Меланхолия: изложба рисунки на Ирина Кава в Балабановата къща в Пловдив
Ирина Кава е българка, която живее от години във Франция. По специалност и хидроинженер, само че прави необикновено красиви рисунки с въглен и освен. Ирина Кава прави първата своя независима галерия в родния си град Пловдив. Ето какво показа художничката в " Артефир ":
Какво сплотява творбите в изложбата
" Изложбата ми показва пейзажи, най-много с въглен, а също и акварел и туш. Природата, изобразявана във всичките ѝ форми, с всевъзможни техники от зараждането на човешката цивилизация. Това, което сплотява рисунките ми, е, че ги сравнявам с нашия живот, с компликациите в всекидневието и с нашите усеща. Всичко може да ни въодушеви, нещата са тясно свързани – ние в природата и природата в нас... "
Рисуването с въглен
" Обожавам да рисувам с въглен. Представям към 30 рисунки с въглен в изложбата. Зараждането на човешката цивилизация е обвързвано със скалните рисунки, правени точно с въглен отпреди 36 хиляди години. Той е забавен като материал, при който можем да почерним, т.е. да наслагваме, само че можем и да отнемем, да изсветлим, да омекотим с каквото ни попадне – с четка, с забрадка и най-много с пръсти. Първият ми допир и работа с въглен провокираха в мен същинска детска наслада. Обикновено рисунката с въглен е по-малко прецизна от тази с молив. Но аз върша доста елементи, което може би напълно не е по разпоредбите, аз съм самоука. Работата с въглен най-често е експресивна и спонтанна – това е нейният сексапил – бързо и дейно. При мен обаче рисунките с въглен са резултат на доста дълъг труд. "
Природата като ентусиазъм и знак
" На земята, на която живеем, няма нищо по-прекрасно от това, което е основала майката природа – тревички, дървета, реки... Трябва да ги пазим освен от чист нарцисизъм, поради нашето човешко оцеляване, само че и тъй като ги почитаме като живи същества, равни на нас. "
Южна Франция – където вятърът е подобаващ за изобразяване на пейзажи
" Рисунките, които представям, са правени в един отдалечен край, където духа вятърът мистрал. Той духа през цялата година, постоянно със 100 км/ч., отвява всичкия прахуляк и облаци, по тази причина и в Южна Франция има най-голяма осветеност от слънцето – 2700-2900 часа годишно. Това основава усещане за неналичието на вероятност в далечината. Светлината и сенките си играят с бездънен контрастност и цветовете са доста наситени. "
Меланхолията
" Няма човек, който да не е изпадал в положение на потиснатост. Първият, който я формулира теоретично, е Хипократ. След това е споменавана през IX век от Омар Хаям. През XII век я дефинират като дълбока и сладка горест, в XVI е възприятие за самотност, обвързвано с любовна тъга. През XIX към този момент е наречена " свещена болест " и е обсъждана във философията, медицината, психоанализата, религията и теологията, литературата... За мен персонално тя е едно духовно положение на горест, което е мъчно да бъде дефинирано, само че подготвя към мечтателност. Меланхолията постоянно е обвързвана с нещо, което си отива. "
Изложбата може да бъде прегледана до 13 октомври в Балабановата къща, Пловдив.
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимките са предоставени от Ирина Кава
Какво сплотява творбите в изложбата
" Изложбата ми показва пейзажи, най-много с въглен, а също и акварел и туш. Природата, изобразявана във всичките ѝ форми, с всевъзможни техники от зараждането на човешката цивилизация. Това, което сплотява рисунките ми, е, че ги сравнявам с нашия живот, с компликациите в всекидневието и с нашите усеща. Всичко може да ни въодушеви, нещата са тясно свързани – ние в природата и природата в нас... "
Рисуването с въглен
" Обожавам да рисувам с въглен. Представям към 30 рисунки с въглен в изложбата. Зараждането на човешката цивилизация е обвързвано със скалните рисунки, правени точно с въглен отпреди 36 хиляди години. Той е забавен като материал, при който можем да почерним, т.е. да наслагваме, само че можем и да отнемем, да изсветлим, да омекотим с каквото ни попадне – с четка, с забрадка и най-много с пръсти. Първият ми допир и работа с въглен провокираха в мен същинска детска наслада. Обикновено рисунката с въглен е по-малко прецизна от тази с молив. Но аз върша доста елементи, което може би напълно не е по разпоредбите, аз съм самоука. Работата с въглен най-често е експресивна и спонтанна – това е нейният сексапил – бързо и дейно. При мен обаче рисунките с въглен са резултат на доста дълъг труд. "
Природата като ентусиазъм и знак
" На земята, на която живеем, няма нищо по-прекрасно от това, което е основала майката природа – тревички, дървета, реки... Трябва да ги пазим освен от чист нарцисизъм, поради нашето човешко оцеляване, само че и тъй като ги почитаме като живи същества, равни на нас. " Южна Франция – където вятърът е подобаващ за изобразяване на пейзажи
" Рисунките, които представям, са правени в един отдалечен край, където духа вятърът мистрал. Той духа през цялата година, постоянно със 100 км/ч., отвява всичкия прахуляк и облаци, по тази причина и в Южна Франция има най-голяма осветеност от слънцето – 2700-2900 часа годишно. Това основава усещане за неналичието на вероятност в далечината. Светлината и сенките си играят с бездънен контрастност и цветовете са доста наситени. "
Меланхолията
" Няма човек, който да не е изпадал в положение на потиснатост. Първият, който я формулира теоретично, е Хипократ. След това е споменавана през IX век от Омар Хаям. През XII век я дефинират като дълбока и сладка горест, в XVI е възприятие за самотност, обвързвано с любовна тъга. През XIX към този момент е наречена " свещена болест " и е обсъждана във философията, медицината, психоанализата, религията и теологията, литературата... За мен персонално тя е едно духовно положение на горест, което е мъчно да бъде дефинирано, само че подготвя към мечтателност. Меланхолията постоянно е обвързвана с нещо, което си отива. " Изложбата може да бъде прегледана до 13 октомври в Балабановата къща, Пловдив.
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимките са предоставени от Ирина Кава
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ