Историкът проф. Пламен Павлов коментира резолюцията на ЕП, ОМО „Илинден“

Историкът проф. Пламен Павлов разяснява резолюцията на Екологичен потенциал, ОМО „ Илинден “ и по този начин нареченото македонско малцинство. Ето какво сподели той в изявление за " ".

- Проф. Павлов, в резолюция за България Екологичен потенциал насочва апел към държавното управление за отбраната на свободата на малцинствата и тяхното сдружаване. Под линия се засяга решението на Европейския съд по правата на индивида по проблема с ОМО „ Илинден “. Има ли място този въпрос в резолюцията?

- За мен е безусловно неправилно, че въобще се повдига подобен въпрос в тази резолюция. Първо съгласно Конституцията на България няма национални малцинства. Второ, тези етнически и религиозни общности, които участват обичайно в нашата страна от освобождението насам постоянно са имали права, като изключим някои не доста приятни моменти, свързани с комунистическото минало.

Те се преувеличават от турската агитация и от разнообразни злонамерени сили във връзка с България. Като цяло да се каже, че в модерна и демократична България има проблеми с малцинствата, ние можем да бъдем пример за всички останали балкански страни, дори и за някои западноевропейски.

При нас в Народното събрание и в локалната власт българските мюсюлмани са задоволително добре показани. Един от водачите на митингите е български арменец и това би трябвало да накара хората в Брюксел да се замислят по какъв начин може въобще да повдигат тези въпроси. Що се отнася до по този начин нареченото македонско малцинство в тази ситуация виждаме едно непознаване на балканските действителности и историята на района, да не приказваме за историята на България.

Още повече, че в тази ситуация се засяга безусловно противозаконната и непризната организация ОМО „ Илинден “. Тя съставлява общо взето единствено себе си, зад нея няма никакво малцинство. Става дума за един агитационен център на югославската постмосковската агитация, за една шепа хора, които са свързани с избрани крила във Вътрешна македонска революционна организация.

Поне родово някои от тях са свързани, само че ние не виждаме ОМО „ Илинден “ да има безусловно никакво въздействие, в това число там, където твърди, че е първа мощ. Подобен текст в тази резолюция няма никакъв смисъл и аргумент.

- Отказът от регистрация на ОМО „ Илинден “ се аргументира с несъгласие с Конституцията. Какви са историческите причини срещу македонско малцинство?

- Няма такова малцинство в България. България има българско болшинство в Македония. За това се е произнесла науката доста от дълго време. Да се злоупотребява с този въпрос е акт на неприятелско отношение към България и най-много към историческата истина. Озадачен съм от това, че български евродепутати са дали своят вот резолюция, която съдържа подобен текст.

Трябваше сходен текст да няма. Присъствието му компрометира изобщо отношението към правовия ред в България. В българската реалност има доста неща, които с съображение са показани в тази резолюция, изключително ще се отнася до основния прокурор и други неща, за които всички в България са съгласни, даже и ръководещата партия в една или друга форма е заявявала, че тези пропуски би трябвало да се поправят.

Те се нуждаят от съществено преосмисляне и нова регулация, само че тук не виждам никаква връзка с сходна рецензия към България, която е изцяло неоснователна за мен. Няма причини за сходно македонско малцинство, защото задоволително да погледнем преброяванията в България и разнообразни други сондажи. Македонско малцинство в България няма.

Може да има обособени хора, които да се считат за македонци, само че има хора, които се смятат за марсианци, ескимоси. Спомням си в едно от преброяванията, където имаше някаква смехотворна общественост от хора, които са споделили, че се усещат македонци, а като майчин език те бяха показали български. Моят зов е към Европейския парламент и неговите комисии е преди да вземат отношение към нещо, първо да проучат по какъв начин стои въпросът.

Тази повърхност се пробва да се прокарва и от избрани сили в Северна Македония. Едва ли не да се признае българско малцинство в Скопие. Напълно съм взаимен с позицията на Българския културен клуб – Скопие, че сходна стъпка е безусловно неприемлива.

Няма българско малцинство в Северна Македония, от моя позиция българско болшинство, а от позиция на универсалните човешки полезности, има хора, които се считат за българи. Те по никакъв начин не са малко. Тези пазарлъци, вкарани в резолюция на Европейския парламент, за мен са груба неточност.

- След неосъществената концепция югозападната ни съседка да се споделя Илинденска Македония, има ли заплаха тази резолюция да отключи опция за фракционизъм на Балканите?

- Какъв фракционизъм, като в България няма и намек за сходен фракционизъм от страна на който и да било. Илинденска Македония беше задоволително неуместно предложение. В последна сметка то не се одобри. Макар че Северна Македония за мен си е дискусионно.

За мен беше по-добре да е Вардарска Македония, както исторически се назовава тази част от историко-географската област Македония. Мисля, че това е една много куха точка в тази резолюция, която на процедура няма никакъв смисъл.

- Ще окаже ли отражение тематиката за по този начин наречено македонско малцинство у нас на работата на Мултидисциплинарната комисия по историческите въпроси?

- На този въпрос отговор може да даде самата комисия. Що се отнася до българската страна на комисията, доколкото познавам сътрудниците в нея, няма никаква вероятност някой да признае сходно нещо. Надявам се на справедлив метод и на сътрудниците от Северна Македония, защото те са историци и доста добре знаят по какъв начин стоят нещата.

Самият проф. Драги Георгиев е разгласил задоволително доста османо-турски документи и за Вардарска Македония, и за Пиринска Македония, където става дума за българи и нищо друго. От позиция на професионалните качества от македонската част на комисията, не би трявало да поражда въобще подоба концепция. Камо ли пък основа за някакви жестоко казано пазарлъци, тъй като в тази ситуация не може да става дума за научни разногласия, тъй като те нямат действителна основа.

- Като историк по какъв начин гледате на опитите да се прави възродителен развой върху нашитe прародители, които са се считали за българи?

- Този възродителен развой има няколко етапи. След окупацията на Северна Македония от страна на кралството на сърби, хървати и словенци и на южната част от страна на Гърция се организира етническо пречистване, маса хора са прогонени. Тогава хората в днешна Северна Македония са оповестени за прави сърби. Не за македонци.

Вече след Втората международна война, когато се намесиха причините на Коминтерна, те бяха оповестени за македонци, като едно държавно и идеологическо надали не решение, само че тези хора си остават българи. Няма за какво да се съмняваме, демонстрира го цялата историческа линия в развиване на обществото в Република Северна Македония.

Отново ще изтъквам меморандума на Българския културен клуб – Скопие, където с съображение се стачкува против слагането на 1944 година като някаква разграничителна линия в историята и на България и на Република Северна Македония. Подобна интерпретация на историческите процеси е погрешна и тя би трябвало да се регистрира от двете елементи на комисията.

Що се отнася до промиването на мозъци, до насилието, до Кървавата Коледа, до всички тези жестоки феномени и хилядите жертви, дадени във Вардарска Македония след Втората международна война са факт и те би трябвало да бъдат приети и от историческата комисия в нейната македонска част и самата Република Северна Македония.

Тези събития се помнят, те бяха показани доста от дълго време, излязоха доста свидетелства. Опитът за денационализация, която се прави във Вардарска Македония след Втората международна война, е един акт на принуждение, който би трябвало да бъде наказан. С него не могат да се вършат никакви взаимни отстъпки.

- Сякаш със задна дата нашите македонски събратя се пробват да трансформират националността на нашите герои – на Гоце Делчев, на Даме Груев, на Кузман Шапкаре в?

- Това е в действителност със задна дата. То наподобява на възродителния развой, само че е още по-уродливо. Стигна се да се превежда Вапцаров на актуалната скопска норма, на която той нито е приказвал, нито е писал. Стигна се до там на хора с български генезис да им се трансформира бигорафията. Как ще бъд еобяснен Методи Шатаров.

Ръководителят на комунистите в Македония по време на Втората международна война, на който самият Тито му споделя Старият българин. Какво да приказваме повече. Достатъчно е да погледнем книгите на Венко Марковски. Предполага се, че тези книги македонските сътрудници въпреки всичко са ги чели.

Достатъчно е да погледнем какво споделят самите герои. Всички те изрично споделят, че са българи. В една публикация преди две години подсетих, влизайки с косвена дискусия с президента Стево Пендаревски, че Гоце Делчев освен се е заявил като българин, а се е чувствал като подобен. В едно изявление на президента Пендаревски, споделя, че Гоце Делчев се е заявил като българин, а не се е борил за Велика и Санстефанска България.

Аз там изложих причини, че в Скопие Христо Матов издава вестник „ Санстефанска България “, а той е един от най-близките съратници на Гоце Делчев. В Щип, когато е преподавател Гоце Делчев там, се изнасят лектории пред популацията, играят се пиеси. Гоце Делчев взе участие доста интензивно в тях. Там се играят български пиеси, в това число „ Иванко килърът на Асен “.

Там има тематики като обедиението на Италия, Съедиенинето на Княжество България с Източна Румелия. Т.е. цялата проблематика е несъмнено българска и тъкмо в духа на националното обединяване. За Даме Груев какво да приказваме? Той сформира доста постоянно комитети, четейки фрагменти от „ Записки по българските въстания “. Яне Сандански, колкото и да е спорна фигура, споделя, че първо е чел биографията на Левски. После е прочел Захари Стоянов и по този начин се е запалил по революционната битка.

Историческата комисия в нейната македонска секция би трябвало да признае тези неща. Ние имаме общо завещание, което не е единствено Гоце Делчев и Даме Груев. То обгръща цялата ни история. Нека да напомним, че има монументи, свързани с Търново, които са непокътнати в Македония. Да речем житието на св. Патриарх Йоаким Първи е непокътнато в един единствен дубликат в днешна Македония.

След като той там даже не е имал духовна власт, защото там е Охридската архиепископия, която се назовава на цяла България. Каквито ще тълкования да се вършат на историята в македонистки дух, те са обречени на крах, защото те опонират на самите обстоятелства. Ние имаме общо, не споделено минало.