Историята на Херодот (484BC до 425BC) предлага забележителен прозорец към

Историята на Херодот (484BC до 425BC) предлага незабравим прозорец към света, какъвто е бил прочут на античните гърци в средата на пети век пр.н.е. Почти толкоз забавно, колкото това, което са знаели обаче, е това, което не са знаели. Това слага основата за забележителния прогрес в тяхното схващане за света през идващите няколко века, като са го постигнали като са разчитали единствено на това, което биха могли да следят със личните си очи.

Херодот твърди, че Африка е заобиколена съвсем напълно от море. Как е схванал това? Той споделя историята за финикийските моряци, които са изпратени от египетския крал Неко II (около 600 година пр.н.е.), с цел да плават към континентална Африка по часовниковата стрелка, започвайки от Червено море. Тази история, в случай че е вярна, споделя най-ранното известно заобикаляне на Африка, само че също по този начин съдържа забавен взор върху астрономическите качества на античния свят.

Пътуването лишава няколко години. Заобиколили южния завършек на Африка и следвайки западния си курс, моряците следили Слънцето отдясно над северния небосвод. Това наблюдаване, въпреки и изумително, просто нямало смисъл по това време, тъй като те още не знаели, че Земята има сферична форма и че има и южно полукълбо.

Няколко века по-късно античните гръцки учени означават огромен прогрес. Аристарх от Самос (310BC до 230BC) твърди, че Слънцето е „ централният огън “ на Космоса и той е сложил всички известни тогава планети в верния им ред на разстояние към него. Това е най-ранната известна хелиоцентрична доктрина на Слънчевата система.

За страдание, истинският текст, в който той излага този мотив, е загубен за историята, тъй че не можем да знаем сигурно по какъв начин го е обяснил. Аристарх знаел също по този начин, че Слънцето е доста по-голямо от Земята и Луната и затова може би предполагал, че би трябвало да има централно състояние в Слънчевата система. Това е научно изобретение за времето си, изключително като се знае, че по-късно е забравено и е било преоткрито едвам през 16 век от Николай Коперник, който даже се базира на Аристарх по време на развиването на неговия личен труд.

Една от книгите на Аристарх, която е оживяла, е за размерите на Слънцето и Луната и дистанциите до тях. В този незабравим етюд Аристарх излага най-ранните известни опити да се създадат калкулации на относителните размери и дистанциите до Слънцето и Луната. Отдавна хората са следили, че Слънцето и Луната наподобяват с идентични забележими размери на небето и че Слънцето е по-далече. Те осъзнават това от слънчевите затъмнения, породени от прекосяването на Луната пред Слънцето на несъмнено разстояние от Земята.

Също по този начин, сега, когато Луната е в първата или третата четвърт, Аристарх разсъждава, че Слънцето, Земята и Луната ще образуват правоъгълен триъгълник. Питагор е определил по какъв начин дължините на страните на триъгълника са свързани между тях няколко века по-рано и Аристарх употребява триъгълника, с цел да реши, че дистанцията до Слънцето е сред 18 и 20 пъти повече от дистанцията до Луната. Той също по този начин решил, че размерът на Луната е почти една трета от този на Земята, въз основа на деликатно отчитане на лунните затъмнения.

Въпреки че прогнозното му разстояние до Слънцето е прекомерно малко (действителното е 390 пъти по-голямо от това до Луната), заради неналичието на телескопична акуратност, налична по това време, цената за съотношението на размера на Земята към Луната е изненадващо тъкмо ( Луната има диаметър 0,27 от този на Земята).

Днес се знае тъкмо размера и дистанцията до Луната, измерени с разнообразни средства, в това число прецизни телескопи, радарни наблюдения и лазерни отражатели, оставени на повърхността от астронавтите от Аполо.

Ератостен бил основен библиотекар в Голямата Александрийска библиотека и разпален експериментатор. Сред многото му достижения е най-ранното известно пресмятане на обиколката на Земята.

Питагор нормално се смята за най-ранния последовател на сферична Земя, макар че явно не е бил наясно с размерите й. Известният и в същото време елементарен способ на Ератостен разчита на измерването на другата дължина на сенките, хвърлени от стълбове, забити отвесно в земята, по пладне на лятното слънцестоене, на разнообразни географски ширини. Слънцето е задоволително надалеч, че където и да дойдат лъчите му на Земята, те са успоредни, както преди демонстрира и Аристарх. Така разликата в сенките сподели какъв брой извита е повърхността на Земята. Ератостен употребява това за оценка на обиколката на Земята, като афишира, че тя е почти 40 000 км. Това е в рамките единствено на няколко % от действителната стойност, открита от актуалната геодезия (науката за формата на Земята).

По-късно различен академик, Позидоний (135BC до 51BC), употребява малко по-различен способ и стига до съвсем същия отговор. Позидоний е живял на остров Родос през по-голямата част от живота си. Там той следил, че ярката звезда Канопус лежи напълно покрай хоризонта. Въпреки това, когато бил в Александрия, в Египет, той отбелязал, че Канопус се изкачва на към 7,5 градуса над хоризонта. Като се има поради, че 7,5 градуса е 1/48 от кръга, той умножил дистанцията от Родос до Александрия по 48 и получил стойност също почти равна на 40 000 км.

Най-старият оживял машинален калкулатор в света е Механизмът Антикитера. Удивителното устройство е намерено при проучване на антично корабокрушение край гръцкия остров Антикитера през 1900 година.

Устройството в този момент е много развалено от времето, само че когато е било непокътнато, то би изглеждало като кутия, в която са поместени десетки тънко обработени бронзови зъбни колела. Когато се завърта ръчно с ръкохватка, зъбно колело набира предавки вътре в кутията, показващи етапите на Луната, времето на лунните затъмнения и позициите на петте известни тогава планети (Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн) в разнообразни времена на годината. То даже отчитало и тяхното ретроградно придвижване – илюзорна смяна в придвижването на планетите през небето. Не се знае кой го е построил, само че датира от времето сред ІІІ и І в. Пр. Н. Е. И може даже да е дело на Архимед. Технологията на предавка със сложността на механизма от Антикитера не се следи на никое място през идващите хиляда години.

За страдание голямата част от тези научни творби и писания са изгубени от историята и нашето научно събуждане се забавя с хилядолетия. Трудно е да се спекулира къде би могла да бъде цивилизацията в този момент, в случай че тази антична просвета беше траяла да работи.

Тази публикация е оповестена в изданието The Conversation