Историческа дата: отбелязваме половин век от изстрелването на първата космическа станция!
Историята на плана “Салют ” стартира откакто Съюз на съветските социалистически републики губи лунната конкуренция през юли 1969 година, когато американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната. Нужен е незабавен отговор по отношение на достиженията на Съединени американски щати – и някои от най-хубавите руски инженери, измежду които Константин Феоктистов и Борис Чорток (създателите на първия пилотиран транспортен съд “Восток ”) вземат решение, че най-добре би било в случай че построят небрежно галактическа станция. То би трябвало да се случи допустимо най-скоро, защото НАСА е насрочила старта на станцията “Скайлаб ” след края на лунните експедиции през 1972 година.
За благополучие на Чорток и Феоктистов, споделя галактическият специалист Анатолий Зак, не се оказва належащо да стартират от нулата. През 60-те години руският конструктор Владимир Челомей създава стратегия за военни галактически станции “Алмаз ”, оборудвани с оптични и инфрачервени камери, радарна техника и дори оръжия за самоотбрана. След като Леонид Брежнев поема кормилото на властта в Съюз на съветските социалистически републики след Хрушчов, Челомей губи своята политическа поддръжка. Когато американците изпращат хора на Луната, издигнати са единствено скелетите на “Алмаз ”. Феоктистов предлага да подреди тези скелети с съставни елементи от корабите “Союз ”.
Според историческите материали на НАСА, програмата е утвърдена през 1970 година и това разрешава на СССР да изстреля първата си галактическа станция 18 месеца по-късно. Със своя размер от към 100 кубични метра, “Салют 1 ” е впечатляваща за времето си – това е сравнимо с размера на един плувен басейн. Съветските експерти оборудват станцията с 1 180 кг научна инсталация, включително биомедицински принадлежности за проучване въздействието на галактическите условия върху космонавтите и няколко телескопа за астрономически наблюдения.
На 23-ти април 1971 година първата дълготрайна задача на галактическия транспортен съд “Союз 10 ” отлита от Площадка №1 на космодрума Байконур – същата площадка, от която 10 години по-рано е изхвърчал Юрий Гагарин. Космонавтите Владимир Шаталов, Алексей Елисеев и Николай Рукавишников (който години по-късно ще стане сътрудник на първия български космонавт Георги Иванов) не съумяват да извършат изцяло съединяване със “Салют 1 ” и не сполучват да се трансферират на станцията. Разочаровани, те се завръщат на Земята на идващия ден.
Незабавно по-късно руските експерти трансформират процедурите за съединяване и на 6-ти юни излетява корабът “Союз 11 ” с космонавтите Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков. Те сполучливо се стиковат със “Салют 1 ” и се трансформират в първите поданици на орбитална станция. По време на рекордната за времето 24-дневна експедиция Пацаев отбелязва 38-мия си рожден ден – това е първото празнуване на рожден ден в орбита. Но въпреки че космонавтите извършват успешно безчет задания, задачата им приключва трагично. При навлизането си в земната атмосфера “Союз 11 ” се разхерметизира и Пацаев, Волков и Доброволски умират от задушаване.
След нещастието са извършени голям брой модификации на корабите “Союз ” и бъдещите станции, а всички космонавти са задължени да носят скафандрите си “Сокол ” по време на полет, с цел да оцелеят в случай че настъпи нов подобен случай. Но Съюз на съветските социалистически републики не реализира незабавно триумф – станцията “Салют 2 ” се поврежда две седмици след другояче безпроблемно изстрелване на 3 април 1973 година, а предвидената да бъде кръстена “Салют 3 ” станция претърпява неуспех при старта на 11 май 1973 година и името тогава не е използвано, като станцията е именувана на “Космос 557 ”. Само три дни след краха на “Космос 557 ” американците изстрелват “Скайлаб ” и още веднъж повеждат в галактическата конкуренция.
На 26 декември 1974 година Съюз на съветските социалистически републики най-накрая изстрелва наред станция, която към този момент получава публично наименование “Салют 3 ”. За пръв път е налице и цялостна сполучлива пилотирана задача до орбитална станция – “Союз 14 ” се скачва със “Салют 3 ”, като космонавтите Павел Попович и Юрий Артюхин прекарват 15 дни в космоса, след което се прибират на Земята живи и здрави. “Салют 3 ” не е единствено теоретичен комплекс, само че има и военно предопределение съгласно визията на програмата “Алмаз ”.
Оттук насетне щастието се усмихва на галактическата стратегия на Съюз на съветските социалистически републики, като руските експерти стартират да изстрелват все по-сложни станции. През 1986 година Съюз на съветските социалистически републики поставя началото на градежа на модулната станция “Мир ”. Същевременно Щатите приключват своята галактическа совалка. След като Съветският съюз се разпада през 1991 година, съветски и американски политици си стискат ръцете и вземат решението за основаването на Международната галактическа станция. Натрупаният опит на руските станции “Салют ” и “Мир ” е незаместим, а с помощта на совалките МКС е сполучливо приключена през 2011 година
Модулът “Заря ” на МКС е директен правоприемник на “Салют 1 ” – първата станция в историята на космонавтиката, чиято годишнина означаваме през днешния ден.
Искате ли да имате навременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Facebook, присъединете се към канала на уеб страницата в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
