Испанската война започва през юли 1936 г. с организацията на

Въздушната битка в Испанската война се води с италиански, немски и руски самолети

Испанската война стартира през юли 1936 година с организацията на армията и група генерали, изразяващи недоволството си против новото държавно управление. Според разбунтувалите се хора, новото ръководство идва в една доста странна композиция сред либерали, комунисти, служащи, анархисти и даже сепаратисти. Националистите са подкрепени от армията, а с това гражданската война към този момент е реалност. Европа обаче няма никакво предпочитание да се намесва, това наподобява на доста на Руската гражданска война и с цел да не се стигне до там, Лигата на нациите отхвърля да се намесва.

Испания получава помощи, само че действително те идват подмолно и не инцидентно се счита за генералната подготовка на втория световен спор. С развиването на историята ще открием, че националистите в действителност са подкрепени от армията и нейните Военновъздушни сили. По това време в Испания няма задоволително водачи, а множеството ветерани остават правилни на бунтовниците. Хоакин Гарсия-Морато Кастано е един от най-хубавите водачи в тази война. На 32 години е съумял да натрупа повече от 1860 часа, като е взел участие в сражения против Мароко.

Влизайки на страната на националистите, Хоакин ще построи своя Син Патрул и ще се трансформира в един от асовете с 40 свалени самолета. Само няколко водача остават на страната на държавното управление, в случай че републиканците желаят да запазят въздушния си надзор, в този момент би трябвало да открият водачи и да образуват нова школа и да съберат фрагменти. Доброволците са младежи, които в никакъв случай не са се качвали на аероплан. Освен това са нужни и самолети.

По това време Германия и Италия на драго сърце са подготвени да оказват помощ с техниката за испанската войска, която разпростира своя цялостен капацитет и се радва на съдружници. Италия изпраща тяхната разработка – Savoia Marchetti SM.81 и огромни транспортни самолети, които могат елементарно да се трансфорат в бомбардировачи. Германия от своя страна ще даде своите Junker Ju 52/3m транспортни самолети и дузина Heinkel He 51 изтребители с спомагателни аварийни елементи, амуниции и спомагателни ПВО-та. По това време с доставката са изпратени и към 100 от най-хубавите немски летци, като формалната причина за посещаване е почивка.

В началото на август са превозени към 1500 ветерана от Испанската войска в Африка. С тях идва и военачалник Франко, който открива квартирата си в Севиля. През идващите няколко седмици транспортните самолети доставят още 20 000 боеца от Африка и Средиземноморието. Единственото, върху което няма никакъв надзор, това са немските асове, които не престават да се управляват от самия Хитлер. Именно в тази война Хоакин Галанд ще се трансформира в легенда, а и няма по какъв начин да не стане подобен.

Първо лети в своите обичани къси гащи, стиснал цигара със зъбите си, лицето му постоянно е черно и изгорено от пушека и моторното масло. Неговата ескадрила се назовава „ Мики Маус “ и даже това е неговият знак на самолета. По време на сраженията съумява да трансформира He 51 в оръжие без аналог. Именно той създава касетъчните бомби. Заедно с механиците съумява да създаде бомбата „ Фламбо “, която е евентуалният татко на напалма. Италианската ескадрила остава ясна с името „ la Aviazione Legionaria “ и с изключение на посочените самолети, испанците получават един дребен шедьовър Fiat CR.32 – испанците го назовават Чири.

В това отношение, както към този момент споделихме, републиканците също имат към кого да се извърнат. Йосиф Сталин изпитва благосклонности към новото държавно управление на Испания, въпреки всичко там може да разгърне идеологическият капацитет на Съюз на съветските социалистически републики и тъкмо затова е подготвен да изпрати хора и материал за изравняването на силите. Има единствено една детайлност, Стоманеният няма никакво желание да прави дарове, той пуска своята техни на преференциална цена, като в подмяна желае договорката да се изплати в испанско злато. До средата на октомври са изпратени 30 СБ-2 Катюшка – бързи бомбардировачи. Андрей Туполев е съумял да сътвори изключителна машина, а в това отношение златото е стигнало и за изпращането на самолети като Поликарпов И-15 Чайка Р-5 и РЗ. С идването на първата доставка ще стане ясно, че договорката е съвършена.

Радиалните мотори на Поликарпов са с мощ от 1000 конски сили и това е единствено една от главните детайлности. Не е мъчно да открием, че по това време е един от най-хубавите самолети за времето си. Съветските доброволци също идват на летището и сменят имената си. Яков Шушкевич незабавно е прекръстен на военачалник Дъглас, полковник Пьотр Пунпур става полковник Хулио, първи пълководец на ескадрила Павел Рьочагов ще се трансформира в Пабло и по този начин нататък. До края на ноември, републиканците разполагат с числената стойност на 300 руски водача. Загубите при започване на сражението ще стартират да се трансформират незабавно, като този път руските водачи съумяват бързо да върнат небето над Мадрид.

Доброволци от други страни също идват на помощ на републиканците, изключително откакто цената е борба с фашистите. Френският публицист Андре Малро ще пристигна със своя Потез По.540 бомбардировач – прочут е в историята на авиацията като „ летящият ковчег “. Той в никакъв случай не е пилотирал аероплан, само че съумява да преживее цели 60 задачи. Освен това още през януари излиза наяве, че френските самолети са унищожени и нямат особена успеваемост на фронта. Първите американски доброволци идват през септември 1936 година и идващият контингент идва през ноември – още не разбираме по какъв начин тъкмо страните отхвърлят да се намесят. Американците са платени, те получават към 1500 $ на месец и към 1000 $ за свален националистически аероплан.

Интересното е, че с времето водачите от двете страни ще имат опцията да се насладят на всички капризи, които се оферират в хотел Флорида. По някаква причина, той в никакъв случай не е ударен от бомба, а и водачите не са толкоз глупави. След задачите има гореща баня, отмора в отделението и още доста други. Ърнест Хемингуей е бил в този хотел, дружно с още доста други публицисти. Разказът „ Нощта преди борбата “ е написан благодарение на водач на име Болди. Според някои разбори, някои американци бързо решили да се включат в руските ескадрили – те плащали доста по-добре, само че преди края на лятото, всичко американци ще се върнат назад вкъщи.

Освен това не е мъчно да открием, че някои от новите испански водачи са минали сполучливо тренировката си в Русия и са подготвени да поемат самодейността. Подкрепленията от неопитни водачи не може да смъкна гарда на руснаците и най-рая са принудени да стоят постоянно покрай самолетите си, както и да спят до тях, в случай че случай получат сигнал за офанзива. Ответният удар не закъснява, през януари 1938 година тактиката не проработва и националистите нанасят пагубен удар, като употребяват идващото потомство немски самолети. Жертвите са големи и за двете страни, само че дуелът е повече от впечатляващ. Жертвите на двете страни надвишават 100 000 души.

Битката за Теруел е извоювана на мускули от страна на националистите, както и благодарение на немската ескадрила, която работи безупречно. С помощта на хирургически точни бомбардировки и точни попадения, историята най-сетне върви към своя край. Липсата на самолети, които са изгубени или оставен в ръцете на съперника, няма по какъв начин да бъдат сменени, даже и Сталин да изпрати още, те ще дойдат прекомерно късно. От друга страна Франко съумява да завземе индустриалният комплекс на Испания. Сражението минава в Арагон и към този момент е ясно, че с към 100 000 индивида – най-хубавите, които Франко разполага в необятен фронт сред Зарагоза и Теруел.

Отрядът Кондор към този момент стои на повикване с цели 950 самолета. Отделно са добавени силите на 200 танка и към стотина камиона. По гледище на Ритер Фон Тома, танковете са съсредоточени в една точка, вместо да се разпръскват. По това време съперника към този момент няма даже пушки, а доста от най-хубавите бойци към този момент вземат решение да дезертират. Дори и в края на сражението ще открием, че италианските и немските самолети са единствените в небето, които освен поразяват тъкмо задачите си, само че съумяват да пресечен и всички линии за бягство. Само за 8 дни републиканците са отстъпили с към 113 километра на изток от мястото, където борбата е почнала.

Един по един, всички градове се пречупват и падат. Изводът от това обаче е доста значим – преимуществото е на страната на армията, която разполага с нужната въздушна мощ. Това излиза наяве на германците и на руснаците, които са съумели да вземат освен това – опит във воденето на борби. Скоро по-късно немските и съветските инженери ще се върнат назад на дъските за чертежи и ще съумеят да основат нещо надалеч по-устойчиво.

Точно по-късно Хитлер ще влага в авио лаборатории, до момента в който конструкторите авио бюра ще би трябвало да работят интензивно върху своите нови машини. Проблемът обаче е, че също така ще се наложи и по-усилена подготовка, с цел да бъдат конкурентни. Разбира се, Германия ще изпревари в развиването.

Снимки: Wikipedia