. В първата били духовниците, които се занимавали с образование на юношите, мисионерство и проповедничество. Те издирвали подобаващи претенденти за участие в ордена и търсели потребна информация. Имало и всемирски коадютори, работещи като икономисти, готвачи, настойници и т. н. Служебните им задължения разрешавали да боравят с големи финансови средства, а от готвачите-йезуити зависел животът на политическите дейци.
Най-високата степен на посвещение в ордена заемали така наречен „ професори “, които приемали Четвъртия обет – за абсолютно послушание на папата и генерала на ордена. Професорите по предписание били назначавани за мисионери в някоя страна, т.е. те ставали професионални разузнавачи, които ръководели цялата мрежа от сътрудници там.
Когато Лойола починал през 1556г., орденът наброявал към 1000 членове, а в края на ХХ-ти век – над 30 хиляди. Освен това, йезуитите имат стотици влиятелни междинни и висши образователни заведения, в които учат повече от 800 хиляди възпитаници и студенти.
