Историкът Боян Ботйов е правнук на ген. Кирил Ботев, брат

Историкът Боян Ботйов е правнук на ген. Кирил Ботев, брат на известния стихотворец и бунтовник Христо Ботев. Боян Ботйов е ръководител на Общонародна фондация „ Христо Ботев ". Занимава се с изследвания на рода на Ботев по бащина линия в Калофер и Карлово, както и с родовете на други български възрожденци. Има трима синове - Боян, Чавдар и Александър. 

- Г-н Ботйов, филмът за Христо Ботев с режисьор Максим Генчев разбуни духовете. Какво е вашето мнение?

- Гледах предпремиерата на кино лентата още предходната година. Бих споделил, че това е добър опит в игралното кино. Не съм податлив да го демонизирам, макар че в обществените мрежи рецензиите са доста. Филмът има плюсове и минуси.

Но се приближава до историческата теза, че черкезин е прострелял смъртоносно воеводата - това съгласно мен е най-голямото достолепие на кино лентата. Всичко останало е декор и не е нужно да бъдем прекомерно сериозни. Разбира се, всеки има право на мнение.

Във кино лентата има, несъмнено, моменти на художествена небивалица, тук-там ентусиазмът е прекомерно огромен и без задоволително покритие. Важното е, че продукцията е добра. Има и надарени артисти в състава.

- На вас персонално хареса ли ви филмът? 

- Въпреки че е сбъднат без изключително съществени средства, филмът се е получил. Има съвпадане в облика на Ботев, изигран от млад артист. То, несъмнено, в никакъв случай не може да е цялостно. Гледал съм и кино лентата за Ботев на Никола Корабов, безсмислено е да ги съпоставяме.

Впрочем постоянно съм считал, че игрални филми за национални герои е по-добре да не се вършат. Но когато към този момент е изработен, не можем да чакаме цялостно покритие  с визията ни за облика на героя или на историческите събития. Затова съм последовател на документалните филми за значими събития и персони.

- Търси ли ви екипът на кино лентата за мнение по време на снимането?

- Бяха доста правилни - и режисьорът, и продуцентът. Търсиха ме, посочваха ми фрагменти от разнообразни подиуми. Не съм отправял претенции за промени, не считам, че би трябвало да се въвличам в креативен развой на живописен филм.

- Т.е. не смятате, че би трябвало да има ограничавания, с цел да може не всеки с лека ръка да протяга ръка към основаването на произведения за национални герои и знаци?

- След кино лентата „ Свобода или гибел “ на Никола Корабов през 1969 година за пръв път се появява филм за Ботев. Това демонстрира, че създателите не смеят да се допират елементарно до Ботев, да вършат филми за национални герои. За Левски се появиха повече филми, което не значи, че са били по-качествени. Напротив! В годините на социализма беше основан „ Демонът на империята “ с съветник прочут академик - проф. Иван Унджиев. Въпреки това филмът беше посрещнат зле от публиката. Много рецензии търпеше и филмът за Левски на Максим Генчев. Затова споделям, че при режисьора има израстване - филмът на Ботев е по-сполучлив.

А и дано кажем, че когато желае продукция от национално значение да бъде изрядна, страната се включва със сериозна сума, избират се най-хубавите продуценти, режисьори, артисти, с подобаващи хонорари.

И при тези условия обаче филмът още веднъж може да не се получи, да се размине с визията на хората за националния воин. 

 - С какво великият Ботев е толкоз настоящ през днешния ден?

- Цялата му журналистика е настояща. Смело може да се каже, че Ботев е най-актуално звучащият български стихотворец и публицист. Едно от първите средства на революцията е публицистиката, написа Ботев. Той се е гордеел изключително с това, че е редактор на вестник „ Знаме “ - такава е и визитната му картичка, когато се показва на капитана на кораба „ Радецки “ Дагоберт Енглендер, по този начин се е показал в телеграмите, които изпраща до европейските вестници.

Изследователите признават, че максимален връх във възрожденската публицистика реализира точно Ботев.

- Как би погледнал той на днешните политици?

- Предполагам, че би написал прелестен фейлетон по този мотив. Наистина, днешното време изисква такава творба, само че няма такова гениално перо, което да показа благата родна картинка. И през днешния ден има надарени публицисти, само че може би четвъртата власт се преценява прекалено много с политиците и по тази причина не се появяват мощни сериозни материали.

За страдание, освен в България, само че и в Европа и по света липсват изявени водачи. Дори има антилидери, само че това е друга тематика.

- Трудно ли е да си част от толкоз известна фамилия?

- Отговорно е! Ходил съм доста пъти на лобното място на Ботев под връх Камарата в местността Йолковица. Израснал съм с родовата история - фотоси, писма от архива на моя прародител Кирил Ботев. Важно е всеки от нас да познава родовата си история, с цел да има отношение към националната история, с която може да се гордеем, макар паденията и възходите. Радвам се, че синът ми Александър, който следва публицистика, издава първа стихосбирка. Дано продължи родовата традиция!