Като видите по пътя Данчо да маха, качете го, ще останете доволни!
История за положителното трогна потребителите в обществената мрежа Facebook.
На всеки може да му се наложи да пътува на стоп, в наши дни обаче подобен вид пътешестване може да се окаже премеждие и нормално се подхваща от хора с рискован дух. Бай Данчо, именуван още Кмета, е от Стражица и 50 години пътувал на стоп и нещо все го дърпало към Варна - обичал морето.
Момчил Канев, пътувайки за Варна със собствен другар, качили на стоп Бай Данчо... в случай че би трябвало да бъдем по-точни - първо го подминали, само че нещо предиздвикало водача на автомобила да отбие, както и фактически е направил.
" Говорихме доста по пътя. Питах го от къде е, той отговори, че идва от Стражица на стоп, чакал там 2 часа на жегата, дорде някой го вземе, а аз съм го взел безусловно откакто е слязъл от другата кола. Каза: “По принцип нямам шанс, само че през днешния ден имам!” ", написа в персоналния си Facebook акаунт Момчил Канев.
Данчо е на 67 години, живее самичък. Бил е осиновен, а родителите му са умряли края на седемдесетте години, няма деца и дамата, с която е бил, умряла от рак преди 18 години. Бай Данчо е професионален гъбар, работил е за страната цялостен живот, има късмет да се пенсионира другата година.
Момчил го попитал какво ще прави на Варна, а той отвърнал: " Взел съм едни цървулки - същински, български, ще отида на пазара да изкарам някои лев от тях, а и да видя морето желая. Обичам да пристигам на морето, 50 години пътувам на стоп и все тук пристигам! Но на първо време като стигнем ще ида да изпия една студена биричка, че през днешния ден доста чаках в тая пуста горещина ". Тези думи Данчо изрекъл с усмивка на лицето - по този начин, както го виждате и на фотографията.
Момчетата, качили възрастния мъж на стоп, го помолили да извади цървулите, които счита да продава, с цел да ги видят - били са единствено един чифт от телешка кожа. Момчил рекъл на Данчо: " Днес си късметлия, ние ще ги купим, колкото им искаш ще ти дадем. Човека блестна още повече, нямаше да му се постанова да стои в жегата на пазара! Дадохме му парички, а той ни погледна с усмивка и ни подари по една броеница. "
" Защо описвам това? Защото този човек, все пак, на което животът го беше подложил, имаше мощ да се усмихва! Имаше наслада в него, имаше жар! А в този момент ние с Даката си имаме по един цървул, като си го погледнем той приказва и споделя всичко - кое си коства в тоя живот и каква е разликата от битие до живеене!
П.П. Като видите по пътя бай Данчо да маха, качете го, ще останете удовлетворени ", с тези думи завърша обява на Момчил Канев.
На всеки може да му се наложи да пътува на стоп, в наши дни обаче подобен вид пътешестване може да се окаже премеждие и нормално се подхваща от хора с рискован дух. Бай Данчо, именуван още Кмета, е от Стражица и 50 години пътувал на стоп и нещо все го дърпало към Варна - обичал морето.
Момчил Канев, пътувайки за Варна със собствен другар, качили на стоп Бай Данчо... в случай че би трябвало да бъдем по-точни - първо го подминали, само че нещо предиздвикало водача на автомобила да отбие, както и фактически е направил.
" Говорихме доста по пътя. Питах го от къде е, той отговори, че идва от Стражица на стоп, чакал там 2 часа на жегата, дорде някой го вземе, а аз съм го взел безусловно откакто е слязъл от другата кола. Каза: “По принцип нямам шанс, само че през днешния ден имам!” ", написа в персоналния си Facebook акаунт Момчил Канев.
Данчо е на 67 години, живее самичък. Бил е осиновен, а родителите му са умряли края на седемдесетте години, няма деца и дамата, с която е бил, умряла от рак преди 18 години. Бай Данчо е професионален гъбар, работил е за страната цялостен живот, има късмет да се пенсионира другата година.
Момчил го попитал какво ще прави на Варна, а той отвърнал: " Взел съм едни цървулки - същински, български, ще отида на пазара да изкарам някои лев от тях, а и да видя морето желая. Обичам да пристигам на морето, 50 години пътувам на стоп и все тук пристигам! Но на първо време като стигнем ще ида да изпия една студена биричка, че през днешния ден доста чаках в тая пуста горещина ". Тези думи Данчо изрекъл с усмивка на лицето - по този начин, както го виждате и на фотографията.
Момчетата, качили възрастния мъж на стоп, го помолили да извади цървулите, които счита да продава, с цел да ги видят - били са единствено един чифт от телешка кожа. Момчил рекъл на Данчо: " Днес си късметлия, ние ще ги купим, колкото им искаш ще ти дадем. Човека блестна още повече, нямаше да му се постанова да стои в жегата на пазара! Дадохме му парички, а той ни погледна с усмивка и ни подари по една броеница. "
" Защо описвам това? Защото този човек, все пак, на което животът го беше подложил, имаше мощ да се усмихва! Имаше наслада в него, имаше жар! А в този момент ние с Даката си имаме по един цървул, като си го погледнем той приказва и споделя всичко - кое си коства в тоя живот и каква е разликата от битие до живеене!
П.П. Като видите по пътя бай Данчо да маха, качете го, ще останете удовлетворени ", с тези думи завърша обява на Момчил Канев.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ