Иска ми се да започна с нещо хубаво – защото

Иска ми се да стартира с нещо хубаво – тъй като имаме толкоз положителни постановки и артисти и доста постоянно на излизане от театъра ми се коства, че всички заслужават награди. Така че мотиви за празници и номинации има задоволително. Не че това е повода в България да има две награди за спектакъл, които смехотворно се дублират едни с други – както сподели през днешния ден един от наградените – „ Аскеерите са място човек да каже тези благодарности, за които не е имал време на Икарите. “
  Но да се върнем на хубавото. Церемонията довечера се организира по традиция в салона на Театъра на армията и сцената беше направена оптимално да наподобява на тази на Оскарите – в това число с дребните статуетки за декорация, златистото осветяване и тържественото появяване на връчващите премиите. Почти всички посетители на церемонията, изключително дамите, бяха доста публични и изцяло подхождаха на ситуацията. Изобщо – блестящо шоу, за каквото родният спектакъл е заслужен.
  Не е зле следващата година да откраднат малко и от сюжета на оскарите. Или най-малко някой да се сети, че водещите би трябвало да се сменят през годините. Веселин Ранков – невчесан, с неустановен по цвят смокинг, който му седи като непознат, със зелени маратонки и тъмни очила със зелени рамки, четящ „ смехории “ от едно листче, е меко казано безразсъден. Такива са и множеството етюди, които служеха като преход към обособените награди. За благополучие имаше и сполучливи, главно музикалните, за което заслуга имаха основно изпълнителите. На мен ми харесаха Елена Райнова и Нети, които изцяло се доближаваха до Холивуд и като искра на наличието си и като държание. Наградите са тъкмо по тази причина – всичко да е малко прекомерно.
  И в този момент за номинациите. Похвално е, че театрите отвън София и самостоятелните театрални планове попадат измежду номинираните и то съвсем във всички категории. Отделен въпрос е дали оценката в тази ситуация е дадена единствено на база художествени качества или повече за куража да се прави нещо отвън столицата или за без пари. Няма нищо неприятно в сходно поощрение, само че ми се коства, че то пречи в номинациите да попаднат всички стойностни спектакли, а такива за благополучие има доста.

Наградените към този момент са ясни, тъй че няма да съблюдавам реда от дребното към огромното, а стартирам напряко с Хамлет. Награди за зрелище на годината, постановка и сценография – всичките изцяло заслужени! Награда на Леонид Йовчев за основна роля. Аз персонално бях за Герасим Георгиев – Геро за Господин Балкански, тъй като за мен ролята му в спектакъла е по-голяма и по-трудна.  Остава изцяло неразбираемо за какво Мариус Куркински като Клавдий не беше номиниран за поддържаща роля в Хамлет, а беше номиниран да вземем за пример Павлин Петрунов за ролята на Гунчо в Духът на поета, където появяванията му на сцената са общо 10 минути, през които той единствено крещи или Вежен Велчовски за ролята на Абдел в Летище – една незабележителна пиеса и една роля, в която този прочувствен артист демонстрира доста малко от гения си. Наградата за поддържаща мъжка роля завоюва Атанас Атанасов за Хората от Оз – може би не най-хубавата му роля, само че сигурно една от най-необичайните.   Женските награди отидоха при Станка Калчева за Часът на вълците за поддържаща роля – нямам подозрения, че е безупречна в този театър, както е постоянно във всички други и Илка Зафирова за основна роля за Когато дъждът спря да вали. Да си призная, за мен ролята й в спектакъла не беше основна, само че наличието й несъмнено доминираше на сцената – а това си е за премия!   Наградата за костюми завоюва спектакълът „ Идиот “, който ще виждам идната седмица и към този момент нямам самообладание. Наградата за модерна българска драматургия беше връчена на Елена Алексиева за Терапевтът.
  Имах и още обичани артисти и спектакли, които останаха без номинации и награди довечера. Но това е неизбежно и даже по този начин е по-добре – дано има доста спектакъл, малко награди и повече шоу.