Историята на медицината е изпълнена с ужасяващи истории, които прекрачват

Историята на медицината е изпълнена с ужасяващи истории, които прекрачват границата сред смелите опити и безотговорната свирепост. Но една история не просто прекрачва тази граница, а напряко си я задминава. Историята на доктор Робъртс Бартолоу и неговата работа върху човешкия мозък е приета за ужасяващ образец за неетично държание, осъществено в името на науката.

Д-р Робъртс Бартолоу е роден през ноември 1831 година в Ню Уиндзор, Мериленд. Учи в локалния лицей „ Калвърт “ свободни изкуства, след което се насочва към Университета на Мериленд, с цел да следва медицина.

След като получава тапия за доктор през 1852 година, Бартолоу стартира следдипломна работа в клиники и лечебни заведения в Балтимор, а по-късно става помощник-хирург в американската войска по време на Гражданската война в Съединени американски щати. През 1862 година се дами, а през 1864 година му се ражда първото дете, заради което напуща армията. След това Бартолоу заема длъжността професор по здравна химия в Медицинския лицей на Охайо в Синсинати.

Въпреки че е приет за образован и ерудиран, Бартолоу надалеч не е изключително харесван. Той има внезапен темперамент и е считан за леден и безсрамен. Бърз с езика и още по-бърз с перото, той отчуждава доста от сътрудниците си посредством саркастична рецензия.

Изглежда, че агресивното му държание го кара да постъпи на работа в болница „ Добрият самарянин “, където основава лична лаборатория. Именно тук той стартира да опитва с хипотетичните лечебни сили на електричеството, което съгласно него може да се употребява за лекуване на разнообразни болести и положения. Колкото и да звучи като изказване на типичен „ вманиачен академик “, то в действителност е много публикувано през XIX век, когато има висок ентусиазмът във връзка с всичко електрическо.

А в лабораторията на Бартолоу то не е просто развлечение, а бъдещето.

„ Благодарение на интелигентната благотворителност на един благородник от този град в болница „ Добрият самарянин “ към този момент има електрическа стая, обзаведена с всички уреди, нужни за практическото му потребление и научно проучване “, написа той в списанието, което съосновава.

Но с цел да може да употребява това съвременно знамение, му трябват искащи пациенти.

Болницата „ Добрият самарянин “ е мястото, където Бартолоу за първи път се среща с Мери Рафърти, която влиза в лабораторията му през 1874 година

За Мери не се знае доста, също така, което Бартолоу написа в следващ отчет. Тя e ирландска имигрантка при започване на 30-те си години, която страда от чудноват проблем: като дете очевидно пада в огън, който съществено изгаря главата ѝ. Раната е толкоз тежка, че от този момент е принудена да носи перуки, само че с течение на времето „ парче китова кост “ в перуката предизвиква пострадване на скалпа ѝ – което с времето става отворена и инфектирана язва.

По времето, когато Мери се среща с доктор Бартолоу, раната е толкоз тежка, че плътта и костта на черепа ѝ са изтъркани и се открива „ пространство с диаметър 5 см, където ясно се виждат пулсациите на мозъка “.

Откритите елементи на мозъка ѝ също демонстрират признаци на заболяване, което е изненада за Бартолоу, защото Мери не демонстрира никакви признаци на когнитивно увреждане.

Въпреки естеството и сериозността на раната ѝ не е ясно какъв брой време тя се е лекувала, за какво се е озовала при Бартолоу или за какво се съгласява на опитите.

“Тъй като елементи от мозъчната субстанция са били изгубени от пострадване или от ножа на хирурга и защото мозъкът е бил надълбоко обхванат от сечения, направени за приключване на гной, се предполагаше, че тънките игли могат да бъдат въведени без значително пострадване “, написа Бартолоу.

В продължение на една седмица Бартолоу организира няколко опита върху мозъка на Мери, при които изследва избрани области с тези игли, по които тече ток. Преживяванията ѝ варират от подсмиване и чувство за изтръпване до припадъци, спазми и рев.

Нито един от тестванията няма лечебна цел, вместо това задачата им е да отговорят на въпросите за човешкия мозък, които вълнували доктора. По-специално той желал да разбере по какъв начин стимулирането на избрани елементи на мозъка може да разкрие по какъв начин е „ устроено “ тялото.

Идеята, че мозъкът може да е формиран от разнообразни центрове, които управляват разнообразни функционалности е относително нова тогава и доста от съвременниците на Бартолоу стартират да обрисуват тези центрове посредством опити с животни. Никой обаче към момента не е пробвал върху хора и Бартолоу, оборудван с най-новите електрически медицински принадлежности, е в неповторима позиция да бъде първият.

Това не значи, че не планува лечебни изгоди в дълготраен проект, а единствено, че всички изгоди, извлечени от това проучване, ще бъдат за бъдещето на науката, а не за Мери.

Скоро откакто стартира да опитва върху нея, положението ѝ се утежнява. Тя се трансформира в бледен и депресиран субект, устните ѝ посиняват и непрекъснато ѝ се гади. Тя едвам може да върви и изпитвала известна парализа на дясната си страна. Бартолоу бил заставен да приключи опита след шест дни. Не след дълго Мери умира.

Той прави особено студена оценка на опитите, която разгласява три месеца по-късно. Вместо да даде някакви значими заключения за своите открития, показва ги описателно и значително оставя интерпретацията им да бъде решена от читателите. В последна сметка Бартолоу декларира, че „ ще са нужни спомагателни наблюдения, с цел да се реши значимият въпрос за електрическата възбудимост на мозъчното полукълбо “.

В отчета му липсва каквото и да е възприятие на разкайване за случилото се с Мери, което провокира рецензии от страна на лекари. Всъщност членовете на здравната общественост са толкоз смутени, че Бартолоу е заставен да разгласява опрощение в „ Бритиш медикъл джърнъл “.

„ Независимо от оптимистичните ми упования, учредени на изложените нагоре обстоятелства, че дребни изолирани игли-електроди могат да бъдат въведени без увреждане в мозъчното вещество, в този момент знам, че съм сбъркал “, показва мнението си той.

„ Да се повтарят сходни опити със знанието, което имаме в този момент, че ще причинят щета, би било в най-висока степен незаконно. Сега мога единствено да изразя съжалението си, че обстоятелствата, които се надявах, че ще допринесат в някаква дребна степен за напредъка на познанието, бяха получени за сметка на известно увреждане на пациента. “

Въпреки тази рецензия репутацията и кариерата на Бартолоу остават мощни. В последна сметка той получава влиятелна служба в Медицинския лицей „ Джеферсън “ във Филаделфия, където работи до пенсионирането си през 1893 година Умира през 1904 година, макар че през последните години наподобява е малтретиран от неприятно здраве и душевен терзания.