България преди 100 години - тогава или сега сме по-добре?
Исторически е потвърдено, че търпението на българина не е безпределно, както и че ракията и виното постоянно са били по джоба на всеки
Едно столетие – това е добра стъпка във времето, с цел да се реши от кое място идва нашата страна и накъде отива. Затова дано се върнем с машината на времето в 1924 година и да надникнем в живота и джоба на българина тогава. Така ще можем да създадем съпоставяне сред тогава и в този момент, с цел да преценим развиваме ли се или тъпчем на едно място.
През 1924 година България към момента се възвръща след Първата международна война. Информацията за популацията, урбанизацията, заплатите и цените в този интервал е по-трудна за разкриване, само че въпреки всичко има известни оценки, исторически сведения и усреднени данни. Може да бъде разказана следната картина на предишното:
1. Население на България през 1924 година
През 1924 година популацията на България е към 5.5 милиона души. Официалните данни от преброяванията в този интервал демонстрират, че през 1920 година то е било 5.5 милиона, а до 1934 година е повишено до 6.08 милиона.
2. Урбанизация
Урбанизацията в България през 1924 година е относително ниска. По това време тя е най-вече селскостопанска страна. През 20-те години на предишния век се счита, че към 20-25 % от популацията живее в градовете, а останалата част в селските региони. През 1924 година популацията на Бургас, да вземем за пример, е било единствено 21 000-22 000 души.
3. Средна месечна заплата през 1924 година
Данните за заплащането през 1924 година не са елементарно налични, само че съгласно исторически източници междинният приход на един служащ е към 2000-3000 лв. месечно. Признавам, че тук подобавам ненапълно спекулативно, защото голямото болшинство българи тогава въобще не получават заплата. Както споменахме, те живеят на село и сами създават съвсем всичко, от което имат потребност, в това число храната, облеклата, сапуна… Излишната продукция продават и със извоюваното купуват това, което им липсва. Най-голямата полезност за тях е парцелът, земята. Не държат пари в банка, нямат вкъщи течаща вода, употребяват публични бани, всекидневието им е проведено към грижата за домашните животни и личните насаждения.
Тези 2000 – 3000 лв. месечно са заплатите главно на градското население, фабричните служащи и държавните чиновници. Ако ви се костват доста, имайте поради, че през 1924 година българският лев е доста обезценен. Да вземем за образец цената му по отношение на щатския $. Преди 100 години курсът варира към 135-160 лв. за 1 $. Това е резултат от следвоенната икономическа рецесия и инфлацията в България. Само няколко години по-късно ще се сгромоляса и самият $, дружно с куп други валути. От 1929 година до края на 30-те години в света господства „ Голямата меланхолия “, най-грандиозното опустошение на ХХ век.
4. Цена на хляба и покупателна дарба
През 1924 година цената на един кг самун у нас е била към 6-8 лв.. Това значи, че със междинната заплата от към 2500 лв. е можело да се купят почти 312-416 кг самун. Отново прецизирам, че това важи главно за градските поданици. Българските селяни са си произвеждали хляба сами.
За съпоставяне, през 2024 година междинната месечна заплата в България е към 2 000 лв.. Цената на хляба в днешно време е към 2 лв. за кг, което значи, че със актуалната заплата може да се закупят към 1000 кг самун.
5. Цени на вино, ракия и бира през 1924 година
Те са сложни за точна оценка, защото характерни данни не са толкоз необятно документирани. Все отново, на база на исторически източници и икономическата обстановка в страната по това време, може да бъдат направени следните приблизителни оценки:
* Цена на литър вино през 1924 година
В България виното е обичаен артикул, създаван в доста райони. През 1924 година цената на литър вино е била почти 6-8 лв., според от качеството и района на произвеждане.
* Цена на литър ракия през 1924 година
Ракията е също доста известна напитка в България, постоянно приготвяна и в домашни условия. През този интервал цената на литър ракия е била към 25-30 лв., което я прави по-скъпа от виното, заради по-сложния развой на филтрация и по-високия алкохолен градус.
* Цена на литър бира през 1924 година
Бирата към момента не е толкоз известна, колкото ракията и виното, само че производството й стартира да се развива. Цената на литър бира е била почти 5-7 лв..
6. Политическо ръководство
През 1924 година в България ръководи Демократическият сговор, управляван от Александър Цанков, който е министър-председател от 1923 до 1926 година Той идва на власт след Деветоюнския прелом през 1923 година, при който държавното управление на Александър Стамболийски (БЗНС) е свалено. Цанковото държавно управление е считано за дясно насочено и мощно властническо. Подкрепено е от Военния съюз, който играе забележителна роля в политическия живот у нас сред двете международни войни. Демократическият сговор е коалиция от разнообразни десни и центристки партии, които поддържат държавното управление на Цанков. Те печелят болшинство в Народното събрание след изборите през 1923 година с над 200 депутати.
През този интервал страната претърпява обилни вътрешни разтърсвания, в това число политически репресии и принуждение против опозицията. На това опозицията, в лицето на комунистическата партия, ще отговори единствено година по-късно с най-кървавия атентат в българската история – този в църквата „ Света Неделя “.
По това време цар Борис е млад и не толкоз авторитетен, както в късните години на своето ръководство. Имиджът на монархията е разтърсен, откакто татко му Фердинанд е умишлен за единствен провинен за двете национални произшествия в интервала 1912 – 1918 година
7. Университети и учебни заведения
* Университети в България през 1924 година и през днешния ден
През 1924 година в България е съществувал единствено един университет – Софийският университет " Св. Климент Охридски ", учреден през 1888 година Той е бил първият и единствен върховен учебен институт в страната по това време. През този интервал Софийският университет предлага стеснен брой специалности, най-вече в филантропичните и естествените науки.
Днес броят на университетите в България доста се е нараснал. Към 2024 година в страната има над 50 висши образователни заведения, в това число държавни и частни университети, колежи и академии.
* Училища в България през 1924 година и през днешния ден
През 1920-те години в страната има към 4000 учебни заведения, като множеството от тях са съществени и начални, намиращи се най-вече в селските региони. В по-големите градове има и гимназии и междинни учебни заведения. Образованието е наложително до четвърти клас по това време.
Към 2024 година броят на учебните заведения в България е доста намалял заради демографските промени. Въпреки това просветителната инфраструктура е мощно развита, а броят на учебните заведения е почти 2300 (включително съществени, междинни, професионални учебни заведения и гимназии). Системата обгръща главно обучение (1–7 клас), приблизително обучение (8–12 клас) и професионално обучение.
Общият брой на учебните заведения през днешния ден е по-нисък, в сравнение с преди 100 години, поради консолидацията на просветителната система и закриването на множеството селски учебни заведения.
8. Знакови международни събития през 1924 година, с цел да усетим цялостния дух на епохата
1924 година е значим исторически миг, изпълнен със знакови събития по целия свят. Период на политически промени, културни нововъведения и икономическо възобновяване след Първата международна война. Ето някои от най-важните събития през 1924 година:
* Смъртта на Владимир Ленин и началото на битката за власт в Съюз на съветските социалистически републики
На 21 януари 1924 година умира Владимир Ленин, водач на Болшевишката гражданска война и създател на Съветския съюз. След гибелта му стартира интензивна битка за власт сред неговите съратници, най-много сред Йосиф Сталин и Лев Троцки. В последна сметка Сталин последователно утвърждава своята власт, което ще докара до оформянето на властническия режим в Съюз на съветските социалистически републики.
Смъртта на Ленин и последвалата борба за завещание символизират политическата неустойчивост и промяна на Русия в този интервал.
* Олимпийски игри в Париж
Летните Олимпийски игри през 1924 година се организират в Париж от 4 май до 27 юли. Това е първата Олимпиада, която приема по-широк интернационален образ, и първата, която включва съвременни медийни технологии за отразяване.
* Планът Дауес за репарациите на Германия
След Първата международна война Германия е подложена на тежки стопански наказания и репарации по силата на Версайския контракт. През 1924 година се основава Планът Дауес, препоръчан от американския финансист Чарлз Дауес. Той предлага реструктуриране на репарационните заплащания и икономическа помощ за стабилизиране на немската стопанска система.
Планът Дауес е значим знак за началото на интернационално съдействие за икономическо възобновяване и стабилизация след войната.
* Фашисткият режим на Мусолини в Италия
През 1924 година властта на Бенито Мусолини в Италия се консолидира. След като е на власт от 1922 година, Мусолини продължава да укрепва своята тирания, като потиска опозицията и управлява медиите.
На изборите през април 1924 година Националният фашистки блок печели огромно болшинство посредством принуждение, заплашване и операции. Убийството на опозиционния водач Джакомо Матеоти през юни 1924 година провокира политическа рецесия, само че Мусолини остава на власт и затвърждава фашисткия режим. Това събитие отразява разрастващата се вълна на авторитаризъм и извънредно националистически придвижвания в Европа.
* Съединени американски щати: Администрацията на Калвин Кулидж
През 1924 година президентът на Съединени американски щати Калвин Кулидж печели президентските избори. Той символизира ерата на стопански разцвет и обществен консерватизъм, известна като “Ревящите двадесет години ” (Roaring Twenties). Под ръководството на Кулидж американската стопанска система претърпява забележителен напредък и индустриализация. В същото време 20-те години са интервал на обществени и културни трансформации, като джазът става известен, а модернизмът в изкуствата процъфтява.
* Франция и Белгия се изтеглят от Рур
През 1923 година Франция и Белгия окупират Рурската област в Германия, с цел да наложат заплащането на репарации. През 1924 година, с използването на Плана Дауес, окупацията последователно е прекъсната.
Изтеглянето от Рур и намаляването на напрежението сред Франция и Германия символизират първите стъпки към стабилизиране на интернационалните връзки след войната.
* Основане на Турската република
През 1923 година Мустафа Кемал Ататюрк основава Турската република, само че през 1924 година новата турска страна дефинитивно отстранява султаната и вкарва световна конституция.
Това събитие бележи трансформацията на Османската империя в съвременна национална страна и е показателно за световните процеси на деколонизация и национална равноправност.
* Англия: Първото държавно управление на Лейбъристката партия
През януари 1924 година Рамзи Макдоналд става първият министър-председател от Лейбъристката партия във Англия. Макдоналд води лейбъристите към ръководство в коалиция с Либералната партия, което е значима стъпка за социалдемокрацията в страната.
Въпреки че ръководството му е кратковременно (до ноември 1924 г.), това събитие демонстрира възходящото въздействие на работническите придвижвания и социалистическите хрумвания в Европа.
* Създаване на метрополис Ню Йорк
През 1924 година Ню Йорк продължава своя бърз напредък и развиване като един от най-важните международни мегаполиси. Строежът на високи здания като Крайслер Билдинг и други небостъргачи по-късно през десетилетието ще утвърдят града като знак на индустриалния напредък и урбанизацията на 20-ти век.
***
1924 година е част от промеждутъчен интервал след Първата международна война, когато светът пробва да се стабилизира политически и стопански. Това е време на обществени трансформации, възходящ шовинизъм и авторитаризъм в Европа, както и на динамични културни и стопански промени. България не остава незасегната от тези процеси. Но народът й се оправя добре, макар компликациите. Семействата са щастливи, че са дружно. Умората от присъединяване в Балканските и Първата международна война отшумява. Българите стискат зъби и се трудят неуморно, с цел да възстановят и въздигнат своята страна.
Паралелите сред България отпреди 100 години и през днешния ден?
И през двата интервала имаме комплицирана геополитическа конюнктура и доста висока инфлация. Управлението през 1924 година е устойчиво и упражнявано от могъща коалиция, разчитаща на повече от 200 депутати в Народното събрание. Но пък е властническо и подхваща крайни ограничения против опозицията, които водят до злокобен ответен удар. Царят е слаб и изчаква по-подходящ миг да съобщи и осъществя своите упоритости. Днес имаме паритет и практическа неспособност за сформиране на държавно управление. А президентът Радев, сходно на цар Борис, стои в профил и може би също чака своето време за по-решителни стъпки към действителната изпълнителна власт.
Съвсем несъмнено е, че българите през днешния ден са доста по-богати. И доста по-разглезени. Въпреки проблемите, нашите предшественици отпреди 100 години са мрънкали по-малко и откровено са се радвали на мира, тъй като спомените от двете национални произшествия са били още пресни.
Оказва се, че ракията и виното и тогава, и през днешния ден са по джоба на всеки. В сложните моменти българинът е привикнал да си сипва една чашка, да подвига наздравица и да се усмихва (дори и през сълзи). Това му е пособие да търпи несгодите. Помага и през днешния ден. Но също по този начин е исторически потвърдено, че търпението на българина не е безпределно. И от време на време късно, само че в последна сметка постоянно се демонстрира това, което Вазов успешно назовава „ пиянството на един народ “. А то няма нищо общо с алкохола.
Едно столетие – това е добра стъпка във времето, с цел да се реши от кое място идва нашата страна и накъде отива. Затова дано се върнем с машината на времето в 1924 година и да надникнем в живота и джоба на българина тогава. Така ще можем да създадем съпоставяне сред тогава и в този момент, с цел да преценим развиваме ли се или тъпчем на едно място.
През 1924 година България към момента се възвръща след Първата международна война. Информацията за популацията, урбанизацията, заплатите и цените в този интервал е по-трудна за разкриване, само че въпреки всичко има известни оценки, исторически сведения и усреднени данни. Може да бъде разказана следната картина на предишното:
1. Население на България през 1924 година
През 1924 година популацията на България е към 5.5 милиона души. Официалните данни от преброяванията в този интервал демонстрират, че през 1920 година то е било 5.5 милиона, а до 1934 година е повишено до 6.08 милиона.
2. Урбанизация
Урбанизацията в България през 1924 година е относително ниска. По това време тя е най-вече селскостопанска страна. През 20-те години на предишния век се счита, че към 20-25 % от популацията живее в градовете, а останалата част в селските региони. През 1924 година популацията на Бургас, да вземем за пример, е било единствено 21 000-22 000 души.
3. Средна месечна заплата през 1924 година
Данните за заплащането през 1924 година не са елементарно налични, само че съгласно исторически източници междинният приход на един служащ е към 2000-3000 лв. месечно. Признавам, че тук подобавам ненапълно спекулативно, защото голямото болшинство българи тогава въобще не получават заплата. Както споменахме, те живеят на село и сами създават съвсем всичко, от което имат потребност, в това число храната, облеклата, сапуна… Излишната продукция продават и със извоюваното купуват това, което им липсва. Най-голямата полезност за тях е парцелът, земята. Не държат пари в банка, нямат вкъщи течаща вода, употребяват публични бани, всекидневието им е проведено към грижата за домашните животни и личните насаждения.
Тези 2000 – 3000 лв. месечно са заплатите главно на градското население, фабричните служащи и държавните чиновници. Ако ви се костват доста, имайте поради, че през 1924 година българският лев е доста обезценен. Да вземем за образец цената му по отношение на щатския $. Преди 100 години курсът варира към 135-160 лв. за 1 $. Това е резултат от следвоенната икономическа рецесия и инфлацията в България. Само няколко години по-късно ще се сгромоляса и самият $, дружно с куп други валути. От 1929 година до края на 30-те години в света господства „ Голямата меланхолия “, най-грандиозното опустошение на ХХ век.
4. Цена на хляба и покупателна дарба
През 1924 година цената на един кг самун у нас е била към 6-8 лв.. Това значи, че със междинната заплата от към 2500 лв. е можело да се купят почти 312-416 кг самун. Отново прецизирам, че това важи главно за градските поданици. Българските селяни са си произвеждали хляба сами.
За съпоставяне, през 2024 година междинната месечна заплата в България е към 2 000 лв.. Цената на хляба в днешно време е към 2 лв. за кг, което значи, че със актуалната заплата може да се закупят към 1000 кг самун.
5. Цени на вино, ракия и бира през 1924 година
Те са сложни за точна оценка, защото характерни данни не са толкоз необятно документирани. Все отново, на база на исторически източници и икономическата обстановка в страната по това време, може да бъдат направени следните приблизителни оценки:
* Цена на литър вино през 1924 година
В България виното е обичаен артикул, създаван в доста райони. През 1924 година цената на литър вино е била почти 6-8 лв., според от качеството и района на произвеждане.
* Цена на литър ракия през 1924 година
Ракията е също доста известна напитка в България, постоянно приготвяна и в домашни условия. През този интервал цената на литър ракия е била към 25-30 лв., което я прави по-скъпа от виното, заради по-сложния развой на филтрация и по-високия алкохолен градус.
* Цена на литър бира през 1924 година
Бирата към момента не е толкоз известна, колкото ракията и виното, само че производството й стартира да се развива. Цената на литър бира е била почти 5-7 лв..
6. Политическо ръководство
През 1924 година в България ръководи Демократическият сговор, управляван от Александър Цанков, който е министър-председател от 1923 до 1926 година Той идва на власт след Деветоюнския прелом през 1923 година, при който държавното управление на Александър Стамболийски (БЗНС) е свалено. Цанковото държавно управление е считано за дясно насочено и мощно властническо. Подкрепено е от Военния съюз, който играе забележителна роля в политическия живот у нас сред двете международни войни. Демократическият сговор е коалиция от разнообразни десни и центристки партии, които поддържат държавното управление на Цанков. Те печелят болшинство в Народното събрание след изборите през 1923 година с над 200 депутати.
През този интервал страната претърпява обилни вътрешни разтърсвания, в това число политически репресии и принуждение против опозицията. На това опозицията, в лицето на комунистическата партия, ще отговори единствено година по-късно с най-кървавия атентат в българската история – този в църквата „ Света Неделя “.
По това време цар Борис е млад и не толкоз авторитетен, както в късните години на своето ръководство. Имиджът на монархията е разтърсен, откакто татко му Фердинанд е умишлен за единствен провинен за двете национални произшествия в интервала 1912 – 1918 година
7. Университети и учебни заведения
* Университети в България през 1924 година и през днешния ден
През 1924 година в България е съществувал единствено един университет – Софийският университет " Св. Климент Охридски ", учреден през 1888 година Той е бил първият и единствен върховен учебен институт в страната по това време. През този интервал Софийският университет предлага стеснен брой специалности, най-вече в филантропичните и естествените науки.
Днес броят на университетите в България доста се е нараснал. Към 2024 година в страната има над 50 висши образователни заведения, в това число държавни и частни университети, колежи и академии.
* Училища в България през 1924 година и през днешния ден
През 1920-те години в страната има към 4000 учебни заведения, като множеството от тях са съществени и начални, намиращи се най-вече в селските региони. В по-големите градове има и гимназии и междинни учебни заведения. Образованието е наложително до четвърти клас по това време.
Към 2024 година броят на учебните заведения в България е доста намалял заради демографските промени. Въпреки това просветителната инфраструктура е мощно развита, а броят на учебните заведения е почти 2300 (включително съществени, междинни, професионални учебни заведения и гимназии). Системата обгръща главно обучение (1–7 клас), приблизително обучение (8–12 клас) и професионално обучение.
Общият брой на учебните заведения през днешния ден е по-нисък, в сравнение с преди 100 години, поради консолидацията на просветителната система и закриването на множеството селски учебни заведения.
8. Знакови международни събития през 1924 година, с цел да усетим цялостния дух на епохата
1924 година е значим исторически миг, изпълнен със знакови събития по целия свят. Период на политически промени, културни нововъведения и икономическо възобновяване след Първата международна война. Ето някои от най-важните събития през 1924 година:
* Смъртта на Владимир Ленин и началото на битката за власт в Съюз на съветските социалистически републики
На 21 януари 1924 година умира Владимир Ленин, водач на Болшевишката гражданска война и създател на Съветския съюз. След гибелта му стартира интензивна битка за власт сред неговите съратници, най-много сред Йосиф Сталин и Лев Троцки. В последна сметка Сталин последователно утвърждава своята власт, което ще докара до оформянето на властническия режим в Съюз на съветските социалистически републики.
Смъртта на Ленин и последвалата борба за завещание символизират политическата неустойчивост и промяна на Русия в този интервал.
* Олимпийски игри в Париж
Летните Олимпийски игри през 1924 година се организират в Париж от 4 май до 27 юли. Това е първата Олимпиада, която приема по-широк интернационален образ, и първата, която включва съвременни медийни технологии за отразяване.
* Планът Дауес за репарациите на Германия
След Първата международна война Германия е подложена на тежки стопански наказания и репарации по силата на Версайския контракт. През 1924 година се основава Планът Дауес, препоръчан от американския финансист Чарлз Дауес. Той предлага реструктуриране на репарационните заплащания и икономическа помощ за стабилизиране на немската стопанска система.
Планът Дауес е значим знак за началото на интернационално съдействие за икономическо възобновяване и стабилизация след войната.
* Фашисткият режим на Мусолини в Италия
През 1924 година властта на Бенито Мусолини в Италия се консолидира. След като е на власт от 1922 година, Мусолини продължава да укрепва своята тирания, като потиска опозицията и управлява медиите.
На изборите през април 1924 година Националният фашистки блок печели огромно болшинство посредством принуждение, заплашване и операции. Убийството на опозиционния водач Джакомо Матеоти през юни 1924 година провокира политическа рецесия, само че Мусолини остава на власт и затвърждава фашисткия режим. Това събитие отразява разрастващата се вълна на авторитаризъм и извънредно националистически придвижвания в Европа.
* Съединени американски щати: Администрацията на Калвин Кулидж
През 1924 година президентът на Съединени американски щати Калвин Кулидж печели президентските избори. Той символизира ерата на стопански разцвет и обществен консерватизъм, известна като “Ревящите двадесет години ” (Roaring Twenties). Под ръководството на Кулидж американската стопанска система претърпява забележителен напредък и индустриализация. В същото време 20-те години са интервал на обществени и културни трансформации, като джазът става известен, а модернизмът в изкуствата процъфтява.
* Франция и Белгия се изтеглят от Рур
През 1923 година Франция и Белгия окупират Рурската област в Германия, с цел да наложат заплащането на репарации. През 1924 година, с използването на Плана Дауес, окупацията последователно е прекъсната.
Изтеглянето от Рур и намаляването на напрежението сред Франция и Германия символизират първите стъпки към стабилизиране на интернационалните връзки след войната.
* Основане на Турската република
През 1923 година Мустафа Кемал Ататюрк основава Турската република, само че през 1924 година новата турска страна дефинитивно отстранява султаната и вкарва световна конституция.
Това събитие бележи трансформацията на Османската империя в съвременна национална страна и е показателно за световните процеси на деколонизация и национална равноправност.
* Англия: Първото държавно управление на Лейбъристката партия
През януари 1924 година Рамзи Макдоналд става първият министър-председател от Лейбъристката партия във Англия. Макдоналд води лейбъристите към ръководство в коалиция с Либералната партия, което е значима стъпка за социалдемокрацията в страната.
Въпреки че ръководството му е кратковременно (до ноември 1924 г.), това събитие демонстрира възходящото въздействие на работническите придвижвания и социалистическите хрумвания в Европа.
* Създаване на метрополис Ню Йорк
През 1924 година Ню Йорк продължава своя бърз напредък и развиване като един от най-важните международни мегаполиси. Строежът на високи здания като Крайслер Билдинг и други небостъргачи по-късно през десетилетието ще утвърдят града като знак на индустриалния напредък и урбанизацията на 20-ти век.
***
1924 година е част от промеждутъчен интервал след Първата международна война, когато светът пробва да се стабилизира политически и стопански. Това е време на обществени трансформации, възходящ шовинизъм и авторитаризъм в Европа, както и на динамични културни и стопански промени. България не остава незасегната от тези процеси. Но народът й се оправя добре, макар компликациите. Семействата са щастливи, че са дружно. Умората от присъединяване в Балканските и Първата международна война отшумява. Българите стискат зъби и се трудят неуморно, с цел да възстановят и въздигнат своята страна.
Паралелите сред България отпреди 100 години и през днешния ден?
И през двата интервала имаме комплицирана геополитическа конюнктура и доста висока инфлация. Управлението през 1924 година е устойчиво и упражнявано от могъща коалиция, разчитаща на повече от 200 депутати в Народното събрание. Но пък е властническо и подхваща крайни ограничения против опозицията, които водят до злокобен ответен удар. Царят е слаб и изчаква по-подходящ миг да съобщи и осъществя своите упоритости. Днес имаме паритет и практическа неспособност за сформиране на държавно управление. А президентът Радев, сходно на цар Борис, стои в профил и може би също чака своето време за по-решителни стъпки към действителната изпълнителна власт.
Съвсем несъмнено е, че българите през днешния ден са доста по-богати. И доста по-разглезени. Въпреки проблемите, нашите предшественици отпреди 100 години са мрънкали по-малко и откровено са се радвали на мира, тъй като спомените от двете национални произшествия са били още пресни.
Оказва се, че ракията и виното и тогава, и през днешния ден са по джоба на всеки. В сложните моменти българинът е привикнал да си сипва една чашка, да подвига наздравица и да се усмихва (дори и през сълзи). Това му е пособие да търпи несгодите. Помага и през днешния ден. Но също по този начин е исторически потвърдено, че търпението на българина не е безпределно. И от време на време късно, само че в последна сметка постоянно се демонстрира това, което Вазов успешно назовава „ пиянството на един народ “. А то няма нищо общо с алкохола.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ