Историческото име на върха, на който се намира Паметникът на

Историческото име на върха, на който се намира Паметникът на свободата, е " Свети Никола ". На към 1000 метра от върха, на който е паметникът, се намира другият връх, чието име е " Шипка ".

Това описа в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Петко Петков, историк и учител във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “.

Проф. Петков е създател на „ Книга за върховете Св. Никола и Шипка ”.

„ В момента и двата върха носят името " Шипка ". Вторият просто се пропуща. Има една негласна инструкция остарелият връх да не се назовава по този начин, а да се посочва " Северната височина " и да се внушава, че това е било същинското име на върха. А зад него има по-северен връх – Узункуш. И все запитвам по какъв начин ще го назоваваме него - още по-северната височина ли? " Шипка " си е " Шипка " и с такива имена смешка не трябва да се прави “, разяснява историкът.

На връх " Свети Никол " депутатите от Учредителното заседание в Търново през 1879 година вземат решение да бъде издигнат фамозният през днешния ден Паметник на свободата, тъй като този връх е по-висок, а не тъй като е по-славен, изясни проф. Петков. „ Предложението е на депутата Стефан Берон, а решението е единомислещо на цялото заседание. Официалното разкриване на паметника е през 1934 година “, сподели проф. Петков.

„ До 1951 година този връх се назовава " Свети Никола " и всички знаят, че има различен връх " Шипка " на към 1000 м на север от него - този, който Иван Вазов е популяризирал в фамозното си стихотворение „ Опълченците на Шипка “, на който е бил командният пункт на военачалник Столетов и на който на 11 август 1877 година са решителните сражения “, сподели проф. Петков. Той добави, че точно на историческия връх " Шипка " се популяризират опълченските дружини и „ избавят хода на войната “.

Историкът изясни, че връх " Свети Никола " е преименуван два пъти от едни и същи управляващи.

„ Първият път по строго идеологически съображения - през 1951 година е наименуван връх " Столетов ". Съвсем не след дълго – през 1977 година, без никакво допитване, дори без диалози и без експертна конференция на историци, му е обещано името на прилежащия връх " Шипка " и става втори връх " Шипка “, описа проф. Петков.

По думите му заради тази причина историческият връх с годините е пропуснат.

Благодарение на неколкократните подписки на хиляди българи от цялата страна, през днешния ден сътрудниците ни от Националния парк-музей Шипка-Бузлуджа поставят грижи и за остарелия връх " Шипка ".

Там има паметни плочи, които са поставени през 50-те години на 20 век. Запазен е командният пост на военачалник Столетов. Хората започнаха да възстановят тази истина и да почитат и двата върха, само че формалното им название и на единия, и на другия е „ Шипка “. Това основава проблеми, разяснява проф. Петко Петков.

Той добави, че няколко пъти Комисията по назоваване на обекти с национално значение и обитаеми места към президентската институция се е събирала, с цел да дискутира този въпрос. Отговарят уклончиво, въпреки и не напълно негативно, че трябвало още малко време, с цел да свикне обществото с тази смяна, разяснява проф. Петков.

„ Остава да събере кураж, воля и отговорност пред националната ни история екипът на президентството, с цел да посъветва президента да издаде нужния декрет от едно изречение, който гласи, че се възвръща исторически одобреното и обичайно име на старопланинския връх Свети Никола (1326 метра), на който е издигнат Паметникът на свободата “, сподели историкът.

Според него топонимът „ Шипка “ няма да изчезне, в случай че остарелият връх върне името си Свети Никола.

Проф. Петков добави, че през последните близо 20 години са проведени доста подписки за възобновяване на историческото име на върха.

„ Историческият факултет на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ изрично поддържа концепцията.

Светият синод на Българската православна черква на свое съвещание също гласоподава в поддръжка на връщането на името Свети Никола през януари 2019 година “, добави проф. Петков.

„ Нито един влиятелен човек, група, организация или политическа мощ не се е изказала срещу “, сподели той.

Става дума за възобновяване на истината, а не за хрумка на някой интелектуалец, която му е пристигнала в дрямка. Ако имаше някаква социална реакция, до момента да е станала. Дебатът от дълго време е обществен и няма никакви причини срещу тази смяна, уточни проф. Петков.

Той добави, че и същинското име на върха, на който се издига паметникът Бузлуджа, е " Хаджи Димитър ". Там никой не слага сериозно въпроса за какво се употребява названието " Бузлудж ", като това не е формалното му име. Официалното име е " Хаджи Димитър " и е от 1942 година, сподели проф. Петков.