Историята е от тези дни, около Коледа. Наши приятели, възрастни

Историята е от тези дни, към Коледа. Наши другари, възрастни хора. На мъжа му става неприятно през нощта и викат спешна помощ. Линейката идва след 12 (наистина) минути и дамата слиза до входа да отвори на лекаря. Той още по стълбите я успокоява, че няма ужасно, че в този момент ще огледа и всичко ще е наред и да не се притеснява… Преглежда болния, след това вижда терзания му наследник, в критическата междинна възраст, мери му кръвното, дава хапчета, бие инжекции, приказва умерено, майтапи се. Тръгва си, всички са по-добре. Дали от инжекцията или от доктора, само че е реалност – това е Бърза помощ!
  Втора история, отново по празниците. Майка ми отива да купува дарове за мен и сестра ми. В магазина изяснява, че желае да ни купи нещо красиво и потребно. Продавачката, млада жена, й демонстрира страхотна бродирана ленена завивка, обаче единствено една. Но няма проблеми, споделя тя, ще поръчаме от другия ни магазин, елате на следващия ден. И по този начин, на другия ден мама купува за мен и сестра ми две прелестни покривки, а към тях продавачката й подарява и по едно коледно ангелче за декорация за двете дъщери.
  Днес, с приятелката ми влизаме да разгледаме чантите във Furla, които въпреки и понижени, само че са не малко пари. Продавачката ни сподели всичко, изясни за цветовете, за типовете кожа и като видя, че се колебаем сподели – Вижте, в случай че решите да си купите нещо, ще ви дам едно в допълнение талонче за отстъпка и ще ви понижим цената още. Не беше длъжна, само че го направи. Купихме чантата.
  Сещам се и за още такива хора – нашата секретарка в офиса, която постоянно има хапче за глава, игла и конец, бисквити, успокоява ни когато са заболели децата ни и е подготвена и в най-големия сняг да отиде да ни купи кроасани. Лелята-пощаджийка, която помня от дете и която и до ден сегашен ни носи пратките до вратата, с цел да не се разкарваме до пощата да ги прибираме… 
  Хората, които обичат работата си. Има ги към нас, за благополучие. Освен, че вършат дните ни по-хубави, замисляте ли се, че те самите се усещат добре през огромна част от времето. Все отново работата е съществена част от нашия ден и в случай че я вършим на драго сърце, това се отплаща многократно. Сигурна съм, тъй като и аз обичам да отивам на работа. Може и да не съм я избрала, може и да не съм мечтала за нея от първи клас, само че да работя добре и с усмивка зависи от мен самата. Винаги виждам хората, които го вършат и се пробвам да покажа положителното си отношение. Защото светът ще е по-хубав и всички ние по-здрави и щастливи в случай че станем мнозинство – хората, които обичат работата си.