Моля ви спрете да се разделяте
Иска ми се да ви кажа да спрете. Да спрете да се разделяте, предавате, изоставяте. Да спрете да пренареждате пъзелите си, тъй като по този начин разрушавате и моя. Да имате малко повече религия, воля, мощ и предпочитание да оправите нещата. Да не се отказвате, тъй като ви се живее различен живот. Няма различен живот. Той е един и вие сте еднакъв човек в него. Да спрете да бягате, да препускате даже, към полета, подгизнали от сълзи – и освен вашите лични, а и моите и на всички други, които ви обичат. Спрете. Защото там, където отивате, също има горест. Като тази, която сеете там, откъдето бягате. Само че още не си давате сметка.
Вашите раздели ме хващат в стоманена хватка вечер. Особено вечер – това време-предател на всички дълбоки страсти. Вечер, когато си представям разрушените ви домове, заспалите ви деца, загасените лампи над маси, на които сме вдигали тостове и сме вярвали в Светата Троица на взаимния ни живот: здраве, деца и семейство.
И какво да кажа за клишетата за пристрастеността на началото и угасналия огън по средата, за несъвместимостите, " за положителното на децата ", за това, че никой не е застрахован? Те се случват и в моя живот, несъмнено. Тъгувам. Много скърбя и не намирам опрощение. Поне не в този момент. Просто апелирам ви спрете да се разделяте.
***
Той е над 60 и ми е непосредствен родственик. Когато чу за следващата разлъка, сподели това, което кънти в главата ми и през днешния ден: " Ти какво си мислиш? Че аз не съм бил млад? Че не съм виждал какво има " настрана "? Че не съм желал " да пребивавам "? Я се стегнете. Стегнете се и си поемете отговорностите. "
***
Няколко дни по-късно още ми е тъжно. Но силата на тъгата за " непознати " несгоди стартира да се трансформира в опити за по-обективно търсене на отговори на за какво и по какъв начин. Защо се случва и по какъв начин се преодолява? Вашите раздели ме хващат в стоманена хватка вечер. Особено вечер – това време-предател на всички дълбоки страсти. Вечер, когато си представям разрушените ви домове, заспалите ви деца, загасените лампи над маси, на които сме вдигали тостове. Случва се поради всичко: поради угаснала пристрастеност, само че появила се нова някъде на открито, поради всички описи в офисите и вкъщи, поради конкуренцията с времето всеки ден. А може би поради тъкмо противоположното – тъй като в един миг си разкрил, че това време е изгубено, че нищо не ти се случва, че не очакваш нещо да ти се случи - " То най-малко да се бяхме карали, само че ние към този момент и това не правехме ".
Случва се и тъй като стопираме да приказваме между тях. И още по-лошо – не имаме вяра, че като приказваме, ще променим нещо. Спираме да се виждаме, да се грижим един за различен, да почитаме другия като обособена персона. Много самостоятелни права са нарушени и тъкмо тогава въпросът кой ще изкъпе децата просто обръща фамилния ван. Всеки внезапно не устоя и стартира да надгражда в хаоса – ти това, аз това. Вадят се калкулатори, рулетки, нивелири. Наяве излизат чудовищни лъжи, само че всеки ги вижда като лични истини. Неща, за които не си подозирал, че даже самичък ги мислиш. Но всичко към този момент се е объркало. Никой от забърканите не е в положение да седне, да преглътне, да брои и още веднъж да види цвета на очите на другия. В тези очи към този момент има единствено сламки. Много самостоятелни права са нарушени и тъкмо тогава въпросът кой ще изкъпе децата просто обръща фамилния ван. Въпросът по какъв начин е трябвало да се случи надалеч преди този момент. Когато, с цел да изгладиш ризите, е трябвало да купиш глобус. Но не си го споделил или си го споделил с укор. Вместо рецензия е било належащо поощряване. Или когато си се прибирал с " на всяко пръстче пликче ", а си останал безмълвен, само че ядосан. Вместо безмълвие е било належащо шерване. Също и когато всеки уикенд е бил като предходния и като идващия. Но е било належащо едно по-подходящо ръководство на времето. Понякога се постанова да помолим за малко странична помощ, която ще докара до големи резултати за двама ни.
Но най към този момент – другарството. Да удържаш мисълта, че индивидът до теб е приятелят в потребност. Че когато на врата ти висят и глобусът, и пликчетата, и уикендите, той е индивидът, който ще ти се притече на помощ.
За случаите на хронични отклонения – алкохолизъм, хазарт, принуждение и невярност – нищо от казаното тук няма да помогне. Но за всички останали – апелирам ви пробвайте.
Вашите раздели ме хващат в стоманена хватка вечер. Особено вечер – това време-предател на всички дълбоки страсти. Вечер, когато си представям разрушените ви домове, заспалите ви деца, загасените лампи над маси, на които сме вдигали тостове и сме вярвали в Светата Троица на взаимния ни живот: здраве, деца и семейство.
И какво да кажа за клишетата за пристрастеността на началото и угасналия огън по средата, за несъвместимостите, " за положителното на децата ", за това, че никой не е застрахован? Те се случват и в моя живот, несъмнено. Тъгувам. Много скърбя и не намирам опрощение. Поне не в този момент. Просто апелирам ви спрете да се разделяте.
***
Той е над 60 и ми е непосредствен родственик. Когато чу за следващата разлъка, сподели това, което кънти в главата ми и през днешния ден: " Ти какво си мислиш? Че аз не съм бил млад? Че не съм виждал какво има " настрана "? Че не съм желал " да пребивавам "? Я се стегнете. Стегнете се и си поемете отговорностите. "
***
Няколко дни по-късно още ми е тъжно. Но силата на тъгата за " непознати " несгоди стартира да се трансформира в опити за по-обективно търсене на отговори на за какво и по какъв начин. Защо се случва и по какъв начин се преодолява? Вашите раздели ме хващат в стоманена хватка вечер. Особено вечер – това време-предател на всички дълбоки страсти. Вечер, когато си представям разрушените ви домове, заспалите ви деца, загасените лампи над маси, на които сме вдигали тостове. Случва се поради всичко: поради угаснала пристрастеност, само че появила се нова някъде на открито, поради всички описи в офисите и вкъщи, поради конкуренцията с времето всеки ден. А може би поради тъкмо противоположното – тъй като в един миг си разкрил, че това време е изгубено, че нищо не ти се случва, че не очакваш нещо да ти се случи - " То най-малко да се бяхме карали, само че ние към този момент и това не правехме ".
Случва се и тъй като стопираме да приказваме между тях. И още по-лошо – не имаме вяра, че като приказваме, ще променим нещо. Спираме да се виждаме, да се грижим един за различен, да почитаме другия като обособена персона. Много самостоятелни права са нарушени и тъкмо тогава въпросът кой ще изкъпе децата просто обръща фамилния ван. Всеки внезапно не устоя и стартира да надгражда в хаоса – ти това, аз това. Вадят се калкулатори, рулетки, нивелири. Наяве излизат чудовищни лъжи, само че всеки ги вижда като лични истини. Неща, за които не си подозирал, че даже самичък ги мислиш. Но всичко към този момент се е объркало. Никой от забърканите не е в положение да седне, да преглътне, да брои и още веднъж да види цвета на очите на другия. В тези очи към този момент има единствено сламки. Много самостоятелни права са нарушени и тъкмо тогава въпросът кой ще изкъпе децата просто обръща фамилния ван. Въпросът по какъв начин е трябвало да се случи надалеч преди този момент. Когато, с цел да изгладиш ризите, е трябвало да купиш глобус. Но не си го споделил или си го споделил с укор. Вместо рецензия е било належащо поощряване. Или когато си се прибирал с " на всяко пръстче пликче ", а си останал безмълвен, само че ядосан. Вместо безмълвие е било належащо шерване. Също и когато всеки уикенд е бил като предходния и като идващия. Но е било належащо едно по-подходящо ръководство на времето. Понякога се постанова да помолим за малко странична помощ, която ще докара до големи резултати за двама ни.
Но най към този момент – другарството. Да удържаш мисълта, че индивидът до теб е приятелят в потребност. Че когато на врата ти висят и глобусът, и пликчетата, и уикендите, той е индивидът, който ще ти се притече на помощ.
За случаите на хронични отклонения – алкохолизъм, хазарт, принуждение и невярност – нищо от казаното тук няма да помогне. Но за всички останали – апелирам ви пробвайте.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ