Истории за младежи без участието на дискотеки или как се

Истории за младежи без присъединяване на нощни заведения или по какъв начин се пораства без диджеи – паралели сред десетилетията.

Трета книга от поредицата " Аз бях DJ " на Васко Громков е към този момент факт. Тя беше показана на 17 март.

За книгата и за живота без дискотека споделя в “Нашият ден “ Васко Громков :

“Някои хора останаха у дома, само че ние бяхме лимитирали местата съвсем тройно от размера на мястото, с цел да се впишем в условията и да избегнем всевъзможни други неприятности. Дойдоха тъкмо толкоз хора колкото бяха избрани и бяха поканени. “

“ Събитието може би ще влезне в историята като суперстранно, аз го планирах за към час – малко да почетем от книгата и просто да я отбележим, да я заявим, тъй като беше извънредно време към този момент, закъсняваше с една година. Но то взе, че стана празненство, което продължи близо четири часа, без да прозвучи никаква музика в него . “

“Виждах хора, които не желаеха да си тръгнат, безусловно заключиха заведението пред тях. “

“ Дискотеките като разбиране може би към този момент липсват в последните 10-15 година, а не от една. Те се трансформираха като място за танцуване в напълно други обекти за развлечение. Важен е диджея, изключително този от остарялата школа, който е минал през всички категории, изпити, образования и може да образува някакъв музикален вку с. “

“На мен персонално ми е леко потискащо като минавам по някой тротоар или градинка, виждам младежи, които са си взели там пиво или безалкохолно и седят на пейките, тъй като не могат да влязат в съответното място, на което е признато да се забавляват, да контактуват. Виждам и по-възрастни хора насядали по спирките с отегчен тип с пиво в ръка. Страшно се промени светът. Със сигурност клубовете и местата за забавление липсват ужасно. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.