Йоан Влад III Цепеш – познат на Холивуд като Дракула
Историята може да ни запознае с редица герои и по една или друга причина ще открием, че всяка нация ще желае да го придърпа към себе си. С изненада може да откриете, че Димитър Талев да вземем за пример се счита за македонец и неговите синове и до през днешния ден водят съществени каузи със Северна Македония за използването му в някаква странна идеология. От друга страна можем да погледнем и на север, с цел да се срещнем с по този начин наречения граф Дракула. Ако имаме вяра на съседите, най-вероятно би трябвало да заявим, че това е румънски воин, само че историята и обстоятелствата нямат нищо общо с Холивуд, както и историята. Впрочем е много занимателно да приказваме за промишленост, която се пробва да пренапише историята и да ни запознае с един друг Орфей, както и още един доста чудноват Ахил.
Истината е, че филмовата промишленост в никакъв случай не е разбирала каквото и да било от история, само че познава политиката и постоянно ще се намеси, с цел да ни покаже какъв брой тъкмо сме грешели. И това тъкмо е смешната страна на нещата, само че дано се срещнем малко по-сериозно с граф Дракула. Легендата за него е впечатляваща, само че за жал няма нищо общо с нито една екранизация, както и румънската му принадлежност е под доста сериозен въпрос, само че както знаем, историята обича единствено обстоятелствата и не се интересува от възприятията. Нека стартираме през цялото време, запознавайки се с някои от главните обстоятелства за Влад Цепеш, именуван още „ Дракул “ от лица като господин Брам Стокър, само че в исторически мащаб, произходът на тази дума е малко по-различен. Влад III Цепеш е съвсем същинското име на тази персона, като прякорът се дава заради обстоятелството, че обичал да набива своите съперници на прът.
Откъде идва името „ Дракула “? Това също е забавен въпрос и се оказва, че е фамилна линия, която идва от бащата на Влад III – Влад II е членувал в по този начин наречения „ Орден на Дракона “. Същият е учреден през 1408 година от крал Сигизмунд декор Люксембург. Неговата съществена задача е да отбрани Европа и християнството от нашествието на турците. Целта на Западна Европа е да помогне за спасяването и отблъскването на идващите неверници, както и защитаването на новия Рим – Константинопол. Истината е, че главен таргет на ордена е точно България и опитът да се спрат идващите орди от турци. Организира се по този начин наречения Никополски кръстоносен поход. Сигизмунд декор Люксембург е лидер и среща за първи път съперника на 25 септември 1936 година покрай Никопол. Целта е спасяването на Видинското царство, Константинопол и Византийската империя от турците.
Малко по-късно ще се направи още един опит – Варненският кръстоносен поход от 1443-1444 година Една значима детайлност, която би трябвало да запомним е, че всичко това не е просто някакъв опит на Западна Европа да помогне на нас, в този миг всички са считали, че е време да спрат новата злина и на практика са спасявали своите лични кожи, тъй като в идващите епохи никой не е разполагал със силата да се оправи с тази нова злина. В залеза на Османската империя ще се повтори неведнъж, че това не са тези джентълмени, които Саладин е водил, а просто побеснели хора, които се отдалечават напълно от концепцията за общество. И по този начин неуспехите на запада се оказват и повода за раждането на един доста по-специален човек – Влад Цепеш. Нека се срещнем малко по-подробно с цялата история и наличието на този човек. Започвайки през цялото време, което в този случай е Мирчо Стари.
Той е държател на Влашко от 1386 до 1418 година Мирчо е наследник на Радул I – зависещ на България, както и татко на Влад II Дракул, а надлежно и дядо на Влад Цепеш. Мирчо получава своето предопределение през 1386 година непосредствено от цар Иван Шишман, като неговата съществена задача е да се изправи против турското настъпление. Ако се чудите, Мирчо постоянно би трябвало да бяга в Унгария – към момента незасегната територия от турците, само че и постоянно се връща назад. Едно такова завръщане е това с цар Константин II Асен през 1404 година Името на Мирчо постоянно може да се открие в по този начин наречените Влахо-български грамоти – писани на кирилица, а както знаем от професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов, до XVII век във Влашко се приказва на български език, като с това се потвърждава и доста съществено какви тъкмо са били връзките и какъв брой мощна е кръвната връзка.
Освен това дано допълним и още един забавен факт, идващ непосредствено от архивите и още веднъж очебийно от родните учени – до XIII век земите на север от Дунав са ръководени от български боляри, а откакто Мирчо получава правото да ръководи точно от цар Иван Шишман, можем да се замислим и за неговото потекло в бъдеще. Следите остават и стигаме до добре познатия Влад Цепеш или прочут още като Йоан Влад – кръстен на прочут български цар, както и на самия Йоан Рилски. Тогава към този момент Българската страна не съществува, само че предишното и вековете с история не могат и няма по какъв начин да бъдат заличени. Неговата рождена дата е записана някъде през 1431 година
Следователно можем да слушаме всевъзможни холивудски измислици, само че когато архивите приказват, всички останали митове могат да се гледат с комична подигравка. Не може, а и не би трябвало да свързваме този човек с някаква форма на вампиризъм, това още веднъж са легендите от литературата на Брам Стокър и нямат нищо общо с същинската история. Омразата на Йоан Влад към турците идва с обстоятелството, че на 13-годишна възраст е пленник в османския двор дружно с по-малкия си брат Радо.
Смята се, че тогава се е стремял да пази по всевъзможен метод по-малкия си брат – някъде на към 7-8 годишна възраст. Заставяли ги неведнъж да одобряват исляма, само че отказвали, а също така и самият Мехмед II се считал за човек с влечения към дребни момчета. Това написа и Лаоник Халкокондрил – историк, който следи тъкмо това. Какво в действителност се е случвало в султанския двор, не можем да знаем, само че пазейки историята си, както и вниманието към всички добре познати елементи, няма по какъв начин да пропуснем и идващите обстоятелства.
Йоан Влад в действителност стартира една кървава борба за възмездие, която коства доста на турците. В своите към 8 години ръководство, този човек не просто показал ненавист, само че употребявал всички познати способи за възмездие, които научил от самите турци и тъкмо там всички победени се набиват на прът. Той е повода за изтеглянето на турците от Влахия, като идната по-сериозна стъпка е да пресече Дунав и да продължи да лее кръв. Йоан Влах господства грубо съперника си, въпреки и численото предимство да не е в негова изгода. И в случай че Йоан Влах е бил нечовечен към враговете си, той е доста по-свиреп към предателите си. Историята споделя, че на пиршество по случай Великден, обезглавява всички влашки боляри още на масата, до момента в който останалите са пуснати да вървят пешком без храна и вода, като имал някаква вяра, че могат да опишат по какъв начин се санкционират сходни неточности.
За жал никой не оживял и никой не съумял да каже какво се е случило. Друга история, записана в италианските летописи е тази за султанските пратеници. Те се поклонили, само че отказали да смъкват своите чалми, тъй като подобен бил обичаят. Обиден от този факт, Йоан Влах просто заповядал да се заковат за главите им, с цел да може да съблюдават вечно своя бит. И както постоянно се случва, когато един държател е участвал в избрана територия, той автоматизирано се преписва непосредствено на съответната територия, само че по тази логичност умерено можем да считаме, че тогава не толкоз угодни персони са управлявали най-различни територии.
Друг е въпросът, че доста постоянно историята обича да присвоя тези герои, които желае и желае. Фактите са си обстоятелства и няма по какъв начин да бъдат изменени, само че пък се изкривяват, което също се случва постоянно, взор към съседите. Не е ясно къде тъкмо е заровен Йоан Влад Цепеш, само че има и някои точки като манастирът Комана, позициониран на 50 километра от Свищов и на към 30 километра от Русе. Същият е бил основан точно от него.
Снимки: Wikipedia
