Иска ми се да видя света като едно по-добро място

" Иска ми се да видя света като едно по-добро място и мисля, че има вяра, макар разликите ни. По-добро място като споделям - имам поради свят без ненавист. Мисля и че, е извънредно време мъжете и дамите да бъдат равнопоставени, мисля, че е извънредно време хората да се научат да живеят дружно , знам, че това е едни мираж, само че това ще бъда моята цел - хората да се обичат и всеки да има опция да бъде подобен какъвто е ", сподели за БНР Люба Шишкова .

Тя е нашият специфичен посетител на празника 24 май в рубриката - " Младите хора, които ме въодушевяват ".

Люба е в ученичка в 11 клас в Националната природо-математическа гимназия " Акад.Любомир Чакалов " с профил " Биология и химия " и мечтае да стане доктор . С две баби лекарки и с силата, която влага занапред, когато заприказва за медицина, считам, че това ще бъде една сбъдната фантазия.



" Мечтая да стана доктор още от дете. А от дребна знам също, че в случай че искаш да станеш доктор, НМПГ е мястото, където би трябвало да учиш . Затова още от пети и шести клас започнах с известните подготовки, като уроци по химия и билогия, присъединяване в разнообразни олимпиади и надпревари...Така че, в 7 клас вървях с изключение на на наложителните матури по български език и литература и по математика, и на още няколко.

От днешна позиция мога единствено да се веселя какъв отличен избор съм направила с НПМГ, тъй като това е мястото за всеки, който се е ориентирал към медицината. Много добре готови са преподавателите ни , с изключение на по химия и биология, само че по не толкоз обичаната ми математика. Любимите ми предмети са също географията, историята...

През тези две години на пандемия, бих споделила, че поддържам думите на мои учители - " Който си учи, си учи без значение дали е онлайн или присъстено ".

Аз през пандемията прекосих през перод, в който не харесвах никого. Макар, че дефинирам себе си като " обществен интроверт " , само че в действителност съм извънредно съчувствен човек, като не обичам да излизам отвън къщи, може би тъй като имам доста за учене и това е метод да си умря...От друга страна, когато има известни спорове с хората към теб,  да имаш опция да се отдръпнеш встрани , ти дава една доста приятна опция... ", прави си равносметка ученичката в 11 клас.



Люба още не е решила в каква тъкмо област желае да работи в медицината .

" В 8 клас си мислех за нещо като имунология или генетика, в този момент към този момент не съм сигурна. Баба ми е анестезиолог, тя ми споделя да не ставам тъкмо това. Със сигурност няма да е фармация. Но в случай че ме одобряват, ще изучавам една - две години, да усетя какво тъкмо желая, тогава чак ще вземам решение...

По - скоро искам да бъда в непосредствен контакт с хората, с болните, да бъда в болничното заведение . Винаги съм изпитвала човешките страсти като мои лични. Винаги желанието да оказа помощ на човек, който изпитва дискомфорт или болежка, да бъда рамото, на което човек може да поплаче - това постоянно е било моето ентусиазъм . Още на пет желаех да стана доктор. А с цел да бъдеш добър доктор , би трябвало да можеш да вникнеш в страстите на хората. Защото ти може да си заплашителен експерт, само че в случай че като човек не го усещаш - връзката сред пациент и доктор е доста значима ", разяснява Люба.

Прибързаните решения като цяло имат своя отрицателен резултат, разяснява днешиния ден единайсетокласничката.

" Защото всяко едно решение, по резултата на доминото, в случай че е било безогледно, ще докара до не толокова добър резултат. Младите хора към мен са в двете крайности - има много политични и аполитични. Последните са всеобщ феномен.



Но за мен е значимо ти като младеж да имаш своята позиция по тематиките на деня. Например обстановката с войната в Украйна, разделянето на имунизирани и неимунизирани, вярващи в ковид и невярващи. Аз също се раздалечих с някои хора по тези тематики. Но съгласно мен такова разделяне в сходни моменти не е постоянно безусловно неприятно , тъй като то ти дава опция да видиш избрани неща, черти и възгледи за даден човек, за които не си очаквал, да си създадеш цялостна картинка за тази персона.

Защото, в случай че за нещо такова вие имате разлики, то може да се откри още нещо, което ще е по-фрапантно или може да се окаже нещо в действителност значимо... Да получиш по-добра визия за хората , с които си заобиколен. Трябва несъмнено,  да бъдеш търпелив и с възприятие за комизъм можеш да излезеш от всяка обстановка ", споделя Люба. И отговоря:

" Моите съученици се вълнуват от войната в Украйна . В началото нямаше място за персоналните ни убеждения, само че всички видяхме, че тя е нещо извънредно и ужасно...

Младите хора не са единствено в интернет, те поддържат връзка освен вирутално. Но аз пък съм обхваната от цифровото другарство, само че и не пропущам и останалото.  Социалните мрежи са ми дали нещо, което по различен метод не можеш да получиш - по тази причина съчетанието сред двете е най-хубавото.

А любовта ще я има постоянно. Независимо какъв брой веществен е днешният свят... "



За идеите в живота си до момента, Люба споделя, че като по-малка ученичка са продавали лимонада в квартала, за да съберат пари за ортопедията и травматологията " Пирогов " . Там е призната тяхна съученичка със счупена ключица и когато децата видели изискванията, решили, че би трябвало да подкрепят отделението на незабавната болница.

" Събрахме 100 лева, имаше хора, които нищо не купуваха, просто желаеха да оказват помощ... ", спомня си още Люба. 

Люба споделя, че не харесва завистта у хората, мрънкането, това, че българинът от време на време е податлив да повярва на най-противоречивия източник, само че най-много не харесва конформизма у хората , неналичието на блян към нещо по-висше.

" За мен думата за бъдещето е - " Запомнящо се " . Всички бихме желали да останем в историята. Истината е, че в случай че мога нещо да трансформира в света, това ще направи моят живот заслужен ", уверена е Люба Шишкова, посетител на БНР.

Още по тематиката слушайте в рубриката " Младите хора, които ме въодушевяват ".