Фейкливото овчарче
Истината от ден на ден се трансформира в пухкава черна овца, която лъжливото овчарче и единствено е изгубило в осведомителното стадо. Този проблем го е имало постоянно и въпреки всичко през днешния ден заплашва цялото общество. Във века на осведомителните технологии точно информацията се трансформира в най-ценната и решаваща стока, която може да предопределя ориси. Ето за какво казусът с подправените вести, с информацията, която целеустремено или инцидентно обръща съдържателния си полюс, е толкоз огромен. С всяка година от ден на ден си даваме сметка за безбройните му измерения и въпреки всичко още сме надалеч от върха.
Чухте ли, че хърватският народен тим дарил всичките си 23 млн. евро награди от международното по футбол за щедрост? Изненадали света с футболния си триумф, балканците обилно дарили до стотинка получените средства за деца в неравностойно състояние. Благородно, нали?! За смелото решение, оповестено в прочувствено писмо, ни осведомиха българските медии, само че новината отекна по целия свят. Ден по-късно стана ясно, че тя е подправена. Публикувал я онлайн хърватски публицист, който най-отдолу ясно е описал, че това е мечтано, а не действително събитие, една провокация в духа на „ Не!Новините “. Просто никой не си направил труда да чете до края. Само за час над 1000 консуматори във фейсбук споделили новината, тя стигнала до международните медии, оттова и до нашите, без да бъде подложена на подозрение...
Истината и единствено истината
Примерът е присъщ, само че е капка в океана от информация. Новините през днешния ден не са това, което са. Във времената на обществените мрежи всеки може да се трансформира в източник на информация, фейсбук смъкна медиите от тогавашната им естрада и им даде напълно друга роля. Показателен е фактът, че публицисти от целия свят оповестяват за великодушното хърватско подаяние. След като хората, чието предопределение е да търсят достоверната информация, не могат да я отличат от толкоз леко гримирана подправена вест, какво остава за елементарния консуматор?
Веднъж попаднала в интернет, сходна вест си остава там. И през днешния ден, в случай че потърсите с основни думи упоменатото футболно подаяние, ще ви излязат безчет известия – може и след години във фейсбук да ви се появи същата вест, споделена от умилителен другар, да продължи нататък и нататък. Ето че стигаме до последния основен миг: въпреки в образеца да става дума за изначално положителна провокация, какво остава за случаите, в които лъжата е целенасочена, манипулативна, преследваща користна цел?
Повърхностната анонимност на интернет дава и взема доста. Тя е богатство и отговорност, само че сигурно нещо, за което никой не трябва да не помни. Неслучайно тематиката за това дали подправените вести са повлияли за резултатите от последните избори за американски президент не стопира да бъде настояща и в средата на неговия мандат.
В изявление по тематиката предшественикът на Тръмп - Барак Обама, споделя, че след изборите е захласнат от въпроса за подправените вести, тъй като живеем в свят, в който „ всичко е истина и нищо не е истина “.
Информационна хигиена
Ама, чакайте, по какъв начин по този начин страната, която през последните десетилетия е водеща суперсила, която обича да прокламира и постанова демокрацията си и е майка и татковина на интернет мастодонтите като „ Google “ и „ Facebook “, не може да се оправи с проблем като подправените вести?! Тогава какво остава за всеки безпристрастен, безсилен консуматор, влезнал в интернет, с цел да прегледа новините? Надали има фейсбук консуматор, който най-малко един път да не се е подвел по подправена вест – фотография или текст, смешка или неистина, радостна или печална новина. Ще минат дълги години, преди медийните откриватели да формулират задоволително тъкмо израженията на казуса и резонните способи да му противодействаме. Той е доста по-сложен, в сравнение с наподобява.
Дори в случай че стартираме с определението. Прословутите fake news са обичана дъвка за разсъждения, само че напълно не е елементарно да се каже какво тъкмо съставляват. Например Доналд Тръмп с този термин стигматизира всички медийни изявления, които го показват в отрицателна светлина, а в случай че се има вяра на социолозите, мнението му споделят не по-малко от половината американски жители.
Според едно от известните избрания на Запад подправените вести са „ осведомителна мистификация или целеустремено разпространяване на дезинформация в обществените мрежи и обичайните медии за въвеждане в подвеждане против политическа или икономическа полза “. Дефиницията от съветски учебник по публицистика гласи, че те са „ журналистически известия в медиите, съдържащи недостоверна и непроверена информация, несъответстваща на действителните обстоятелства и емпиричната реалност “. През последната година „ Facebook “ не стопира да прокламира ограниченията, които подхваща против казуса. Официално терминът за тях към този момент в обществената мрежа беше сменен с false news – „ неверни “ вместо „ подправени “ вести. Неотдавна еврокомисарката по осведомителните технологии Мария Габриел предложи да се употребява много по-различният термин „ дезинформации “.
И в действителност – къде минава границата сред това несъзнателно да цитираш някого по-грешно; да споделиш думите на приятел; да провокираш с смешка, която не е разбрана; целеустремено да публикуваш подправени вести, с цел да окажеш помощ на своя претендент да завоюва изборите; на своята компания да завоюва милиони? При състояние, че прекомерно постоянно резултатът от всеки от тези разновидности може да е еднакъв: милиони, подведени с погрешно изказване?
Обикновен фаЛшизъм
Информацията, заливаща ни единствено за час във фейсбук, многократно надвишава знанията за света, които е получавал за целия си живот някой от прадедите ни преди две епохи. Хубаво и практично е да научиш след минути по какъв начин са приключили изборите за президент в Туркменистан или някоя разплакваща история от тутраканско село, само че това си има цена. Все по-трудно е да се притегли вниманието на сетивно претрупания днешен потребител на информация. Същевременно не трябва да забравяме нещо друго: още по-трудно е освен един път да бъде спрян погледът му, само че и това да прерасне в доверие.
Колкото човек се потапя в новините за новините, толкоз по-несигурно наподобява всичко. Журналисти от френския вестник „ Монд “ оповестиха, че са си платили за публикуването на измислено проучване в научно издание. Макар да не става дума за някое от най-известните списания с висок импакт фактор, образецът е индикативен. Защото точно научните издания се считат за неоспорим за публицистите източник.
Оказа се обаче, че това е единствено началото. През октомври избухна доста по-голям скандал, откакто учените Джеймс Линдзи, Хелън Плакроуз и Питър Бохосян, оповестиха, че са разгласили поредност от измислени научни открития, освен това – към този момент в доста по-сериозни издания.
Използвали измисленото име Хелън Уилсън, само че даже това не помогнало да бъдат разобличени. Опитали с 20 публикации, до края на опита от тях били оповестени най-малко 7. Една от най-абсурдните публикации твърди, че сексът сред кучета в парка би трябвало да се преглежда в подтекста на културата на изнасилванията, и даже получава специфична премия. Авторите на опита избират полето на обществените проучвания. Основната им концепция е, че в тази област истината от дълго време не е водеща, а битува непрекъснат боязън да не се обиден обекти, трансформирали се в „ свещени крави “. Така съществени научни списания, както споделят учените, разгласяват парадокси, тъй като „ човек, който слага под въпрос всевъзможни проучвания в региона на идентичността, привилегиите и потисничеството, рискува да бъде упрекнат в тесногръдство и преднамереност “.
Батман на Луната през 1835 година! Гигантски хора прилепи прекарват времето си в събиране на плодове и диалози посред си; сходни на кози същества със синя кожа; храм от полирани сапфири. Всичко това вижда известният английски астроном Джон Хершел, когато от обсерваторията си в Южна Африка насочва първия по рода си суперсилен телескоп към... Луната! Или най-малко това би схванал човек, в случай че попадне на броевете на най-продавания за времето си вестник – „ Ню Йорк Сън “. Само за няколко броя издателите му утрояват тиража до 19 000. Уви, не за прекомерно дълго: не минава доста време, преди да стане ясно, че поредицата от репортажи е напълно измислена. Но какво от това – „ Сън “ докарва съществени доходи, това е и първият вестник, който разчита в по-голяма степен на реклама, в сравнение с продажби. И може би е първият типичен образец за фалшив вест. А коя е най-ефектната? Може би сте чували историята за Орсън Уелс и „ Война на световете “. На 30 октомври 1938 година радиотеатър на CBS по едноименния разказ на Хърбърт Уелс хвърля в суматоха хиляди. Известният режисьор основава илюзията, че всичко се случва в действителност, марсианци атакуват Земята и това се предава онлайн по радиото. Орсън Уелс влиза в ролята на астроном, който разисква техническия прогрес на Марс, включват се артисти като министъра на вътрешните работи и командващия артилерията. Улиците на доста американски градове се изпълват с хора и лишава часове на управляващите, до момента в който успокоят ситуацията. В резултат през идващите години доста слушатели завеждат каузи за морални вреди против радиото, само че всички са отхвърлени. По гледище на Уелс е заплатен единствено един мъж, който унищожил новите си обувки, до момента в който бягал от нашествениците.
„ Внимание! Става ужасно в София... “Е, по какъв начин да не кликне човек, виждайки сходно заглавие, изключително когато е във фейсбук, където то е лишено от подтекста на останалата част на уеб страницата. А след това да се окаже, че страшното събитие е дефицитът на череши през декември. Абсолютно същото може да се случи, видите ли заглавие, което ви е професионално значимо, споделя нещо, което до момента не сте чули, споделя значима информация за обичаната ви звезда... Понякога не можеш да не се изкушиш да кликнеш. По този метод, манипулирайки първосигналните ни реакции, значително „ медии “ си обезпечават голяма посещаемост, която пък е елементарно да се капитализира. Този метод – именуван и у нас с британския термин кликбейт, не е безспорен синоним на подправените вести, само че двете феномени са надълбоко свързани. Мащабно проучване на казуса демонстрира, че корелацията сред тях е 98%. Тоест, в случай че в заглавието на вест, изключително от медия, която не познавате, преобладават удивителните за сметка на неналичието на конкретика... си коства да помислите, преди да я отворите.
В разгара на абсурда с подправените вести, съпътстващи прословутите американски избори, западните медии се заровиха в казуса. Оказа се, че голяма част от осведомителния поток на разрасналата се онлайн промишленост води към... Македония и родното място на известния от песента Миле Попйорданов. В поредност от репортажи CNN, BBC и други водещи медии описаха историята на хора от промишлеността. Всичко стартира инцидентно, студент от Велес взема решение да разнообрази фейсбук приятелите си с измислени от него вести... преди да види какъв брой добре работи всичко. Успехът му е толкоз огромен, че с него се свързват американски „ сътрудници “ и му оферират оферта, на която не може да устои. Разбира се, по-късно се появява и друга версия: че нещата напълно не са били толкоз почтени...
Случайно или не, основаването на подправени вести се трансформира във водещата промишленост на Велес, в измислянето им се включват десетки младежи, които след това признават, че едва ги интересува по какъв начин тъкмо ще гласоподават американците, само че не им е неприятно да изкарват по няколко хиляди $ за месец, десетки пъти повече от междинната заплата, единствено с въображението си. Може би не е късно и ние, източните съседи, да се включим в тази печеливша промишленост?
На лъжата краката
Пръв споделя за бизнесмените от Велес Крейг Силвърман, редактор на уеб страницата Buzzfeed, който изследва 140 уеб страници с типичните названия WorldPoliticus.com, TrumpVision365.com, USConservativeToday.com, които обичат да оповестяват вести от вида: „ Папата забрани на католиците да гласоподават за Хилари “ или „ Шок в Холивуд: Робърт де Ниро минава на страната на Тръмп “. Анализ още веднъж на уеб страницата Buzzfeed демонстрира, че топ 20 от подправените вести, свързани с изборите, надминава по брой четения 20-те най-популярни изявления на водещите онлайн медии. А какъв е резултатът, в чия изгода в последна сметка е натежала осведомителната война и в каква степен... за момента знае единствено упоменатият от папата първи създател на подправени вести.
Терминът fake news бързо набира известност онлайн, през 2017-а Тръмп го употребява цели 404 пъти в своите туитове. Словосъчетанието се цялостни с приложимост с огромен дебит, което пък го изпразва от наличие – всякакви страни се упрекват една друга във подправени вести, те се трансформират в обвиняване и диагноза... А по този начин определението се размива в допълнение, в него се включват и напълно същинските вести, които просто са в ущърб на някого.
Кой в този момент е номер едно: дяволът, Рамзес или Пулицър?
Както отбелязва папа Франциск, първата подправена вест е от ранните древен времена. Ева е изкушена да откъсне ябълката от райската градина, подведена от целенасочената дезинформация на дявола, приел облика на змия. „ Стратегията на този умел татко на лъжите е мимикрията, тази лукава и рискова форма на сексапил, която си пробива път към сърцата на хората с подправени и примамливи причини “, добавя папата. После поучава публицистите и потребителите на обществени медии да отбягват и да разобличават манипулативните „ змийски тактики “, които подстрекават към разделяне, обслужвайки политически и стопански ползи.
Ако не сте склонни да се съгласите с версията за дявола като първия подправен публицист, освен преди фейсбук, а и преди новата епоха, се виждат доста други претенденти за званието.
Добре пристигнали в XIII век пр.Хр., на власт в Древен Египет е Рамзес II. Владетелят взема решение да обърне лимона в лимонада, откакто се е провалил в решаващата борба с хетите при Кадеш, днешна Сирия. Сражението приключва без явен победител, само че египтяните търпят съществени загуби. Владетелят подхваща остроумен пиар ход – поръчва да изработят триумфални изображения за превъзходната му победа. Такива се появяват в многочислени храмове, множеството от поданиците му по този начин и не схващат, че в действителност сражението не е било извоювано.
В ролята на предходник на днешните американски кандидат-президенти пък влиза първият римски император – Октавиан Август. Според мнозина историци той дължи възкачването си на трона на сполучливата акция, която стартира против своя противник Марк Антоний. Представя го като алкохолик, коцкар и марионетка на Клеопатра и даже фалшифицира документ, съгласно който Антоний желае един ден да бъде по-гребан в Египет, в гробницата на Птолемеите. По този метод Октавиан притегля към себе си огромна част от неутралните аристократи и печели решителната победа при Акциум.
И не щеш ли навлизаме в новото време. Западните публицисти в наши дни обичат да се кичат с премията „ Пулицър “ – оскарите в сектора, чието връчване гилдията оттатък океана следи с пиетет. Знаете ли обаче чие име носят влиятелните призове? Джоузеф Пулицър, благосклонно дарил сериозните средства, с които е основана премията, е един от бащите на жълтата публицистика – в Съединени американски щати, а и по света. Унгарският бежанец е основоположник на жанра в края на XIX в., до момента в който е в гневна конкуренция на медийния фронт със своя противник Уилям Хърст. Двамата се надпреварват освен в улавянето на новините, само че и в представянето им по подобен метод, че да разчувстван и развълнуват, от време на време надалеч оттатък границата на истината. Именно той вкарва в днешния им тип похватите на драматизирането и свръхемоционалното изложение на събитията, което оживява в познатите заглавия с доста удивителни.
Фейк шейкър
Много са и образците на известни хора с медиен опит, които се поддават на подправените вести и ги популяризират, никой не е застрахован. Една от аргументите за това е и методът, по който се основават фалшив новините – не несъзнателно неверните, а тези, които целеустремено манипулират. Време е да се върнем към личната ни позиция на читатели. Много са косвените знаци, че една вест е подправена. Преди няколко месеца в сп. „ Сайънс “ бяха оповестени забавни проучвания, че подправената вест има доста отличаващи се особености. Тя се популяризира из обществените мрежи по доста характерен метод: споделя се в пъти по-бързо от същинските вести, а след това също по този начин скоростно затихва.
Първото проучване обгръща 126 000 вести, споделени 4,5 милиона пъти от към 3 милиона души сред 2006 и 2017 година става известно, че най-споделяният 1% от подправените вести е публикуван от сред 1000 и 100 000 души, до момента в който същинските новини по изключение доближават четирицифрено число. Тоест: колкото и парадоксално да звучи, фактът, че една вест е споделена от доста хора онлайн, по-скоро е знак, че би трябвало да бъдем деликатни, а не доказателство за качеството й. Фалшивите вести са доста по-завладяващи, те оповестяват за по-странни неща от останалите и това кара повече консуматори да ги популяризират. Споделяйки ги, хората доста по-често показват боязън, омерзение или изненада, до момента в който при същинските вести страстите в думите им са за очакване, горест, наслада или религия.
Другата специфичност на казуса е, че самите обществени мрежи едвам наскоро, освен това без очевидно предпочитание, се включиха в борбата с фалшификатите, тъй като... те им носят полза. Бумът на шерването значи спомагателен трафик на уеб страниците, повече реклами, повече доходи. Няма логичност да вменяваме морални предубеждения на огромните корпорации.
Нека въпреки всичко приемем, че е пристигнал моментът да се противодейства на подправените вести. Но кой и по какъв начин би могъл да проучва информацията, без това да носи риска от цензура и в допълнение въздействие? През последните месеци, след активизирането на „ Facebook “ против фалшив новините, от ден на ден персони с ярки позиции са обект на непрекъснато докладване и блокиране, без каквото и да било съображение. Първият огромен въпрос е кой ще дефинира кое е истина, а вторият... какво тъкмо е истината? Кандидатите за отговор на първия могат да бъдат сведени до четири – публицистите, аудиторията, управляващите и компютърните логаритми. Всеки от тях има капацитет, само че крие и спомагателни опасности. Липсата на цензура в един децентрализиран информативен свят е най-голямата опция, която дава интернет, а надлежно: и най-голямата отговорност. И несъмнено, постоянно, когато се приказва за информативен надзор от страна на страните или политиците, обществата стартират да стават изключително чувствителни.
Балонът се надууува
Неотдавна американският президент упрекна „ Google “, че извежда на напред във времето в търсенията си резултатите от демократичните медии, които го хулят и ненавиждат. Представител на компанията остро отвърна, че това е клюка, те в никакъв случай не въздействат на резултатите, тъй като логаритмите им са транспарантни и вземат поради повече от 200 фактора.
На пръв взор е разумно никой да не знае тъкмо какви са тези 200 филтъра. Защото от другата страна стои армията от милиони разработчици на уеб сайтове по света, които се пробват да предугадят какво е това, което ще издигне страниците им нагоре в търсачката. И въпреки всичко: кой тъкмо би могъл да спре една търсачка на-пример да ограничи неприятните вести, свързани със самата нея, или пък позитивните новини за някого, който има по-добри резултати и протяга ръка към световния й монопол? След това с цялостна мощ идва тематиката за персоналното отношение, с което ни подаряват най-големите уеб сайтове, от които сме привикнали да черпим информация.
Всеки ден влизаме в гугъл, подтикнати от желанието да намерим вести по дадена тематика, да попълним информативен пропуск или пък просто да забележим кой печели баса за столицата на Либерия. може би сте забелязали, че откакто сте правили няколко търсения в дадена посока, предложенията, които търсачката стартира да ви дава, се трансформират. Ако не вярвате, започнете да пишете случайна дума на своя компютър, след това се преместете на пулта на сътрудника си и пробвайте още веднъж. разликите ще ви изненадат (и нека не ви разочароват по някакъв метод от търсенията на сътрудника и „ ци... “ ви води към „ цилиндър, формула за размер “...). Това, че търсачката прави вероятното, с цел да ни даде най-подходящия резултат, е прелестно – улеснява ни, пести време, насочва ни към търсеното. само че въпреки това, ни лимитира, намалявайки случайността. Ако търсим непрекъснато в една съответна област, това съществено ще понижи резултатите, които ще получим, от доста други страни на познанието. Феноменът освен има директно отношение към подправените само че вини, само че и слага още забавни въпроси, свързани с недалечното цифрово бъдеще. Всеки от нас има своя „ обществен балон “ или „ балон на филтрите “ (filter bubble), както успешно го е нарекъл Илай Парайзър – индивидът, който още през 2011 година предизвестява, че ще стигнем дотук. (Още за него: в уеб страницата му Upworthy.)
Накратко: отрицателната страна на персонализираното търсене (споменахме гугъл, само че всичко това важи за голяма част от наличието онлайн) е, че човек сякаш има безпределно море от информация, само че... получава единствено това, което желае. Системата знае къде се намирате, от какво се интересувате, каква пица обичате, кой политик ви обнадеждава и кой артист ви разсмива... и сякаш за ваше положително лимитира търсенето, с цел да ви е потребна.
В обществените мрежи разпоредбите са същите: логаритмите им се грижат да ви доставят наличието, което ви носи наслаждение, харесвате и разпространявате. А и самите ние като консуматори би трябвало да си признаем, че не горим от предпочитание да опознаваме гледната точка, която не ни харесва, в противен случай: логиката на психиката ни влече да се заобикаляме със съидейници, да споделяме хрумвания и гледни точки. в случай че задачата ни не е груба кавга с противоположното мнение, само че въпреки фейсбук нерядко да ни се коства цялостен с такива мнения, създателите им са шумни, само че са съществено малцинство.
„ Харесвате “ страницата, която... харесвате. Понякога обаче това може да изкриви гледната точка. Ако останем в границите на по този начин известния образец с изборите, то персонализираната информация оказва помощ за това всред двамата ни другари – единия хулещ, а другия славословещ нашия обичан претендент, да ни излизат единствено новините, свързани с №2.
Парайзър дава различен образец: с търсенето в гугъл на British Petroleum. Един от потребителите ще получи единствено уеб сайтове, даващи информация за капиталовите новости, свързани с компанията, а различен – такива за екологичните вреди, нанесени от гърмежа на нефтената платформа Deepwater Horizon. Интернет деятелят формулира отлично и заплахите от тази дестилация: тя скрива от нас нови хрумвания и значима информация. Създава усещането, че личните ни ползи и възгледи са единствени и не съществува нищо друго. Както признава Ерик Шмид – един от някогашните водачи на „ Google “: „ За хората ще стане много мъчно да видят или получат нещо, което по някакъв метод не е определено за тях “. Не бива обаче да упрекваме търсачката в нещо, което се крие надълбоко в логиката на психиката и във връзката й с технологиите. Всеки съвременен браузър употребява и опцията за отваряне на страниците в неизвестен режим, тогава търсенето не се преценява с досегашните ни желания. Дали обаче мнозина се сещат да го употребяват? Изследванията на „ Facebook “ демонстрират, че в тази обществена мрежа не могат да се образуват обществени балони, само че дали е по този начин... преценете сами.
Илай Парайзър: Ключовите направления са политика и еднаквост
Неотдавна в проучване на участниците била предоставена информация за претендент за предстоящи избори. Половината получили позитивни данни за него, на другите съобщили, че е откраднал пари от личната си компания, после се извинили и пояснили, че е станала неточност. Накрая попитали двете групи подкупен ли е претендентът и единомислещият отговор гласял: „ Не! “. Но когато по-късно им задали въпроса биха ли дали своят вот за него, оказало се, че групата, получила подправената информация, е драстично по-неблагосклонна.
Не vs. Да: Ако желаете да информирате правилно хората, съгласно мен не трябва да мислите единствено за това какви факти ще им съобщите, а и от какви модели се водят те, дали е достатъчно обоснована базата. Например, колкото повече се приказва, че Саддам Хюсеин не е имал нищо общо с атентатите от 11 септември, толкоз повече хора вярват, че той е бил обвързван с тях. От позиция на познанието сигналът „ не “ е по-слаб от „ двете неща нямат никаква връзка “.
Има много доказателства, че хората, усещащи, че тяхната еднаквост е под някаква опасност, по-твърдо поддържат убежденията си и са по-малко склонни да одобряват мнение, друго от своето. Мисля, че в политическите полемики прекомерно постоянно идентичността се приравнява към партийната принадлежност.
Емоция vs. Ум: Има ли вид да се създаде друга еднаквост, която да помогне тематиките да се разискват с повече разбиране? Любопитно е, че най-съдържателните политически онлайн разногласия съм виждал в спортните конгреси, тъй като там преди всичко хората се срещат като почитатели на даден тим, а едвам по-късно са демократи или републиканци.
Рисковете на персонализираните вести: На пръв взор е отлично да отбележите, че се интересувате от спорт, почитател сте на даден тим, вълнува ви политика и застъпвате определено направление. И след това обичаният новинарски уебсайт ще ви залива само с вести, които ви интересуват. Няма да ви занимава с тимове, които нямат идни мачове с вашите любимци, нито с възгледи за политиката, които ще ви настроят нападателно. Чудесно... единствено на пръв поглед. Петте казуса, които произтичат от това, обобщава журналистът и откривател Титус Платнер.
1. На първо място: „ балонът на филтрите “, именуван и осведомена слепота. Опитвайки се да ви удовлетвори, обществената мрежа или новинарският сайт ще ви сътвори изкуствена атмосфера.
2.Този феномен ви затваря в тясна кутия. Мрежата или уеб сайтът ще ви сътвори илюзията, че надали не всички и всичко поддържат обичаната ви партия, че останалите отзиви са застъпвани от маргинализирано малцинство... дотук завършва сериозното мислене. Голям риск е, че това е прелъщение освен за фейсбук, само че и за всяка комерсиална медия, която би се чувствала доста уютно, съобразявайки новините си с всеки консуматор и по този начин да е харесвана и четена.
3. Могат ли логаритмите да определят интересите на обществото или единствено търсят най-интересното?Докато медиите и публицистите са подготвени професионално да избират значителните тематики, които показват (с всички забележки, които провокират поради това), алгоритмите елементарно могат да подменят дневния ред. Пред хората елементарно ще се демонстрират благи изявленията на обичаните им политици, вместо да се слагат значими тематики като корупцията, общественото неравноправие, престъпността: както като цяло, по този начин и в обособени случаи.4. Водещ журналистически принцип е плурализмът – в реда на нещата е да се дава думата на хора с разнообразни гледни точки, тъй че фенът да решава последен в чия изгода са причините. Филтрирането на новините по предпочитания е таман противоположно на това начало. Дали, в случай че сте чули какво мисли по дадена тематика политик от партията, чийто горещ почитател е съседът ви, ще ви е по-лесно да намерите общ език с него? След като не се показва и преглежда другата позиция... а съответно и хората с друга такава не доближават до вашите вести, кой би могъл да бъде коректив на информацията? Кой може да каже, че концепциите на избрана група са станали нападателни и даже рискови за мнозина?
5. На последно и първо място: филтрирането на новините води до такава степен, че вие губите своята сигурност. Този, който ви дава новините, знае за вас освен кой е обичаният ви политик, само че и какво би ви предиздвикало да го харесвате повече... отсам до обрисуваното от Оруел остава една плашещо дребна крачка.
2018 < 1984?
Илай Парайзър години откакто е предсказал „ балона на филтрите “ споделя: „ Дълго време си мислех над този въпрос – за какво медиите губят доверие? Смятам, че доверието – това е чувство, че вие сте на моя страна и действате в мой интерес. Разпространението е метод да се обхване необятна публика от хора. То нормално се е възприемало като част от журналистическия развой, а през днешния ден всеки може да разгласява нещо и то да стигне до толкоз хора, колкото, в случай че го каже „ Ню Йорк Таймс “. Сега разчитаме на приятелите си, избирайки какво да забележим. Това е доста по-силно, в сравнение с марката на източника “.
И въпреки всичко, събрали сме се, с цел да си приказваме за подправените вести.
Традиционно у нас и по света на първата линия измежду нормалните обвинени за „ неверните “ новини сме ние, публицистите. И с съображение, работата ни е точно това: да отсяваме зърното от плявата, да цитираме правилно и ясно събеседниците си, в търсенето на информация от събитиен темперамент да се застраховаме с три самостоятелни източника, както написа в дебелите книги. Но единствено ненапълно, тъй като през днешния ден обществената мрежа е иззела прекалено много от работата ни.
И какво остава? Наскоро БиБиСи разгласи, че учени от Кеймбридж работят върху „ ваксина “ против подправените вести. Според тях „ превантивното предложение на дребни порции погрешна информация на читателите може да помогне. Идеята ни е да набавим когнитивен репертоар, който да оказва помощ на човек да построи устойчивост към нея, тъй че, когато се сблъска с сходен вид изказвания, да е по-малко предразположен “, споделя доктор Сандър ван дер Линден.
Не ви ли звучи като много странна концепция? Столицата на Либия е Хараре, по тази причина не вярвайте, че папата е татко на Тръмп?
2018 < 1984?
И въпреки всичко има зрънце истина: в случай че знаеш какви са честите способи на подправените вести, е по-голям шансът да ги избегнеш. Тогава създателите им измислят нов метод.
Така всичко е въпрос на осведомителна просвета, само че и на будна мисъл. В последна сметка връщаме се там, откъдето започнахме – в наши дни е по-лесно от всеки път човек да стигне до информация, а също и да я ревизира. Най-малкото е въпрос на самоуважение. И в ръцете на всеки от нас е да употребява това голямо богатство: скъпото море от познание, както откри за добре. „ Истината ни прави свободни… “ Ако истината беше безспорна, светът нямаше да бъде днешният. Ако тя беше постоянно справедлива, правосъдната система нямаше за какво да съществува. И въпреки всичко не трябва да стопираме да я търсим. Истината е, че търсенето на истината може да бъде единствено обща цел, задача и, в случай че щете, идея. А що се отнася до технологиите, те несъмнено имат какво да ни предложат, както ще се убедите на идващите страници. Впрочем, мисля, че ние не сме толкоз това, което ядем. Дори не това, което усещаме. Ние сме това, което четем. Съгласни ли сте?
Чухте ли, че хърватският народен тим дарил всичките си 23 млн. евро награди от международното по футбол за щедрост? Изненадали света с футболния си триумф, балканците обилно дарили до стотинка получените средства за деца в неравностойно състояние. Благородно, нали?! За смелото решение, оповестено в прочувствено писмо, ни осведомиха българските медии, само че новината отекна по целия свят. Ден по-късно стана ясно, че тя е подправена. Публикувал я онлайн хърватски публицист, който най-отдолу ясно е описал, че това е мечтано, а не действително събитие, една провокация в духа на „ Не!Новините “. Просто никой не си направил труда да чете до края. Само за час над 1000 консуматори във фейсбук споделили новината, тя стигнала до международните медии, оттова и до нашите, без да бъде подложена на подозрение...
Истината и единствено истината
Примерът е присъщ, само че е капка в океана от информация. Новините през днешния ден не са това, което са. Във времената на обществените мрежи всеки може да се трансформира в източник на информация, фейсбук смъкна медиите от тогавашната им естрада и им даде напълно друга роля. Показателен е фактът, че публицисти от целия свят оповестяват за великодушното хърватско подаяние. След като хората, чието предопределение е да търсят достоверната информация, не могат да я отличат от толкоз леко гримирана подправена вест, какво остава за елементарния консуматор?
Веднъж попаднала в интернет, сходна вест си остава там. И през днешния ден, в случай че потърсите с основни думи упоменатото футболно подаяние, ще ви излязат безчет известия – може и след години във фейсбук да ви се появи същата вест, споделена от умилителен другар, да продължи нататък и нататък. Ето че стигаме до последния основен миг: въпреки в образеца да става дума за изначално положителна провокация, какво остава за случаите, в които лъжата е целенасочена, манипулативна, преследваща користна цел?
Повърхностната анонимност на интернет дава и взема доста. Тя е богатство и отговорност, само че сигурно нещо, за което никой не трябва да не помни. Неслучайно тематиката за това дали подправените вести са повлияли за резултатите от последните избори за американски президент не стопира да бъде настояща и в средата на неговия мандат.
В изявление по тематиката предшественикът на Тръмп - Барак Обама, споделя, че след изборите е захласнат от въпроса за подправените вести, тъй като живеем в свят, в който „ всичко е истина и нищо не е истина “.
Информационна хигиена
Ама, чакайте, по какъв начин по този начин страната, която през последните десетилетия е водеща суперсила, която обича да прокламира и постанова демокрацията си и е майка и татковина на интернет мастодонтите като „ Google “ и „ Facebook “, не може да се оправи с проблем като подправените вести?! Тогава какво остава за всеки безпристрастен, безсилен консуматор, влезнал в интернет, с цел да прегледа новините? Надали има фейсбук консуматор, който най-малко един път да не се е подвел по подправена вест – фотография или текст, смешка или неистина, радостна или печална новина. Ще минат дълги години, преди медийните откриватели да формулират задоволително тъкмо израженията на казуса и резонните способи да му противодействаме. Той е доста по-сложен, в сравнение с наподобява.
Дори в случай че стартираме с определението. Прословутите fake news са обичана дъвка за разсъждения, само че напълно не е елементарно да се каже какво тъкмо съставляват. Например Доналд Тръмп с този термин стигматизира всички медийни изявления, които го показват в отрицателна светлина, а в случай че се има вяра на социолозите, мнението му споделят не по-малко от половината американски жители.
Според едно от известните избрания на Запад подправените вести са „ осведомителна мистификация или целеустремено разпространяване на дезинформация в обществените мрежи и обичайните медии за въвеждане в подвеждане против политическа или икономическа полза “. Дефиницията от съветски учебник по публицистика гласи, че те са „ журналистически известия в медиите, съдържащи недостоверна и непроверена информация, несъответстваща на действителните обстоятелства и емпиричната реалност “. През последната година „ Facebook “ не стопира да прокламира ограниченията, които подхваща против казуса. Официално терминът за тях към този момент в обществената мрежа беше сменен с false news – „ неверни “ вместо „ подправени “ вести. Неотдавна еврокомисарката по осведомителните технологии Мария Габриел предложи да се употребява много по-различният термин „ дезинформации “.
И в действителност – къде минава границата сред това несъзнателно да цитираш някого по-грешно; да споделиш думите на приятел; да провокираш с смешка, която не е разбрана; целеустремено да публикуваш подправени вести, с цел да окажеш помощ на своя претендент да завоюва изборите; на своята компания да завоюва милиони? При състояние, че прекомерно постоянно резултатът от всеки от тези разновидности може да е еднакъв: милиони, подведени с погрешно изказване?
Обикновен фаЛшизъм
Информацията, заливаща ни единствено за час във фейсбук, многократно надвишава знанията за света, които е получавал за целия си живот някой от прадедите ни преди две епохи. Хубаво и практично е да научиш след минути по какъв начин са приключили изборите за президент в Туркменистан или някоя разплакваща история от тутраканско село, само че това си има цена. Все по-трудно е да се притегли вниманието на сетивно претрупания днешен потребител на информация. Същевременно не трябва да забравяме нещо друго: още по-трудно е освен един път да бъде спрян погледът му, само че и това да прерасне в доверие.
Колкото човек се потапя в новините за новините, толкоз по-несигурно наподобява всичко. Журналисти от френския вестник „ Монд “ оповестиха, че са си платили за публикуването на измислено проучване в научно издание. Макар да не става дума за някое от най-известните списания с висок импакт фактор, образецът е индикативен. Защото точно научните издания се считат за неоспорим за публицистите източник.
Оказа се обаче, че това е единствено началото. През октомври избухна доста по-голям скандал, откакто учените Джеймс Линдзи, Хелън Плакроуз и Питър Бохосян, оповестиха, че са разгласили поредност от измислени научни открития, освен това – към този момент в доста по-сериозни издания.
Използвали измисленото име Хелън Уилсън, само че даже това не помогнало да бъдат разобличени. Опитали с 20 публикации, до края на опита от тях били оповестени най-малко 7. Една от най-абсурдните публикации твърди, че сексът сред кучета в парка би трябвало да се преглежда в подтекста на културата на изнасилванията, и даже получава специфична премия. Авторите на опита избират полето на обществените проучвания. Основната им концепция е, че в тази област истината от дълго време не е водеща, а битува непрекъснат боязън да не се обиден обекти, трансформирали се в „ свещени крави “. Така съществени научни списания, както споделят учените, разгласяват парадокси, тъй като „ човек, който слага под въпрос всевъзможни проучвания в региона на идентичността, привилегиите и потисничеството, рискува да бъде упрекнат в тесногръдство и преднамереност “.
Батман на Луната през 1835 година! Гигантски хора прилепи прекарват времето си в събиране на плодове и диалози посред си; сходни на кози същества със синя кожа; храм от полирани сапфири. Всичко това вижда известният английски астроном Джон Хершел, когато от обсерваторията си в Южна Африка насочва първия по рода си суперсилен телескоп към... Луната! Или най-малко това би схванал човек, в случай че попадне на броевете на най-продавания за времето си вестник – „ Ню Йорк Сън “. Само за няколко броя издателите му утрояват тиража до 19 000. Уви, не за прекомерно дълго: не минава доста време, преди да стане ясно, че поредицата от репортажи е напълно измислена. Но какво от това – „ Сън “ докарва съществени доходи, това е и първият вестник, който разчита в по-голяма степен на реклама, в сравнение с продажби. И може би е първият типичен образец за фалшив вест. А коя е най-ефектната? Може би сте чували историята за Орсън Уелс и „ Война на световете “. На 30 октомври 1938 година радиотеатър на CBS по едноименния разказ на Хърбърт Уелс хвърля в суматоха хиляди. Известният режисьор основава илюзията, че всичко се случва в действителност, марсианци атакуват Земята и това се предава онлайн по радиото. Орсън Уелс влиза в ролята на астроном, който разисква техническия прогрес на Марс, включват се артисти като министъра на вътрешните работи и командващия артилерията. Улиците на доста американски градове се изпълват с хора и лишава часове на управляващите, до момента в който успокоят ситуацията. В резултат през идващите години доста слушатели завеждат каузи за морални вреди против радиото, само че всички са отхвърлени. По гледище на Уелс е заплатен единствено един мъж, който унищожил новите си обувки, до момента в който бягал от нашествениците. „ Внимание! Става ужасно в София... “Е, по какъв начин да не кликне човек, виждайки сходно заглавие, изключително когато е във фейсбук, където то е лишено от подтекста на останалата част на уеб страницата. А след това да се окаже, че страшното събитие е дефицитът на череши през декември. Абсолютно същото може да се случи, видите ли заглавие, което ви е професионално значимо, споделя нещо, което до момента не сте чули, споделя значима информация за обичаната ви звезда... Понякога не можеш да не се изкушиш да кликнеш. По този метод, манипулирайки първосигналните ни реакции, значително „ медии “ си обезпечават голяма посещаемост, която пък е елементарно да се капитализира. Този метод – именуван и у нас с британския термин кликбейт, не е безспорен синоним на подправените вести, само че двете феномени са надълбоко свързани. Мащабно проучване на казуса демонстрира, че корелацията сред тях е 98%. Тоест, в случай че в заглавието на вест, изключително от медия, която не познавате, преобладават удивителните за сметка на неналичието на конкретика... си коства да помислите, преди да я отворите.
В разгара на абсурда с подправените вести, съпътстващи прословутите американски избори, западните медии се заровиха в казуса. Оказа се, че голяма част от осведомителния поток на разрасналата се онлайн промишленост води към... Македония и родното място на известния от песента Миле Попйорданов. В поредност от репортажи CNN, BBC и други водещи медии описаха историята на хора от промишлеността. Всичко стартира инцидентно, студент от Велес взема решение да разнообрази фейсбук приятелите си с измислени от него вести... преди да види какъв брой добре работи всичко. Успехът му е толкоз огромен, че с него се свързват американски „ сътрудници “ и му оферират оферта, на която не може да устои. Разбира се, по-късно се появява и друга версия: че нещата напълно не са били толкоз почтени...
Случайно или не, основаването на подправени вести се трансформира във водещата промишленост на Велес, в измислянето им се включват десетки младежи, които след това признават, че едва ги интересува по какъв начин тъкмо ще гласоподават американците, само че не им е неприятно да изкарват по няколко хиляди $ за месец, десетки пъти повече от междинната заплата, единствено с въображението си. Може би не е късно и ние, източните съседи, да се включим в тази печеливша промишленост?
На лъжата краката
Пръв споделя за бизнесмените от Велес Крейг Силвърман, редактор на уеб страницата Buzzfeed, който изследва 140 уеб страници с типичните названия WorldPoliticus.com, TrumpVision365.com, USConservativeToday.com, които обичат да оповестяват вести от вида: „ Папата забрани на католиците да гласоподават за Хилари “ или „ Шок в Холивуд: Робърт де Ниро минава на страната на Тръмп “. Анализ още веднъж на уеб страницата Buzzfeed демонстрира, че топ 20 от подправените вести, свързани с изборите, надминава по брой четения 20-те най-популярни изявления на водещите онлайн медии. А какъв е резултатът, в чия изгода в последна сметка е натежала осведомителната война и в каква степен... за момента знае единствено упоменатият от папата първи създател на подправени вести.
Терминът fake news бързо набира известност онлайн, през 2017-а Тръмп го употребява цели 404 пъти в своите туитове. Словосъчетанието се цялостни с приложимост с огромен дебит, което пък го изпразва от наличие – всякакви страни се упрекват една друга във подправени вести, те се трансформират в обвиняване и диагноза... А по този начин определението се размива в допълнение, в него се включват и напълно същинските вести, които просто са в ущърб на някого.
Кой в този момент е номер едно: дяволът, Рамзес или Пулицър? Както отбелязва папа Франциск, първата подправена вест е от ранните древен времена. Ева е изкушена да откъсне ябълката от райската градина, подведена от целенасочената дезинформация на дявола, приел облика на змия. „ Стратегията на този умел татко на лъжите е мимикрията, тази лукава и рискова форма на сексапил, която си пробива път към сърцата на хората с подправени и примамливи причини “, добавя папата. После поучава публицистите и потребителите на обществени медии да отбягват и да разобличават манипулативните „ змийски тактики “, които подстрекават към разделяне, обслужвайки политически и стопански ползи.
Ако не сте склонни да се съгласите с версията за дявола като първия подправен публицист, освен преди фейсбук, а и преди новата епоха, се виждат доста други претенденти за званието.
Добре пристигнали в XIII век пр.Хр., на власт в Древен Египет е Рамзес II. Владетелят взема решение да обърне лимона в лимонада, откакто се е провалил в решаващата борба с хетите при Кадеш, днешна Сирия. Сражението приключва без явен победител, само че египтяните търпят съществени загуби. Владетелят подхваща остроумен пиар ход – поръчва да изработят триумфални изображения за превъзходната му победа. Такива се появяват в многочислени храмове, множеството от поданиците му по този начин и не схващат, че в действителност сражението не е било извоювано.
В ролята на предходник на днешните американски кандидат-президенти пък влиза първият римски император – Октавиан Август. Според мнозина историци той дължи възкачването си на трона на сполучливата акция, която стартира против своя противник Марк Антоний. Представя го като алкохолик, коцкар и марионетка на Клеопатра и даже фалшифицира документ, съгласно който Антоний желае един ден да бъде по-гребан в Египет, в гробницата на Птолемеите. По този метод Октавиан притегля към себе си огромна част от неутралните аристократи и печели решителната победа при Акциум.
И не щеш ли навлизаме в новото време. Западните публицисти в наши дни обичат да се кичат с премията „ Пулицър “ – оскарите в сектора, чието връчване гилдията оттатък океана следи с пиетет. Знаете ли обаче чие име носят влиятелните призове? Джоузеф Пулицър, благосклонно дарил сериозните средства, с които е основана премията, е един от бащите на жълтата публицистика – в Съединени американски щати, а и по света. Унгарският бежанец е основоположник на жанра в края на XIX в., до момента в който е в гневна конкуренция на медийния фронт със своя противник Уилям Хърст. Двамата се надпреварват освен в улавянето на новините, само че и в представянето им по подобен метод, че да разчувстван и развълнуват, от време на време надалеч оттатък границата на истината. Именно той вкарва в днешния им тип похватите на драматизирането и свръхемоционалното изложение на събитията, което оживява в познатите заглавия с доста удивителни.
Фейк шейкър
Много са и образците на известни хора с медиен опит, които се поддават на подправените вести и ги популяризират, никой не е застрахован. Една от аргументите за това е и методът, по който се основават фалшив новините – не несъзнателно неверните, а тези, които целеустремено манипулират. Време е да се върнем към личната ни позиция на читатели. Много са косвените знаци, че една вест е подправена. Преди няколко месеца в сп. „ Сайънс “ бяха оповестени забавни проучвания, че подправената вест има доста отличаващи се особености. Тя се популяризира из обществените мрежи по доста характерен метод: споделя се в пъти по-бързо от същинските вести, а след това също по този начин скоростно затихва.
Първото проучване обгръща 126 000 вести, споделени 4,5 милиона пъти от към 3 милиона души сред 2006 и 2017 година става известно, че най-споделяният 1% от подправените вести е публикуван от сред 1000 и 100 000 души, до момента в който същинските новини по изключение доближават четирицифрено число. Тоест: колкото и парадоксално да звучи, фактът, че една вест е споделена от доста хора онлайн, по-скоро е знак, че би трябвало да бъдем деликатни, а не доказателство за качеството й. Фалшивите вести са доста по-завладяващи, те оповестяват за по-странни неща от останалите и това кара повече консуматори да ги популяризират. Споделяйки ги, хората доста по-често показват боязън, омерзение или изненада, до момента в който при същинските вести страстите в думите им са за очакване, горест, наслада или религия.
Другата специфичност на казуса е, че самите обществени мрежи едвам наскоро, освен това без очевидно предпочитание, се включиха в борбата с фалшификатите, тъй като... те им носят полза. Бумът на шерването значи спомагателен трафик на уеб страниците, повече реклами, повече доходи. Няма логичност да вменяваме морални предубеждения на огромните корпорации.
Нека въпреки всичко приемем, че е пристигнал моментът да се противодейства на подправените вести. Но кой и по какъв начин би могъл да проучва информацията, без това да носи риска от цензура и в допълнение въздействие? През последните месеци, след активизирането на „ Facebook “ против фалшив новините, от ден на ден персони с ярки позиции са обект на непрекъснато докладване и блокиране, без каквото и да било съображение. Първият огромен въпрос е кой ще дефинира кое е истина, а вторият... какво тъкмо е истината? Кандидатите за отговор на първия могат да бъдат сведени до четири – публицистите, аудиторията, управляващите и компютърните логаритми. Всеки от тях има капацитет, само че крие и спомагателни опасности. Липсата на цензура в един децентрализиран информативен свят е най-голямата опция, която дава интернет, а надлежно: и най-голямата отговорност. И несъмнено, постоянно, когато се приказва за информативен надзор от страна на страните или политиците, обществата стартират да стават изключително чувствителни.
Балонът се надууува
Неотдавна американският президент упрекна „ Google “, че извежда на напред във времето в търсенията си резултатите от демократичните медии, които го хулят и ненавиждат. Представител на компанията остро отвърна, че това е клюка, те в никакъв случай не въздействат на резултатите, тъй като логаритмите им са транспарантни и вземат поради повече от 200 фактора.
На пръв взор е разумно никой да не знае тъкмо какви са тези 200 филтъра. Защото от другата страна стои армията от милиони разработчици на уеб сайтове по света, които се пробват да предугадят какво е това, което ще издигне страниците им нагоре в търсачката. И въпреки всичко: кой тъкмо би могъл да спре една търсачка на-пример да ограничи неприятните вести, свързани със самата нея, или пък позитивните новини за някого, който има по-добри резултати и протяга ръка към световния й монопол? След това с цялостна мощ идва тематиката за персоналното отношение, с което ни подаряват най-големите уеб сайтове, от които сме привикнали да черпим информация.
Всеки ден влизаме в гугъл, подтикнати от желанието да намерим вести по дадена тематика, да попълним информативен пропуск или пък просто да забележим кой печели баса за столицата на Либерия. може би сте забелязали, че откакто сте правили няколко търсения в дадена посока, предложенията, които търсачката стартира да ви дава, се трансформират. Ако не вярвате, започнете да пишете случайна дума на своя компютър, след това се преместете на пулта на сътрудника си и пробвайте още веднъж. разликите ще ви изненадат (и нека не ви разочароват по някакъв метод от търсенията на сътрудника и „ ци... “ ви води към „ цилиндър, формула за размер “...). Това, че търсачката прави вероятното, с цел да ни даде най-подходящия резултат, е прелестно – улеснява ни, пести време, насочва ни към търсеното. само че въпреки това, ни лимитира, намалявайки случайността. Ако търсим непрекъснато в една съответна област, това съществено ще понижи резултатите, които ще получим, от доста други страни на познанието. Феноменът освен има директно отношение към подправените само че вини, само че и слага още забавни въпроси, свързани с недалечното цифрово бъдеще. Всеки от нас има своя „ обществен балон “ или „ балон на филтрите “ (filter bubble), както успешно го е нарекъл Илай Парайзър – индивидът, който още през 2011 година предизвестява, че ще стигнем дотук. (Още за него: в уеб страницата му Upworthy.)
Накратко: отрицателната страна на персонализираното търсене (споменахме гугъл, само че всичко това важи за голяма част от наличието онлайн) е, че човек сякаш има безпределно море от информация, само че... получава единствено това, което желае. Системата знае къде се намирате, от какво се интересувате, каква пица обичате, кой политик ви обнадеждава и кой артист ви разсмива... и сякаш за ваше положително лимитира търсенето, с цел да ви е потребна.
В обществените мрежи разпоредбите са същите: логаритмите им се грижат да ви доставят наличието, което ви носи наслаждение, харесвате и разпространявате. А и самите ние като консуматори би трябвало да си признаем, че не горим от предпочитание да опознаваме гледната точка, която не ни харесва, в противен случай: логиката на психиката ни влече да се заобикаляме със съидейници, да споделяме хрумвания и гледни точки. в случай че задачата ни не е груба кавга с противоположното мнение, само че въпреки фейсбук нерядко да ни се коства цялостен с такива мнения, създателите им са шумни, само че са съществено малцинство.
„ Харесвате “ страницата, която... харесвате. Понякога обаче това може да изкриви гледната точка. Ако останем в границите на по този начин известния образец с изборите, то персонализираната информация оказва помощ за това всред двамата ни другари – единия хулещ, а другия славословещ нашия обичан претендент, да ни излизат единствено новините, свързани с №2.
Парайзър дава различен образец: с търсенето в гугъл на British Petroleum. Един от потребителите ще получи единствено уеб сайтове, даващи информация за капиталовите новости, свързани с компанията, а различен – такива за екологичните вреди, нанесени от гърмежа на нефтената платформа Deepwater Horizon. Интернет деятелят формулира отлично и заплахите от тази дестилация: тя скрива от нас нови хрумвания и значима информация. Създава усещането, че личните ни ползи и възгледи са единствени и не съществува нищо друго. Както признава Ерик Шмид – един от някогашните водачи на „ Google “: „ За хората ще стане много мъчно да видят или получат нещо, което по някакъв метод не е определено за тях “. Не бива обаче да упрекваме търсачката в нещо, което се крие надълбоко в логиката на психиката и във връзката й с технологиите. Всеки съвременен браузър употребява и опцията за отваряне на страниците в неизвестен режим, тогава търсенето не се преценява с досегашните ни желания. Дали обаче мнозина се сещат да го употребяват? Изследванията на „ Facebook “ демонстрират, че в тази обществена мрежа не могат да се образуват обществени балони, само че дали е по този начин... преценете сами.
Илай Парайзър: Ключовите направления са политика и еднаквост
Неотдавна в проучване на участниците била предоставена информация за претендент за предстоящи избори. Половината получили позитивни данни за него, на другите съобщили, че е откраднал пари от личната си компания, после се извинили и пояснили, че е станала неточност. Накрая попитали двете групи подкупен ли е претендентът и единомислещият отговор гласял: „ Не! “. Но когато по-късно им задали въпроса биха ли дали своят вот за него, оказало се, че групата, получила подправената информация, е драстично по-неблагосклонна.
Не vs. Да: Ако желаете да информирате правилно хората, съгласно мен не трябва да мислите единствено за това какви факти ще им съобщите, а и от какви модели се водят те, дали е достатъчно обоснована базата. Например, колкото повече се приказва, че Саддам Хюсеин не е имал нищо общо с атентатите от 11 септември, толкоз повече хора вярват, че той е бил обвързван с тях. От позиция на познанието сигналът „ не “ е по-слаб от „ двете неща нямат никаква връзка “.
Има много доказателства, че хората, усещащи, че тяхната еднаквост е под някаква опасност, по-твърдо поддържат убежденията си и са по-малко склонни да одобряват мнение, друго от своето. Мисля, че в политическите полемики прекомерно постоянно идентичността се приравнява към партийната принадлежност.
Емоция vs. Ум: Има ли вид да се създаде друга еднаквост, която да помогне тематиките да се разискват с повече разбиране? Любопитно е, че най-съдържателните политически онлайн разногласия съм виждал в спортните конгреси, тъй като там преди всичко хората се срещат като почитатели на даден тим, а едвам по-късно са демократи или републиканци.
Рисковете на персонализираните вести: На пръв взор е отлично да отбележите, че се интересувате от спорт, почитател сте на даден тим, вълнува ви политика и застъпвате определено направление. И след това обичаният новинарски уебсайт ще ви залива само с вести, които ви интересуват. Няма да ви занимава с тимове, които нямат идни мачове с вашите любимци, нито с възгледи за политиката, които ще ви настроят нападателно. Чудесно... единствено на пръв поглед. Петте казуса, които произтичат от това, обобщава журналистът и откривател Титус Платнер.
1. На първо място: „ балонът на филтрите “, именуван и осведомена слепота. Опитвайки се да ви удовлетвори, обществената мрежа или новинарският сайт ще ви сътвори изкуствена атмосфера.
2.Този феномен ви затваря в тясна кутия. Мрежата или уеб сайтът ще ви сътвори илюзията, че надали не всички и всичко поддържат обичаната ви партия, че останалите отзиви са застъпвани от маргинализирано малцинство... дотук завършва сериозното мислене. Голям риск е, че това е прелъщение освен за фейсбук, само че и за всяка комерсиална медия, която би се чувствала доста уютно, съобразявайки новините си с всеки консуматор и по този начин да е харесвана и четена.
3. Могат ли логаритмите да определят интересите на обществото или единствено търсят най-интересното?Докато медиите и публицистите са подготвени професионално да избират значителните тематики, които показват (с всички забележки, които провокират поради това), алгоритмите елементарно могат да подменят дневния ред. Пред хората елементарно ще се демонстрират благи изявленията на обичаните им политици, вместо да се слагат значими тематики като корупцията, общественото неравноправие, престъпността: както като цяло, по този начин и в обособени случаи.4. Водещ журналистически принцип е плурализмът – в реда на нещата е да се дава думата на хора с разнообразни гледни точки, тъй че фенът да решава последен в чия изгода са причините. Филтрирането на новините по предпочитания е таман противоположно на това начало. Дали, в случай че сте чули какво мисли по дадена тематика политик от партията, чийто горещ почитател е съседът ви, ще ви е по-лесно да намерите общ език с него? След като не се показва и преглежда другата позиция... а съответно и хората с друга такава не доближават до вашите вести, кой би могъл да бъде коректив на информацията? Кой може да каже, че концепциите на избрана група са станали нападателни и даже рискови за мнозина?
5. На последно и първо място: филтрирането на новините води до такава степен, че вие губите своята сигурност. Този, който ви дава новините, знае за вас освен кой е обичаният ви политик, само че и какво би ви предиздвикало да го харесвате повече... отсам до обрисуваното от Оруел остава една плашещо дребна крачка.
2018 < 1984?
Илай Парайзър години откакто е предсказал „ балона на филтрите “ споделя: „ Дълго време си мислех над този въпрос – за какво медиите губят доверие? Смятам, че доверието – това е чувство, че вие сте на моя страна и действате в мой интерес. Разпространението е метод да се обхване необятна публика от хора. То нормално се е възприемало като част от журналистическия развой, а през днешния ден всеки може да разгласява нещо и то да стигне до толкоз хора, колкото, в случай че го каже „ Ню Йорк Таймс “. Сега разчитаме на приятелите си, избирайки какво да забележим. Това е доста по-силно, в сравнение с марката на източника “.
И въпреки всичко, събрали сме се, с цел да си приказваме за подправените вести.
Традиционно у нас и по света на първата линия измежду нормалните обвинени за „ неверните “ новини сме ние, публицистите. И с съображение, работата ни е точно това: да отсяваме зърното от плявата, да цитираме правилно и ясно събеседниците си, в търсенето на информация от събитиен темперамент да се застраховаме с три самостоятелни източника, както написа в дебелите книги. Но единствено ненапълно, тъй като през днешния ден обществената мрежа е иззела прекалено много от работата ни.
И какво остава? Наскоро БиБиСи разгласи, че учени от Кеймбридж работят върху „ ваксина “ против подправените вести. Според тях „ превантивното предложение на дребни порции погрешна информация на читателите може да помогне. Идеята ни е да набавим когнитивен репертоар, който да оказва помощ на човек да построи устойчивост към нея, тъй че, когато се сблъска с сходен вид изказвания, да е по-малко предразположен “, споделя доктор Сандър ван дер Линден.
Не ви ли звучи като много странна концепция? Столицата на Либия е Хараре, по тази причина не вярвайте, че папата е татко на Тръмп?
2018 < 1984?
И въпреки всичко има зрънце истина: в случай че знаеш какви са честите способи на подправените вести, е по-голям шансът да ги избегнеш. Тогава създателите им измислят нов метод.
Така всичко е въпрос на осведомителна просвета, само че и на будна мисъл. В последна сметка връщаме се там, откъдето започнахме – в наши дни е по-лесно от всеки път човек да стигне до информация, а също и да я ревизира. Най-малкото е въпрос на самоуважение. И в ръцете на всеки от нас е да употребява това голямо богатство: скъпото море от познание, както откри за добре. „ Истината ни прави свободни… “ Ако истината беше безспорна, светът нямаше да бъде днешният. Ако тя беше постоянно справедлива, правосъдната система нямаше за какво да съществува. И въпреки всичко не трябва да стопираме да я търсим. Истината е, че търсенето на истината може да бъде единствено обща цел, задача и, в случай че щете, идея. А що се отнася до технологиите, те несъмнено имат какво да ни предложат, както ще се убедите на идващите страници. Впрочем, мисля, че ние не сме толкоз това, което ядем. Дори не това, което усещаме. Ние сме това, което четем. Съгласни ли сте?
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ