Най-мрачните прогнози за бюджетния дефицит през 2025 г. не се

Най-мрачните прогнози за бюджетния недостиг през 2025 година не се сбъднаха. Бюджетът е приключил годината с касов недостиг от 6.8 милиарда лева, което е от 3.1% от Брутният вътрешен продукт, заяви Министерството на финансите. Според първите груби сметки за недостига, които се появиха още през есента на 2024 година, имаше риск той да доближи 8-9% от Брутният вътрешен продукт. Влизането в рамката е станало най-много поради съкратени или замразени разноски, излиза наяве от данните. Разходите са изпълнени на 96.1%, а приходите – на 95.4%.

Още преди месец беше ясно, че Министерството на финансите е взело крути ограничения, с цел да удържи недостига в границите на заложените в бюджетната прогноза 3%, както Mediapool писа.

" Въпреки множеството мнения за доста утежняване на бюджетното салдо по отношение на индикативната цел за годината (дефицит в размер на 3 на 100 от прогнозния БВП), бюджетната година завърши с минимално отклоняване от едвам 0.1 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Предвид провокациите, в хода на осъществяването на бюджета бяха положени основни старания както във връзка с увеличението събираемостта на приходите, по този начин и за съблюдаване на бюджетната дисциплинираност във връзка с разноските ", разясниха от ведомството на Теменужка Петкова.

Още по тематиката
30 декември 2025 19:40
През есента на 2024 година, когато служебният министър Людмила Петкова показа първия недодялан план на Бюджет 2025, заплахата беше годината да приключи с дупка от към 18 милиарда лева, която тогава се изчисляваше на към 8-9% от Брутният вътрешен продукт.

В края на септември тази година пък Фискалният съвет, отпред със Симеон Дянков, предвижда, че има риск Бюджет 2025 да приключи с недостиг от 5.1% от Брутният вътрешен продукт или към 9.4 милиарда лева без интервенциите " под линия ".

Въпреки че обстановката е много по-добра от в началото обрисувалия се апокалипсис, проблемите към удържането на обществените финанси в границите на рационалното не са решени. Евростат занапред следва да верифицира недостига на начислена основа и не е ясно по какъв начин ще бъдат третирани интервенциите " под линия " за капитализирането на " Българската банка за развиване " и " Българския енергиен холдинг " на обща стойност 5.5 милиарда лева Проблемът в тазгодишния бюджет е, че размерът на новия дълг надвишава с към 7 милиарда лева нужното за покриването на недостига и падежиращия дълг, което значи, че сума от сходен порядък може да се назова " замаскиран " недостиг.

Освен това има риск Европейската комисия да изиска ограничения от България за стабилизиране на фискалната политика. Преди към месец Европейска комисия заяви, че осем страни, измежду които и България, могат да получат публично предизвестие от Брюксел през юни, в случай че не подхващат спомагателни ограничения, с цел да се съобразят с разпоредбите на Европейски Съюз за обществените разноски.
Какво се случва с дълга? 
При недостиг от 6.8 милиарда лева общественият дълг на България се е нараснал през годината с 14 милиарда лева, сочат данните на Министерството на финансите. Това е с към 7 милиарда лева над нужното за финансиране на недостига (и след заплащането на падежиралия през годината остарял дълг).

В същото време обаче фискалният запас също е повишен. От 11.9 милиарда лева в края на 2024 година, той се е нараснал до 17.5 милиарда лева в края на 2025 година, което е растеж от към 5.5 милиарда лева

Очаквайте подробности