Моите несбъднати любови
Иска ми се да напиша такава книга – “Моите несбъднати любови ”. И да опиша в нея за всяка любовна, сантиментална, първична мисъл, предходна през женския ми разум, и останала в минало несвършено време. По-коректно – в минало незапочнато време.
Играта на обич и раздяла в женското въображение стига грандиозни небеса. Почти съм уверена, че всяка жена го е правила най-малко един път. Да попадне в пембената мъгла на измислена съвършенност и да излезе от нея захаросана или вгорчена.
При мен се е случвало десетки пъти. Какви ли не оттенъци на пембеното съм претърпяла на разум. Но всякога концепцията и логаритъмът са сходни.
Виждам мъж, притегля ме, виждам едно (напълно задоволително е единствено едно!) негово качество, което одобрявам – и се стартира... Мъглата пада, той е прелестен, той е забавен/ чаровен/ ризата му е изгладена/ гледа куче/ рисува/ готви/ поправя си колата/ яде картофките като мен/ пие бира от бутилка/ не – пие единствено вино... от чаша... Той евентуално е мъжът на живота ми! Предстои ни бурна сантиментална история. Въображението ми работи, нагласява обстановки, рисува детайлности, преплита космополитен пътища, намесват се карми, ориси, случайности, прави от мухата слон и противоположното. Така за малко време, откраднато някъде от деня ми, аз се влюбвам безобразно, претърпявам позвънявания, среднощни есемеси, срещи, евентуално последвани от умопомрачителен секс (нали е мъжът на живота ми – редно е).
След момент излизам от пембената мъгла, слизам от трамвая или влизам в офиса, или мия съдовете, или заплащам в супермаркета. И се сещам! Мъжът от пембеното нещо съм го виждала един път преди години, пили сме кафе инцидентно, били сме съученици в трети клас, и така нататък, и така нататък Основното: той по никакъв начин не е мъжът на живота ми. Не е бил и най-просто въодушевление. Повечето пъти се колебая, че въобще сме се познавали. Едното задоволително качество може даже да не е негово. Съвсем надалеч от перфектността!
Разбира се, че съм рационален човек! Завърших висше, започнах работа, отнасям се съществено и отговорно към живота, от време на време дори виждам вести. И това с пембеното нещо е цялостна дивотия! Да, този мъж не е половинката ми. Аз го знам. Вие го знаете. Навярно и той е наясно.
До идващото пътешестване в трамвая...
Вероятно никой нямаше да научи за тези мои бягства, даже най-хубавата ми другарка (извинявай, Зара), още по-малко да прочете за тях черно на бяло. Но...
Аз го срещнах.
И се омъжих.
Имам прелестен брачен партньор! Наистина съвършен. Честно! Когато започнахме да излизаме, не си измислих едно негово качество, в което да се вкопча. Нямаше потребност. Той ги има като Чък Норис – всичките. Все позитивни, несъмнено.Спрях да се топвам в пембената мъгла. Моите несбъднати любови си останаха такива и аз съм щастлива от това. Понякога се сещам за тях – помня си ги. Дори ги помня по-достоверно от сбъднатите любови. Нали аз съм ги измислила! Моите несбъднати любови ме забавляват и подмладяват. Заради тях се усещам отново като ученичка, вярваща, търсеща, почервеняла от позор и с взор, вторачен в светлото бъдеще. Благодарение на тях към този момент знам! Пембеното нещо не е просто бягство от всекидневието. То учи и възпитава. Заради него вършим хиляди неточности. И поради него последователно стопираме да вършим неточности.
Някой ден, на напреднала възраст, може и да опиша моите несбъднати любови. Те са чаровни, увлекателни и цялостни с живот. Чуден чиклит ще се получи. Но ще ги опиша, с цел да си припомня какво съм желала и какво съм намерила.
Несбъднатите любови са най-хубавите любови на всяко момиче – колкото повече, по-шарени, по-начесто и по-детайлни, толкоз по-добре. За жена обаче една сбъдната обич е изцяло задоволителна.
Весела Учкунова-Даскалова
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите... ”. На 26 година е, инженер по обучение, има близначки на 1 година и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, съществени индивиди, които се занимават със зрели, съществени неща. Обича мощно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко написа, въпреки и още от ученическите си години. Първоначално – в един огромен кожен бележник, прикрит от света. След като ражда момиченцата си, взема решение, че е време наличието на бележника да стигне най-малко до близки и другари, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
Играта на обич и раздяла в женското въображение стига грандиозни небеса. Почти съм уверена, че всяка жена го е правила най-малко един път. Да попадне в пембената мъгла на измислена съвършенност и да излезе от нея захаросана или вгорчена.
При мен се е случвало десетки пъти. Какви ли не оттенъци на пембеното съм претърпяла на разум. Но всякога концепцията и логаритъмът са сходни.
Виждам мъж, притегля ме, виждам едно (напълно задоволително е единствено едно!) негово качество, което одобрявам – и се стартира... Мъглата пада, той е прелестен, той е забавен/ чаровен/ ризата му е изгладена/ гледа куче/ рисува/ готви/ поправя си колата/ яде картофките като мен/ пие бира от бутилка/ не – пие единствено вино... от чаша... Той евентуално е мъжът на живота ми! Предстои ни бурна сантиментална история. Въображението ми работи, нагласява обстановки, рисува детайлности, преплита космополитен пътища, намесват се карми, ориси, случайности, прави от мухата слон и противоположното. Така за малко време, откраднато някъде от деня ми, аз се влюбвам безобразно, претърпявам позвънявания, среднощни есемеси, срещи, евентуално последвани от умопомрачителен секс (нали е мъжът на живота ми – редно е).
След момент излизам от пембената мъгла, слизам от трамвая или влизам в офиса, или мия съдовете, или заплащам в супермаркета. И се сещам! Мъжът от пембеното нещо съм го виждала един път преди години, пили сме кафе инцидентно, били сме съученици в трети клас, и така нататък, и така нататък Основното: той по никакъв начин не е мъжът на живота ми. Не е бил и най-просто въодушевление. Повечето пъти се колебая, че въобще сме се познавали. Едното задоволително качество може даже да не е негово. Съвсем надалеч от перфектността!
Разбира се, че съм рационален човек! Завърших висше, започнах работа, отнасям се съществено и отговорно към живота, от време на време дори виждам вести. И това с пембеното нещо е цялостна дивотия! Да, този мъж не е половинката ми. Аз го знам. Вие го знаете. Навярно и той е наясно.
До идващото пътешестване в трамвая...
Вероятно никой нямаше да научи за тези мои бягства, даже най-хубавата ми другарка (извинявай, Зара), още по-малко да прочете за тях черно на бяло. Но...
Аз го срещнах.
И се омъжих.
Имам прелестен брачен партньор! Наистина съвършен. Честно! Когато започнахме да излизаме, не си измислих едно негово качество, в което да се вкопча. Нямаше потребност. Той ги има като Чък Норис – всичките. Все позитивни, несъмнено.Спрях да се топвам в пембената мъгла. Моите несбъднати любови си останаха такива и аз съм щастлива от това. Понякога се сещам за тях – помня си ги. Дори ги помня по-достоверно от сбъднатите любови. Нали аз съм ги измислила! Моите несбъднати любови ме забавляват и подмладяват. Заради тях се усещам отново като ученичка, вярваща, търсеща, почервеняла от позор и с взор, вторачен в светлото бъдеще. Благодарение на тях към този момент знам! Пембеното нещо не е просто бягство от всекидневието. То учи и възпитава. Заради него вършим хиляди неточности. И поради него последователно стопираме да вършим неточности.
Някой ден, на напреднала възраст, може и да опиша моите несбъднати любови. Те са чаровни, увлекателни и цялостни с живот. Чуден чиклит ще се получи. Но ще ги опиша, с цел да си припомня какво съм желала и какво съм намерила.
Несбъднатите любови са най-хубавите любови на всяко момиче – колкото повече, по-шарени, по-начесто и по-детайлни, толкоз по-добре. За жена обаче една сбъдната обич е изцяло задоволителна.
Весела Учкунова-Даскалова
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите... ”. На 26 година е, инженер по обучение, има близначки на 1 година и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, съществени индивиди, които се занимават със зрели, съществени неща. Обича мощно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко написа, въпреки и още от ученическите си години. Първоначално – в един огромен кожен бележник, прикрит от света. След като ражда момиченцата си, взема решение, че е време наличието на бележника да стигне най-малко до близки и другари, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ