Първото кацане на самолетоносач с джет двигател става по случайност – Джейк Уест влиза в историята
Историята на авиацията постоянно крие забавни и занимателни истории. Една такава дава доста сериозна вяра на самолетостроенето, както и на флотата. Преди повече от 77 години един американски водач ще потвърди, че самолетоносачите могат да се трансфорат в нов дом на реактивните самолети. Това е индивидът, който съумява да приземи изтребител на тъкмо подобен военен транспортен съд, въпреки и по наставление тъкмо това да не е допустимо. Пилотът носи името Джей Си „ Джейк “ Уест.
За своя впечатляващ триумф, той не е изключително прочут, само че пък потвърждава, че е пристигнало време за доста усъвършенстване на флотата, както и за премисляне на главните типове въоръжение. За да е още по-забавен този опит, Джейк прави каскадата, употребявайки Ryan FR-1 Fireball изтребител, разполагащ с реактивен мотор, както и с мотор с вътрешно горене. Изглежда странна композиция, само че малко откакто е пуснат през далечната 1944 година е ясно, че американците вършат всичко допустимо, с цел да слагат двете сигурни технологии на едно място, давайки съществено преимущество на своите водачи в борбата за небето.
Причината да се употребяват два мотора в аероплан е явна – единият се употребява за невероятното си ускоряване, до момента в който вторият може да се похвали с надалеч по-сериозна непоклатимост. Не можем да чакаме върхови технологии малко след края на Втората Световна война – самолетът е пенсиониран през 1946 година
По това време неговите основатели осъзнават, че колкото и бърз да е, той не може да се счита за кадърен за борба – потреблението на гориво е един от особените бичове за водачите, затова без по-голям периметър на покриване, инвестицията става немислима.
Принципно Fireball в никакъв случай не е бил планиран да работи непрекъснато с този мотор. Идеята на множеството инженери е била, че в случай че самолетът не успее да се закачи с кука за спиращото въже, може да употребява реактивния мотор и да излети повторно във въздуха, повтаряйки маневрата. На 6 ноември 1945 година множеството конструктори стартират да мислят за двойно подсигуряване на самолета. За да е несъмнено, че вторият съвременен мотор ще помогне за бързото и елементарно кацане, 41-ва ескадрила получава самолетите и би трябвало да тренира кацане на борда на USS Wake Island.
Повечето водачи потвърждават, че концепцията е в действителност добра, до момента в който най-сетне не се появява господин Уест. Неговият аероплан е направил един нормален полет и в този момент се готви за кацане. В този миг, витловият мотор стопира. Това е необичайно, тъй като нормално се случва тъкмо противоположното – моторът на General Electric J31 е бил по-склонен към проблеми. Важно е да видим, че когато Уест захожда за кацане, турбоджетът въобще не работи, той е бил изключен. Ако следите горните редове, Уест е летял без безусловно никакви мотори към пистата.
По това време е можел да кацне непосредствено във водата и по-късно да скочи или да се опита да направи нещо друго, да употребява единствено турбоджета на борда. Избира втората алтернатива и стартира процедура за кацане. Междувременно от контролната кула му оповестяват няколко пъти, че нарушава протокола, само че радиото също не работи. Използвайки единствено този мотор, водачът се издига, включва спешните светлини и с доста внимание и икономисване на гориво, стартира да се спуска към пистата.
На пистата всички схващат сигнала и разпъват защитната мрежа. Докато всички чакат конфликта, личния състав при започване на пистата чува безпогрешното окачане на куката в стоманеното въже.
Уест освен съумява да стане първият човек, който е кацнал на самолетоносач употребявайки единствено своя джет. FR-1 е хибриден аероплан, само че това не значи, че неговият героизъм се не помни, най-малко не и през идващите 20-30 години. Само няколко месеца по-късно, лейтенант-командир Ерик Браун ще приземи първият аероплан единствено с реактивен мотор на HMS Ocean. Този път всичко е планувано.
По мнение на някои критици, Уест не е можел да употребява единствено турбината, с цел да кацне, най-вероятно е употребявал най-малко малко витлото на своя аероплан, само че съгласно други, моторът е блокирал и действително използването му е била невъзможна. Самият водач по-късно ще има опция да пилотира надалеч по-модерни машини и да повтори подвига си, само че до този миг е първият, който прави тъкмо този героизъм, доказвайки един път вечно, че един самолетоносач може да носи надалеч по-зловещи сили на борда.
