Модата като израз на протест
“Историята на дрехата е история на ”, Куентин Бел
Защото точно от рестриктивните мерки в облеклото на дадена ера се ражда модата на идната. Свободата на обличане е и една самобитна независимост на тялото. Чрез облеклата, които носим, показваме своята характерност и всякога в историята, когато властта се е опитвала да я ограничи, хората са намирали способи да си я върнат.
В края на 90-те години на XVIII век в се появява аристократична субкултура от оживелите от Царството на терора политическите съперници. Те били ексцентрични декаденти и шокирали Републиката с облеклото си. Жените се обличали в дълги рокли, въодушевени от ефирността на гръцките богини, които обаче разкривали формите на телата им (абсолютно неприемливо по това време). Носели руси перуки, единствено тъй като са били неразрешени от властта. С това пресилено облекло те се подигравали на Луи XVI и Мария Антоанета и несъмнено не оставали незабелязани.
Ще бъдеш в бяло…
В началото на ХХ в. дамите от придвижването на избират да се облекат напълно в бяло. По този метод съумяват да се откроят, посредством и на черно-белите фотоси, които ускоряват контраста сред тях и средата. Но без да бъдат провокативни, с цел да избегнат всевъзможни обвинявания. Избирайки бялото като повсеместен женски цвят, те демонстрират, че не отхвърлят пола си, а в противен случай, декларират го и желаят да бъдат третирани наедно с мъжете. Това е бил и един наличен метод на митинг, с цел да може всеки да се включи. Следвайки техните стъпки, през 2019 г. жените в американския Конгрес е облякоха в бяло, с цел да покажат, че държат на икономическата непоклатимост на дамите в обществото.
“Всеки, който става заран и се облича, знае, че модата е език “, Керън Бен-Хорин
Да, облеклото е език, с който можем да изразим мирно, само че ясно мнението си, а силата му се крие във видимостта. Когато словото е цензурирано и никой не желае да ни изслуша, ще ни види. От ексцентрични дрехи на френските декаденти на 18 век, през късите поли през 60-те години на 20 век, прическите, тениските с послания и розовите шапки на придвижването, ние не стопираме да търсим способи да отстояваме позицията си. И имам вяра, че няма и да спрем, тъй като модата е израз на характерността, а обществото се състои от човеци.
Защото точно от рестриктивните мерки в облеклото на дадена ера се ражда модата на идната. Свободата на обличане е и една самобитна независимост на тялото. Чрез облеклата, които носим, показваме своята характерност и всякога в историята, когато властта се е опитвала да я ограничи, хората са намирали способи да си я върнат.
В края на 90-те години на XVIII век в се появява аристократична субкултура от оживелите от Царството на терора политическите съперници. Те били ексцентрични декаденти и шокирали Републиката с облеклото си. Жените се обличали в дълги рокли, въодушевени от ефирността на гръцките богини, които обаче разкривали формите на телата им (абсолютно неприемливо по това време). Носели руси перуки, единствено тъй като са били неразрешени от властта. С това пресилено облекло те се подигравали на Луи XVI и Мария Антоанета и несъмнено не оставали незабелязани.
Ще бъдеш в бяло…
В началото на ХХ в. дамите от придвижването на избират да се облекат напълно в бяло. По този метод съумяват да се откроят, посредством и на черно-белите фотоси, които ускоряват контраста сред тях и средата. Но без да бъдат провокативни, с цел да избегнат всевъзможни обвинявания. Избирайки бялото като повсеместен женски цвят, те демонстрират, че не отхвърлят пола си, а в противен случай, декларират го и желаят да бъдат третирани наедно с мъжете. Това е бил и един наличен метод на митинг, с цел да може всеки да се включи. Следвайки техните стъпки, през 2019 г. жените в американския Конгрес е облякоха в бяло, с цел да покажат, че държат на икономическата непоклатимост на дамите в обществото.
“Всеки, който става заран и се облича, знае, че модата е език “, Керън Бен-Хорин
Да, облеклото е език, с който можем да изразим мирно, само че ясно мнението си, а силата му се крие във видимостта. Когато словото е цензурирано и никой не желае да ни изслуша, ще ни види. От ексцентрични дрехи на френските декаденти на 18 век, през късите поли през 60-те години на 20 век, прическите, тениските с послания и розовите шапки на придвижването, ние не стопираме да търсим способи да отстояваме позицията си. И имам вяра, че няма и да спрем, тъй като модата е израз на характерността, а обществото се състои от човеци.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ