Мария Малчева и богатството на велинградските писани яйца
Историческият музей във Велинград има най-голямата сбирка и експозиция на писани яйца в България. Огромна заслуга в запазването на тази традиция има Мария Малчева , която освен е съхранила, само че е издирила и избавила от давност модели отпреди 70 и повече години.
Самобитната художничка е родена на 21 ноември 1899 година в село Лъджене, през днешния ден квартал на Велинград. Завършва междинното си обучение в локалната гимназия, а по-късно се записва в Художествената академия в София. В столицата се среща с известни български създатели и интелектуалци и взе участие в основаването на Дружеството на новите художници, което по-късно се преименува в Съюз на българските художници. Умира в София на 16 май 1986 година, оставяйки след себе си необикновено благосъстояние от рисунки на писани яйца, сватбени кърпи и чорапи.
„ Преди 30 години инцидентно попаднах на огромна сбирка, съхранявана в кабинета на тогавашния шеф – спомня си основният организатор на Историческия музей – Велинград Георги Куманов. – Тогава се срещнах с това доста забавно завещание от Мария Малчева, дарено на музея. В него имаше голям брой рисунки, в това число на писани яйца. Те бяха показани в изложбата „ Великденски писани яйца от Чепинския край “, която гостува в над 50 български града и считам, че способства доста за популяризирането на нашето завещание. “
През 50-те години на ХХ век, в смутните времена, когато комунистическата власт не толерира религиозните празници, Мария Малчева стартира да обикаля остарели дами във Велинград и региона, с цел да намери модели за шарки на великденските яйца .
„ Това, което прави, не е казус в нашата история на етнографията. Подобни съхранявани рисунки има още от времето на етнографа Димитър Маринов, началото на 20 век. Това, което е направила Мария Малчева е една доста точна картина на моделите, които са рисувани тогава. Било е прекомерно тежко като опция да се избере тогава една процедура, пък била тя толкоз близо до националната традиция, каквато са великденските писани яйца. Въпреки това Мария Малчева умишлено съумява да запази моделите, които са изписвани в Каменица, Лъджене и Ракитово “ – акцентира Георги Куманов.
В Историческия музей на Велинград се съхраняват 58 табла със 107 рисунки на писани яйца на даровитата художничка. Повече от 200 модела са нарисувани извънредно детайлно и изтънчено, а яйцето е показано от всички страни.
Типичното велинградско яйце е алено с бели орнаменти, изрисувано от край до край благодарение на специфична химикалка и восък.
„ На яйцето се нанася кръстен знак, а към него се вписват растителни орнаменти и розети – изяснява спецификите Георги Куманов. – Великден е обвързван със слънцето, по тази причина тук се появява свастиката, която също е обогатена с голям брой привнесени към нея орнаменти. Интересни са растителните орнаменти, които са стилизирани, както и стълбата към небето. В рисунките на Мария Малчева можем да открием и някои зооморфни фигури, да вземем за пример, пеперудата като знак на човешкия дух или гълъба. “
Музеят има и още една извънредно скъпа сбирка, подарена от Мария Малчева – 65 модела сватбени кърпи и 25 модела шарени чорапи .
„ За разлика от моделите на писаните яйца, където художничката е отбелязала годината на изобразяване, примерно 1956 година, при кърпите е отбелязала годините на моделите – 1830 година, 1850 година, т.е. става дума за доста остарели модели и това ни дава една много забавна картина за обичайните кърпи. Моделите отново са стилизирани, някои са изпълнени с вълнени конци със сърма, други пък с копринени конци и сърма. Така че при тях също можем да открием такива прелестни мостри, които идват от много обратно във времето “ – споделя основният организатор на музея.
Традицията на писаните велинградски яйца е жива и през днешния ден, а рисунките на Мария Малчева служат като пример на това свещенодействие, което идва от душата . Някои от старинните орнаменти се възпроизвеждат и в този момент, а други се раждат от въображението на майсторките.
Снимки: Исторически музей – Велинград
Самобитната художничка е родена на 21 ноември 1899 година в село Лъджене, през днешния ден квартал на Велинград. Завършва междинното си обучение в локалната гимназия, а по-късно се записва в Художествената академия в София. В столицата се среща с известни български създатели и интелектуалци и взе участие в основаването на Дружеството на новите художници, което по-късно се преименува в Съюз на българските художници. Умира в София на 16 май 1986 година, оставяйки след себе си необикновено благосъстояние от рисунки на писани яйца, сватбени кърпи и чорапи.
„ Преди 30 години инцидентно попаднах на огромна сбирка, съхранявана в кабинета на тогавашния шеф – спомня си основният организатор на Историческия музей – Велинград Георги Куманов. – Тогава се срещнах с това доста забавно завещание от Мария Малчева, дарено на музея. В него имаше голям брой рисунки, в това число на писани яйца. Те бяха показани в изложбата „ Великденски писани яйца от Чепинския край “, която гостува в над 50 български града и считам, че способства доста за популяризирането на нашето завещание. “
През 50-те години на ХХ век, в смутните времена, когато комунистическата власт не толерира религиозните празници, Мария Малчева стартира да обикаля остарели дами във Велинград и региона, с цел да намери модели за шарки на великденските яйца .
„ Това, което прави, не е казус в нашата история на етнографията. Подобни съхранявани рисунки има още от времето на етнографа Димитър Маринов, началото на 20 век. Това, което е направила Мария Малчева е една доста точна картина на моделите, които са рисувани тогава. Било е прекомерно тежко като опция да се избере тогава една процедура, пък била тя толкоз близо до националната традиция, каквато са великденските писани яйца. Въпреки това Мария Малчева умишлено съумява да запази моделите, които са изписвани в Каменица, Лъджене и Ракитово “ – акцентира Георги Куманов.
В Историческия музей на Велинград се съхраняват 58 табла със 107 рисунки на писани яйца на даровитата художничка. Повече от 200 модела са нарисувани извънредно детайлно и изтънчено, а яйцето е показано от всички страни.
Типичното велинградско яйце е алено с бели орнаменти, изрисувано от край до край благодарение на специфична химикалка и восък.
„ На яйцето се нанася кръстен знак, а към него се вписват растителни орнаменти и розети – изяснява спецификите Георги Куманов. – Великден е обвързван със слънцето, по тази причина тук се появява свастиката, която също е обогатена с голям брой привнесени към нея орнаменти. Интересни са растителните орнаменти, които са стилизирани, както и стълбата към небето. В рисунките на Мария Малчева можем да открием и някои зооморфни фигури, да вземем за пример, пеперудата като знак на човешкия дух или гълъба. “
Музеят има и още една извънредно скъпа сбирка, подарена от Мария Малчева – 65 модела сватбени кърпи и 25 модела шарени чорапи .
„ За разлика от моделите на писаните яйца, където художничката е отбелязала годината на изобразяване, примерно 1956 година, при кърпите е отбелязала годините на моделите – 1830 година, 1850 година, т.е. става дума за доста остарели модели и това ни дава една много забавна картина за обичайните кърпи. Моделите отново са стилизирани, някои са изпълнени с вълнени конци със сърма, други пък с копринени конци и сърма. Така че при тях също можем да открием такива прелестни мостри, които идват от много обратно във времето “ – споделя основният организатор на музея.
Традицията на писаните велинградски яйца е жива и през днешния ден, а рисунките на Мария Малчева служат като пример на това свещенодействие, което идва от душата . Някои от старинните орнаменти се възпроизвеждат и в този момент, а други се раждат от въображението на майсторките.
Снимки: Исторически музей – Велинград
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ