Историята на Роберта Майони – оцеляла от потъването на Титаник
Историята на Роберта Майони – оживяла от потъването на “Титаник ”. Съдбата на Роберта Майони е като излязла от холивудски филм. Това е историята на младо момиче и един стюард на кораба “Титаник ”, и на една бяла значка – спомен за тяхното другарство.
Роберта Елизбет Мери Майони, (Сиси за приятелите ѝ) е родена в Норфолк на 21 Декември 1891 , щерка на Луи Майони и Джейн Аделаида Роусланд . Тя е имала трима братя и сестри – Луис Алвера Робърт, Луси Адела Кармен и Мюриел Нина Мадлен . По данни от броене на популацията през 1911 година – Роберта е работила като домашна прислужница за пълководец на Кралския флот – Ендуард Харви и фамилията му. През 1912 година се качва на борда на Титаник в Саутхемптън и пътува като прислужница на Люси Ноел Марта Дайър-Ендуардс, графинята на Ротс.
По-късно Роберта си спомня по какъв начин ято чайки следвали кораба в намерено море – това от мнозина се приело за неприятна прокоба, само че никой не си е и представял какъв брой неприятна в действителност може да е тя.
Според Джоана Ууд,пра-праплеменница на Роберта Майони, Роберта се влюбила в млад стюард от кораба „ Титаник ”, който се жертвал за нея. Тя твърди, че той подарил на младата прислужница бадж под формата на бяла звезда, който тя носила със себе си дълго след случая.
Години след нещастието с “Титаник ”, Роберт написа роман от първо лице за претърпяното. Той бива оповестен в “Дейли Експрес ” със заглавието – „ Моето моминско странствуване ”. В него се приказва, както за младия стюард, по този начин и за капитан Едуард Смит.
В описа си Роберта написа, че е била в леглото по време на конфликта с айсберга. На вратата й скоро по-късно се появява стюард. Той ѝ споделя: „ Госпожице, ударихме айсберг, само че не мисля, че има някаква заплаха. Ако има, ще се върна и ще Ви уведомя. ” Същият чиновник се връща да я помоли да не изпада в суматоха, само че да се облече, да постави избавителна жилетка и да излезе на палубата. Тя добавя, че даже се е пошегувала с младия мъж, до момента в който той й помагал да си постави жилетката. Но откакто видяла тъжната му усмивка осъзнала сериозността на ситуацията.
Разказът си Роберта Майони приключва с думите: ” … над ужаса на нещастието се открояваха благородните английски господа, които починаха, с цел да живеем, ние,жените. ”
Макар в никакъв случай да не разкрива името на младия мъж, Роберта запазила дребната брошка до края на живота си. Тя казвала на фамилията си, че той й я е дал като израз на обич или като нещо, с което да го помни, тъй като най-вероятно е бил наясно със ориста си.
Роберта се качва на избавителна лодка номер 8 дружно с работодателката си – графиня Ротс и братовчедка ѝ Гладис Чери. А фамилията на момичето схваща, че то е живо, едвам след три седмици. Оказва се, че семейството ѝ била изписана неверно в листата на пасажерите – мис Малоуни. От линия „ Бяла звезда ” изпратили уведомление, с което да потвърдят, че тя е оживяла.
Г-жа Майони, плантация Манор, Съри
Отговаряйки в интерес на 17-та станция. Имаме удоволствието на Ви осведомяваме, че измежду описите на избавените попада името на девойка Майони, която без подозрение е Ваша щерка, и Ви поздравяваме за новината за нейната сигурност.
Искрено Ваша
Линия “Бяла Звезда ”
Роберта Майони страда от тежък артрит, който приписва на студа през злощастната вечер, в която “Титаник ” потъва. Последните си дни прекарва в старешки дом в Съсекс и умира на 17 януари 1963 година, на 71 години.
Разказът на Роберта, белия бадж и стихотворението, което написа в Ню Йорк, били продадени на търг през 1999 година от “Аукционна къща “Хенри Олдрижд и наследник ”. Акционерът Андрю Олдридж съпоставя историята с тази от кино лентата на Джеймс Камерът „ Титаник ”, в който Роуз се влюбва в бедния художник Джак.
Ако Ви е харесала публикацията “Историята на Роберта Майони – оживяла от потъването на “Титаник ”, прочетете още:
Последните часове на Титаник
Веранаси – свещеният град на Индия
Автор: Алекса Михайлова
Източници: bbc, henryaldridge, encyclopedia-titanica, dailyrecord,
Снимки: (1.), (2), (3), (4)
