Дe e България във Венеция преди и след "чашите от Икеа"
Историята на един от най-важните и най-големи конгреси за съвременно изкуство започва в края на XIX в. с решение на Венецианския градски съвет. На 19 април 1893 година е приета резолюция за основаване на двугодишна галерия на италианско изкуство (Esposizione biennale artistica nazionale) в чест на сребърната годишнина от сватбата на крал Умберто I и Маргарита Савойска. Година по-късно съветът взема решение част от изложбата да се резервира за художници от чужбина. Първата Международна художествена галерия на град Венеция е разгледана от 224 000 гости.
България взе участие
рядко и нередовно на Венецианското биенале,
само че пък в съвсем всички исторически интервали на ХХ век - още преди Първата международна война, по време на Втората, при започване на Студената война през 1948 г. и в края на хрушчовското топене през 1964 г. Въпреки че Венеция към този момент изрично е най-подходящото място другите народи да покажат пред света, че имат модерно изкуство, по този начин както олимпиадите са мястото да покажат, че имат и спорт, ние се връщаме там чак след измененията – през 1993 година, и след това още веднъж във връзка приемането ни в Европейския съюз през 2007 г. Почти всяко присъединяване е проведено от разнообразни персони и институции, участниците са определени или посочени по разнообразни правила - или без никакви правила…
България има 10 участия на Венецианското биенале, от които не всички се водят публично като национални: първото е през 1910 година, където в огромна изложбена зала с обособени раздели са показани 50 художници.
През 1942 година,
в разгара на Втората международна война ,
като съдружник на Италия отново сме във Венеция. А като съдружник и на Германия получаваме малко мародерската опция българското изкуство да бъде настанено в освободения павилион на окупираната Полша. Поради някои информационни недоразумения - все отново е война, вместо петима живописци и няколко скулптори, както упорстват уредниците, българският комисар Борис Денев идва със 100 творби на 43-ма създатели. Сред тях са живописците Златю Бояджиев, Кирил Цонев, Васил Стоилов, Илия Петров, Никола Танев, скулпторите Любомир Далчев, Андрей Николов, Мара Георгиева, Йордан Кръчмаров и графиците Васил Захариев, Веселин Стайков, Павел Вълков.
Шест години по-късно, през 1948 година биеналето потегля още веднъж - България се показва с произведения на Ненко Балкански, Иван Лазаров, Стоян Венев, Дечко Узунов, Васка Емануилова и други, а комисар е Веселин Стайков. През 1964 година СБХ избира и изпраща във Венеция трета, този път по-малка група художници: Марко Марков, Стоян Венев, Найден Петков, Величко Минеков и Светлин Русев, а комисар е Атанас Стайков.
След почти 30-годишна пауза, в която българското изкуство отсъства от международния арт конгрес, у нас се получава
самостоятелна покана за Недко Солаков
Първото му присъединяване е през 1993 година на Aperto - формат за показване на млади създатели в границите на биеналето, действителен от края на 80-те. Недко Солаков получава покана с помощта на работата му " Нов Ноев ковчег ", показана предходната година на биеналето в Истанбул. Във Венеция се представя с инсталацията Dreams (Night), състояща се от видеа, обекти, рисунки и текстове на стени в сходно на лабиринт затворено пространство, в което феновете влизат с фенерчета. Солаков е поканен отново и на идващото биенале през 1995 година - тогава взе участие с центъра за модерно изкуство Club Berlin Kunstwerke, куриран от Клаус Бизенбах, с видео, наречено Some Of My Capabilities (Някои от моите способности).
През 1997 година Солаков праща писмо до президента Петър Стоянов за продължаващото крещящо неявяване на България от интернационалния живописен живот, което личи най-ярко във Венеция. Стоянов се отнася сериозно, задейства някои дипломатически канали, в това време художникът се среща с към този момент оповестения за куратор Харалд Зийман и го моли за оптимално подпомагане в договарянията с България. Но скоро след като в началото на 1999 година пристига официална покана от биеналето, става ясно, че българската страна няма нито парите, нито нужното предпочитание, нито компетентността да организира отново участие във Венеция.
Една заран през март - три месеца преди откриването на биеналето (през 1999 година то е от 13 юни до 7 ноември), Недко Солаков се събудил с концепция, която не изисквала нито средства, нито време, нито пространство за реализация. Става дума за отпечатването на картички в цветовете на националния трикольор, на които е изписано на български, италиански и британски:
Важно известие
След близо 30-годишно спиране на официалнuте си участия във Венецианското биенале, Република България има удоволствието да съобщи гomовността си още веднъж да взе участие по отговарящ метод в идващото издание на Венецианското биенале през 2001 година.
По явни причини „ Важно известие “ е определено за българското участие и преведеното решение незабавно отпътувало за Италия. От биеналето обаче декларирали, че към този момент е късно и казусът " България " е завършил. Въпреки отказа Яра Бубнова и Солаков решили все отново да представят „ Важно известие “ във Венеция. На гърба на картичките и тениските трябвало да пише „ това щеше да е формалното българско присъединяване, в случай че не бяха бюрократичните задръжки от Италия и България “. В последна сметка италианците приемат проекта за национално присъединяване.
Отпечатаните 15 хиляди картички са поставени в 8 кутии от плексиглас, разположени във френския, австрийския и италианския павилион и в Арсенале. Разпространени са и около 300 тениски със същия дизайн. Не всички разбрали веднага смисъла на концептуалния жест. Някои го схванали безусловно - че България ще взе участие на идващото биенале. Години по-късно създателят и кураторката Яра Бубнова разбират, че този „ виртуален павилион “ е бил обсъждан съществено за премия на журито. Оттогава тази работа участва във всичките ретроспективи на художника.
А през 2001 година
България още веднъж не съумява да провежда присъединяване
във Венеция. Но Недко Солаков е поканен, този път с пърформанса „ Живот (черно и бяло) “, който има огромен триумф и става най-известното му произведение, дружно с инсталацията „ Строго секретно “, с която участва на „ Документа 12 “. Шест години по-късно триумф жъне и проектът му „ Дискусия (собственост) “, посветен на комерсиалните спорове между България и Русия относно производството на автоматите „ Калашников “. Зрители стоят и четат по 15-20 минути текста на стената, в който авторът описва препятствията и неудачните си опити да беседва по тематиката „ Кой има интелектуалните права, с цел да създава „ Калашников “ с шефа на цех „ Арсенал “ и с руското посолство. Това е шестото му присъединяване и за тази си инсталация художникът получава специфичната премия на биеналето.
Същата 2007 година още трима български художници показват съвременно изкуство във Венеция. Весела Ножарова е посочена като куратор, a свои творби представят Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев. През 2011 г. за Венеция заминават Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов, куратор е Джордж Лукс. Скандалът е, че никой не знае как е определен кураторът, защото няма проведен конкурс. Обществеността схваща за българските участници от уеб страницата на биеналето, а Вежди Рашидов изяснява, че „ волята на спонсора при избора на участниците е свещена “.
Чак през 2019 година българското присъединяване на Рада Букова (която работи във Франция) и Лазар Лютаков (който работи в Австрия) с куратор Вера Млечевска стана по разпоредбите — най-малко съгласно съда, тъй като измежду участниците в конкурса имаше недоволни от (не)спазването на процедурата и избора на плана, придобил самобитна скандална популярност като " чашите от Икеа ". Тази година министерството на културата съумя да проведе конкурс и да обезпечи финансиране за второ следващо биенале — това се случва за първи път в 127-годишната история на форума. Ще ни съставлява младият Михаил Михайлов, който работи в Австрия и Франция.
1. С какво българското участие на биеналето ще притегли вниманието?
Маргарита Доровска, куратор и шеф на Дома на хумора и сатирата в Габрово: Михаил Михайлов и кураторката Ирина Баткова демонстрираха страхотна работа с пространството на " Водна кула " през 2021. Разбирам, че планът им е особено основан за Спацио Рава, където ще бъде нашата галерия, и имам вяра, че ще се оправят чудесно. И двамата имат опит и схващат провокациите на прекарването на посетителя на биеналето – жегата, бързането, километрите вървене и умората от гледане на изкуство. Жалко е, че бяха сложени в обстановка да работят в непостижими периоди, ще им би трябвало голям шанс. Да бъдем почтени, те са на финалната права, единствено дето другите водят с доста обиколки.
Диана Попова, изкуствововед: Първо участието привлича вниманието на специалистите – 24 хиляди са били те през 2019. Ако България не взе участие, няма как съвременното й изкуство да бъде видяно. Нередовното присъединяване също е проблем, в случай че през 8 години би трябвало отново да откриват, че имаме такова. Има и друга полза от присъединяване – художниците получават повече предложения за изложения, творбите им влизат в сбирки и така нататък, което работи и за тях, и за страната в дълготраен проект. В дългосрочен проект постоянното присъединяване работи и в самата България – и за експертите, и за необятната аудитория. С осъзнаването, че сме на интернационалната арт сцена.
Правдолюб Иванов, художник: Няма по какъв начин да отговоря за към момента неслучило се събитие, освен това без да съм участник в него. Този въпрос е най-добре да се зададе на определения създател и на неговия куратор. Познавам Михаил Михайлов от години, доста занимателен, щур художник, пресен и непредвидим, тъй че сигурно ще успее.
2. Кое е най-хубавото ни показване във Венеция до момента?
Маргарита Доровска: Антон Стайков разгласява отлично изследване на присъединяване ни през 1942 с комисар Борис Денев. Вероятно то в своя исторически подтекст е имало най-голямо влияние. В нашето съвремие все ги вършим в 12 без 5 нещата. За съпоставяне първото мощно и значимо присъединяване на Литва в биеналето беше 2001-ва с художника Деимантас Наркевициус. 2019-а те завоюваха огромната премия „ Златен лъв ” с пърформанса-опера „ Слънце и море ”. Това са 20 години, 10 участия систематична, качествена работа. Бюджетът е съпоставим с нашия. Ако се научим да управляваме процесите, най-хубавото ни показване следва.
Дияна Попова: Откроявам три: 1999 - „ Важно известие “ на Недко Солаков с куратор Яра Бубнова; 2007 – „ Място, на което не си бил преди “ с участници Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев, куратор Весела Ножарова; 2019 – „ Как живеем “ на Рада Букова и Лазар Лютаков, куратор Вера Млечевска. Първите две бяха поръчка за постоянно присъединяване на България, с третия проект това стартира да се реализира.
Правдолюб Иванов: България толкоз рядко е взела участие на това биенале, че всяко появяване на страната ни е триумф. Като участник през 2007-а заедно с Иван Мудов, Стефан Николаев и куратора Весела Ножарова ми се желае да кажа — нашето присъединяване, само че в действителност съм възхитен от представянето на проекта на Вера Млечевска, Лазар Лютаков и Рада Букова на последното биенале. Председателката на журито показа във Facebook, че няколко павилиона, сред които и българският, я карат да съжалява, че премиите на биеналето са толкоз малко (1 " Златен лъв " и една почетна грамота за националните павилиони). Но ще повторя, всяко участие вече е триумф за страната, министерството и участниците, тъкмо в този ред.
България взе участие
рядко и нередовно на Венецианското биенале,
само че пък в съвсем всички исторически интервали на ХХ век - още преди Първата международна война, по време на Втората, при започване на Студената война през 1948 г. и в края на хрушчовското топене през 1964 г. Въпреки че Венеция към този момент изрично е най-подходящото място другите народи да покажат пред света, че имат модерно изкуство, по този начин както олимпиадите са мястото да покажат, че имат и спорт, ние се връщаме там чак след измененията – през 1993 година, и след това още веднъж във връзка приемането ни в Европейския съюз през 2007 г. Почти всяко присъединяване е проведено от разнообразни персони и институции, участниците са определени или посочени по разнообразни правила - или без никакви правила…
България има 10 участия на Венецианското биенале, от които не всички се водят публично като национални: първото е през 1910 година, където в огромна изложбена зала с обособени раздели са показани 50 художници.
През 1942 година,
в разгара на Втората международна война ,
като съдружник на Италия отново сме във Венеция. А като съдружник и на Германия получаваме малко мародерската опция българското изкуство да бъде настанено в освободения павилион на окупираната Полша. Поради някои информационни недоразумения - все отново е война, вместо петима живописци и няколко скулптори, както упорстват уредниците, българският комисар Борис Денев идва със 100 творби на 43-ма създатели. Сред тях са живописците Златю Бояджиев, Кирил Цонев, Васил Стоилов, Илия Петров, Никола Танев, скулпторите Любомир Далчев, Андрей Николов, Мара Георгиева, Йордан Кръчмаров и графиците Васил Захариев, Веселин Стайков, Павел Вълков.
Шест години по-късно, през 1948 година биеналето потегля още веднъж - България се показва с произведения на Ненко Балкански, Иван Лазаров, Стоян Венев, Дечко Узунов, Васка Емануилова и други, а комисар е Веселин Стайков. През 1964 година СБХ избира и изпраща във Венеция трета, този път по-малка група художници: Марко Марков, Стоян Венев, Найден Петков, Величко Минеков и Светлин Русев, а комисар е Атанас Стайков.
След почти 30-годишна пауза, в която българското изкуство отсъства от международния арт конгрес, у нас се получава
самостоятелна покана за Недко Солаков
Първото му присъединяване е през 1993 година на Aperto - формат за показване на млади създатели в границите на биеналето, действителен от края на 80-те. Недко Солаков получава покана с помощта на работата му " Нов Ноев ковчег ", показана предходната година на биеналето в Истанбул. Във Венеция се представя с инсталацията Dreams (Night), състояща се от видеа, обекти, рисунки и текстове на стени в сходно на лабиринт затворено пространство, в което феновете влизат с фенерчета. Солаков е поканен отново и на идващото биенале през 1995 година - тогава взе участие с центъра за модерно изкуство Club Berlin Kunstwerke, куриран от Клаус Бизенбах, с видео, наречено Some Of My Capabilities (Някои от моите способности).
През 1997 година Солаков праща писмо до президента Петър Стоянов за продължаващото крещящо неявяване на България от интернационалния живописен живот, което личи най-ярко във Венеция. Стоянов се отнася сериозно, задейства някои дипломатически канали, в това време художникът се среща с към този момент оповестения за куратор Харалд Зийман и го моли за оптимално подпомагане в договарянията с България. Но скоро след като в началото на 1999 година пристига официална покана от биеналето, става ясно, че българската страна няма нито парите, нито нужното предпочитание, нито компетентността да организира отново участие във Венеция.
Една заран през март - три месеца преди откриването на биеналето (през 1999 година то е от 13 юни до 7 ноември), Недко Солаков се събудил с концепция, която не изисквала нито средства, нито време, нито пространство за реализация. Става дума за отпечатването на картички в цветовете на националния трикольор, на които е изписано на български, италиански и британски:
Важно известие
След близо 30-годишно спиране на официалнuте си участия във Венецианското биенале, Република България има удоволствието да съобщи гomовността си още веднъж да взе участие по отговарящ метод в идващото издание на Венецианското биенале през 2001 година.
По явни причини „ Важно известие “ е определено за българското участие и преведеното решение незабавно отпътувало за Италия. От биеналето обаче декларирали, че към този момент е късно и казусът " България " е завършил. Въпреки отказа Яра Бубнова и Солаков решили все отново да представят „ Важно известие “ във Венеция. На гърба на картичките и тениските трябвало да пише „ това щеше да е формалното българско присъединяване, в случай че не бяха бюрократичните задръжки от Италия и България “. В последна сметка италианците приемат проекта за национално присъединяване.
Отпечатаните 15 хиляди картички са поставени в 8 кутии от плексиглас, разположени във френския, австрийския и италианския павилион и в Арсенале. Разпространени са и около 300 тениски със същия дизайн. Не всички разбрали веднага смисъла на концептуалния жест. Някои го схванали безусловно - че България ще взе участие на идващото биенале. Години по-късно създателят и кураторката Яра Бубнова разбират, че този „ виртуален павилион “ е бил обсъждан съществено за премия на журито. Оттогава тази работа участва във всичките ретроспективи на художника.
А през 2001 година
България още веднъж не съумява да провежда присъединяване
във Венеция. Но Недко Солаков е поканен, този път с пърформанса „ Живот (черно и бяло) “, който има огромен триумф и става най-известното му произведение, дружно с инсталацията „ Строго секретно “, с която участва на „ Документа 12 “. Шест години по-късно триумф жъне и проектът му „ Дискусия (собственост) “, посветен на комерсиалните спорове между България и Русия относно производството на автоматите „ Калашников “. Зрители стоят и четат по 15-20 минути текста на стената, в който авторът описва препятствията и неудачните си опити да беседва по тематиката „ Кой има интелектуалните права, с цел да създава „ Калашников “ с шефа на цех „ Арсенал “ и с руското посолство. Това е шестото му присъединяване и за тази си инсталация художникът получава специфичната премия на биеналето.
Същата 2007 година още трима български художници показват съвременно изкуство във Венеция. Весела Ножарова е посочена като куратор, a свои творби представят Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев. През 2011 г. за Венеция заминават Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов, куратор е Джордж Лукс. Скандалът е, че никой не знае как е определен кураторът, защото няма проведен конкурс. Обществеността схваща за българските участници от уеб страницата на биеналето, а Вежди Рашидов изяснява, че „ волята на спонсора при избора на участниците е свещена “.
Чак през 2019 година българското присъединяване на Рада Букова (която работи във Франция) и Лазар Лютаков (който работи в Австрия) с куратор Вера Млечевска стана по разпоредбите — най-малко съгласно съда, тъй като измежду участниците в конкурса имаше недоволни от (не)спазването на процедурата и избора на плана, придобил самобитна скандална популярност като " чашите от Икеа ". Тази година министерството на културата съумя да проведе конкурс и да обезпечи финансиране за второ следващо биенале — това се случва за първи път в 127-годишната история на форума. Ще ни съставлява младият Михаил Михайлов, който работи в Австрия и Франция.
1. С какво българското участие на биеналето ще притегли вниманието?
Маргарита Доровска, куратор и шеф на Дома на хумора и сатирата в Габрово: Михаил Михайлов и кураторката Ирина Баткова демонстрираха страхотна работа с пространството на " Водна кула " през 2021. Разбирам, че планът им е особено основан за Спацио Рава, където ще бъде нашата галерия, и имам вяра, че ще се оправят чудесно. И двамата имат опит и схващат провокациите на прекарването на посетителя на биеналето – жегата, бързането, километрите вървене и умората от гледане на изкуство. Жалко е, че бяха сложени в обстановка да работят в непостижими периоди, ще им би трябвало голям шанс. Да бъдем почтени, те са на финалната права, единствено дето другите водят с доста обиколки.
Диана Попова, изкуствововед: Първо участието привлича вниманието на специалистите – 24 хиляди са били те през 2019. Ако България не взе участие, няма как съвременното й изкуство да бъде видяно. Нередовното присъединяване също е проблем, в случай че през 8 години би трябвало отново да откриват, че имаме такова. Има и друга полза от присъединяване – художниците получават повече предложения за изложения, творбите им влизат в сбирки и така нататък, което работи и за тях, и за страната в дълготраен проект. В дългосрочен проект постоянното присъединяване работи и в самата България – и за експертите, и за необятната аудитория. С осъзнаването, че сме на интернационалната арт сцена.
Правдолюб Иванов, художник: Няма по какъв начин да отговоря за към момента неслучило се събитие, освен това без да съм участник в него. Този въпрос е най-добре да се зададе на определения създател и на неговия куратор. Познавам Михаил Михайлов от години, доста занимателен, щур художник, пресен и непредвидим, тъй че сигурно ще успее.
2. Кое е най-хубавото ни показване във Венеция до момента?
Маргарита Доровска: Антон Стайков разгласява отлично изследване на присъединяване ни през 1942 с комисар Борис Денев. Вероятно то в своя исторически подтекст е имало най-голямо влияние. В нашето съвремие все ги вършим в 12 без 5 нещата. За съпоставяне първото мощно и значимо присъединяване на Литва в биеналето беше 2001-ва с художника Деимантас Наркевициус. 2019-а те завоюваха огромната премия „ Златен лъв ” с пърформанса-опера „ Слънце и море ”. Това са 20 години, 10 участия систематична, качествена работа. Бюджетът е съпоставим с нашия. Ако се научим да управляваме процесите, най-хубавото ни показване следва.
Дияна Попова: Откроявам три: 1999 - „ Важно известие “ на Недко Солаков с куратор Яра Бубнова; 2007 – „ Място, на което не си бил преди “ с участници Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев, куратор Весела Ножарова; 2019 – „ Как живеем “ на Рада Букова и Лазар Лютаков, куратор Вера Млечевска. Първите две бяха поръчка за постоянно присъединяване на България, с третия проект това стартира да се реализира.
Правдолюб Иванов: България толкоз рядко е взела участие на това биенале, че всяко появяване на страната ни е триумф. Като участник през 2007-а заедно с Иван Мудов, Стефан Николаев и куратора Весела Ножарова ми се желае да кажа — нашето присъединяване, само че в действителност съм възхитен от представянето на проекта на Вера Млечевска, Лазар Лютаков и Рада Букова на последното биенале. Председателката на журито показа във Facebook, че няколко павилиона, сред които и българският, я карат да съжалява, че премиите на биеналето са толкоз малко (1 " Златен лъв " и една почетна грамота за националните павилиони). Но ще повторя, всяко участие вече е триумф за страната, министерството и участниците, тъкмо в този ред.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ