Kой изобретява асансьора
Историята на асансьора, в случай че дефинирате „ асансьор “ като платформа, която може да движи хора и предмети нагоре и надолу, в действителност е много дълга. Известно е, че рудиментарните асансьори са били употребявани в античен Рим още през 336 година прочие н. е. като за тях първо се загатва в подтекста на това, че Архимед построява един.
Тези ранни асансьори бяха открити и се състояха от платформа с подемници, които й разрешават да се движи отвесно. Подемниците нормално се управляваха ръчно – или от хора, или от животни – макар че от време на време са се употребявали и водни колела. Римляните употребяват тези елементарни асансьори в продължение на доста години, нормално с цел да реалокират вода, строителни материали или други тежки предмети от едно място на друго.
Едва при започване на 19 век технологията на асансьорите в действителност стартира да напредва. За начало те към този момент не е належащо да се задвижват ръчно. През 1823 година двама английски архитекти – Бъртън и Хормер – основават „ възходяща стая “, която употребява парна сила, с цел да изведат туристи до платформа за оглед над Лондон. Няколко години по-късно изобретението им е развито още от архитектите Фрост и Щут, които прибавят колан и противотежест към парната машина.
Скоро стартират да се основават и хидравлични системи с водно налягане за покачване и втурване на асансьора. В някои случаи обаче това не е практично, тъй като би трябвало да се изкопаят ями под шахтата, с цел да може целият механизъм да се побере. И колкото по-висок е асансьорът, толкоз по-дълбока би трябвало да бъде ямата. По тази причина, това не беше изключително подобаващ вид за по-високите здания в огромните градове.
Така че макар хидравличните системи да са малко по-безопасни от парните или дърпаните с кабели асансьори, вторите два типа не престават да се употребяват необятно. Те имаха единствено един главен минус: кабелите можеха да се скъсат и от време на време и го правеха, което, несъмнено, изпращаше асансьора непосредствено на дъното на шахтата, убивайки пасажери и съсипвайки всичко, което се транспортира в него. Излишно е да споделяме, че никой не тръпнеше в очакване да се качи на някой от тези рискови асансьори и по тази причина пътническите асансьори към момента си оставаха значително оригиналност.
Чертежът на спирачката на Отис в патентните документи
Самият Отис показва устройството, което назовава „ предпазен елеватор “, на Световния панаир в Ню Йорк през 1854 година, като самичък се качва в асансьора и по-късно разрязва въжетата. Вместо да падне на земята и да почине пред очакващата точно това аудитория, защитният му механизъм се задейства и хваща асансьора за секунди. Излишно е да споделяме, че тълпата беше впечатлена.
Илайша Отис
Въпреки че дизайнът на кабелния асансьор е непокътнат, направени са доста спомагателни усъвършенствания, най-очевидното от които е, че асансьорите в този момент работят на електричество, а не на пара – смяна, която настава още през 80-те години на 19 век. Електрическият асансьор е патентован от Александър Майлс през 1887 година, макар че подобен е издигнат от немския откривател Вернер декор Сименс още през 1880г.
Безопасният елеватор на Отис също не беше краят на нововъведенията за сигурност. В наши дни асансьорът на практика е невероятно да разбие в земята и да убие наличието си. Вече има голям брой стоманени кабели, които поддържат тежестта на асансьора, както и редица разнообразни спирачни системи, с цел да се предотврати рухването му, в случай че кабелите по някакъв метод се скъсат. Ако макар всички тези ограничения за сигурност асансьорът въпреки всичко падне, в долната част на шахтата има амортисьори, което прави малко евентуално някой да почине и понижава вероятността от съществени пострадвания.
