Цените в Хърватия са "скочили" с 0.2% през януари
Истерията за " колосалното " повишаване в Хърватия след въвеждането на еврото от 1 януари се оказа мощно пресилена. Поне това показва безпристрастната статистика. Цените в най-новия член на еврозоната са се нараснали единствено с 0.2% по отношение на декември, сочат преди малко оповестени данни на Евростат. Те са експресна оценка за инфлацията в еврозоната.
Оказва се, че в поне седем от 20-те страни - членки на еврозоната, инфлацията е по-висока ( " най-малко ", тъй като данните за Германия и Словения не са готови). " Шампион " е Словакия, където единствено за месец е регистрано повишаване с 2.7 на 100. В Австрия цените са се качили с 0.8%, в Естония и Латвия - с 0.7%, в Литва - 0.6%.
Както се вижда, инфлационните процеси в Хърватия не са нещо невиждано и е нелепо еврото да бъде заклеймявано. Евростат още не е разгласил данни за страните отвън Еврозоната, само че сигурно ще излязат още страни с по-голям растеж на цените през януари.
Ако се съпоставят цени
те през този януари с година по-рано, Хърватия още веднъж не е водач. Тя е с по-ниска инфлация (12.5%) от трите прибалтийски републики (първа е Латвия с над 20% скок на годишна база) и Словакия.
Усещането за галопиращи цени в Хърватия се дължи основно на поскъпването на храните. Но това е проблем в повечето страни в Европа, включително и у нас. Пак съгласно " горещите " данни на Евростат в еврозоната цените на стоките от групата " храни, питиета и тютюневи произведения " са се нараснали приблизително с 14% за година. В Хърватия процентът не е доста по-висок от междинното за еврозоната - повишаването в тази група артикули е 15,4% по отношение на януари 2022 година, оповестява " Ютарни лист ", като цитира Националния статистически институт.
Паралели
В хърватски медии още в първите дни на януари се появиха образци за артикули, чиито цени са се нараснали фрапантно след Нова година, само че това са единични " извадки ", от които не могат да се вършат съществени систематизирания. Пък и недобросъвестни търговци има постоянно и на всички места - в България го изпитваме непрестанно.
Очевидно е, че множеството тревожни изявления по медии и обществени мрежи за ужасяваща далавера и хвърчащи цени в Хърватия не са напълно справедливи и вероятно доста от тях са въодушевени и насърчени от съперници на еврото и еврозоната. Същите среди са много дейни и в България, като техните представители непрестанно заплашват, че въвеждането на еврото ще ни докара инфлация и тежка беднотия. Същите " анализатори " в никакъв случай не изясняват за какво Унгария, която ревностно си пази форинта и няма никакви проекти за влизане в еврозоната в обозримо бъдеще, е страната с най-висока инфлация в Европейски Съюз.
За хърватите обменният курс е много неуместен и ги затруднява, когато съпоставят цените в куни и в евро. Пример от " сергия " в Загреб с кг лимони - етикетът демонстрират цената в двете валути - 8.97 куни и 1.19 евро. Трябва ви калкулатор, с цел да ревизирате тъкмо ли е превръщането от куни в евро, нали?
В България " свикването " ще е доста по-лесно, тъй като съотношението лев/евро е, жестоко, две към едно (1.98553 лв. са едно евро) и закръгляването ще е алегорично.
Оказва се, че в поне седем от 20-те страни - членки на еврозоната, инфлацията е по-висока ( " най-малко ", тъй като данните за Германия и Словения не са готови). " Шампион " е Словакия, където единствено за месец е регистрано повишаване с 2.7 на 100. В Австрия цените са се качили с 0.8%, в Естония и Латвия - с 0.7%, в Литва - 0.6%.
Както се вижда, инфлационните процеси в Хърватия не са нещо невиждано и е нелепо еврото да бъде заклеймявано. Евростат още не е разгласил данни за страните отвън Еврозоната, само че сигурно ще излязат още страни с по-голям растеж на цените през януари.
Ако се съпоставят цени
те през този януари с година по-рано, Хърватия още веднъж не е водач. Тя е с по-ниска инфлация (12.5%) от трите прибалтийски републики (първа е Латвия с над 20% скок на годишна база) и Словакия. Усещането за галопиращи цени в Хърватия се дължи основно на поскъпването на храните. Но това е проблем в повечето страни в Европа, включително и у нас. Пак съгласно " горещите " данни на Евростат в еврозоната цените на стоките от групата " храни, питиета и тютюневи произведения " са се нараснали приблизително с 14% за година. В Хърватия процентът не е доста по-висок от междинното за еврозоната - повишаването в тази група артикули е 15,4% по отношение на януари 2022 година, оповестява " Ютарни лист ", като цитира Националния статистически институт.
Паралели
В хърватски медии още в първите дни на януари се появиха образци за артикули, чиито цени са се нараснали фрапантно след Нова година, само че това са единични " извадки ", от които не могат да се вършат съществени систематизирания. Пък и недобросъвестни търговци има постоянно и на всички места - в България го изпитваме непрестанно.
Очевидно е, че множеството тревожни изявления по медии и обществени мрежи за ужасяваща далавера и хвърчащи цени в Хърватия не са напълно справедливи и вероятно доста от тях са въодушевени и насърчени от съперници на еврото и еврозоната. Същите среди са много дейни и в България, като техните представители непрестанно заплашват, че въвеждането на еврото ще ни докара инфлация и тежка беднотия. Същите " анализатори " в никакъв случай не изясняват за какво Унгария, която ревностно си пази форинта и няма никакви проекти за влизане в еврозоната в обозримо бъдеще, е страната с най-висока инфлация в Европейски Съюз.
За хърватите обменният курс е много неуместен и ги затруднява, когато съпоставят цените в куни и в евро. Пример от " сергия " в Загреб с кг лимони - етикетът демонстрират цената в двете валути - 8.97 куни и 1.19 евро. Трябва ви калкулатор, с цел да ревизирате тъкмо ли е превръщането от куни в евро, нали?
В България " свикването " ще е доста по-лесно, тъй като съотношението лев/евро е, жестоко, две към едно (1.98553 лв. са едно евро) и закръгляването ще е алегорично.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ