Абсурд във Варна - държавата абдикира от бежанския център
Истински парадокс става във Варна. Местният бежански център, който е най-голямата конструкция в страната в помощ на украинците, повече от 2 седмици действа в отсъствието на страната. Той работи в денонощен режим, съумява да се оправи с напора, като всичко това се дължи само на доброволци. А те са към този момент изтощени, изнемогват, пък и са принудени да правят неща, които не са им работа.
Засега проблемите се компенсират с възторг и количество - непрестанно идват нови доброволци. В момента са към 100 души. Изготвят си сами графици, въртят се на смени, самообучават се... Но всички това слага под въпрос самото битие на центъра в вероятност, тъй като доброволците, чисто житейски (семейства, работа, учене, бизнес...), мъчно ще устоят, а и никой не може да ги накара принудително. Мнозина от тях насочиха зов посредством " Сега " страната да се намеси.
" Звучи необикновено, само че е по този начин - в случай че си тръгнем, всичко пропада. Държавата следва да реагира и заради обстоятелството, че вълната ще се усилва, отговорностите се множат, отварят се специфични потребности, които единствено тя може да посрещне ", споделиха те.
Досега страната се регистрира само с даване на помещение в Двореца на културата и спорта (ДКС) и обезпечаване на полиция. Функционира и офис на организацията за бежанците, който се занимава единствено с въпросите по статута. А и работи лимитирано, заради липса на потенциал.
Абсолютно цялата организационна помощ за пристигащите се реализира от доброволците. На място нещата се координират от локалния представител на " Продължаваме промяната " Николай Стефанов; през уикендите наминават депутати, появява се и Виолета Лорер, брачна половинка на министър Даниел Лорер. Но и те са в качеството на доброволци.
Най-първите бежанци след началото на войната бяха поети от украинци, руснаци или бесарабски българи, открити във Варна. Помощта те осъществяваха от домовете си, а след това новосформирания щаб към регионална администрация им даде пространство в ДКС; започнаха да пристигат тонове дарения, да се складират там и точно по този начин породи бежанският център.
Очакванията на доброволците бяха, че последователно страната ще поеме активността. Не стана, а това води до огромни проблеми. Например:
- регистрирането на украинците в центъра става посредством персоналните им данни, само че доброволците нямат право да боравят с тях;
- бежанците се интересуват на какъв брой тъкмо места в България следва да се записват - доброволците мъчно могат да им обяснят;
- гостите питат за типовете статут, могат ли да работят, децата им да вървят на детска градина - доброволците няма по какъв начин да им дадат цялостна информация;
- хора телефонират поради потребност от доктор - никой в центъра не може да подсигурява лекар;
- питат кога ще проработят пунктовете на границата - белким доброволецът знае?
Тези дни се стигна до неуместна обстановка - бургаското украинско консулство да препраща към варненския център за информация бежанци, пристигнали в Бургас. " Всички почнаха да мислят, че ние сме страната. Но не сме ", споделиха хората във Варна.
ОТ - ДО
Когато емигрант влезе в центъра, му се подава формуляр, споделя му се какво да попълни, къде да вземе номерче и почака. После, съгласно номерата гостите, са извиквани край компютри, където се обработва информацията за постъпилата и налична леглова база. Там се изнамира заслон, според от потребностите (брой на групата, съществуването на деца, домашни любимци, други специфики...).
След това хората са насочвани към струпаните дарени артикули и им се дава това, от което имат потребност. Обслужването става бързо, защото даренията са авансово сортирани. В множеството случаи нужните неща са налични, защото при започване на всеки ден посредством обществените мрежи се насочат апели какво съответно да се подари. Накрая гостите изчакват, до момента в който се освободи водач, който да ги откара до квартирата. Ако са с малко дете сега - може да го оставят в детския ъгъл, който действа в центъра. Аниматор наглежда малчуганите.
Ако пък се появи емигрант, който не желае дарения и квартира, а просто да получи информация, може да посети външен пункт на метри от центъра. Пунктът проработи преди 2 дни с концепция да поразреди главната опашка.
Такава е в резюме организацията във варненския център. Абсолютно всичко в него е измислено от доброволци, реализира се от тях и е обезпечено отново от тях. Кой къде да застане, в коя активност да се включи... - измисля се в придвижване. Даже към този момент се вършат оперативки, на правилото " проба - неточност " обслужването се усъвършенства. Компютрите, софтуерът за квартирите, както и интернет покритието още веднъж са дарени.
Около 12 000 души са минали досега през центъра. Гореописаното подсказва една незначителна част от натоварването и напрежението, на които са подложени доброволците.
БЛАГОДАРНОСТИ И ЛИПСИ
От изказвания на министър Лорер и вицепремиера Асен Василев тия дни се разбра, че държавното управление не се усеща гузно. И двамата обявиха, че на доброволците се дължи признателност, нищо друго.
А хаосът, несъмнено, не е единствено във Варна. Кметът на Кърджали Хасан Азис да вземем за пример описа през вчерашния ден, че тамошните бежанци са приютени от локалната църква; помощ предложили общината, разнообразни НПО и редови жители, а страната още веднъж липсвала.
Засега проблемите се компенсират с възторг и количество - непрестанно идват нови доброволци. В момента са към 100 души. Изготвят си сами графици, въртят се на смени, самообучават се... Но всички това слага под въпрос самото битие на центъра в вероятност, тъй като доброволците, чисто житейски (семейства, работа, учене, бизнес...), мъчно ще устоят, а и никой не може да ги накара принудително. Мнозина от тях насочиха зов посредством " Сега " страната да се намеси.
" Звучи необикновено, само че е по този начин - в случай че си тръгнем, всичко пропада. Държавата следва да реагира и заради обстоятелството, че вълната ще се усилва, отговорностите се множат, отварят се специфични потребности, които единствено тя може да посрещне ", споделиха те.
Досега страната се регистрира само с даване на помещение в Двореца на културата и спорта (ДКС) и обезпечаване на полиция. Функционира и офис на организацията за бежанците, който се занимава единствено с въпросите по статута. А и работи лимитирано, заради липса на потенциал.
Абсолютно цялата организационна помощ за пристигащите се реализира от доброволците. На място нещата се координират от локалния представител на " Продължаваме промяната " Николай Стефанов; през уикендите наминават депутати, появява се и Виолета Лорер, брачна половинка на министър Даниел Лорер. Но и те са в качеството на доброволци.
Най-първите бежанци след началото на войната бяха поети от украинци, руснаци или бесарабски българи, открити във Варна. Помощта те осъществяваха от домовете си, а след това новосформирания щаб към регионална администрация им даде пространство в ДКС; започнаха да пристигат тонове дарения, да се складират там и точно по този начин породи бежанският център.
Очакванията на доброволците бяха, че последователно страната ще поеме активността. Не стана, а това води до огромни проблеми. Например:
- регистрирането на украинците в центъра става посредством персоналните им данни, само че доброволците нямат право да боравят с тях;
- бежанците се интересуват на какъв брой тъкмо места в България следва да се записват - доброволците мъчно могат да им обяснят;
- гостите питат за типовете статут, могат ли да работят, децата им да вървят на детска градина - доброволците няма по какъв начин да им дадат цялостна информация;
- хора телефонират поради потребност от доктор - никой в центъра не може да подсигурява лекар;
- питат кога ще проработят пунктовете на границата - белким доброволецът знае?
Тези дни се стигна до неуместна обстановка - бургаското украинско консулство да препраща към варненския център за информация бежанци, пристигнали в Бургас. " Всички почнаха да мислят, че ние сме страната. Но не сме ", споделиха хората във Варна.
ОТ - ДО
Когато емигрант влезе в центъра, му се подава формуляр, споделя му се какво да попълни, къде да вземе номерче и почака. После, съгласно номерата гостите, са извиквани край компютри, където се обработва информацията за постъпилата и налична леглова база. Там се изнамира заслон, според от потребностите (брой на групата, съществуването на деца, домашни любимци, други специфики...).
След това хората са насочвани към струпаните дарени артикули и им се дава това, от което имат потребност. Обслужването става бързо, защото даренията са авансово сортирани. В множеството случаи нужните неща са налични, защото при започване на всеки ден посредством обществените мрежи се насочат апели какво съответно да се подари. Накрая гостите изчакват, до момента в който се освободи водач, който да ги откара до квартирата. Ако са с малко дете сега - може да го оставят в детския ъгъл, който действа в центъра. Аниматор наглежда малчуганите.
Ако пък се появи емигрант, който не желае дарения и квартира, а просто да получи информация, може да посети външен пункт на метри от центъра. Пунктът проработи преди 2 дни с концепция да поразреди главната опашка.
Такава е в резюме организацията във варненския център. Абсолютно всичко в него е измислено от доброволци, реализира се от тях и е обезпечено отново от тях. Кой къде да застане, в коя активност да се включи... - измисля се в придвижване. Даже към този момент се вършат оперативки, на правилото " проба - неточност " обслужването се усъвършенства. Компютрите, софтуерът за квартирите, както и интернет покритието още веднъж са дарени.
Около 12 000 души са минали досега през центъра. Гореописаното подсказва една незначителна част от натоварването и напрежението, на които са подложени доброволците.
БЛАГОДАРНОСТИ И ЛИПСИ
От изказвания на министър Лорер и вицепремиера Асен Василев тия дни се разбра, че държавното управление не се усеща гузно. И двамата обявиха, че на доброволците се дължи признателност, нищо друго.
А хаосът, несъмнено, не е единствено във Варна. Кметът на Кърджали Хасан Азис да вземем за пример описа през вчерашния ден, че тамошните бежанци са приютени от локалната църква; помощ предложили общината, разнообразни НПО и редови жители, а страната още веднъж липсвала.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ