За първи път в България: Иван Ведър и началото на масонството
Истинското му име Данаил Николов, само че е прочут и с няколко псевдонима като Яни Ингилиз, Ованес Eфенди, Денкооглу (от Деню, Данаил).
Когато е още млад, неговият татко, уста Карастоян (през турското „ уста “ от арабското „ устаз “ – занаятчия, преподавател, професор), построява цяла къща на локалния турски властник. Той обаче не му заплаща, което довежда до пердах с ножове и с цел да защищити татко си, Данаил убива турчина. В резултат на убийството, той трансформира името си и заживява под прикритие.
Научава много езици в колежа в Малта и следва в здравното учебно заведение в Букурещ, където също по този начин професорите доктор Петър Протич и доктор Георги Атанасович му дават прякора Ведрий, поради открития му темперамент. Работи дълго време с езици, до момента в който е моряк, преводач и учител, а по време на Кримската война обикаля из черноморските пристанища, евентуално като съветски шпионин.
За Русе работи и по първата железопътна линия Русе-Варна. Жени се за дъщерята на почитан русенски проектант, преподава в Робърт лицей в Цариград, търговски представител е в Манчестър и сътрудник на европейски вестници.
Данаил Николов / Иван Ведър
За масонството в България се знае малко – първите масонски братства на територията й са от първата половина на 19 век. Те са били формирани от хора от всевъзможен генезис – българи, гърци, евреи, турци, руснаци, италианци, испанци, французи, като ложи имало в Русе, Видин, Свищов, Варна.
На 12 декември 1863 година в цариградския клон на Oriental Lodge No 687 Иван Ведър е отдаден в масонството и става първият български масон като слага началото на фамилната масонска традиция, която продължава и до през днешния ден повече от 140 години.
Трябва да се означи, че по време на Първата и Втората Български Държави (681 – 1396) не са правени изследвания за съществуването на проведено масонство по нашите земи, само че като се има поради, че пътят към Йерусалим минава от тук и че сме относително близо, може да се допусна, че едни такива изследвания биха дали любопитни резултати.
Масонство у нас стартира да се популяризира с началото на Третата Българска Държава (1878). Иван Ведър конфигурира първата българска ложа „ Балканска Звезда “ (Etoile des Balkans) в Русе на 20 март 1880 година Тя получава светлина от Великия Изток на Португалия с номер 134. През 1883 година под номер 162 на Великия Изток на Португалия се основава ложа „ Братство “ в столицата София.
Пантеона на възрожденците
Иван Ведър завещава всичките си притежания на страната като споделя, че образованието и възпитанието, което е дал на децата си, е задоволително. Костите му са пренесени в Пантеона на Възрожденците при построяването му през 1978 година, а наоколо е повдигнат монумент в негова чест. Съвременните масонски организации в България имат медал с неговото име.
Масонството среща обаче и много проблеми. „ Балканска звезда “ съществува единствено 3 години след което се разпада поради прекосяването на огромна част от членовете й към партизанското придвижване. Понеже масонството в страната е значително като самата страна – младоти неопитно – то не съумява да се разграничи от избухналите политически несъгласия и междуличностни борби. Това постанова Иван Ведър да приспи ложа „ Балканска звезда “ дефинитивно през 1887 година През 1883 година в София е учредена друга ложа „ Братство “, която обаче аналогично има къс живот – до 1887, когато е приспана заради бурната политическа конюнктура.
В края на 19 и началото на 20 век масонските хрумвания виждат известност, само че организационно към момента няма български ложи. Така 1917 година се трансформира в най-важната година в съществуването на масонството в България, тъй като тогава е основана Великата Символична ложа на България с две съставни ложи – реактивираната малко след края на балканските ложа „ Заря “ през 1914 година в София и ложа „ Светлина “ с общо 100 члена. Извършват се всички нужни формалности по учредяването на една ложа – приема се правилник, открива се директорски съвет, стартират и дейности, свързани с признаването й. През 1919г. на 22-23 юни е призован и първият Велик Събор на Великата Символична ложа на България, където се утвърждава документите за независимото й битие и по този начин към огромното семейство на международното масонство се причислява още един член.
Първата международна война затруднила извънредно доста развиването на масонството, тъй като довежда до диференциране на братята по света, като националните ложи застават зад своите държавни управления. Това затруднило интернационалните контакти сред Великите ложи и довело до нарушение на наднационалния принцип в масонството.
След Първата международна война масонството се изправя пред няколко казуса, един от които е войнишкото въстание през септември 1918. То е било потушено от военачалник Протогеров – пръв популярен занаятчия на Великата ложа. Следва набиращите мощ комунисти – при започване на 1920 година на зидарско заседание даже е разисквана заплахата от комунистическа гражданска война. В края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век, се появяват и крайните националисти – изключително дейни против масонството са „ Родна отбрана “, Съюзът на българските национални легиони, „ Ратник “, Съюзът на запасните офицери.
…
На 23 януари 1941г., когато влиза в действие признатия от Народното Събрание Закон за Защита на Нацията, с който се не разрешава съществуването на масонските ложи в България и надлежно Великата ложа е неразрешена, класифицирайки я като загадка организация, която пропагандира ползите на западните демокрации, които съгласно закона са нездравословни за българските държавни ползи. Някои от братята масони попадат под ударите на националния съд и са наказани на гибел единствено на основанието на това че са били членове на ложи. Самото масонство е обществено оповестено от комунистическият режим за агентура на непознати шпионски централи.
След демократичните промени, масонството още веднъж се възражда, само че дружно с него и неговите проблеми, които към този момент са доста по-различни…
