Произходът на неръждаемата стомана е с почти 1000 години по-стар, отколкото предполагахме
Историята на неръждаемата стомана може да бъде проследена до началото на 19-и век, когато учените виждат, че сместа от желязо и хром е устойчива на избрани киселини. Ново проучване обаче демонстрира, че сходна примес е била основана доста по-рано, в сравнение с изобщо сме предполагали.
Археолози се натъкнаха на доказателство за тигелна стомана с ниско наличие на хром от 11-и век в сегашен Чахак в Иран – доста преди европейската индустриална гражданска война. Металът евентуално е бил употребен за направа на ризница и оръжия, в това число мечове и ками.
Неръждаемата стомана е известна още като хромова стомана – имено хромът е оня детайл, който стопира ръждата. Въпреки че въпросната ранна примес не съответствува 1:1 с днешната неръждаема стомана, тя въпреки всичко демонстрира, че още през 11-и век хората са смесвали хром с чугун на блокове, с цел да основават примес, известна като тигелна стомана.
Според откривателите тяхното изследване ще помогне и за идентифицирането на артефакти от тигелна стомана в музеите или археологическите сбирки и следенето им до Чахак или чахакската традиция.
Въпреки че през днешния ден Чахак е едно най-обикновено малко селце, голям брой антични ръкописи го дефинират като значим регион за произвеждане на стомана през епохата на персите. И в реалност това е единственото място в района, за което се знае, че по това време е била създавана тигелна стомана.
Именно един от тези ръкописи оказва помощ на откривателите да създадат това свое ново изобретение – в него се загатва за мистериозна примес, наречена rusakhtaj (в превод „ изгорената “), която съгласно екипът евентуално е хромит.
„ Процесът на идентификация може да бъде доста дълъг и комплициран по няколко аргументи – споделя археологът Маркос Маринон-Торес от Кеймбриджкият университет. – Първо, езикът и термините, употребявани за разказване на софтуерните процеси и материали, може и да не се употребяват през днешния ден (или смисъла и функционалността им да са разнообразни от тези в актуалната наука). Освен това писането е било лимитирано до обществените елити, а не до хората, които в реалност са се занимавали със занаятчийство, което може да докара до неточности или пропуски в текста. “
Благодарение на радиовъглеродно датиране и разбор, осъществен със сканиращ електронен микроскоп (СЕМ), екипът съумява да разпознава дребни количества хромит във въглените, останали от металопроизводството през 10-и – 12-и век.
Допълнителният хром евентуално е правел инструментите и оръжията доста по-здрави и издръжливи. Тогавашните металопроизводители са слагали и фосфор, който е правил приключената примес по-лесна за обработка, само че и по-нетрайна. Ето за какво оръжията, основани от нея, бързо са губели пазарната си стойност.
В музеите по целия свят могат да бъдат видени персийски принадлежности и оръжия, направени от тигелна стомана. А в този момент знаем повече и за самия им метод на направа – развой, който ще бъде усъвършенстван при започване на 19-и век.
Изследването е оповестено в.
