Твърде много ноти, но нито една излишна ♫ АМАДЕУС
История за злоба, съревнование, неполучено самопризнание. Такъв е дуелът сред Моцарт и неговото постоянно отричане, придворния композитор Салиери, който Пушкин разказва в къса пиеса през 1830 година.
„ …Дълбоко,
трудно изпитвам завист. О, небе,
къде е правдата, щом дарът свят,
щом геният заветен не се отрежда
в премия за горещата обич,
за самоотричането и труда,
а блества на челото на безумец,
на радостен прахосник? О, Моцарт, Моцарт! “
♫
Лаконично е посланието на Амадеус: „ Несъвместими са изверг и талант! “
♫
„ Творбите му разкриват една спорна персона, разкъсвана сред циничното възприятие за комизъм и благородството, примесено с трагизъм. Личност, в която съжителстват непринуденият национален човек и неподражаемият талант, изтънченият придворен и героят, поел върху плещите си идеята на свободата и равенството “, написа Ан Грей, професор по история на музиката.
♫
Музиката, дори и в най-тежки трагични обстановки, би трябвало постоянно да пленява слуха, постоянно да си остава музика.
Аз не слушам обособените елементи на музиката, аз я слушам цялата. И в това е насладата.
За да изтръгнеш овации, би трябвало да пишеш или толкоз елементарни неща, че да са по слуха на всеки файтонджия, или толкоз неразбираеми, че да се харесват единствено тъй като нито един естествен човек не е в положение да ги разбере.
Не обръщам внимание на ничии хвалби или обвинения – следвам личните си чувства.
Нито голяма интелигентност, нито въображение – дори и двете дружно не вършат гения. Любов, обич и обич – това е душата на гения.
След като изслушал Моцартовата пиеса „ Отвличане от Сарая “, австрийският император Йозеф II отбелязал:
– Твърде доста ноти, уважаеми Моцарт, прекалено много ноти!
– Но нито една непотребна, Ваше Величество! – отвърнал композиторът.
Изображения ~ Mozart Family Portrait - commons.wikimedia.org; Wolfgang Amadeus Mozart - en.wikipedia.org
