ИРИНА САРДАРЕВА завършва микробиология в Киев и 11 години работи

ИРИНА САРДАРЕВА приключва микробиология в Киев и 11 години работи като учител по химия. Но се отхвърля от учителската специалност, с цел да тръгне по пътя на нейната огромна фантазия. Реализира я в цялостния й мащаб точно в София, като става най-известната дизайнерка на шапки у нас. Нейни творби са носени от Лили Иванова, Татяна Лолова и доста други именити българки. Обаче геният й в сътворяването на аксесоари за глава излиза отвън границите на страната ни, откакто покорява Париж, Прага, Лондон и безчет други градове по света. И по този начин към този момент три десетилетия.

Интервю на Альона НЕЙКОВА

- Какво си спомняте от първите си стъпки към покоряването на българската столица, госпожо Сардарева?
- Пристигнах в София през 1978 година, с един червен шлифер и широкопола черна шапка. Качих се в рейс номер 11 и... две минути безмълвие... Огледах се - всичко ми е наред. Значи - овации... Така е и до през днешния ден.
- От какъв брой време създавате дизайнерски шапки? Искала ли сте в миналото да се откажете от това занятие? Каква е тайната на вашия триумф?

Правя шапки от 1992 година. Освен че шия, също по този начин и ги коригирам. Ходя на огромни фестивали за шапкари - във Франция, в Бавария, в доста други страни. И виждам, че там никой на никого не завижда. Шапката доста мъчно може да бъде копирана и повторена. Дори на един и същи шаблон, направена с други ръце, тя ще е друга. Декорът също няма по какъв начин да е идентичен, защото всеки дизайнер има лично чувство за естетично и красиво. Затова ние, шапкарите, всичко споделяме между тях. При нас няма ревнивост, липсва злоба, не се тормозим, че някой ще ни открадне концепциите или ще си присвои авторството на някой модел. Има място за всички под... шапката! Това е моята загадка.
Искам да направя по този начин, че българката да стартира малко повече да обича себе си. Стремя се да го върша с доста обич, тъй като считам, че единствено по този начин може да има резултат и да се реализира всичко.
- Има ли интерес към магията за основаване на шапки в България?
- Обучих най-малко 30-ина души на това изкуство, само че това е ужасно сложен поминък. Необходими са толкоз доста неща, с цел да го започнеш, че просто не всеки може да издържи на всички условия - за място, за заготовки, за специфични машини, за парогенератор, за материали... Но считам, че би трябвало да има конкуренция в сектора, тъй като тя продава.
- Как реагират хората, когато ви видят с една от вашите шапки?
- Когато бях в Прага, нямаше човек, който да не ме забележи, даже на улицата. Някои ме гледаха иронично, други се усмихваха, трети се обръщаха след мен... Аз пък се радвах, че хората не пропущат да видят, че се случва нещо друго край тях.
Убедих се също, че българинът не обича да хвали, само че когато мълчи и се усмихва, значи всичко е наред, харесва шапката, което може да се одобри за комплимент даже.
- А знаете ли за случаи, когато носенето на шапка е било порицавано?
- Разговарях с живи свидетелки, които разказваха, че са претърпели времена, когато, в случай че отидеш с шапка на работа, незабавно те уволняваха. Разхождаш ли се с шапка по бул. " Руски ", милицията те прибира и те праща да чукаш камъни в " Горубляне ". Когато видят госпожица с шапка, я порицаваха и дори укоряваха, че " върви с тенджера " на главата. Смятало се е, че в случай че една жена носи шапка, това значи, че развращава младежта..
Навремето, когато популацията в българската столица е било не повече от 300 хиляди, в града е имало 18 ателиета за дамски шапки, настрана - за мъжки, както и каскетчийници, в Русе - 35, във Варна - 12 (тези данни съм научила от Музея за история на София). Обаче през 1946 година излиза закон за нелегално замогване, който визира депутати, банкери, остарели шапкари и кожари, тъй като всичко, което те вършат, е оповестено за буржоазно зло. Тогава започнаха да изчезват и доста думи за шапка - шапка, бомбе, борсалино (макар че последното е име на компания, а не модел на аксесоар за глава).
- В кои страни наблюдавате нужното отношение към шапката?
- Във Англия, несъмнено, и най-много - в Лондон, където са традиционалисти в това отношение. Всичко потегля от обстоятелството, че там дамите се придържат към неписаното предписание, че в църквата и при краля дамата би трябвало да бъде с покрита глава. Французите, испанците и италианците се стремят за тържествата да са с шапки. Правят и доста тематични паради. Аз също към този момент седем пъти проведох такива празници на шапката в София. Стават вълшебни. Обикновено се събираме в събота, след 16 ч., когато е цялостно с хора. Тръгваме по бул. " Витоша ", от " индивида с куфара " - Щастливеца. Всички обръщат погледите към нашето шествие с шапки, снимат ни, вършат похвали, възхищават ни се... Преди проведох доста ревюта, само че след това взех решение, че вместо да се представям единствено на стеснен кръг от хора, по-добре е да демонстрирам направеното на необятната аудитория, да изляза на улицата и да вдъхновя най-малко една елементарна жена да си постави шапка, сътворена с обич, и самата тя освен да се почувства обичана, само че и да излъчва любов.
- На кого не му отива шапка?
- Няма подобен човек. Просто би трябвало да открие своя модел, да загърби комплексите, да усети от вътрешната страна, че това е неговата шапка.Жените са родени актриси, уверена е известната дизайнерка
Повече от 40 години към този аксесоар е насаждана доста мощна подигравка. И поради това някои хора считат, че наподобяват смешно с шапка. 90% от дамите, които идват при мен, споделят, че шапка не им отива. Е, откакто си сложат няколко модела, към този момент имат друго мнение по въпроса. Отпускат се, усмихват се, намират себе си, преоткриват се...
- Има ли места, на които не препоръчвате да се върви с шапка?
- Всичко зависи от вътрешното чувство на индивида. Ако ходя на празненство, на което знам, че домакинът няма да е с шапка, не бих желала да го засенча и също няма да си сложа нищо на главата. Тоест, става дума за чисто човешки корекции в държанието и метода на обличане.
- Съществува ли повсеместен аксесоар за глава - подобаващ за всевъзможни мотиви?
- Не, няма такава шапка. Трябва да се знае къде ще се носи - в трамвая или на приема при кралицата.
- Смели ли са българките при носенето на шапки?
- Няма толкоз доста дами, които да не се тормозят, че неизбежно ще привлекат вниманието, щом се появят някъде с шапка. Но нали към този момент 30 години работя в тази тенденция - да ги окуража, да им вдъхна храброст в това отношение. Имам клиентка, която има над 300 мои шапки, не излиза без някоя от тях от у дома.
- Понякога шапката има задачата да пази от дъжд и слънце, възприема се и като белег за обществена принадлежност или избран статус в обществото.... Според вас какво символизира през днешния ден този аксесоар?
- Стил и възприятие за хармония. Не би трябвало да се тормозим да бъдем елегантни, да привличаме погледи, да сме красиви, да ни виждат и да вършат похвали за нашата визия. Така се усилва и стремежът ни да ставаме още по-добри и по-прекрасни. А какво по-хубаво от това?!
- Как бихте описали света на шапките?
- Всяка шапка е една дребна роля, която дамата може да изиграе. Трябва да опита, с цел да разбере дали ще успее да се оправи с тази задача. Като се огледа в огледалото, вижда различен човек. Нужни са две минути, с цел да се " запознае " с шапката, да я усети. Това е доста значим миг, който в действителност е извънредно прочувствен... Човек се преобразява, като си постави шапка. Тогава нищо друго не се вижда, с изключение на изражението на лицето. А дамите са родени актриси, тъй като би трябвало да се превъплъщават в доста облици - на щерка, сестра, брачна половинка, майка, баба... Всяка заран ние се разсънваме разнообразни. И шапката е най-хубавият метод да се подчертае нашата уникалност. Нека, като я сложим, използваме този миг, с цел да си създадем дребен празник, да попаднем в света на приказките...