Къде изчезна уж смазващата мощ на руската армия
Историята на войната на съветския президент Владимир Путин с Украйна е освен безумство, само че и мистерия. Как стана по този начин, че Путин повярва, че има боеспособна войска, с която да завладее Украйна? Военно-полицейската страна на Путин е неефективна обществена конструкция, която не е способна да побеждава във война, а единствено да устройва всеобщ гнет и да попречва модернизацията на съветското общество. Затова Русия има късмет да се самосъхрани единствено в изискванията на демилитаризация и разформироване на Федералната работа за сигурност. Защото тъкмо корумпираните спецслужби, военното управление на Русия и съветският военнопромишлен комплекс провалиха " спецоперацията ".
Визитата на Бърнс и илюзиите на Путин
През ноември 2021 година шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс посети Москва. След неговото завръщане в американските медии се появиха голям брой информации, че Путин възнамерява да нападне Украйна. Доскоро не беше единствено ясно за какво аналитиците на Централно разузнавателно управление на САЩ по този начин надцениха съветската войска и смятаха, че Киев ще бъде високомерен за няколко денонощия. Но към този момент знаем отговора - на 14 април шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ описа в Технологичния университет в Джорджия, че персонално Путин го е осведомил, че счита да нападне Украйна. И му изложил доводите си - украинският президент Володимир Зеленски и украинците надали ще се съпротивляват дейно, съветските военни могат да удържат бърза и решителна победа на минимална цена, европейците по този начин са увлечени от личната си политика, че няма да смеят да рискуват, Русия разполага с огромни запаси и не се опасява от наказания.
Думите на Бърнс са доказателство, че войната в Украйна е планувана и Путин в действителност е очаквал да го посрещнат с цветя там. Има още обстоятелства, показващи, че Путин в действителност е вярвал в бързата победа. Руското нахлуване се осъществяваше от 180 000 души, които трябваше да покрият 3000 км фронт. Колоните се движеха без прикритие от въздуха, като на церемониал, по основните пътища. Нямаше запас. Към Харков настъпваше съветската армия с елементарни камиони и палки, в багажа на частите, разрушени крей Гостомел, бе открита парадна униформа, а измежду починалите се оказаха членове на оркестъра на полка.
Костантин Немичев, един от командирите на " Азов ", споделя за багра, който са водили на третия ден от войната по улиците на Харков против неголяма диверсионна група от 150-200 души. На въпрос - по какъв начин е допустимо някой да счита, че такава група може да превземе град с население от 1.5 млн. души, пленените разказали, че съветското командване ги е уверило, че би трябвало единствено да пробият линията на защита на украинците и в града ще ги посрещнат уверени русофили. Според Христо Грозев и Bellingcat повода за тази неточност е елементарна - Путин е бил дезинформиран от личната си ФСС. Пети отдел на ФСС /Службата за оперативна информация и интернационалните връзки/ отпред с генерал-полковник Сергей Беседа е харчила големи суми за " агентурна работа " и е разказвала на Путин по какъв начин за тези пари е основала необятна мрежа от сътрудници. На процедура обаче парите са били откраднати.
Шок, само че не и смут
През 1991 година по време на войната в Залива американските военни за първи път използваха концепцията за точните удари. Това е тактика, при която атакуващата страна нанася солидни точни удари по командните пунктове, каналите за доставяне, военнопромишления комплекс на съперника, унищожавайки способността му да командва, поддържа връзка и да реалокира войските, като в това време резервира огромна част от гражданската инфраструктура. През 1991 година на високо тъкмо оръжие се падаха единствено 9% от изстрелите, само че 75% от изумените цели. През 2003 година войските на обединението съумяха през първите 7 часа от нахлуването в Ирак да унищожат 70 стратегически цели и изцяло да дезорганизират иракската войска. Едновременно с въздушните удари стартира сухопътна атака по цялата граница на Ирак с Йордания, Саудитска Арабия и Кувейт, морски и въздушен десант. Затова и новата тактика получи името " Шок и смут ".
Не е мъчно да се забележи, че интервенцията на Путин в Украйна е трябвало да повтори 1:1 тактиката на войната от 2003 година Тя предвиждаше високоточни удари, които да унищожат радарите, самолетите и командните пунктове на съперника плюс десант в Гостомел и убийството на Зеленски. За разлика от американската интервенция обаче съветската се провали.
Старите ракети пропущат задачите
Плътността на съветския " прецизен " огън е доста по-малка от тази на американците. През 2003 година Съединени американски щати използваха 2000 ракети и умни бомби през първите четири денонощия. Русия употребява 2215 ракети, само че за 80 дни война. Основно тя употребява крилатите ракети " Калибър " с морско базиране, които доближават до 2000 км, и сухопътните балистични ракети " Искандър ", които поразяват на 500 км. Трудно е да се каже какъв брой огромни са били провалите в първите дни на войната, само че сигурно не са били сериозни. Украинската войска за разлика от иракската се съвзе от удара. Според съветника на Зеленски Алексей Арестович " цялостният надзор над войската беше възобновен на 3-тия - 4-тия ден от войната ".
О.з. полковникът от Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ и някогашен боен водач Роман Свитан твърди, че вредите, нанесени от " Калибър ", са били незначителни. Ракетите са отворили големи дупки по пистата на летището в Гостомел или към нея, само че изумените самолети са малко, тъй като американците са предизвестили украинците за ударите и машините са били скрити. Свитан счита, че основният резултат от такова масирано обстрелване с " Калибър " е радикалното понижаване на ракетите.
И е прав - бързо стана ясно, че Русия изпитва дефицит на " Калибър " и " Искандър ". Тя стартира да употребява доста по-старите крилати ракети Х-101, Х-55 и дори Х-22. Тези ракети се изстрелват от стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-95 и Т-22, които са предопределени за нуклеарно оръжие. Всеки полет на такава машина и потреблението на такава ракета коства големи суми.
Същото се случи и с " Искандер " - съветските войски минаха на нейния античен първообраз " Точка-У ". Теоретично задачите на такива ракети би трябвало да са обекти на гражданската и военната инфраструктура: подстанции, елеватори, жп трасета. Но ракетите непрекъснато пропускаха, поразявайки жилищни здания, а и въведените в тях цели постоянно бяха остарели. Например - на 23 април ракета порази жилищна постройка в Одеса и умъртви две дами и бебе. По всичко проличава, че ракетата се е целила в летището на Одеса, намиращо се наоколо. Но самото летище от 30 години не действа, превърнато е в пазар и не би могло да бъде военна цел. Това не попречи на съветското МО да твърди, че ракетите са поразили " логистичен терминал на военно летище в региона на Одеса, където е съхранявано голямо количество оръжие, доставено от Съединени американски щати и европейските страни ".
" Ракетите Х-22 са предопределени за нанасяне на нуклеарен удар и по принцип не са високо точни. За проектантите им е все едно дали ракетата ще удари 300 метра по-наляво или по-надясно ", изяснява Олег Жданов, полковник от запаса на ВСУ.
Това не пречи на съветските военни обществено да хвърлят прахуляк в очите. Министърът на защитата Сергей Шойгу да вземем за пример наскоро съобщи, че " всеки превоз на натовско оръжие на територията на Украйна ще се преглежда от Русия като законна цел за проваляне ". За експертите изказването е комично, тъй като съветските " високоточни ракети " в никакъв случай не са поразявали движещи се цели.
Свръхмодерно оръжие за паради и изложения
Най-новият съветски танк " Армата " за първи път беше показан пред аудитория на боен церемониал през 2015 година Тогава беше оповестено, че към 2020 година войската ще разполага с 2300 бройки от него. Танкът трябваше да има бронирана капсула за екипажа и да е незабележим за радарите. До този миг обаче нито един подобен танк не е видян в Украйна. Дори и да съществува нещо, което не е единствено на хартия, то е в няколко екземпляра, които са били съединени, с цел да се покажат на Путин за по-нататъшно приемане на пари за плана.
На 22 март 2022 година съветското военно министерство с горделивост регистрира, че в приложимост е влезнала най-новата съветска свръхзвукова ракета " Кинжал ". Според известието тя няма аналог - с помощта на своята свръхзвукова скорост тя не може да бъде прихваната и преодолява над 1000 км за 10 минути. Ракетата е поразила склад за муниции в село Делятин край Ивано-Франковск. Само дето жителите на Делятин обявиха, че никакви удари не са чули, нито пък са виждали гърмеж или пушек. Тук обаче е значим различен подробност - " Кинжал " в действителност е свръхзвукова ракета, само че би трябвало да бъде пусната от свръхзвуков летателен уред. А тя се пуска от изстребители МиГ-31, които са основани за напълно други цели - да прихващат стратеческите бомбардировачи на съперника. " Да се употребява МиГ като притежател на " Кинжал " е все едно да се сложи спортен автомобил в каруца ", изяснява Ромен Свитан. Неслучайно един от първите МиГ-ове, на които беше закачен " Кинжал ", претърпя повреда при опит да излети.
А и " Кинжал " бързо свършиха. Каквото и да са поразили, очевидно Русия разполага с малко бройки. Те са били създадени персонално за Путин, а конструктурите много са украсили качествата й - нарекли са свръхзвукова елементарна балистична ракета, която са закачили на добър аероплан, предопределен за други цели.
Ефектът на " Байрактар "
Безпилотните самолети са значима част от войната, само че не би трябвало да се надценяват. " Руските войски понасят най-тежки удари от артилерията и от реактивните системи за залпов огън. Главната изгода от безпилотните самолети е разузнаването и насочването на артилерията ", споделя известният израелски боен експерт Давид Хенделман. Не може да се отхвърли обаче, че един от главните медийни, психически и военни герои на тази война е турският " Байрактар ". При това шест изцяло въоръжени " Байрактар " -и излязоха на Украйна 69 млн. $. За съпоставяне - Индия заплати за четири израелски Heron TP 200 млн. $, а един американски MQ-9 Reaper коства 100 млн. $. Без въоръжение и станция за ръководство " Байрактар " коства сред 2 и 5 млн. $. Което не е малко, в случай че го загубиш. Но на процедура е съвсем невероятно да загубиш " Байрактар ". Той лети на височина до 8.2 км, което го прави неосъществим за множеството зенитно-ракетни комплекси. Може да издържи във въздуха 20 часа, разглеждайки вражеската техника, а след това да пусне управляема бомба или ракета, която да порази задачата. Също като снайперистите " Байрактар " не убива доста единици, само че улучва тези, чието премахване е сериозно. Тъй като е изработен от пластмаса, самолетът се отразява на радара неприятно. Но най-важното е, че всички комплекси за противовъздушна защита са безусловно безполезни против " Байрактар " - " Оса ", " Тор ", " Стрела " и други, работят по-ниско, в сравнение с той лети. Опитът демонстрира, че " Бук " и " Панцир " просто не " виждат " самолета. С-300 може да го види и порази, само че практиката от фронта демонстрира, че доста по-често " Байрактар " поразява С-300, в сравнение с С-300 " Байрактар ", а цената на двата типа въоръжение е несравнима. С-300 коства 250 млн. $.
Как стои въпросът с производството на безпилотни самолети в самата Русия?
През 2011 година по едно и също време с създаването на турския " Байрактар " в Русия започнаха да създават " Алтаир ". През 2016 година бе оповестено, че е почнало тестване. Но през 2018 година бе задържан ген. шеф на разработчика Александър Гомзин, който бе упрекнат в разхищаване на 900 млн. рубли, отделени за самолета. Премиерата по този начин и не се състоя.
Договорът за производството на другия безпилотен аероплан " Корсар " беше подписан през 2009 година Според експертите той въобще не може да бъде сравняван с " Байрактар ", защото е копие на AAI RQ-7 Shadow, намиращ се на въоръжение в Съединени американски щати от 1991 година През 2018 година той бе показан на парада на успеха в Москва, а през 2019 година - в границите на изложбата на Международния военно-технически конгрес " Армия-2019 ". На бойното поле обаче такива безпилотни самолети не са видяни. Явно съществуват единствено в единични бройки за изложения.
Производството на съветската суперзвезда - " Орион ", стартира през 2011 година Този аероплан изостава с най-малко 15 години от своя американски аналог MQ-1 Predator, двойно по-тежък е от " Байрактар ", а носи също толкоз въоръжение. " Орион " в действителност хвърча над Украйна. Даже един беше свален там. Виктор Кевлюк, полковник от ВСУ, който се занимава сега с производството на безпилотните самолети " Посейдон ", твърди, че Русия е разполагала с един комплект " Орион ". В комплекта нормално влизат два или три безпилотни самолета. Ако това е по този начин, то сваленият " Орион " съставлява 50% от съветските сили. Отделно " Орион " са с мотори, създадени от австрийската Rotax 914, а поради глобите аварийни елементи или мотори руснаците повече няма да получат.
Провалът на военнопромишления комплекс
Трагичното положение на съветския военнопромишлен комплекс е разказано още през 2019 година в отчета на Владислав Иноземцев. Според него, в случай че на Запад цикълът на произвеждане на всяко оръжие се състои в това, че страната спуска техническото задание, а компанията след ред доработки стартира да създава оръжието, в Русия е тъкмо противоположното - на Путин се показва разработка на нещо " без аналог ", за което се отделят пари, следва дълъг интервал на направа, а най-после продукцията, в случай че я има въобще, е в няколко опитни мостри. С други думи, тези разработки не са предопределени, с цел да са оръжие. По принцип те дори не са предопределени за бойното поле. Тяхната цел е друга - да се задоволи самолюбието на един деспот и да получат пари за това.
Има и още една основна разлика. В Съединени американски щати на 10-те съществени снабдители в защитата се пада 45% от пазара, останалите са дребни и междинни компании. А военните поръчки са единствено 46% от приходите на тези 10 компании. Останалите приходи са невоенни артикули. Затова е извърнат и трендът - в случай че преди доста технологии първо се тестваха в защитата, а по-късно се пускаха на пазара, в този момент наклонността е гражданските технологии, които са конкурентноспособни, да се внедряват в защитата.
В Русия обстановката е напълно друга. През 2017 година 82% от пазара се падаше на 10-те най-големи оръжейни компании, които получаваха 86% от своите приходи от договорите си с страната. Тези компании нямат мотивация за рационализация. Тяхната тактика е с извънпазарни средства да запазят своята облага. А това става, като създават неприятна стока на допустимо най-висока цена. Образно казано - да купят нещо от " Алиекспрес " за 200 $ и да го продадат на Путин като нещо " без аналог " за милиард.
Мнозина могат да възразят, че съществуването или отсъствието на най-новото въоръжение не е решаващо за войната в Украйна. И ще са прави. " Руската войска въобще не залагаше на потреблението на най-нови мостри въоръжение - без значение дали го има в дребни количества, или действително към момента не е приключила създаването му и то е повече в областта на пропагандата. Залагаше се, че след първичния " потрес и смут ", десанта в Киев и отстраняването на централното ръководство на страната украинската войска ще рухне. Проблемът тук не е в техническите новости, а в старите, добре изпитани военни правила - количеството персонален състав и техника, оперативната компактност на километър фронт и така нататък Когато се готвиш за една война, а би трябвало да воюваш в друга, постоянно пораждат проблеми ", споделя Давид Ханделман.
Така че прахта, която е хвърляна в очите на Путин и обществеността, не е причина за неприятното положение на съветската войска, а единствено признак.
Визитата на Бърнс и илюзиите на Путин
През ноември 2021 година шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс посети Москва. След неговото завръщане в американските медии се появиха голям брой информации, че Путин възнамерява да нападне Украйна. Доскоро не беше единствено ясно за какво аналитиците на Централно разузнавателно управление на САЩ по този начин надцениха съветската войска и смятаха, че Киев ще бъде високомерен за няколко денонощия. Но към този момент знаем отговора - на 14 април шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ описа в Технологичния университет в Джорджия, че персонално Путин го е осведомил, че счита да нападне Украйна. И му изложил доводите си - украинският президент Володимир Зеленски и украинците надали ще се съпротивляват дейно, съветските военни могат да удържат бърза и решителна победа на минимална цена, европейците по този начин са увлечени от личната си политика, че няма да смеят да рискуват, Русия разполага с огромни запаси и не се опасява от наказания.
Думите на Бърнс са доказателство, че войната в Украйна е планувана и Путин в действителност е очаквал да го посрещнат с цветя там. Има още обстоятелства, показващи, че Путин в действителност е вярвал в бързата победа. Руското нахлуване се осъществяваше от 180 000 души, които трябваше да покрият 3000 км фронт. Колоните се движеха без прикритие от въздуха, като на церемониал, по основните пътища. Нямаше запас. Към Харков настъпваше съветската армия с елементарни камиони и палки, в багажа на частите, разрушени крей Гостомел, бе открита парадна униформа, а измежду починалите се оказаха членове на оркестъра на полка.
Костантин Немичев, един от командирите на " Азов ", споделя за багра, който са водили на третия ден от войната по улиците на Харков против неголяма диверсионна група от 150-200 души. На въпрос - по какъв начин е допустимо някой да счита, че такава група може да превземе град с население от 1.5 млн. души, пленените разказали, че съветското командване ги е уверило, че би трябвало единствено да пробият линията на защита на украинците и в града ще ги посрещнат уверени русофили. Според Христо Грозев и Bellingcat повода за тази неточност е елементарна - Путин е бил дезинформиран от личната си ФСС. Пети отдел на ФСС /Службата за оперативна информация и интернационалните връзки/ отпред с генерал-полковник Сергей Беседа е харчила големи суми за " агентурна работа " и е разказвала на Путин по какъв начин за тези пари е основала необятна мрежа от сътрудници. На процедура обаче парите са били откраднати.
Шок, само че не и смут
През 1991 година по време на войната в Залива американските военни за първи път използваха концепцията за точните удари. Това е тактика, при която атакуващата страна нанася солидни точни удари по командните пунктове, каналите за доставяне, военнопромишления комплекс на съперника, унищожавайки способността му да командва, поддържа връзка и да реалокира войските, като в това време резервира огромна част от гражданската инфраструктура. През 1991 година на високо тъкмо оръжие се падаха единствено 9% от изстрелите, само че 75% от изумените цели. През 2003 година войските на обединението съумяха през първите 7 часа от нахлуването в Ирак да унищожат 70 стратегически цели и изцяло да дезорганизират иракската войска. Едновременно с въздушните удари стартира сухопътна атака по цялата граница на Ирак с Йордания, Саудитска Арабия и Кувейт, морски и въздушен десант. Затова и новата тактика получи името " Шок и смут ".
Не е мъчно да се забележи, че интервенцията на Путин в Украйна е трябвало да повтори 1:1 тактиката на войната от 2003 година Тя предвиждаше високоточни удари, които да унищожат радарите, самолетите и командните пунктове на съперника плюс десант в Гостомел и убийството на Зеленски. За разлика от американската интервенция обаче съветската се провали.
Старите ракети пропущат задачите
Плътността на съветския " прецизен " огън е доста по-малка от тази на американците. През 2003 година Съединени американски щати използваха 2000 ракети и умни бомби през първите четири денонощия. Русия употребява 2215 ракети, само че за 80 дни война. Основно тя употребява крилатите ракети " Калибър " с морско базиране, които доближават до 2000 км, и сухопътните балистични ракети " Искандър ", които поразяват на 500 км. Трудно е да се каже какъв брой огромни са били провалите в първите дни на войната, само че сигурно не са били сериозни. Украинската войска за разлика от иракската се съвзе от удара. Според съветника на Зеленски Алексей Арестович " цялостният надзор над войската беше възобновен на 3-тия - 4-тия ден от войната ".
О.з. полковникът от Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ и някогашен боен водач Роман Свитан твърди, че вредите, нанесени от " Калибър ", са били незначителни. Ракетите са отворили големи дупки по пистата на летището в Гостомел или към нея, само че изумените самолети са малко, тъй като американците са предизвестили украинците за ударите и машините са били скрити. Свитан счита, че основният резултат от такова масирано обстрелване с " Калибър " е радикалното понижаване на ракетите.
И е прав - бързо стана ясно, че Русия изпитва дефицит на " Калибър " и " Искандър ". Тя стартира да употребява доста по-старите крилати ракети Х-101, Х-55 и дори Х-22. Тези ракети се изстрелват от стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-95 и Т-22, които са предопределени за нуклеарно оръжие. Всеки полет на такава машина и потреблението на такава ракета коства големи суми.
Същото се случи и с " Искандер " - съветските войски минаха на нейния античен първообраз " Точка-У ". Теоретично задачите на такива ракети би трябвало да са обекти на гражданската и военната инфраструктура: подстанции, елеватори, жп трасета. Но ракетите непрекъснато пропускаха, поразявайки жилищни здания, а и въведените в тях цели постоянно бяха остарели. Например - на 23 април ракета порази жилищна постройка в Одеса и умъртви две дами и бебе. По всичко проличава, че ракетата се е целила в летището на Одеса, намиращо се наоколо. Но самото летище от 30 години не действа, превърнато е в пазар и не би могло да бъде военна цел. Това не попречи на съветското МО да твърди, че ракетите са поразили " логистичен терминал на военно летище в региона на Одеса, където е съхранявано голямо количество оръжие, доставено от Съединени американски щати и европейските страни ".
" Ракетите Х-22 са предопределени за нанасяне на нуклеарен удар и по принцип не са високо точни. За проектантите им е все едно дали ракетата ще удари 300 метра по-наляво или по-надясно ", изяснява Олег Жданов, полковник от запаса на ВСУ.
Това не пречи на съветските военни обществено да хвърлят прахуляк в очите. Министърът на защитата Сергей Шойгу да вземем за пример наскоро съобщи, че " всеки превоз на натовско оръжие на територията на Украйна ще се преглежда от Русия като законна цел за проваляне ". За експертите изказването е комично, тъй като съветските " високоточни ракети " в никакъв случай не са поразявали движещи се цели.
Свръхмодерно оръжие за паради и изложения
Най-новият съветски танк " Армата " за първи път беше показан пред аудитория на боен церемониал през 2015 година Тогава беше оповестено, че към 2020 година войската ще разполага с 2300 бройки от него. Танкът трябваше да има бронирана капсула за екипажа и да е незабележим за радарите. До този миг обаче нито един подобен танк не е видян в Украйна. Дори и да съществува нещо, което не е единствено на хартия, то е в няколко екземпляра, които са били съединени, с цел да се покажат на Путин за по-нататъшно приемане на пари за плана.
На 22 март 2022 година съветското военно министерство с горделивост регистрира, че в приложимост е влезнала най-новата съветска свръхзвукова ракета " Кинжал ". Според известието тя няма аналог - с помощта на своята свръхзвукова скорост тя не може да бъде прихваната и преодолява над 1000 км за 10 минути. Ракетата е поразила склад за муниции в село Делятин край Ивано-Франковск. Само дето жителите на Делятин обявиха, че никакви удари не са чули, нито пък са виждали гърмеж или пушек. Тук обаче е значим различен подробност - " Кинжал " в действителност е свръхзвукова ракета, само че би трябвало да бъде пусната от свръхзвуков летателен уред. А тя се пуска от изстребители МиГ-31, които са основани за напълно други цели - да прихващат стратеческите бомбардировачи на съперника. " Да се употребява МиГ като притежател на " Кинжал " е все едно да се сложи спортен автомобил в каруца ", изяснява Ромен Свитан. Неслучайно един от първите МиГ-ове, на които беше закачен " Кинжал ", претърпя повреда при опит да излети.
А и " Кинжал " бързо свършиха. Каквото и да са поразили, очевидно Русия разполага с малко бройки. Те са били създадени персонално за Путин, а конструктурите много са украсили качествата й - нарекли са свръхзвукова елементарна балистична ракета, която са закачили на добър аероплан, предопределен за други цели.
Ефектът на " Байрактар "
Безпилотните самолети са значима част от войната, само че не би трябвало да се надценяват. " Руските войски понасят най-тежки удари от артилерията и от реактивните системи за залпов огън. Главната изгода от безпилотните самолети е разузнаването и насочването на артилерията ", споделя известният израелски боен експерт Давид Хенделман. Не може да се отхвърли обаче, че един от главните медийни, психически и военни герои на тази война е турският " Байрактар ". При това шест изцяло въоръжени " Байрактар " -и излязоха на Украйна 69 млн. $. За съпоставяне - Индия заплати за четири израелски Heron TP 200 млн. $, а един американски MQ-9 Reaper коства 100 млн. $. Без въоръжение и станция за ръководство " Байрактар " коства сред 2 и 5 млн. $. Което не е малко, в случай че го загубиш. Но на процедура е съвсем невероятно да загубиш " Байрактар ". Той лети на височина до 8.2 км, което го прави неосъществим за множеството зенитно-ракетни комплекси. Може да издържи във въздуха 20 часа, разглеждайки вражеската техника, а след това да пусне управляема бомба или ракета, която да порази задачата. Също като снайперистите " Байрактар " не убива доста единици, само че улучва тези, чието премахване е сериозно. Тъй като е изработен от пластмаса, самолетът се отразява на радара неприятно. Но най-важното е, че всички комплекси за противовъздушна защита са безусловно безполезни против " Байрактар " - " Оса ", " Тор ", " Стрела " и други, работят по-ниско, в сравнение с той лети. Опитът демонстрира, че " Бук " и " Панцир " просто не " виждат " самолета. С-300 може да го види и порази, само че практиката от фронта демонстрира, че доста по-често " Байрактар " поразява С-300, в сравнение с С-300 " Байрактар ", а цената на двата типа въоръжение е несравнима. С-300 коства 250 млн. $.
Как стои въпросът с производството на безпилотни самолети в самата Русия?
През 2011 година по едно и също време с създаването на турския " Байрактар " в Русия започнаха да създават " Алтаир ". През 2016 година бе оповестено, че е почнало тестване. Но през 2018 година бе задържан ген. шеф на разработчика Александър Гомзин, който бе упрекнат в разхищаване на 900 млн. рубли, отделени за самолета. Премиерата по този начин и не се състоя.
Договорът за производството на другия безпилотен аероплан " Корсар " беше подписан през 2009 година Според експертите той въобще не може да бъде сравняван с " Байрактар ", защото е копие на AAI RQ-7 Shadow, намиращ се на въоръжение в Съединени американски щати от 1991 година През 2018 година той бе показан на парада на успеха в Москва, а през 2019 година - в границите на изложбата на Международния военно-технически конгрес " Армия-2019 ". На бойното поле обаче такива безпилотни самолети не са видяни. Явно съществуват единствено в единични бройки за изложения.
Производството на съветската суперзвезда - " Орион ", стартира през 2011 година Този аероплан изостава с най-малко 15 години от своя американски аналог MQ-1 Predator, двойно по-тежък е от " Байрактар ", а носи също толкоз въоръжение. " Орион " в действителност хвърча над Украйна. Даже един беше свален там. Виктор Кевлюк, полковник от ВСУ, който се занимава сега с производството на безпилотните самолети " Посейдон ", твърди, че Русия е разполагала с един комплект " Орион ". В комплекта нормално влизат два или три безпилотни самолета. Ако това е по този начин, то сваленият " Орион " съставлява 50% от съветските сили. Отделно " Орион " са с мотори, създадени от австрийската Rotax 914, а поради глобите аварийни елементи или мотори руснаците повече няма да получат.
Провалът на военнопромишления комплекс
Трагичното положение на съветския военнопромишлен комплекс е разказано още през 2019 година в отчета на Владислав Иноземцев. Според него, в случай че на Запад цикълът на произвеждане на всяко оръжие се състои в това, че страната спуска техническото задание, а компанията след ред доработки стартира да създава оръжието, в Русия е тъкмо противоположното - на Путин се показва разработка на нещо " без аналог ", за което се отделят пари, следва дълъг интервал на направа, а най-после продукцията, в случай че я има въобще, е в няколко опитни мостри. С други думи, тези разработки не са предопределени, с цел да са оръжие. По принцип те дори не са предопределени за бойното поле. Тяхната цел е друга - да се задоволи самолюбието на един деспот и да получат пари за това.
Има и още една основна разлика. В Съединени американски щати на 10-те съществени снабдители в защитата се пада 45% от пазара, останалите са дребни и междинни компании. А военните поръчки са единствено 46% от приходите на тези 10 компании. Останалите приходи са невоенни артикули. Затова е извърнат и трендът - в случай че преди доста технологии първо се тестваха в защитата, а по-късно се пускаха на пазара, в този момент наклонността е гражданските технологии, които са конкурентноспособни, да се внедряват в защитата.
В Русия обстановката е напълно друга. През 2017 година 82% от пазара се падаше на 10-те най-големи оръжейни компании, които получаваха 86% от своите приходи от договорите си с страната. Тези компании нямат мотивация за рационализация. Тяхната тактика е с извънпазарни средства да запазят своята облага. А това става, като създават неприятна стока на допустимо най-висока цена. Образно казано - да купят нещо от " Алиекспрес " за 200 $ и да го продадат на Путин като нещо " без аналог " за милиард.
Мнозина могат да възразят, че съществуването или отсъствието на най-новото въоръжение не е решаващо за войната в Украйна. И ще са прави. " Руската войска въобще не залагаше на потреблението на най-нови мостри въоръжение - без значение дали го има в дребни количества, или действително към момента не е приключила създаването му и то е повече в областта на пропагандата. Залагаше се, че след първичния " потрес и смут ", десанта в Киев и отстраняването на централното ръководство на страната украинската войска ще рухне. Проблемът тук не е в техническите новости, а в старите, добре изпитани военни правила - количеството персонален състав и техника, оперативната компактност на километър фронт и така нататък Когато се готвиш за една война, а би трябвало да воюваш в друга, постоянно пораждат проблеми ", споделя Давид Ханделман.
Така че прахта, която е хвърляна в очите на Путин и обществеността, не е причина за неприятното положение на съветската войска, а единствено признак.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ