Турция опиянява с богата култура и безкрайно пиршество за сетивата
Истанбул. Колата едвам се провира по каменните улички измежду море от хора и сувенири. Всякакви цветове и тела – ярки, млади, шумни. Улиците си имат собствен живот и непрекъснато жужат – песента на Истанбул. Първият ми подтик е да се върна назад в колата и да избягам. Това е единствено за момент – а след това изцяло обезумявам – със забързан пулс и блеснали очи. Като града пред мен.
Първата среща с Истанбул безусловно опиянява. Улиците се катерят по хълмовете измежду обилие от изкушения, с цел да се спуснат с лекотата на чайка към Босфора. Градът е приютил милиони и тук-там се задушава, само че е задоволителен един взор към елегантните силуети на мостовете, прекрачили сред два континента, с цел да се усетиш лек и въздушен. Но ще му се отдадем, както прилича, най-после, след прегръдката на Бурса, културното завещание на Биледжик и Сьогют, неповторимата керамика на Изник и гостоприемството на Одрин. Турция ни чака с доста за гледане и още повече – за опитване и вкусване.
Бурса – 3-милионен град – последната спирка по пътя на коприната, подпира с белите си здания подножието на планината Улудаг. Отвисоко наподобява като вълна от натрошени миди, опитваща се да доближи до върховете на планината. Усещането е доста познато – полите на Улудаг – високата планина – припомнят на Витоша, и те карат да се чувстваш приютен и на несъмнено. Кварталите обаче са по-стръмни, доста зелени, а градът се простира на по-голяма повърхност и чувството за претъпканост го няма.
Бурса е богат и на промишленост, и на културно завещание. Това е четвъртият бизнес град в Турция паралелно с Истанбул, Измир и Анкара, със мощни позиции в производството на коли, текстил и мебели. В Бурса и в покрайнината са съсредоточени и доста исторически монументи, свързани с основаването на Османската империя – това е и първата столица на Османската династия, превзета от Орхан Гази през 1326 година след продължителна блокада.
Най-бързият метод да се усети това историческо завещание е неповторимият музей-панорама, отдаден на завладяването на Бурса и основаването на първата османска столица. Той е отворен през 2018 г. и е доста съвременен. Първото му равнище наподобява повече на пространство за артсъбития, в сравнение с музей. За феновете на историята събитията към основаването на империята и установяването на първата й столица са разказани с големи художествени платна, съпроводени от подробни пояснения на турски и британски език.
Нищо от това не приготвя за удивителните гледки и звуци, които чакат посетителя в края на ескалаторите към второто равнище на музея. Панорамата напряко е опиваща – голям купол, изрисуван целият с другите стадии от напредването на племето кайъ – прародители на османските турци, към нови територии под натиска на монголите, и подиуми от завладяването на Бурса. Цветовете са доста светли и ярки и по-скоро миролюбиви, даже сцените с предаването на ключа на Бурса след края на траялата 9 години изтощителна блокада. Екскурзоводите тук категорично акцентират, че популацията е пуснато да напусне безпроблемно след погашение на отплата.
Част от историческото завещание на Бурса са и гробниците на първия султан на империята Осман Гази и сина му Орхан. Според легендата Осман, който стартира обсадата, не доживява края й и показва отдалече сребърния купол на православен храм в града, където да бъде заровен. Смяната на защитата пред гробницата е туристическа атракция, която всеки ден притегля гости. Площадът с двете гробници и часовниковата кула предлага и неповторима панорамна панорама, както и куп уютни местенца за турско кафе и сок от нар.
Свещени места в региона към Бурса са и Сьогют и Биледжик, в които са заровени Ертугрул Гази - бащата на първия султан Осман, и духовният създател на империята Шейх Едебали.
Голямата джамия и огромният пазар са сърцето на Бурса. Изобилието е нещо типично за турските пазари, само че гледките на сергиите с плодове и зеленчуци тук напряко стъписват. Огромни количества плодове, ядки, зелени зеленчуци, маслини, подправки – картината е нереална. Купчините с прясна продукция несъмнено си имат прагматично пояснение – посетителите на собствен ред са хиляди, само че човек безусловно се усеща обаян. Запазена марка на Бурса е и пазарът на коприна – пласт след пласт нежни, ярки, мамещи платна. Въпреки изобилието извършването на покупки тук е по-малко травматично от това по пазарите в Истанбул, като за покупки в града идват хора от цялата област.
След лабиринтите от мамещи артикули миризмата на разтопено масло в ресторантчетата в остарелия център е неустоима. На доста места в Турция оферират порции кюфте, само че тук това просто на пръв взор ядене е превърнато в изкуство. Порцията Pideli kofte не е по никакъв начин скъпа – към 12 лева с напитката, а комбинацията от кюфте върху питка с разтопено масло, с гарнитура от червен и млечен сос и печена зелена чушка е незабравима.
Задължителна кулинарна спирка за феновете на кебапа в Бурса e ресторантът Mehmet Oglu Iskender. Фино нарязаните филийки месо безусловно се топят в устата. За основа още веднъж се предлага полята с разтопено масло пита, като сервитьорите оферират спомагателна добавка масло. Ресторантът не е нов, атмосферата е доста уютна и ретро, дворът е огромен, а обслужването – стремително. Бързото обслужване е традиция в Турция, като за маса от към 10 индивида се грижат нормално по трима сервитьори. Храната е божествена, цените – доста положителни.
Кулинарна и историческа спирка наоколо до Бурса е и античното село Джумалъ казък. Селището е на 700 г. и е архитектурен монумент от листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Малките калдъръмени улички, хлътналите във вътрешността дворчета и ярките двуетажни къщи са същинска отмора след бързите обороти на града. Тук съвсем всички старинни къщи са превърнати в място за закуска, като специалитетът на селото е гьозлемето. По тесните улички колите едвам се промъкват, а стените на къщите са натежали от нанизи със сувенири. От Джумалъ казък може да се купят и кестени – популярния десерт в Бурса. Продават се в доста разновидности – сиропирани като саралия, покрити с шоколад, смлени на бонбони.
Оставяме зелените скатове на Бурса и поемаме към Изник, а оттова – към Одрин. И на двете места има доста за гледане, само че за тях – някой различен път. Чакат ни Истанбул и чудесата на този 18-милионен град, за който са писани хиляди опияняващи редове лирика.
На път сме към пристанището на Истанбул – Галата порт, а в колата звучат магичните ритми на песента на Брианна I’m lost in Istanbul. Градът увлича стремително – нямаш време за размисъл и съмнения. Много хора не устоят на тълпите, само че до момента в който са измежду тях, и те са опиянени. На път сме да се загубим още на първия пазар, само че излизаме от лабиринта, нетърпеливи за „ Света София “.
Отвън силуетът на храма единствено загатва за великолепието му, въпреки че големият купол впечатлява и най-незапознатите с архитектурата и историята. Безкрайна опашка се извива за влизане – под яркото септемврийско слънце чакат хора от целия свят. Светът дължи това архитектурно знамение на император Юстиниан I и архитектите Исидор от Милет и Антимий от Трал. През 537 г. те ще дадат на света най-голямата за времето си черква и неповторими архитектурни решения.
Много красиви неща могат да бъдат видени в Истанбул, само че вътрешното пространство на този монумент безусловно лишава дъха. Великолепието на мраморните колони, големият купол, златните мозайки провокират комбинация от спорни усеща – учудване, благоговение, примирение, изтощение. Ниско разположените големи полилеи, заели мястото на тогавашните горящи свещи, единствено акцентират великолепието на храма. „ О, Соломон, надминах те “, възкликнал при откриването на Църквата на Светата мъдрост Юстиниан. Дълго време употребена като джамия след завладяването на Константинопол, през 1934 година постройката получава статут на музей, с цел да се завърти още веднъж в спиралата на историята и отново да стане джамия през 2020 година Решението породи културен спор, само че по този начин или другояче паметникът продължава да притегля милиони туристи от целия свят.
В непосредственост до „ Света София “ са още две наложителни забележителности – цистерната Базилика и дворцовият комплекс Топкапъ.
Пред първата се вие още веднъж голяма опашка и в гюрлутията не осъзнаваме какво тъкмо ни изяснява лидерът и какво ни чака изпод. Ако не си виждал авансово фотоси на това място, няма по какъв начин да си квалифициран – големи колони, подпиращи тежки арки, надълбоко подземен. Колона след колона, поддържащи системата за дестилация и водоснабдяване на Великия замък на Константинопол, а след това – и на двореца Топкапъ.
Осветлението в Базиликата целеустремено е нищожно – светлините първо изчезват изцяло, след това стават обезпокоително зелени, а след това – яркочервени. Сетивата се объркват, тялото се свива, мозъкът се „ оглежда “ за заплаха. Монтирани са и някои съвременни статуи, само че те не са доста, не лишават от достоверността на мястото и единствено ускоряват обострянето на сетивата. От водата измежду колоните се протяга бледа ръка, зад ъгъла плуват сини медузи, прояден черен контур на мъж изскача на повърхността. В цифри базиликата е също толкоз зашеметяваща – 336 мраморни 9-метрови колони, удържащи 80 000 куб. м вода. Напълно непокътната.
След преживяването подземен градините на Топкапъ те пращат в друго време – на султанското величие. Комплексът е проведен от около четири големи градини, със остарели дървета, дебели сенки и голям брой павилиони, цялостни с благосъстоянията на султаните. Разглеждането на богатата сбирка от часовници, оръжия, тронове, скъпоценни бижута може да отнеме часове, само че по-приятна е разходката из самите градини. Дворецът е кацнал на хълма над Босфора, гледката е красива, фонтаните – като замрели във времето. Целият този разкош обаче е имал висока цена, а още по-тежко се отразява на държавната хазна строителството на нов замък - Долмабахче - решение на Абдул Меджид I, което способства за тежките финансови проблеми на Османската империя през XIX век.
За този нов замък в програмата време не остава. Чакат ни лудият пазар на подправките, елегантността на заведенията за хранене на Галата порт, неугасващият нощен живот по улиците на Истанбул. И аз бях там, и аз се веселих.
Първата среща с Истанбул безусловно опиянява. Улиците се катерят по хълмовете измежду обилие от изкушения, с цел да се спуснат с лекотата на чайка към Босфора. Градът е приютил милиони и тук-там се задушава, само че е задоволителен един взор към елегантните силуети на мостовете, прекрачили сред два континента, с цел да се усетиш лек и въздушен. Но ще му се отдадем, както прилича, най-после, след прегръдката на Бурса, културното завещание на Биледжик и Сьогют, неповторимата керамика на Изник и гостоприемството на Одрин. Турция ни чака с доста за гледане и още повече – за опитване и вкусване.
Бурса – 3-милионен град – последната спирка по пътя на коприната, подпира с белите си здания подножието на планината Улудаг. Отвисоко наподобява като вълна от натрошени миди, опитваща се да доближи до върховете на планината. Усещането е доста познато – полите на Улудаг – високата планина – припомнят на Витоша, и те карат да се чувстваш приютен и на несъмнено. Кварталите обаче са по-стръмни, доста зелени, а градът се простира на по-голяма повърхност и чувството за претъпканост го няма.
Бурса е богат и на промишленост, и на културно завещание. Това е четвъртият бизнес град в Турция паралелно с Истанбул, Измир и Анкара, със мощни позиции в производството на коли, текстил и мебели. В Бурса и в покрайнината са съсредоточени и доста исторически монументи, свързани с основаването на Османската империя – това е и първата столица на Османската династия, превзета от Орхан Гази през 1326 година след продължителна блокада.
Най-бързият метод да се усети това историческо завещание е неповторимият музей-панорама, отдаден на завладяването на Бурса и основаването на първата османска столица. Той е отворен през 2018 г. и е доста съвременен. Първото му равнище наподобява повече на пространство за артсъбития, в сравнение с музей. За феновете на историята събитията към основаването на империята и установяването на първата й столица са разказани с големи художествени платна, съпроводени от подробни пояснения на турски и британски език.
Нищо от това не приготвя за удивителните гледки и звуци, които чакат посетителя в края на ескалаторите към второто равнище на музея. Панорамата напряко е опиваща – голям купол, изрисуван целият с другите стадии от напредването на племето кайъ – прародители на османските турци, към нови територии под натиска на монголите, и подиуми от завладяването на Бурса. Цветовете са доста светли и ярки и по-скоро миролюбиви, даже сцените с предаването на ключа на Бурса след края на траялата 9 години изтощителна блокада. Екскурзоводите тук категорично акцентират, че популацията е пуснато да напусне безпроблемно след погашение на отплата.
Част от историческото завещание на Бурса са и гробниците на първия султан на империята Осман Гази и сина му Орхан. Според легендата Осман, който стартира обсадата, не доживява края й и показва отдалече сребърния купол на православен храм в града, където да бъде заровен. Смяната на защитата пред гробницата е туристическа атракция, която всеки ден притегля гости. Площадът с двете гробници и часовниковата кула предлага и неповторима панорамна панорама, както и куп уютни местенца за турско кафе и сок от нар.
Свещени места в региона към Бурса са и Сьогют и Биледжик, в които са заровени Ертугрул Гази - бащата на първия султан Осман, и духовният създател на империята Шейх Едебали.
Голямата джамия и огромният пазар са сърцето на Бурса. Изобилието е нещо типично за турските пазари, само че гледките на сергиите с плодове и зеленчуци тук напряко стъписват. Огромни количества плодове, ядки, зелени зеленчуци, маслини, подправки – картината е нереална. Купчините с прясна продукция несъмнено си имат прагматично пояснение – посетителите на собствен ред са хиляди, само че човек безусловно се усеща обаян. Запазена марка на Бурса е и пазарът на коприна – пласт след пласт нежни, ярки, мамещи платна. Въпреки изобилието извършването на покупки тук е по-малко травматично от това по пазарите в Истанбул, като за покупки в града идват хора от цялата област.
След лабиринтите от мамещи артикули миризмата на разтопено масло в ресторантчетата в остарелия център е неустоима. На доста места в Турция оферират порции кюфте, само че тук това просто на пръв взор ядене е превърнато в изкуство. Порцията Pideli kofte не е по никакъв начин скъпа – към 12 лева с напитката, а комбинацията от кюфте върху питка с разтопено масло, с гарнитура от червен и млечен сос и печена зелена чушка е незабравима.
Задължителна кулинарна спирка за феновете на кебапа в Бурса e ресторантът Mehmet Oglu Iskender. Фино нарязаните филийки месо безусловно се топят в устата. За основа още веднъж се предлага полята с разтопено масло пита, като сервитьорите оферират спомагателна добавка масло. Ресторантът не е нов, атмосферата е доста уютна и ретро, дворът е огромен, а обслужването – стремително. Бързото обслужване е традиция в Турция, като за маса от към 10 индивида се грижат нормално по трима сервитьори. Храната е божествена, цените – доста положителни.
Кулинарна и историческа спирка наоколо до Бурса е и античното село Джумалъ казък. Селището е на 700 г. и е архитектурен монумент от листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Малките калдъръмени улички, хлътналите във вътрешността дворчета и ярките двуетажни къщи са същинска отмора след бързите обороти на града. Тук съвсем всички старинни къщи са превърнати в място за закуска, като специалитетът на селото е гьозлемето. По тесните улички колите едвам се промъкват, а стените на къщите са натежали от нанизи със сувенири. От Джумалъ казък може да се купят и кестени – популярния десерт в Бурса. Продават се в доста разновидности – сиропирани като саралия, покрити с шоколад, смлени на бонбони.
Оставяме зелените скатове на Бурса и поемаме към Изник, а оттова – към Одрин. И на двете места има доста за гледане, само че за тях – някой различен път. Чакат ни Истанбул и чудесата на този 18-милионен град, за който са писани хиляди опияняващи редове лирика.
На път сме към пристанището на Истанбул – Галата порт, а в колата звучат магичните ритми на песента на Брианна I’m lost in Istanbul. Градът увлича стремително – нямаш време за размисъл и съмнения. Много хора не устоят на тълпите, само че до момента в който са измежду тях, и те са опиянени. На път сме да се загубим още на първия пазар, само че излизаме от лабиринта, нетърпеливи за „ Света София “.
Отвън силуетът на храма единствено загатва за великолепието му, въпреки че големият купол впечатлява и най-незапознатите с архитектурата и историята. Безкрайна опашка се извива за влизане – под яркото септемврийско слънце чакат хора от целия свят. Светът дължи това архитектурно знамение на император Юстиниан I и архитектите Исидор от Милет и Антимий от Трал. През 537 г. те ще дадат на света най-голямата за времето си черква и неповторими архитектурни решения.
Много красиви неща могат да бъдат видени в Истанбул, само че вътрешното пространство на този монумент безусловно лишава дъха. Великолепието на мраморните колони, големият купол, златните мозайки провокират комбинация от спорни усеща – учудване, благоговение, примирение, изтощение. Ниско разположените големи полилеи, заели мястото на тогавашните горящи свещи, единствено акцентират великолепието на храма. „ О, Соломон, надминах те “, възкликнал при откриването на Църквата на Светата мъдрост Юстиниан. Дълго време употребена като джамия след завладяването на Константинопол, през 1934 година постройката получава статут на музей, с цел да се завърти още веднъж в спиралата на историята и отново да стане джамия през 2020 година Решението породи културен спор, само че по този начин или другояче паметникът продължава да притегля милиони туристи от целия свят.
В непосредственост до „ Света София “ са още две наложителни забележителности – цистерната Базилика и дворцовият комплекс Топкапъ.
Пред първата се вие още веднъж голяма опашка и в гюрлутията не осъзнаваме какво тъкмо ни изяснява лидерът и какво ни чака изпод. Ако не си виждал авансово фотоси на това място, няма по какъв начин да си квалифициран – големи колони, подпиращи тежки арки, надълбоко подземен. Колона след колона, поддържащи системата за дестилация и водоснабдяване на Великия замък на Константинопол, а след това – и на двореца Топкапъ.
Осветлението в Базиликата целеустремено е нищожно – светлините първо изчезват изцяло, след това стават обезпокоително зелени, а след това – яркочервени. Сетивата се объркват, тялото се свива, мозъкът се „ оглежда “ за заплаха. Монтирани са и някои съвременни статуи, само че те не са доста, не лишават от достоверността на мястото и единствено ускоряват обострянето на сетивата. От водата измежду колоните се протяга бледа ръка, зад ъгъла плуват сини медузи, прояден черен контур на мъж изскача на повърхността. В цифри базиликата е също толкоз зашеметяваща – 336 мраморни 9-метрови колони, удържащи 80 000 куб. м вода. Напълно непокътната.
След преживяването подземен градините на Топкапъ те пращат в друго време – на султанското величие. Комплексът е проведен от около четири големи градини, със остарели дървета, дебели сенки и голям брой павилиони, цялостни с благосъстоянията на султаните. Разглеждането на богатата сбирка от часовници, оръжия, тронове, скъпоценни бижута може да отнеме часове, само че по-приятна е разходката из самите градини. Дворецът е кацнал на хълма над Босфора, гледката е красива, фонтаните – като замрели във времето. Целият този разкош обаче е имал висока цена, а още по-тежко се отразява на държавната хазна строителството на нов замък - Долмабахче - решение на Абдул Меджид I, което способства за тежките финансови проблеми на Османската империя през XIX век.
За този нов замък в програмата време не остава. Чакат ни лудият пазар на подправките, елегантността на заведенията за хранене на Галата порт, неугасващият нощен живот по улиците на Истанбул. И аз бях там, и аз се веселих.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ