Кой е издал Ане Франк на нацистите?
Историята на Ане Франк, еврейското момиче от Амстердам, е известна в целия свят с помощта на инцидентно непокътнатите й дневници. Нацистите откриват Ане, други членове на семейството и другари, общо осем души, на 4 август 1944 г. Преди това те сполучливо се криели близо две години в скрито укритие в склад на брега на канала. Депортирани са в разнообразни концентрационни лагери; В началото на 1945 година 15-годишната Ане и сестра ѝ Марго умират в лагера Берген-Белзен. Въпреки това, в тази история дълго време имаше
една огромна тайнственост: кой е предателят?
За евентуалното позволение на тази мистерия и по какъв начин се стига до него споделя Би Би Си.
След войната се появяват разнообразни хипотези, в които се сочат имената на десетки вероятни предатели и съучастници в това закононарушение, а Музеят на Ане Франк, който през 2016 година провежда собствено следствие, даже предлага, че Ане и хората, криещи се с нея, може да са били открити по чиста случайност.
Това умозаключение не е признато от мнозина и преди шест години екип от двадесетина историци и криминалисти се заема със случая. Въз основа на голямото количество обработена информация те посочили главния, от тяхна позиция, обвинен. Неочаквано се оказа, че малко известният нотариус-евреин Арнолд ван ден Берг може да подхванал тази стъпка, с цел да избави личното си семейство.
Групата, която включвала криминолози, историци, експерти по цифрова обработка на огромни размери информация и даже пенсиониран сътрудник на ФБР, почнала с разглеждане на всички предходни теории, преди да изложи свои лични.
Експертите съставили обширна база данни за
доносници, нацистки сътрудници, полицейски отчети
и други исторически документи. Въз основа на информация за мястото, където са се укривали евреите, претекстовете, които биха могли да управляват евентуалните предатели, физическата опция за донос и други данни, те стеснили значително кръга на обвинените.
След обзор на резултатите от предходни следствия и използване на модерни криминалистични способи за инспекция на достоверността на документите, специалистите фокусирали вниманието си върху анонимна записка, получена от Ото Франк, малко след завръщането му в Амстердам. В нея се казвало, че предателят е някой си Арнолд ван ден Берг, който издал на нацистите и още няколко адреса, където се криели евреи.
Ван ден Берг е бил нотариус и не на последно място член на Еврейския съвет (Юденрат), основан по искане на германците в окупирана Холандия, с цел да управлява локалната еврейска общественост. Юденратът предизвиквал неодобрение измежду поддръжниците на Съпротивата, съгласно които единствено допринасял за нацистките проекти за заличаване на евреите. Но в някои случаи и помагал на укриващите се, които не можели да излизат, като ги снабдявал скрито с артикули.
Според теорията на проверяващата група, до момента в който е работил в Юденрата, Ван ден Берг е можел да научи адресите на секрети убежища и да ги съобщи на германците в подмяна на живота си и живота на околните си. Когато Ото Франк схванал за това, той можел да разбере претекстовете на нотариуса — евреин като него,
подготвен на всичко, с цел да избави фамилията си
— тъй че не обявил името публично.
Всичко това звучи доста безапелационно, още повече, че фактът, че Ото е получил анонимна записка, може да се смята за безспорен и самият той най-вероятно е повярвал. Но можем ли да сме 100% сигурни, че същинският изменник е открит?
Всеки би могъл да си реши самичък, като прочете „ Предателството на Ане Франк “ от канадската писателка Розмари Съливан, която е учредена на това ново следствие. Книгата излезе на британски на 18 януари, може би ще се появи и български превод.
Така или другояче още от самото си начало разследването не е имало за цел да изправи никого пред правораздаването (особено откакто ван ден Берг е умрял през 1950 г.). По-скоро то е опит да се хвърли светлина върху една от най-големите мистерии на Холандия по време на войната. И в това време да покаже какъв брой непреодолими - от животинските инстинкти и алчността, до желанието да спасиш личния си живот и най-близките си - биха могли да бъдат претекстовете за изменничество и съдействие с нацистите.
една огромна тайнственост: кой е предателят?
За евентуалното позволение на тази мистерия и по какъв начин се стига до него споделя Би Би Си.
След войната се появяват разнообразни хипотези, в които се сочат имената на десетки вероятни предатели и съучастници в това закононарушение, а Музеят на Ане Франк, който през 2016 година провежда собствено следствие, даже предлага, че Ане и хората, криещи се с нея, може да са били открити по чиста случайност.
Това умозаключение не е признато от мнозина и преди шест години екип от двадесетина историци и криминалисти се заема със случая. Въз основа на голямото количество обработена информация те посочили главния, от тяхна позиция, обвинен. Неочаквано се оказа, че малко известният нотариус-евреин Арнолд ван ден Берг може да подхванал тази стъпка, с цел да избави личното си семейство.
Групата, която включвала криминолози, историци, експерти по цифрова обработка на огромни размери информация и даже пенсиониран сътрудник на ФБР, почнала с разглеждане на всички предходни теории, преди да изложи свои лични.
Експертите съставили обширна база данни за
доносници, нацистки сътрудници, полицейски отчети
и други исторически документи. Въз основа на информация за мястото, където са се укривали евреите, претекстовете, които биха могли да управляват евентуалните предатели, физическата опция за донос и други данни, те стеснили значително кръга на обвинените.
След обзор на резултатите от предходни следствия и използване на модерни криминалистични способи за инспекция на достоверността на документите, специалистите фокусирали вниманието си върху анонимна записка, получена от Ото Франк, малко след завръщането му в Амстердам. В нея се казвало, че предателят е някой си Арнолд ван ден Берг, който издал на нацистите и още няколко адреса, където се криели евреи.
Ван ден Берг е бил нотариус и не на последно място член на Еврейския съвет (Юденрат), основан по искане на германците в окупирана Холандия, с цел да управлява локалната еврейска общественост. Юденратът предизвиквал неодобрение измежду поддръжниците на Съпротивата, съгласно които единствено допринасял за нацистките проекти за заличаване на евреите. Но в някои случаи и помагал на укриващите се, които не можели да излизат, като ги снабдявал скрито с артикули.
Според теорията на проверяващата група, до момента в който е работил в Юденрата, Ван ден Берг е можел да научи адресите на секрети убежища и да ги съобщи на германците в подмяна на живота си и живота на околните си. Когато Ото Франк схванал за това, той можел да разбере претекстовете на нотариуса — евреин като него,
подготвен на всичко, с цел да избави фамилията си
— тъй че не обявил името публично.
Всичко това звучи доста безапелационно, още повече, че фактът, че Ото е получил анонимна записка, може да се смята за безспорен и самият той най-вероятно е повярвал. Но можем ли да сме 100% сигурни, че същинският изменник е открит?
Всеки би могъл да си реши самичък, като прочете „ Предателството на Ане Франк “ от канадската писателка Розмари Съливан, която е учредена на това ново следствие. Книгата излезе на британски на 18 януари, може би ще се появи и български превод.
Така или другояче още от самото си начало разследването не е имало за цел да изправи никого пред правораздаването (особено откакто ван ден Берг е умрял през 1950 г.). По-скоро то е опит да се хвърли светлина върху една от най-големите мистерии на Холандия по време на войната. И в това време да покаже какъв брой непреодолими - от животинските инстинкти и алчността, до желанието да спасиш личния си живот и най-близките си - биха могли да бъдат претекстовете за изменничество и съдействие с нацистите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ