Истанбул е сред градовете, които примамват любопитни туристи с безброй

...
Истанбул е сред градовете, които примамват любопитни туристи с безброй
Коментари Харесай

Запълнената градина на Истанбул

Истанбул е измежду градовете, които примамват любопитни туристи с безчет забележителности. Сред тях се открояват много здания, считани за архитектурни шедьоври, впечатляващи с класическия източен жанр. Но Долмабахче, като се изключи че се откроява с неповторимата симбиоза на барок и рококо, остава в съзнанието като място, отвеждащо надалеч оттатък нормалните показа за османските обичайни претекстове в строителството.

И без да сте доста деликатни, още по време на разходката с корабче в европейската част на града, ситуиран на два континента, забелязвате великолепието, разпростряло се на брега на Босфора на цели 600 метра по дължина. Разкриващата се пред очите живописна панорама единствено усилва желанието персонално и по-отблизо да се убедите в достолепието на огромния комплекс. Само музейната му част от 45 хиляди квадратни метра го трансформира в най-големия замък на Турция.

Изглежда, ще е необходим през целия ден, с цел да се прегледат стаите, които съгласно публични данни са 285, плюс 43 салона, 68 будоара и 6 хамама. Но опитни екскурзоводи ще ви разведат из главните палати за час и половина-два. После ще имате още най-малко 30-ина минути, с цел да обиколите луксозните градини и да си извършите страхотни фотографии за спомен извън, тъй като вътре снимането е изрично неразрешено. Така известната информация, че цялата повърхност на Долмабахче е 110 хиляди квадратни метра, се възприема с лекост и остава в съзнанието само като голямо число, без да изморява останалите усещания.

Опашките (и за билети, и на самия вход) единствено наподобяват стряскащо. Минават много бързо и, най-важното, проведено. Обути в калцуни, туристи (групово и самостоятелно) със видим почит стартират обиколката, прецизно спазвайки забележимите ограничавания да не се минава оттатък разрешеното. Все отново се намирате в резиденцията на шестима османски султани, останала в историята и като място, където по-късно е живял и управлявал съдбините на републиката, а също по този начин и умрял бащата на нацията Мустафа Кемал Ататюрк. В негова чест всички часовници в двореца са спрени на 9,05 - часа на гибелта му през ноември 1938 година...

Отвътре Долмабахче е бил разграничен на две елементи: мъжка - социална, където са се провеждали значими съвещания, приеми и празненства; и женска - жилищна, която включва и наложителния за тези времена харем. Но още до момента в който се пробвате да си го визиите, погледът неизбежно се стопира върху невиждано кристално стълбище и тежащия над 4 тона полилей от бохемско стъкло със 750 свещи - подарък на султана от английската кралица Виктория.

Името на двореца може да се преведе като " Запълнената градина " (наричат я още " насипна ", защото за издигането на постройката част от водите на залива в днешния централен регион Бешикташ са засипани с почва.

Всичко в комплекса е като от приказките на Шехеразада. А може би и по-красиво. Според легендата, която няма по какъв начин да не чуете за Долмабахче, за декорирането на одаите са употребявани над 14 тона злато и 40 тона сребро, скъпоценни камъни като египетски алабастър, мрамор от остров Мармара и други редки минерали. Стените са украсени с шедьоври на известни художници от най-различни кътчета на света, измежду които се открояват творби на фамозния съветски маринист с арменски генезис Иван Айвазовски, персонално поръчани от султан Абдул-Азиз.

Трудно може да се изброят всички предмети - същински творби на изкуството, които красят Долмабахче и способстват за неподправеното чувство, че в действителност се намирате в замък. Изключително скъпа сбирка от порцелан, ювелирни изработки, музикални принадлежности, бродерии, стенописи, предмети от бита на това време (естествено, съобразени със султанския статус), старинни дрехи, спално долни дрехи, играчки, рисувани вази, мечи кожи, мебели от нечувани типове дървета са единствено част от превъзходния интериор. Безценни ръчно направени копринени килими (казват, че общият им брой е 131) красят подовете на музея. Но не си въобразявайте, че ще можете да стъпите върху фините влакна на тези творби на тъкаческото изкуство. Специални чиновници наблюдават безстопанствен крайник да не успее да го стори. Разрешено е единствено да се любувате и, впечатлени, да цъкате с език.

На локалните това величие и пищност припомнят за величието и в същото време не дават да се не помни упадъкът на великата Османска империя. Долмабахче обаче вечно се подрежда измежду съкровищата на античния, шумния, многоликия и неповторимия Истанбул, в който, колкото пъти и да отидете, постоянно има какво безпределно да ви впечатли. За да желаете да се връщате още веднъж и още веднъж...
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР