Искате да угодите на всички. Винаги бързо прощавате на този,

Искате да угодите на всички. Винаги бързо простите на този, който ви е обидил. За вас е по-важно не да получавате, а да давате – единствено тогава ви се коства, че струвате нещо. Вие сте доста добър човек, даже прекомерно добър. Но за какво тогава другите не го правят оценка?

Играя игра, в която ги оставям да завоюват. Играя игра, която не желая да играя, не знам по какъв начин да играя и още по-лошо, даже не знам, че я играя. И в тази игра аз постоянно съм губещ. Защото картите бяха раздадени доста преди да стартира. Защото най-хубавите хора не се правят оценка от другите хора.

1. Чувствам се неловко поради вас, когато нарушавате границите ми. Вместо да се запитвам какво става с връзката ни, аз ви запитвам вас какво не е наред? Минимизирам потребностите си, тъй като обичам прекалено много.

2. Не чувствам по кое време стартират да ми се качват на главата за първи път. Не получавах доста почитание, когато бях дете и нищо не се е трансформирало доста от този момент. Докато обстановката не премине всички вероятни граници, я считам за естествена. А тогава се оказва прекомерно късно.

Той постоянно е уплашен, сърдит, ядовит, уморен… Всичко това са признаци, че вашият сътрудник е от категорията на „ токсичните “ хора, само че в случай че към момента е до вас, това също е знак, че границите не съществуват или от дълго време са преминати.

Хаосът настава, когато в връзките няма граници.

3. Прощавам незабавно. Когато най-сетне осъзная, че не ме почитат, си мисля: „ Те не желаеха да е по този начин “. И автоматизирано прощавам. Или най-малко ги увещавам, че това, което са създали, е неприятно.

И Какво? Вместо да стъпя на краката си и да не отстъпвам себе си, аз ги изучавам на положителни маниери.

4. Избирам сред връзки и лично достолепие. Искам обич. Това е здравословно предпочитание. Всеки желае обич. Но не желая да оставам сам/а нито за минута и вардя връзката си с цената на доста отстъпки.

5. Започвам да ви увещавам, че коствам нещо, вместо да работя незабавно. Напомням ви, че съм добър другар, съпруг/а, давам образци по какъв начин съм се грижил/а за вас. Това е най-голямата неточност на съзависимостта: да се пробвате да измененията мнението на хората за вас, вместо да се грижите за себе си. А това не работи!

Единственият метод да покажете на другите, че струвате нещо, е да струвате нещо. И има единствено един метод да го извършите – сами да повярвате в това. Когато знаете цената си, не е нужно да потвърждавате нищо.

6. Вярвам, че този, който ме обича, в никакъв случай няма да ме обиди. Виждам света цялостен с благи хора и в никакъв случай не ми идва на разум, че някой, който ме обича, може съзнателно да желае да ме нарани. Живея в свят на приказки и мечти, който в един миг неизвестно за какво се трансформира в свят на кошмари.

Не знам една елементарна истина: Само тъй като обичам някого с цялото си сърце, не е гаранция, че той ще се отнася добре с мен.

Тепърва би трябвало да науча значимо нещо: постоянно би трябвало да се пазя, като дефинирам личните си граници, без значение какъв брой обичам.

7. Мисля, че той/тя усеща и мисли като мен. Моята цел в връзките е чиста и почтена: да обичам, да оказвам помощ, да пазя. И откровено (и неправилно!) считам, че всички в близост имат същите цели като мен. Не, има егоисти, корумпирани, хитри хора по света. И все пак към момента подценявам предупредителните знаци.

Дори и най-милите хора на света няма да откажат да ви употребяват, в случай че им дадете опция.

8. Не желая да наскърбявам никого, даже и той да ме обиди. Много съм внимателен/а във връзките. Движа се деликатно и внимавам да не стъпя на никого, не желая да нараня никого, даже с цената на личната си болежка. Дори се пробвам да ги предпазя от прекарването за това, че са ме нараили. Крия го и се преструвам, че всичко е наред. Не ми хрумва, че в случай че някой се държи по този начин, като че ли не го е грижа за ва, значи в действителност не го е грижа.

9. Аз съм сляп/а за истината и нямам доверие, че някой може да ИСКА да ме обиди. Но даже и най-милите хора на света няма да откажат да ви употребяват, в случай че им дадете опция.

10. Имам потребност от вашата оценка. Още от дете чувствам, че нещо не е наред с мен. Имам потребност да ми кажете, че съм добра/добър, тъй като към момента не мога да си го кажа сам/а. И също по този начин желая да признаете, че сгрешихте, когато ме обидихте. Тоест, става известно – нуждая се от различен човек, с цел да кажа, че не мога да бъда обиден/а. И какво мислите, че ще каже?

11. Аз съм доста съчувствен човек: 100% емпатия към вас и 0% към себе си. Когато някой ме обиди, се усещам неловко за него. Поемам отговорност за възприятията на другите хора, даже когато те нараняват моите. Това е пътят към парадайса, само че той води право към пъкъла.

12. Автоматично считам, че всички са прави, а аз бъркам. Защото първата мисъл, която ми хрумва, когато някой ме обиди е: „ Сигурно съм сгрешил/а. Какво сбърках?

13. Аз съм магнит за тези, които обичат да играят на власт. Привличат ме нарцисисти и егоисти, тъй като разрешавам да бъда използван/а. Ако би трябвало да предпочитам сюжети, в които да играя, това би бил върколак, който пие кръв, почтена жертва, полагаща глава на ножа, овца, която я стрижат… Поведението на жертвата е комфортно за мен. И Вселената продължава да ми дава това, което аз самият/самата желая от нея…

14. Не знам по какъв начин наподобява уважението. Струва ми се, че би трябвало да живееш, с цел да намериш себе си и любовта си, макар всички неточности, които направих. Идеята, че можеш да бъдеш във връзка, в която те почитат, „ просто по този начин “, без да правиш нищо за това, ми е непозната.

15. Обичам всички и ми става жалост за тях, когато ме обидят. Емоционално съм повече настроен/а към другите, в сравнение с към себе си. Не мога да хвана личната си вълна и да я чуя по какъв начин звучи.

16. Не вземам решение сама. Питам другите дали е положително това, което са ми предизвикали. Търся консенсус и компромис, преди да направя нещо в моя изгода. Вярвам, че до момента в който не получа удостоверение от различен, не мога да реша нищо. Всъщност това се назовава изтощение.

Помислете какво се случва: запитвам какво се случва и за какво този, който ме е обидил. Търся удостоверение от някой, който не ме почита, с цел да каже, че не ме почита …

17. Не слагам граници. По следните аргументи:

1) Искам да развеселявам някой различен

2) Не желая затруднения,

3) Аз самият/самата не знам от какво нуждая се и не мисля за това,

4) Не знам по какъв начин да го направя.

18. Чувствам се виновен/а, когато не мога да ви дам всичко.

19. Чувствам се неловко в равностойни връзки. Трябва да давам. Така усещам, че коствам нещо.

20. Страхувам се да бъда сам/а. Защото имам вяра, че връзките с другите са доста по-важни от връзките със себе си. Някога бях малък/а и мислех, че ще умра без обич. Но аз не преставам да пребивавам в тази остаряла история и не мисля, че доста се е трансформирало от този момент.

Не знам, че сега, в който не разреша на различен човек да управлява страстите ми, ще имам вътрешен мир.

Джена Райън – блогър и бизнесдама.

© 2022